Разглеждане и обясняване на латинският текст в Йоан
Библията е най-древния писмен документ създаден на земята. Той възниква в Англия или по специално в Оксфорд. Продукт е на групи преселници от територии известни сега като северна Италия и северна Испания. Ето защо латинският език е първи с писменост, но стартира от Англия. Първият въпрос, който трябва да се разгледа Защо имаме 4 Евангелия? На емблемата на Оксфордският университет стоят три корони и книга, това са символи, четирите елемента на четирите Евангелия. Трите синоптически Евангелия са представени с корони, а книгата в средата показва Евангелието от Йоан.
Цел и смисъл на написването.
До края на глава 19 където се споменава за смъртта на Исус, се разбира, че целият смисъл на тези критики срещу юдеите е борба срещу клановата структура на обществото. Евангелието е писано в Англия в началото на 18-ти век, когато населението на острова се е увеличило достатъчно, за да се създаде държава. Юдеите не са някаква малка народност в някаква голяма империя, които Бог е избрал за месианска мисия. От тук се разбира, че това са хора противопоставящи се на църквата и държавата и с това Евангелие срещу тях е поведена доктринална борба за разбиване на организирана им съпротива срещу парламента, който на времето централизира властта на острова.
- - -
Publicanus, vulpi, dolus
Думата за "public**", се превеждана като бирник на повечето места в текста. При разглеждане на оригинала в латинската версия се намира, че думата се среща и в СЗ, където не може да има бирници. Смисълът и там е както на английската дума public, публично, явно, общо. От цели 8 места в Матея, където е грешници и бирници преведено има смисъл на явни и известни грешници в Йоана не се среща навсякъде, има такъв публичен смисъл.
Лисица - vulpi се среща на 9 места в Библията, но не и в Йоан. Доста често срещано животно, подобно на змията в Битие. Това показва английският характер на Текста.
Идол - В Евангелията няма нито един идол и появата им е едва в края на Деяния, като интересното в произхода на думата idolus е от думата за измама и лукавство dolus.
Herod и Herodiadem, Herodianis не се среща в Йоан, явно е личност добавена допълнително, за да се оправдае убиването на Йоан в другите Евангелия. В Йоан, Йоан кръстител не умира, това е някакъв човешки авторитет, подобен на Мелхиседек и Ваалам Веоров, поставен за реклама и промоция.
- - -
Princeps
Фразата "princeps на този свят" се среща на много места за някакъв водач, главатар или подобно. Но само на четири пъти в Йоан думата има интересен смисъл. Думата за крал е вероятно rex.
John 3:1 erat autem homo ex Pharisaeis Nicodemus nomine princeps Iudaeorum
John 12:31 nunc iudicium est mundi nunc princeps huius mundi eicietur foras
John 14:30 iam non multa loquar vobiscum venit enim princeps mundi huius et in me non habet quicquam
John 16:11 de iudicio autem quia princeps mundi huius iudicatus est
И на още осем места в Матея и Лука, където е все управител или свещеник Matt 9:18, Matt 26:62, Matt 26:63, Matt 26:65, Matt 27:20, Luke 8:41, Luke 18:18, Luke 19:2. В Деяния на 9 места е все свещеник, но в 1Пт. и От. е за Исус.
Тук ще разгледам трите неправилно преведени стиха, в Йоан. 3:1 е за Никодим, управител или по скоро някакъв главатар сред народа. В 12:13 и 16:11 става на въпрос за осъждането на Исус, не е за някакъв друг княз на света. В стих 14:30 се предрича, че едва когато стане принцепс на света ще продължи с думите си.
Сега е съдба на този свят; сега князът (Исус) на този свят ще бъде изхвърлен вън (изведен от него). (John 12:31)
Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят. Той няма нищо в Мене; (John 14:30)
а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден (iudicatus est идентифициран, не е осъден). (John 16:11)
Подобната дума principes, principibus, Явно е за първенци среща се в следните стихове; John 7:26, John 7:32, John 7:48, John 8:25, John 12:10, John 12:42.
Друга подобна дума е, principio среща се в началото на Йоан; John 1:1-2.
- - -
Кои са гентите gent в Йоан
Думата с корен gent** се среща общо на 7 места в Йоан, като в 5 от тези стихове смисълът е не на езичници и неверници, а на някакво събрание, на което ще се взима решение според случая, често от случайни и несвързани хора. Като и тук има нюанс на смисълът, решението е общо, то е наложено според разбирането на вярата, не е нещо свързано с бизнес или социални връзки. В John 6:23 смисълът на agente не е съвсем ясен, вероятно е дума подобна на английското a gentle, отнася се за Господ.
John 6:23 aliae vero supervenerunt naves a Tiberiade iuxta locum ubi manducaverant panem gratias agente Domino
John 7:35 dixerunt ergo Iudaei ad se ipsos quo hic iturus est quia non inveniemus eum numquid in dispersionem gentium iturus est et docturus gentes
John 11:48 si dimittimus eum sic omnes credent in eum et venient Romani et tollent nostrum et locum et gentem
John 11:51 hoc autem a semet ipso non dixit sed cum esset pontifex anni illius prophetavit quia Iesus moriturus erat pro gente
John 11:52 et non tantum pro gente sed et ut filios Dei qui erant dispersi congregaret in unum
John 12:20 erant autem gentiles quidam ex his qui ascenderant ut adorarent in die festo
John 15:6 si quis in me non manserit mittetur foras sicut palmes et aruit et colligent eos et in ignem mittunt et ardent
- - -
propheta, Esaias & Bethsaida
Propheta се среща един път в Битие, два пъти в Изход, 4 в Числа, 8 във Второзаконие, 0 в Левит и 2 пъти в Съдии, 3 пъти в Псалми 1 в Притчи. Липсата на пророци в тези важни книги за историята не е ясно за сега. В НЗ срещането на думата е доста често.
Esaias & Bethsaida; John 1:23, John 1:44, John 5:2, John 12:21, John 12:38, John 12:39, John 12:41. И двете думи в тези седем стиха имат смисъл на казвам sai, не са имена на пророк и място.
- - -
diabolo, daemonium & Satan
Diabolo, в Йоан се среща на три места и в трите случая става на въпрос за латинското aboleo. John 6:70, 8:44, 13:2. В 6:7 единият от избраните не е дявол, а отхвърлен. В 8:44, слушателите не са от баща дявола, а искат да отхвърлят бащите и да го убият. В 13:2 Юда е вече отхвърлен и тогава се взима от него решение да стане предател.
Daemonium e дума съставна фраза от da-e & monon, което се превежда като самореклама, често с неморални средства. John 7:20, John 8:48, John 8:49, John 8:52, John 10:20, John 10:21. Другаде в Библията думата има значение според съвременното разбиране.
Satanas само в Йоан 13:22, смисълът е за думата saturati. В стихът се споменава за приемане на залъкът и изпълване от желанието за предателство.
- - -
latine, graece & hebraicis
erat autem et superscriptio inscripta super illum litteris graecis et latinis et hebraicis hic est rex Iudaeorum (Luke 23:38)
hunc ergo titulum multi legerunt Iudaeorum quia prope civitatem erat locus ubi crucifixus est Iesus et erat scriptum hebraice graece et latine (John 19:20)
Тези два латински стиха са единственото място, в което се споменава за гръцки, латински и еврейски.
latine, е преработка на думата за разбойник et latro.
graece, е вероятна преработка на няколко думи. praecinxi 13:4,5, където е за опасване на дреха. praecepta 15:10,12, 14, което е думата за закон или правило. Може и да е думата grandia.
hebraicis, Думата означава поставен или нарисуван знак, среща се и в още 3 стиха в Йоанкъдето се споменава за място.
est autem Hierosolymis super Probatica piscina quae cognominatur hebraice Bethsaida quinque porticus habens (John 5:2)
Pilatus ergo cum audisset hos sermones adduxit foras Iesum et sedit pro tribunali in locum qui dicitur Lithostrotus hebraice autem Gabbatha (John 19:13)
et baiulans sibi crucem exivit in eum qui dicitur Calvariae locum hebraice Golgotha (John 19:17)
Смисълът на стих 19:13 не е съвсем ясен и сигурен, но означава че там вече е осъден и му е поставен знак за престъпник, за когото ще се изпълни наказание. Със сигурност в този стих не се споменава гърци латиници и ербаисти.
- - -
Фарисеи и цезар, садукеи, книжници, свещеници и левити, понтифик и Пилат Понтийски
Pharisaeis е дума съставена от фразата Phar - i - saeis, хора, които или виждат светлината или отровата.
Caesarem думата е подобна на английското cease. В Йоан 19 и Лука 23 обвиненията срещу Пилат са, че би забавил присъдата, което е забранено.
Sadducaeorum В Йоан и посланията нямаме нито един садукеи. Това предполагам е вариант за думата education. Няма и дума за иродиади Herodianis.
Scribae е не дума длъжност, а само някакво предписание или писмен документ, правилник или дори график на мероприятия и официални действия. Среща се 5 пъти в Йн.8:3,6,8, Йн.19:21, Йн.21:25.
sacerdotes/um думата е преведена за свещеник и се среща само на две места в Йоан 1:19, 12:10 и в цели 27 стиха в Матея, но значи друго. Думата трябва да се раздели на две части, sacer - dotes. Йоан и Лазар са получили някакви дарове като признателност за святост. Най-близката до съвременното понятие за свещеник е думата
Levitas се среща само в Йн.1:19 идва от понятието за вдигане, напълване. В този стих става на въпрос за повдигнат въпрос обсъждан от много време.
pontifices, се среща в 4 глави превода тук е за свещеник. Като понятието в миналото по-скоро значи някой, които е избран или е делегат и представител на общност, нещо като appointed. Pilatus явно е дума за човек назначен да разследва престъпници, думата за бандит е latro. В Йоан нито веднъж Пилат не понтийски.
- - -
Любов в НЗ
dilexit, dilexisset, dilexerunt, dilexisti, dilectionem, diligatis, diligit, diligeretis, diligebat, diligo. Съдържа коренът lex, което е закон или правило. Среща се най вече в Йоан.
caritas само в два пъти в Евангелията, без Йоан, най-често при посланието 1Йоан. Има връзка с думата за Юда искариотски Scariotis. Смисълът е загриженост, благотворителност.
amabat, amat, amastis, в Йн.11:36, 12:25 и 16:27 е преведена като обичат, но по-точния смисъл е извикване или запазване. amas и amastis е част от думата Дамаск, Също се превежда като обич, но може и да има по-специфичен смисъл.
- - -
Пасха и Паскуа
pascha се среща в следните стихове; John 2:13, 23, John 6:4, John 11:55, John 12:1, John 13:1, John 18, 39, John 19:14.
pascua само в 10:9 Като думата е неправилно преведена, не е намиране на паша, а на спокойствие и мир, както думата pacem. Точно такъв е и смисълът и на думата pascha.
- - -
Денари
John 6:7 respondit ei Philippus ducentorum denariorum panes non sufficiunt eis ut unusquisque modicum quid accipiat
John 12:5 quare hoc unguentum non veniit trecentis denariis et datum est egenis
Смисълът на думата в 6:7 denariorum е de nario rum. Филип изчислява, че 200 хляба да се появят от някъде няма да са достатъчни. В 12:5 300 бедни могат да бъдат облагодетелствани от продажбата на мирото. В Йоан не се споменава за пари.
- - -
Аврам, Исак, Яков, Израел, Йосиф, Moses, David, Соломон, Йерусалим
Abraham = Ab + traham, Авраам се среща цели 9 пъти само в 8-ма глава. Смисълът на думаат е в статута на фарисеите като някакави избранници, не е има на праотец. не случайно именно тази дума е ползвана, за да се направи образ на парламента в Битие. Исак не се среща в Йоан нито веднъж. Iacob = Iacebat + ob среща се само 3 пъти в Йоан 4, когато се описва местоположението и историята на кладенеца. Името Йосиф в стих 4:5 е добавено допълнително, за да се даде връзка с НЗ и другите евангелия. Йосиф на три места се споменава за баща на Исус. Israhel среща се в 1:31,27,29, 310 и 12:13 е нещо от вида Israhel = is traham caelo, някакъв специфичен смисъл на избранник на небето.
Moses думата за Мойсей, на латински Mos в това Евангелие се среща само 14 пъти колкото и в Матея. Думата е корен за понятия като обичай, практика, рутина ежедневие и подобни. Никъде в това евангелие не се разбира Мойсей като персонаж.
7:42 nonne scriptura dicit quia ex semine David et Bethleem castello ubi erat David venit Christus. Само тук в Йоан се споменава за Давид и Витлеем, думата за кастело е и в гл.11. Смисълът на думата е нещо от вида David = Da vidi. Витлеем и кастелото са думи получени след по-късна преработка. Смисълът на стиха е, че Писанията ще покажат някакво видение, и това видение, ще дойде Христос.
10:23 Salomonis е фразата Sol om onis превежда се “при изгрева на слънцето”.
Hierosolyma = Hi - ero - sol - yma, цели 13 пъти събранието в денят на лятното слънцестоене е споменат за име на град. Името на града на Мелхиседек е Salem.
- - -
trans Iordanen
Фразата trans Iordanen се среща и трите пъти с последвало споменаване за Йоан, когато кръщава. Смисълът и е не от другата страна на Йордан, а е начин да се опише какво е говорил Йоан докато кръщавал. Думата явно е допълнително променена, за да изглежда като име на река. Среща се в стихове 1:28, 3:26, 10:40. Първата част на думата прилича на думата за дума Iord = word или Lord, а на anen = manet, останали.
*-*-*
monte & Oliveti
John 4:20 patres nostri in monte hoc adoraverunt et vos dicitis quia Hierosolymis est locus ubi adorare oportet Vulgate
John 4:21 dicit ei Iesus mulier crede mihi quia veniet hora quando neque in monte hoc neque in Hierosolymis adorabitis Patrem Vulgate
John 6:3 subiit ergo in montem Iesus et ibi sedebat cum discipulis suis Vulgate
John 6:15 Iesus ergo cum cognovisset quia venturi essent ut raperent eum et facerent eum regem fugit iterum in montem ipse solus Vulgate
John 8:1 Iesus autem perrexit in montem Oliveti Vulgate
В гл.4:20 самарянката споменава, че те вярват само в техните предци, а Исус отговаря в следващите стихове, че те ще започнат да вярват в дух и истина.
Думата за планина monte в глава 6 има смисъл за място, където Исус отива сам. Явно съвпадението с думата за mono, единично не е случайна и всъщност това е смисъла в Йоан. В Англия няма планини, думата е достигнала това значение в последствие.
Ст.8:1 Вероятно е добавен в последствие, явно тук наистина се говори за маслинова планина, но в Англия няма нито планини, нито маслини. Думата за маслина Oliveti, не се среща никъде другаде в НЗ освен за прочутият маслинов хълм в Матея Лука и Деяния.
- - -
Разглеждане по глави на уникални места в текста.
Йоан 1
Йоан кръстител е образ на предшестващ обществен авторитет гарантиращ и рекламиращ главната цел или образ на разказа. Имитация на този образ са загадъчните Мелхиседек от Битие и Валам Веоров в Числа. Това са просто образи вмъкнати в текста, да дадът социаллен и човешки имидж на Авраам, а след това и на народа на Мойсей.
agnus Dei ст.29 и 36. Фразата за Христос "Божият агнец", е начин да се спомене образа на много английски гербове.
Iohannes ст.6 и другаде идва от фразата I am on annes.
Nazareth/num 1:45,46, 18:5,7, 19:19 не е град, а дума или за човек azar, или за пристигналия, явилия се, очаквания, Nazar. Стих 46 има смислъл на въпрос какво добро идва от човек? не е за град.
Bethania 1:28, 11:1,18, 12:1, вероятно думата посочва някаква форма на събиране по време на което е воден разговора преди стиха или действието описвано след това.
Bethsaida 1:44, 5:2, 12:21, превеждана като име на град всъщност е само фраза от вида To be them said. Филип не е от града на Андрей и Петър, а само там им го е казал. Думата се среща и в глава 5:2, където е било казано, че в дадената къпалня се случва нещо. В 12:21 на Филип е казано в Галилея.
Galilaea е регион, чието име не случайно прилича на Галия - Франция. Авторите, макар и да са преселници в Англия, са се опитвали да представят ситуацията сякаш се е случвала в северна Испания. Самария и Юдея не са географски места, а общности заселени в определени региони в Испания.
Йоан 2
Cana Galilaeae е важен код за Canterbury, не случайно не се среща другаде в Библията освен на това място. Целта на тази история със сватбата е да се даде някаква връзка между кръщението и причастието. Като мястото Кана Галилейска е начин за показване на източника на традицията на причастието. Ходенето по водата в Лука и Матея е също част от представянето на понятието за кръщение.
Думата за храм templo е производна на думата за време Tempo, явно празника или събора пасха се е провеждал по времето на лятното слънцестоене. В Йоан няма сграда, а където е думатаза храм е само указание за някакво време или период от известно време. 46-те години, в които е граден “храма” е периода, в който се е провеждал празника. Капернаум — Capharnaum, Йоа 2:12, 4:46, 6:17,24,59, не е съвсем ясно какво значи думата, но е някаква разновидност на фразата Caph arnaum. Думата се споменава често, когато поучава е за бъдещата жертва на агнето.
Йоан 3
Уникалното за Йоан име Nicodemus е код за фразата (Nothing condemn us). Стих 18 се съдържа в този код. Фразата в ст.23, in Aenon iuxta Salim Енон близо до Салим не е място, а някаква форма или посвещение на кръщението, “енон” е част от думата за освещаване, а “салим” е думата за мир. Думата за фарисей Pharisaei е в смисъл на светещи или на хора, които са били грамотни и са учители.
John 3:14 et sicut Moses exaltavit serpentem in deserto ita exaltari oportet Filium hominis. Стихът е ужасно некоректно преведен. deserto има смисъл на нещо духовно, не на пустиня. serpentem е преработка на думата sermoni. Приблизителния превод на стиха е, че традицията, не човек на име мойсей, ще издигне духовното слово, не змията, и така ще бъде издигнат или почетен човешкият син.
Йн.3:23 Aenon iuxta Salim Салим е дума подобна на ерусалим, а Аенон прилича на отрицателната частица не.
Ст.3:24 nondum enim missus fuerat in carcerem Iohannes
Не е относно затварянето на Йоан, думата carcerem е сбор от фразата caro cerem. Стихът пояснява, че Исус не е практикувал кръщаване на тялото като Йоан.
Йоан 4
Жената в първата част на стиха е символ на организацията на самаряните. Samariam вероятно е код за фразата san mariam. Това е регион общност на хора с обща идеология, среща се само в тази глава и веднъж в обвинение срещу Христос в гл.8. Градът Sychar е до кладенец свързан с Йосиф бащата на Исус, не става на въпрос за старозаветния персонаж. Дори и името Яков е част от описанието. Сихар — Sychar е Si char или подобна фраза значеща “според записано” или “според предсказаното”. Следва разговор с жената или начин да се постави авторитета над тази общност. Организираната религия, която е държавно контролирана ще се разпростре и над тази общност. Няколкото мъже, за които се споменава са някакви лидери на организацията. Ст.49 regulus не е чиновник, а фраза, в която се призовава силата на Господ, думата е комбинирана с Domine. Главата завършва с поставяне на ново условие за авторитаризъм, чрез предаване на дума от един авторитет на друг.
Йоан 5
Болният в началото на главата е очаквал помощ някой здрав да му налее вода. Стих 4 твърде дълъг и описателен за потапяне и изцеляване на сакати липсва в латинския.
Йоан 6
Стих едно започва с понятието, mare Galilaeae quod est Tiberiadis, вероятно става на въпрос за фразата , появили са се пред голямото множество в следващия стих. Тибериада — Tiberiadis е всъщност фразата “Tiberi - adis”. Среща се само в Йоан 6:1 и 6:23, в глава 21 и в Лука е добавено по-късно след промените в текста. Чудотворното нахранване и събирането на 12 коша с остатъци показва начин да се предаде словото на апостолите, няма някакъв по-дълбок смисъл. Интересен е стихът с маната, думата manna всъщност е фразата m anna, не става на въпрос за падане от небето на хляб, а за даване в ръцете им небесен хляб, освещаван по някакъв си начин. Думата synagoga означава постановление, поставяне на някакво ново учение или указ. В ст.15 нямало е да го вземат насила да го правят цар, а думата regem значи някакъв нарушител на правилата, за това е побягнал от там. Ст.39,40,44,54 - 12:48 novissimo die не е последният ден както се превежда, а смисълът е за новият ден ан новото начало. Ст.71 Думата Iscariot тук се среща за първи път и на още 5 места. Scariotis е форма на Scar белязания, тук е мястото, в което е избран, за да бъде предател.
Йоан 7
scenopegia, ст.2 явно е само за явяване на празника ascent. Без конкретни описания. Ст.7:37 Трябва да се преведе “при откриването на празника застана Исус и . . .” Витлеем — Bethleem Йн.7:42 Не е име на град, а само се изтъква наследството на Давид. В миналото мнозина са живеели чергарски живот и мястото на раждане не е било от значение.
Йоан 8
Ст.20 gazofilacio е някаква форма на fila, думата за конци, не есъкровищница или камера. В стиха се говори за времето в което ще е заловен.
Йоан 9
Името на къпалнята Силоам е също английски код, смисъла на думата е
SI - LO - AM - Sin not LOve AnyMore
Може да се намери в стиха от глава 5, postea invenit eum Iesus in templo et dixit illi ecce sanus factus es iam noli peccare ne deterius tibi aliquid contingat (John 5:14).
Йоан 10
John 10:22 facta sunt autem encenia in Hierosolymis et hiemps erat.
Думите са изменени, за да се вложи различен смисъл, encenia = dicen и hiemps = semper. Смисълът е следния, Когато са говорителите на “празника ерусалим”, както е обичайно. Стих 10:23 Salomonis е фразата Sol om onis превежда се “при изгрева на слънцето”. Ст.34 като се махне думичката за “богове” dii се вижда, че стихът само е отговор за предходния стих, в който юдеите са обвинени за убийство за добри дела. В следващия ст.35 се допълва това като думи на Бог. Стих 40, както, където и да се споменава за реката Йордан то винаги е от другата и страна, тук и преди това в глави 1 и 3, също винаги има и споменаване за кръщението на Йоан. Фразата trans Iordanen е за някакъв процес предхождащ самото кръщение някакъв transorder или подобна дума.
Йоан 11 - 12
Името Lazarus на английски може да има смисъл last arise. А самата дума в оригинал е azar, което значи човек. Когато в стих 43 Исус се провиква драматично Лазаре излез, всъщност става на въпрос да излезе човекът, цялата история с това възкресение е хипербола за начина, по който църквата трябва да приема авторитета на апостоли и други кариеристи. В ст. 54 града Efrem е прилича на думата за безпокойство и смущение frem. Или е Ефраим — dicitur Efrem Йн.11:54 По правилно е dicitur e frem просто означава, че на някакви граждани е говорил със силни викове. Bethania не е има на село, а само вариант на думата between. Името на пророка Esaiae е само фразата “es say”, има смисъл на вече казано. Ст.11:16 Тома предлагат да отидат с него, за да оплакват смъртта му, а не да умират заедно. Didymus е код за фразата "Did he live among us?". Ст.53, както и ст.12:10 думата interficerent означава не че са искали да го убият Исус, а че са inter - ficerent били засегнати от него и думите му. Ст.54 in regionem iuxta desertum фразата има смисъл на сила от духа, не регион до пустинята.
Йоан 11:48 Romani, тук е някаква форма за думата за утро mane става на въпрос за опасението, че съвсем скоро, още утре ще завземат тяхното място и хората им. Буквалният превод трябва да е; „Ако оставим Него така, ще повярват всички в Него, и още утре ще дойдат да ни вземат позицията и хората ни”. Удивително е как цяла църква и култура и мегаполис са основани на погрешен превод.
Откровение 2:12 ромфаята не е двуостър меч, а най вероятно е съкращение на фразата ramos palmarum, в книгата се описват техники за рисуване.
John 11:48 si dimittimus eum sic omnes credent in eum et venient Romani et tollent nostrum et locum et gentem
Rev 2:12 et angelo Pergami ecclesiae scribe haec dicit qui habet rompheam utraque parte acutam
Стих 12:15 се споменава Сион и предни писания, което указание за допълнително вмъкване, подобно на глави 20 и 21. Интересното около историята на Лазар е идеята за възкресение на добрите хора по време на второто пришествие на Исус, при края на света, не е предсказане за излизане от гроба в тяло. и възнесение на 50-ти ден. Първоначалната идея е била за директно възнесение от кръста ан небето
Йоан 13 - 16
Apostol се среща само 10 пъти в Евангелията и само по веднъж в Йоан 13:16 и Матея. Коренът на думата е post**, среща се почти 100 пъти. Като навсякъде думатазначи, след, следване, в последствие или указание за нещо станало след действието описвано до тогава. От този корен се вижда, че думата апостол не е за пратеник, поне не и в Йоан.
В това Евангелие най-често се среща понятието за света, в този пасаж и по няколко пъти на стих. Явен знак за промяна на вярата и въвеждането на авторитаризма.
Йоан 17
Синът на погибелта - 12 е фраза per dition is ut scriptura impleatur. Няма син на погибел, а сина ще контролира изпълнението на писанията.
Йоан 18
Стих 1 trans torrentem Cedron не е поток и не е кедрон, само фраза указваща за място, където е имало и преди събиране с учениците и където са се уговаряли да се срещнат. Ст.6 не са паднали на земята, а Исус се е предавал обръщайки се и падайки на земята. В стих 13 има цели три имена, които изглеждат окей, nomen servo Malchus, et adduxerunt eum ad Annam primum erat enim socer Caiaphae qui erat pontifex anni illius (John 18:13). Каиафа е много подобна дума на Кайн, а Анна на Ада дъщерята на Ламех. Малх или малхос е може би английското в случая, уникално име срещано само тук, смисълът и е Man already chosen. Pilatus не е име, а означава кръг или топка, така се е указвал съвета осъдил Исус. Потокът Кедрон е също уникална дума смисъла е от английското maked & done вече направено. Търси се ефекта на духовното събитие в градината Гетсимания, където след драматичната молитва Йесус е заловен. Гетсимания не се среща Йоан, а само в Матея и Марк, но май също има английски смисъл get certain man, явно и други текстове са обработвани от англичани. Ст. 39 няма освобождаване на юдейския цар, а някакво нарушение на юдаизма. Последния стих 40, името на разбойника Barabban не е нито име нито последната дума означава разбойник. Barabban е някаква фраза от вида “раби бан”, а latro е някаква декларация. Иска се официално осъждане на учението на Исус, не просто наказание.
Йоан 19
Ст.12 и 15 няма цезар Caesaris, става на въпрос за някакво обвинение отправено официално, на което, “пилат” е трябвало да отговори с решение. Думата за Юдейски цар е само за обреда или редът на юдеите, не за царя им. Заставяли са комисията да излезе с отговор веднага. Ст.13 et sedit pro tribunali in locum qui dicitur Lithostrotus hebraice autem Gabbatha. Не е съвсем ясно какво точно значи, но явно са отсъдили присъда привечер hebraice, да бъде Gabbatha “издигнат”. Ст.17 qui dicitur Calvariae locum hebraice Golgotha трябва да се преведе като “извикан бе да тръгва към мястото, където ще ходи при залеза”. Ст. 24 няма хвърляне на жребии споменава се, че такава е съдбата на дрехите му разделени между войниците. Ст.25 двете Марии тук са само два съда за вода като единият е бил чист и празен, а другия е бил голям и напълнен. Същото се отнася и до “марията” в глава 11, сестрата на Лазар е само една Марта, а “мария” е споменаване на погребалния ритуал за почистване на тялото. Тук само майка му присъства до кръста и тя е тази, която го подготвя за погребване. Ст.28-30 няма никакъв оцет думата за оцет е всъщност за сълзи, които са обърсани по някакъв начин не много ясен какъв. Ст.34 не е изтекла кръв и вода, а само кръвта е била като вода потекла. Ст.38 няма град “ариматея”. Arimathia е думата, с която се описва скръбта и плачът на Йосиф. Едва тук се разбира, това Евангелие не поддържа идеята за непорочно зачатие. Ст. 39 Няма миро и алое в 100 либрас, а се споменава за подготвяне и оплакване на погребението според предписанията. Ст.42 няма подготвителен ден, а само подготвен паметник за гроб.
rabbi е дума за почтително обръщение, подобна на фрази като “ваша светлост” и “преосвещенство”. Подобна е на думата honorabile.
John 19:13 Пилат застава на каменното население, за да покаже края на окончателното решение, думата Gabbatha прилича на sabbath.
John 19:17 et baiulans sibi crucem exivit in eum qui dicitur Calvariae locum hebraice Golgotha
Смисълът на стиха е в разказната форма от гледната точка на страничен наблюдател, който вижда как Исус взима кръста и тръгва към мястото на екзекуция. Което значи, че скоро ще е мъртъв. Основният смисъл се губи не от самата дума Голгота, а от неправилният превод на думата hebraice, което е указание за поставен визуален знак, не е “еврейски”.
Йоан 20
Тази и следващата глава очевидно са последвали допълнения в текста, първоначалния вариант е бил за духовно възнесение директно от кръста в момента на смърт. В последствие е решено да се добави и излизане от гроба и възнесение с тяло пред свидетели.
Йоан 21
Главата е допълнена по-късно, както и втората част на предходната. Опорните точки тук са две, първата е централизиране образите на ученикът, когото Господ обичаше и Петър, втората е броят на извадените риби по чудотворен начин. Анонимния ученик е образ на англиканската църква, а Петър на католическата. Ето какво се има предвид под 153-те риби в Йоан 21, всъщност са само 3 големи риби. Числата 1 и 5 са добавени за прикритие на смисъла.
Смисълът на трите риби е това. Както изясних по-горе.
https://lh4.googleusercontent.com/3Ud2LP12A1_tBgBzRUFRwL_3gQbwJwSZ3xCaHE3vlmo=w500-h315-no
Както и това
https://lh5.googleusercontent.com/-A5n9az3xJxY/VIdvNiu22WI/AAAAAAAAMis/WgttBRrTUfk/w324-h410-no/Englishcoatofarms.jpg
И това
https://lh6.googleusercontent.com/-EAY3z2zE6Z8/VIdvMklzCoI/AAAAAAAAMik/TRc6axrO97Q/w477-h600-no/Oxford_University_Coat_Of_Arms.svg.png
- - -
09 - Опорни Точки в Библията без Йоан
В този документ ще се разгледат данни за историческа информация скрита в текста на Писанията. Поученията ще се разгледат другаде.
Смисъл на символизма на кралският герб на Англия и връзка на символите с образи в Библията.
Герба стои в държавни учреждения, пари, църкви и обществени места. Обяснението за символизма е не само некоректно, но и важно за обяснение на символи в Библията.
Английският символ, бяло агне подпиращо бял флаг с червен кръст, образ на Христос и спасението, е първоначалният образ на църквата. Кралският герб съдържа две други животни. Тук лъвът е символ на църквата, като представител на нейната власт. Короната е символ на създадена от краля църква. Белият кон “еднорог”, вързан с верига за земята е образ на парламента. Спираловидния рог е образ на непрекъснато растящия авторитет. Конят и лъвът подпират щита на вярата. Над щита стои шлем, символ на спасението от Евангелието. Над него има корона, символ на връзката на доктрината с краля, върху короната има по-малък лъв пак с корона символ на самият крал.
Смисълът на текстовете е различен от тълкуваното. "Hon Y Soit Qui Mal Y Pense". Смисълът е не както го пишат навсякъде "Shame to him who evil thinks.", а “ honor & goodness all male & concerned", Soit = very well, goodness, Pense = Penser. Изкривен е и превода на мотото на суверена, "Dieu et Mon Droit" значи God is my righteousness. Цитата от Библията определя Бог като авторитет за праведността. Цветята под щита не са от съществено значение за историята и Библията, предават свойства и цели на властта.
Самият английски герб е в основата на символизма на викторианския кралски символ. Понеже през 19-ти век владенията на кралица Виктория се разпростират из цял свят, кралският герб разширява и показва повече детайли от старият английски герб с трите лъва. Трите лъва символизират трите сили на властта в Англия от началото на 18-ти век. “Троицата” на властта са; парламента, църквата и краля. Властта все пак е в парламента, църквата и кралят дори и в миналото са имали символичен характер и ограничена роля в обществото. По-важните въпроси са се решавали от парламента. Тези три институции имат важно място в символизма на текстовете в Библията. Адам и Ева имат трима сина, Ной също, трима са патриарсите, има и три кръста на голгота, но това явно е само представяне на идеята за изповядване и спасение.
От Англия идва идеята за “разделението” на властите и тази троица не е съвсем субективна и архаична. Открил съм представянето на Бог в нашия свят чрез трите основни съставки в света; време, пространство и материя.
ОТ в петокнижието
По глави в Битие ще се разглеждат важните моменти в историята на създаването на Библията. Първата книга е Евангелието на Йоан, следва Битие с петокнижието, другите Евангелия с Деяния. След което са съставени и другите книги от СЗ и НЗ, като писмата на Павел са умишлено написани, за да допълват Евангелията не да ги повтарят. От исторически интерес в Битие е историята за създаването на църквата в Англия, както данни за времето от родословията и декалога в Изход. Всички останали данни с историческо значение са незначителни трудни за установяване.
Важни образи, съдържание.
Битие 1-2. Седем дена сътворение, Простора разделящ водата, Седми ден, дъжд и изпарения, сътворение на човек, Едем, 4-те реки, помощник на човека, голота.
Битие 3. Змията, дърветата, изгонването, раждането, дрехите.
Битие 4. Кайн и Авел, потомството и град на Кайн, отмъщението, именуване според божието име.
Битие 5. Потомство на Сит Енох.
Битие 6-8. Божии синове, ковчега, потопа, гарван и гълъб, населване на земята, обещание за благословение.
Битие 9-11. Кръв, Дъга, Вино, Арарат, Ниневия, Проклеване на Ханаан, Фалек, Вавилон, Арфаксад.
Битие 12 +. Патриарси, образ за връзката църквата с държавата, Мелхиседек, Десятък, Содом и Гомора, Многоженство, Обрязване, Погребване.
Изход, Левит, Числа, Второзаконие. Мойсей и децата във водата, Египет, Драматизъм на изхода, Закон, Ритуализъм, Валам Веоров.
Битие 1
От тази първа глава започваща със седемте дена на сътворението важна е системата за разпределение на дните на седем. Причината е в символизма на седмата заповед "не извършвай зло, не отмъщавай и увреждай". Чрез обявяването на всеки седми ден за почивен се премахва и възможността за вършене на зло и така се дава и дефиниция за злото и греха, тяхната способност и сила да увреждат живота. Ст. 6 и 7 се споменава за създаването на простора разделящ водата, това е указание за връзката на океана и атмосферата, в които има кислород. В миналото хората не са могли да обяснят по друг начин разликата и приликата между въздух и вода и общата им съставка.
Битие 2
Ст. 6 се дава потвърждение за известния произход на дъжда от изпарения от водата, да не би някой да се опита, да изкриви явлението с неподходящи обяснения. Ст. 7 Сътворението на човека от пръст е указание за материалния и естествен характер на човешкото тяло. Както обяснението за дъждът в предходният стих и тук в самото сътворение е показано като свръх естествено, но в тялото няма нищо духовно. В Ст. 8 се споменава за Едем в повечето преводи, но на латинския оригинал думата е paradisum, означаващо представяне или поставяне на хората на хубаво място. Бт.2:10-14 описва някакви странни 4 реки. Смисълът на това описание е начин да се даде по-духовен смисъл на една специфична територия и да се поставят координати на мястото, от, където е тръгнало Евангелието. Това е Алпийския регион на Европа. Именно в тези планини е имало нещо като “райска градина”, където са създадени първите европейци. 4-те "главни" реки започващи от планините са, Рона, Рейн, Дунав и По. И четирите реки се вливат в 4 различни морета. Първата река е записана като Фисон(Phison), това е река днес известна като Рона(Rhone), тя "обикаля", тоест прави завой на юг. Земята Авилат(Evilat) е градчето Авиньон(Avignon), в миналото важен център. Влива се в западното средиземноморие, в миналото различно море от източното. Втората река е Гион(Geon) сега Рейн, а земята на Куш(Aethiopiae) е днешният регион на Alamannia or Alemannia. Второто море е Северното. Третата е наречена Иедекел(Tigris) тече на изток както река По в северна Италия. Влива се в "третото" море Адриатика. А Асирия(Assyrios) е Австрия :-) се отнася за най-голямата, пълноводна и дълга река в Европа Дунав, наречена Eufrates. На други места думата се ползва като нарицателно за думата за река. Битие 2:23-25 Пасажа прави философско представяне за връзката на мъжа и жената, според начина на изразяване в миналото. За да станат баща и майка не, че ще оставят баща си и майка си, трябва да спрат да се смущават от голотата един на друг.
Битие 3
Змията тук е единственото “умно” животно. Тя е образ на красивия краснопис в Англия. Там има само няколко вида влечуги и равномерните им следи по пясък са ползвани като пример за красиво изписване на текст. Двете дървета са символи. Дървото на живота представлява кариерата, - дървото за познаване на доброто и злото образованието. Изискването за църковна кариера е безбрачие. Първоначално на църковни длъжности са поставяни само хора извършили по-леки престъпление, но достатъчни, за да ги отстранят от обществото, което включва отнемане на имущество и семейство. В последствие на постове са поставяни и хора доказали способности и е наследено изискването за безбрачие, което е и начин, за да се покаже независимост от клановата структура. Когато “жената” яде от плода на дървото на образованието това символизира корупцията. Изгонването от градината символизира спиране на всички привилегии и финансиране. Ст.7 Адам и жената са се “познали” като са се съблекли. В ст.10 Адам е гол, защото се е съблякъл заради жената, в ст.11 въпросът към Адам е не “кой ти каза, че си гол”, а “заради кого си гол”, Бог е разбрал причината. В ст.15 се споменава за нараняване на пета et tu insidiaberis calcaneo eius, но става на въпрос само за продължение на предходната мисъл. Жената ще смаже първо главата на змията, а след това и цялата змия ще е стъпкана. Цялата притча няма идея да покаже първородният грях, както се тълкува навсякъде, а само дава образ за корупцията в образованието. В ст.16 се отчита и важна биологическа особеност, само при хората раждането е болезнено и с кръвоизлив. Ст.21 се говори за извършен от Бог праведен съд над Адам и жена му. Фразата е tuni cas pelli cias, не са кожени дрехи. Ст.22-24 Адам и жена му не са изгонени от рая и не се забранява да яде от дървото на живота, а е продължена мисълта от предния стих, в която е обяснен смисълът на дървото на живота. Образованието и кариерата е подобно на грижата за овошки, които непрекъснато растат и дават плод, но изискват редовна и старателна грижа.
Битие 4
В историята на трите сина на Адам и Ева отново намираме същата символичност както при патриарсите. В тази история е наблегнато на разделението на властите и поемането на ръководната роля в църквата от краля на Англия, а не от парламента. Първородният Кайн е земеделец, символ на парламента, прогонен е от “Божието лице”, образ на принципа за разделяне на властите. Вторият е Авел, образ на църквата, църковната емблема на Англия е агне, Авел е изобразен като овчар. Третият, Сит показва заместването на ролята на парламента от краля, като глава на църквата.
Името Абел е продукт от неправилен превод на стиха
ut veniat super vos omnis sanguis iustus qui effusus est super terram a sanguine Abel iusti usque ad sanguinem Zacchariae filii Barachiae quem occidistis inter templum et altare (Matt 23:35)
Като ABEL трябва да е някаква фраза A BELLO, прилагателното за добро. Тези хора са обвинени не за кръвта на човека Авел, а за убийството на невинния Христос.
Ст.15 Кайн няма белег, а става на въпрос за предупреждение за изгонване при конфликти на лична основа. В ст.16 разбираме какво се намира на изток от рая, там е земята „Нод“ където се засели Каин и жена му. Стихът е; egressusque Cain a facie Domini habitavit in terra profugus ad orientalem plagam Eden (Gen 4:16). Както виждаме няма земя Нод. Профугус profugus означава бездомен или лишен от права и наследство. Последната фраза не е ясна какво точно значи може да е добавена в последствие orientalem plagam Eden. Ст. 23 притчата за Ламех и двете му "жени" е поучение за двете официални църкви в Англия. Ст.26 показва какво е прославило Господнето име, раждането на Сит третият син на Адам е образ на краля и неговото избиране е Божие дело.
Битие 5
Като се погледне диаграмата за първите седем патриарха, се вижда, че годините им на раждане са съставени специално, за да може Енох да се роди в 622АМ и да е починал малко преди 1000АМ. Годината на раждане е указание за началото на нашия свят приблизително в 1622-ра. Стих 24, в който се споменава за “взимането на Енох” е неправилно преведен и дори съставен. Енох “не се намира”, а Бог не е намерен тогава от Енох, non apparuit. Също Бог не взима Енох, правилната фраза накрая е tu liteum, не е tulit eum. С това се показват годините на Енох като пророчество за времето на нашия свят, както бе намерено в астрономическите наблюдения е 366. На диаграмата за родословието от Адам до Яков се намират седем точки, в които има директна връзка между числата.
Битие 6 - 9
Самата идея за потоп, космическа катастрофа заличила някакъв стар свят създаден преди сегашния има логическо обяснение във вкаменелостите. Според моите открития този свят е съществувал според определен план, а насилието споменаваната причина за унищожаването му е само поука за сегашния. Ст.6:2 странното понятие “божии синове” всъщност е за децата божии, които имаха красиви дъщери, които можеха да се женят според собствен избор. Стихът не е за някакви ангели имащи отношение към жените. Ст.6:4 По смисъл трябва да се раздели на две части за допълване на смисъла в предния и следващия стих. Първата част gigantes autem erant super terram in diebus illis . . ., трябва да се отнесе към предния стих за максимална възраст на човек на земята. Втората част трябва да се прехвърли към следващия стих, в който се споменава за намиране на зло от Бог във всички синове и дъщери, които е създал до тогава. Интересното е споменаването на думата за месец в историята на потопа, само на две други места в текста на Битие в последствие се споменава думата. Това е указание за незначителност на цялото описание на потопа, числата на времето не са от значение както тези в родословието. Изцяло с поучителен характер са и описанието за спада на водата, изпращането на гарван и гълъб. Все пак самият потоп и обещанието за благословение са остатък от знанието за предишен свят, в който са съществували съвсем други хора. Които не са били унищожени от потоп, имало е преоформяне на света за новата раса, не унищожение на старата. Бт. 8:4, Armeniae = arm eniae не е армения, а фраза показваща, че са разбрали, че са заседнали на планина и страшното вече е преминало, все пак трябва да изчакат спадането на нивото повсеместно. В 2Kn.19:37 Armeniorum е някаква фраза, че убийците са си събрали багажа в ръка и са избягали от земята. Думата armento е за стадо, а carme е песен, но считам за правилен смисъла на разделяне на думата. Споменаването на дъгата е интересно, защото хората са се досещали, че това е някакъв знак за връзката на светлината и времето чрез водата. Само моето откритие показва, смисълът на дъгата. Водната капка разделя светлината на две части на два ъгъла от по 42 градуса, което е общ ъгъл за отразените лъчи даващи числото 84. Числото показва времето на предишния свят и на сегашния. Следва историята с виното на Ной и проклеването на Ханаан, вино в миналото са пиели само монаси и то преселници от южна Европа в Англия, името Ханаан се отнася за Англия, така се дава някакво предимство на една група пред друга. От тази глава всички географски имена са преписани от Евангелията или са незначителни места плод на идеите и политиката на авторите. Интересни са само местата посетени от Авраам. Ур Халдейски (Ur Chaldeorum) е днес региона на Южна Франция. От там групи заселници се насочват към Харан (Haran), днес северна Испания. Обещанието за Авраам и потомците му е Ханаан (Chanaan), днешна западна Англия, Уелс и Корнуол.
Бт.9:21-27 В историята на употребата на вино от Ной се символизира разкриване на проблемите на народа от църквата. Ной е символ на хората, синовете му Сим, Хам и Яфет, са символ на парламента, църквата и краля. Вторият син Хам, е направен от баща си слуга на другите двама, образ на подчиненото положение на църквата под парламента и краля. Благословението за Хам да се засели в шатрите на Сим, е образ на изземване на функции на парламента от краля.
Битие 10
Бт.10:10, 11:2, Земята Сеннар, Sennaar, е сега регионите Sussex & Surrey. Градът на Краля, Kingston upon Thames в няколко случая е Babylon.
http://worldinfozone.com/features.php?section=Kingston
https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgArSzHX2Rd-pZ_lGkMIG0lVRYqZ_TBpk100kvbd1d7sN9jy2Qt6lfYoKOhddGrO109dcLigFTpDbgUb7ODtZRTOdmwDJO8R1CQ9q_Usb5LQnge2E3sHeLeXVHQqoa8N3kFOsJF8TOX1-M/w1161-h986-no/kingston+upon+thames+map.png
11:28 Халдеи, Chaldei е преработка на фразата за Hall Dei. Интересното е в случая, че халдеите се срещат предимно в първите 4 големи пророчески книги, явно авторите на по-малките не са искали да се месят в официалната държавна политика и не са включили това име.
Ст.8,9 Нимрод за сега е неясно име, вероятно се показва началото организираната религия, съществуваща отделно от клановата система.
Ст.10,11,12 Халне & Chale, споменаването на този град отново е код за английското Hall. Свързано е с думата за Ниневия, код за думата университет. В Битие, Йона и Наум и другаде думата е преработка за думата университет Nineven = university. Ст.25 разделянето на земята е между Фалег и брат му Иоктан, образ за разделянето на територията на Англия на кланове. Раждането на Арфаксад и намиране на връзка в хронологията на патриарсите и реалния свят.
Битие 11
Споменава се за създаването на множество различни езици като средство за предпазване от тоталитаризъм. Но истината е точно обратната, езиците не произхождат от чудотворно дело на Бог, а са дело на хора и точно тази разлика разделя хората поставяйки ги под зависимостта на авторитети.
В ст. 11:10 се споменава дума тълкувана като “две години” biennio, но трябва да е фразата “abien nio”, което значи “започнаха да се появяват” хора след потопа. Така се указва, че е имало и други хора, но Арфаксад е този, който продължи родословието до Авраам. На диаграма 09 са показани годините на раждане на патриарсите от родословието на Авраам и връзката им с години от нашия свят.
Таблица с хронология на патриарсите и изясняване на пасажите с годините. На този линк е самата таблица. Ползвани са само главите пет и единадесет за патриарсите до Тара. От посочени числа има само две уточнения и една корекция. Първото е в годината на раждане на Арфаксад, стих 11:10 няма фраза две години след потопа, а стиха показва, че се е родил в същата година на потопа, но след него и така се е продължил човешкият род след природното бедствие унищожило стария свят. Латинският е неправилно преведен и така се добавят две години отгоре. Тази добавка е в противоречие с първата част на стиха 11:10 сим е на 100 години точно в годината на потопа, не две години след това.
Второто уточнение е в стих 26, където се споменава за Тара, когато е бил на 70 години са били вече родени Аврам, Нахор и Аран. На толкова години е бил, когато се премества в Харан, заедно с Аврам и Лот. В следващата глава 12 се споменава, че едва когато Аврам е бил на 75 години той тогава се премества от Харан в Ханаан, между двете преселвания има значително време. В Харан с баща си и племенникът си Аврам отива, когато е на 40 години през 1956АМ, а след още 35 през 1991АМ, когато е на 75 се премества в Ханаан. За годините на Тара се споменава в стих 11:32, че са 205, това е сбор от годините на Авраам 175 и 30. Като се погледне и годината на раждане на синът, на патриарсите след Арфаксад се вижда, че всеки с нечетен номер има роден син, когато е на 30. Тази цифра се отнася и за Тара.
Единствената корекция на текста е в стихове 11:24-25. Нахор, ражда синът си Тара не на 29, както е в текста, а на 39, както са били проектирали първоначално, за да се спази моделът за раждане на 30 и няколко години. Освен това живее след раждането на сина си не 119 години, а 191, за да се спази моделът на постепенно намаляване на живота и да се изравни продължителността му с баща му Серуг от 230 години. Следвайки моделът на Реу и Фалег.
Последната колона на линка със заглавие relations показва връзката на номера на патриарха с число от годините му.
Интересната част е в числата показващи истинският календар, явно известен на първите поколения, но неизвестно защо загубен в последствие. Едва в момента bogoizbrania възстановява знанието за началото на нашия свят. Показател за двата периода от по 800 години преди началото на нашия свят е в годините на патриарсите преди Енох. Адам и бащата на Енох живеят по 800 години след раждането на сина си, а поколенията между тях по малко повече. Никой друг не живее толкова години след раждането на синът му. Следват годините на седмият след Адам Енох, ражда се през 622АМ като годините на раждане на всички преди него са специално подбрани, за да се падне той на тази дата, това е указание за годината 1622-ра от календара, която е приблизителното начало на заселване и култивиране на планетата от сегашния свят от ангелите родили и първите хора. Общият му живот от 365 години показва тази продължителност на съществуване на сегашната раса хора. Годината на неговата смърт, няма грабване както се споменава в тълкувания и коментари, 987АМ показва не край на света, а крайно отброяване. Тримата следпотопни патриарси Арфаксад, Сала и Евер имат по 400 и няколко години след раждането на синът им, което явно не е съвпадение, сегашният свят ще съществува 400 години, без да се брои началото на създаването му. Следва годината на раждането на номер 15 Фалег, 1755 е годината на написване на Евангелието на Йоан.
Битие 12
Ст.12:11-20, както и Битие 20. Авраам образът на парламента не може да предлага "жена си" на ханаанците и след това на египтяните в Бт.20, чужденците трябва да стоят далеч от английските дела. В Бт.26 подобна е и ситуацията и за Исак — църквата, тя не за филистимците.
Битие 13-14
Историята на Лот е поставена тук, за потвърждаване на промените в първоначалния текст на Матей. Войната между племената дава политическо основание за създаване на парламент. Странният образ на свещеникът Мелхиседек е показател за позицията на власт над клановете и техните конфликти. Йоан кръстител е образ на предшестващ обществен авторитет гарантиращ и рекламиращ главната цел или образ на разказа. Имитация на този образ са загадъчните Мелхиседек от Битие и Валам Веоров в Числа. Това са просто образи вмъкнати в текста, да дадът социаллен и човешки имидж на Авраам, а след това и на народа на Мойсей.
Битие 15
Обещанието на Аврам за земята в Бт.15:18. Най-добрия ориентир за местоположение е определянето на морско крайбрежие. Навсякъде в текста на Писанията, особено в Числа 34, Исус Навин 1, Второзаконие и другаде са описани подобно места от територията на сегашната държава Израел. Изключително интересен е все пак един единствен стих в Битие 15:18. В обещанията за Аврам се намира странна формулировка на латински. Споменатите подчертани думи са за река, а е трудно да си представим дали авторът няма да прави разлика между река и море, както е в преводите.
in die illo pepigit Dominus cum Abram foedus dicens semini tuo dabo terram hanc a fluvio Aegypti usque ad fluvium magnum flumen Eufraten (Gen 15:18)
Обяснението е в смисълът на символизма на Аврам, този патриарх е образ на английският парламент, който не е първият в Европа. През 17-ти век, в региона на долината на река Рейн е имало вече подобна институция и англичаните решават да направят същото на тяхната си река Темза. С това се обозначават имената на латински. fluvio Aegypti е реката на египтяните, Рейн, а fluvium magnum flumen Eufraten е Темза.
Битие 16
Един от първите въпроси, които си зададох още като младеж и не намирах никъде отговор бе за въпроса относно многоженството в текста. Липсва каквото и да е логическо обяснение, защо една част от родословието на Христос имат повече от една жена, докато другата е стриктно моногамна. Поколенията от #1 до #19 имат една жена, следва Авраам поколение #20 с няколко, после Исак пак само една, като дори се споменава за сватба. Неговият син Яков поколение номер 22 отново се връща на многоженство и така нататък, като царете имат стотици жени. Отговорът е в символиката поставяна в този текст като цяло. Всички главни персонажи и житието им са образи на взаимоотношението на църквата и държавата и специално многоженството показва или поне авторите на текста са се опитали да пропагандират единство на църквата и сравняват вредите от многоженството с църковния плурализъм. В главата се показва раждането на незаконен син образ на неофициалната църква, тя може да е одобрена, но не е официална.
Битие 17
Обредът на обрязването е наследство от клановата система, първоначално е представлявал само срез на кожата, истински белег, не отрязване на парче кожа както се процедира в момента.
Битие 18 - 20
В Глава 18 се обещава раждането на Исак, образ на планът за създаването на официална църква. В следващата глава изгарянето на Содом и Гомора и околните градове е образ за унищожаването на всякакви предишни частни кланови съюзи, съперничещи на парламента. Лот, жена му и дъщерите им са образ пак на краля и на дете английски църкви. Драмата с поразяването на съпругата е допълнителен нюанс в драматичното изобразяване на откъсване на църквата от клановете и земеделците, които до тогава са доминирали. Клановата система трябва да бъде изоставена и останките и изгорени и да бъде заместена от държавни институции, като парламент, църква и крал. Смисълът на гл.20 е изяснен по-горе.
Битие 21 - 50
При патриарсите се посочва често връзката на символизма на Исак и църквата. В случая е интересен и символизма на Авраам с парламента и на Яков - Израел с краля. Историята на патриарсите показва последователността в предаването на властта. Първо е парламента, който основава официална организация превърнала се в църква. В последствие църквата дава инициативата за назначаване на крал. Мелхиседек е представен като антропоморфизиран образ духовното показание за създаването на парламент. Исмаил синът на слугинята е образ на непризнатата и неофициална църква, той също е син на Авраам - парламента, но трябва да бъде отделен от държавата. Исав братът близнак на Яков, е образ ролята на клановете в избирането на краля. Исав посреща идването на Яков с подаръци и добри обноски. Хетура, за която се споменава в глава 25 е другата жена, образ за създаване на централизирани църкви и в Европа. Любимият “син” на Яков е Йосиф, който спред думите на баща си става по-велик от него е образ на държавата. С този символизъм се дават и трите основни белега на институцията, парламент, църква и крал. Братята на Йосиф са образ на клановата структура на обществото от преди създаването на държава. В текста на Битие те се покланят на Йосиф. Ето такъв е и смисълът на виденията на Йосиф, в които дори и майка му и баща му, не само по-големите му братя ще му се поклонят. Двете видения в Ханаан със звезди и снопи са образ признаването на държавата както на небето, така и на земята. Видението в Египет за виночерпеца и хлебаря показват свойствата на държавата за налагане на правосъдие, което може както да наказва, така и да прощава. Това е и начин да се даде библейски характер на причастието, способността за наказване и прошка за църквата. Видението за гладни и изобилни години е образ за започването на налагане на данъци, споменава се за облагане на всички, освен “жреците”, църквата не е се облага с данък. Самото ходене в Египет на Яков и потомството му е начин да се покаже международно признание за английската държава. Дванадесетият син на Яков Вениамин е образ на Ирландия, по-малкият остров в миналото също е бил подчинен на краля. Двата сина на Йосиф, Манасия и Ефрем вече са образ на двете основни църкви в Англия католическата и англиканската.
Погребването е нов ритуал за 18-ти век, до тогава телата са били изгаряни, но така се е разширил бизнеса за религиозните активисти. Обрязването не е било както днешното, поставял се е само срез като белег, който е зараствал, нямало е отрязване на кожа.
След глава 12 описаните събития и хора нямат значението на запазено знание за календара. Освен годините на Авраам 175 и раждането на Исаак през 2016АМ всички останали персонажи и действия са изцяло с нравоучително и частично с местно историческо значение. Посланието на родословието е разгледано в таблица отделно.
Изход, Левит, Числа, Второзаконие
В тези книги е интересен закона, разкрит в раздела с астрономия. Прави впечатление драстичното увеличение на описания и подробности в текста, което го прави не само скучен, но и несъществен. Това не само не намалява авторитета на текста, а показва според мен желанието на древните да представят техния свят и персонажи като резултат от небесна намеса. Все пак важните исторически детайли за произхода на нашия свят са разкрити. Всичко повече от това са само подробности и незначителни факти.
Интересни подробности са споменаваното “хвърляне на децата” във водата включително и на Моисей. Така се показва отношение към водното кръщение. Драматичното извеждане на народа от Египет, образ на континенталната част на Европа, е драматизация на преселването на големи групи хора от южна Европа към Англия - Ханаан. Ритуализмът широко разглеждан в тези книги е интересен социален феномен, но сам по себе си не трябва да се представя като духовен фактор, а само като социална активност.
- - -
ОТ в Историческите книги
Болшинството събития в СЗ и изобщо в Библията не са исторически случили се, а са за поучение. Имената на места и градове и дори морета са взети от континенталната част на Европа, но англичаните или по-точно потомците на преселниците на Острова са ги забъркали в събития служещи само за поучение.
Исус Навиев и Рут. Разказват за обратното превземане на “обещаната” земя и създаването на Оксфорд. Университетът основан от преселници от южна Европа е западнал доста бързо, но съседите потомци на преселници от северна Европа са го “превзели”. Един от кварталите на Оксфорд и днес се нарича Йерихон. Съдии. В книгата се разглежда система за обединение на кланове и племена отпреди създаването на парламент, организация с представители. Драматичните случки с жени са само пресилена метафора за създаване на духовен имидж на съдиите, ръководители на общности. Дъщерята на Йефтай е такава поетическо — драматическа метафора. Самсон е образ на по-съвременните съдии, убитият от него лъв е образ на разрешаване на проблема с кредитите, кредиторите са често изобразявани като ревящи лъвове. Жените, с които има връзка са образ на постове заемани от съдията, а дългата коса показва перуките носени от английски съдии в съдебната зала. Образ на духовния характер на съдията чрез перука се намира и в историята за руното на Гедеон. Следващата история за Михей и данците показва по странен за днешните разбирания начин създаването на длъжности и служби със заплата, невиждана до тогава практика. Последната история в книгата за жените на вениаминците показва заплаха за всеки незачитащ хората със служба и положение или злоупотребяващ с позицията си. Жените в тази книга и другаде не са персонажи, а образ за някаква длъжност или положение. Самуил, Царе и Летописи, са книги поставящи въпросът за възникване на государството и църквата, по малко фантастичен начин са показани събития от миналото на Англия. Неемия и Ездра, Естир. Имената на трите страни са кодове на срани които англчаните са искали да им съдействат за измисляне на изторията, това са Ezras = Franse, Neemia = Germania, Edessae = Espana, Hester = Hispanic terra. Интересни са образи в книгата Естир. В стих 10:1 се посочва важен факт, налагането на данък от “краля”. Това събитие може да се счете за рождена дата на държавата. Липсата на данъци преди екзекуцията на Аман показва, че църквите до тогава са се издържали от собствениците на имоти или племенни водачи. Като Аман е бил нещо като глава на тази дейност. С отстраняването му църковните и монашески общности фактически обсебват властта в страната. Земеделците не оставят нещата така, техният отговор е във формирането на централизирана църква. Първо на католическата, явно създадена от групи в южните и западни части на Англия, и скоро след това на англиканската църква, обединение от северните и източните региони. Този процес е показан в образите на цариците Вашти и Естир. Където в текста има описание на жена, то това е в повечето случаи образ на църква или църковен пост. Дори описанието на Естир като висока и красива мома е образ на високите кули на англиканските черкви. Имената в книгата са кодове за постове и събития, за сега трудно могат да се дешифрират със сигурност.
- - -
ОТ в поетични книги Йов, Псалми, Притчи, Еклесиаст, Песен на песните
Йов
Книгата известна с философското си съдържание няма нито един интересен фактологичен момент, освен втората част на стих 1:3 ( . . . така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток. ) Понятието за регион на света на “изток” е 100% английско нововъведение от 18-ти век. Този стих е най-доброто доказателство за английския произход на Библията. Книгата, освен това може да се раздели на две части до глава 31, където се споменава за свършване на думите на Йов. Диалозите и монолозите на персонажите са нравоучително четиво за Божието величие, устояване на вярата в трудности и проблеми, за неоснователност на обвиненията срещу Бог за житейските несполуки. Книгата завършва оставяйки читателя да съчувства на мъките на Йов и да взима за пример търпението му. След глава 31 някой е седнал и дописал историята с нюейджърски успивания за благословения, като доста неумело е вкарал нов персонаж и дори реплики на създателя.
Псалми
В псалмите могат да се намерят множество белези за начина на мислене на хората в миналото или по-точно 18-ти век. С тези стихове и песни се показва най-личния начин за връзка и почитание на Бог.
Притчи
Тук се дават наставления, много от които изглеждат не особено съществени, намирам за основната идея в книгата, представяне на поучението като основна задача личностно развитие.
Еклесиаст
Смисълът е за отношението към материализма, добрият вярващ е добър материалист и не влага в материалните неща и дейности псевдодуховност и измислици. За добрият вярващ материята не е над живота и не трябва да се поставя за смисъл или цел. Материята не трябва да се персонализира одухотворява и корумпира за авторитаризиране.
Песен на Песните
В книгата по малко странен метод и с пресилена емоционалност се описва взаимоотношението на авторът и произведението му. Литературната творба е митологизирана и персонализирана. Литературните качества на този автор не са от “Най-напредничавите”.
- - -
ОТ в Пророческите книги
От всички книги в групата на пророческите в Библията интересни са само Данаил, Йона и Плач на Еремия. Всички останали задържат поучение или придават на исторически факти и личности някакво съдържание. Често повтарят в разширен вид съдържание от други книги като например Езекил и др.
Йона и Наум - Тези книги централната идея е за Вавилон. Не случайно в този “град” живеят само мъже. Думата за Ниневия е преработка за думата университет Nineven = university. Йона е някакво поучение и отговор на книгата Наум съдържащо морализаторски поуки за някой колеж и неговите критици.
Плач на Йеремия - Това е единствената книга, в която се описва социален и религиозен упадък на Ерусалим. Няма споменаване за военни действия, в другите пророчески книги се споменава за грехове и престъпления. Само тук причината за упадъкът на “светия град” е социално и религиозно разложение без външна военна намеса.
Захария - Образ за видението от Захария 5 е старата емблема на Франция. Тук земята Сеннар е Англия, югоизточните части. Другите видения в началото на книгата се отнасят до методите на рисуване познати на авторът.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8b/Royal_Coat_of_Arms_of_France.svg
Езекил - Видението на Езекил в глава 1 за четирите звяра е долната емблема. При по-старателен преглед се намира паралел с някои детайли в описанието. Прекалено фантастичните и неясни образи са за засекретяване.
https://lh6.googleusercontent.com/-huGOOSVfrYM/VE0CDjvIo6I/AAAAAAAAMeQ/1rwSEqeO0EA/w180-h280-no/cua.jpg
Данаил
Това е вероятно единствената книга, в която се разглеждат исторически събития или неща от европейския континент.
Глава 1
Главата започва с промените в Оксфорд, и поставянето на университета под ръководство и финансиране от краля, а не от разни църковни офиси както е било до тогава. Nabuchodonosor rex Babylonis е кралска комисия в Лондон. Вегетарианската диета показва само пост и посвещение за възстановяване на загубената общност.
Глава 2
Видението тук показва силно антропоморфизиран образ на картата на Европа. Златната глава е Англия, Сребърното кралство е Германия и целият регион на река Рейн. Бронзовото Франция и северните региони на Италия и Испания, южните части на Иберия и Апенините са смес от кал и желязо. Камъка при нозете на исполина е остров Сицилия. Пророчеството е за създаване на международна църковна организация и важната роля на “учените” от Англия, които са “златната глава” на в създаването и.
Глава 3
В главата се отбелязва специалното внимание от страна на краля и приближените му за международните църковни дела. Дават се широки пълномощия за свободно действие на хора на местата, където се действа.
Глава 4
Видението за отсичането на дървото е образ за произхода на кралската власт в Англия, тя идва от църквата. И нейните задължения за грижа за тази организация.
Глава 5
Medis et Persis са не народи в близкият изток както се тълкува а старолатински думи за преподавателите по медицина и философия в някой от колежите на Оксфорд. С това видение за Валтасасар се показва изискване за допълнително финансиране на религиозното творчество. Прекрасните съдове от Ерусалим са образ както на настъпващия ритуализм, така и започващото философско творчество.
Глава 6
Ровът с лъвове е и на други места образ на кредиторите или финансов недостиг способен да спре работата на учените. Тук се дава видение за директното финансиране от краля.
Глава 7
На този линк се намира едно по-старо изображение гербът на Оксфорд. Смисълът на странните животни е по-философски. Лъвът с розата е ясен символ, това са кралят и църквата. Бобърът е образ на книгопечатането, както животното гризе дървета, така се символизира производството на хартия, което в миналото явно е било на едно и също място. Слонът с хермелиновите панделки показва правосъдието, използвано е най-голямото сухоземно животно за изразяване важността на правосъдието. В Оксфорд са се образовали юристите. Бикът на водата показва според тълкуването брод за преминаване на добитък, според мен думата Oxford показва някакъв код, кравите и биковете могат да преминават и през по-пълноводни места. Това е образ за водното кръщение или е някакъв спомен за преселници от южна Европа. При Оксфорд реката е доста спокойна и плитка, а вълните са изобразени като морски, а бикът е стар символ за региона на Пиренеите.
В пасажа на книгата Данаил 7:2-7 описанието за видението е точно на тази емблема. Първият звяр в ст.4 е точно описание на лъвът в горната част на емблемата. Изглежда като висящ, изправен е като човек и все едно взима “сърце” в предните си лапи. Вторият звяр в ст.5 е бобър, които прилича на мечка, изправен е на едната си страна и “яде много месо”, животното непрекъснато гризе нещо. Третият звяр в ст.6 не е подобен на леопард, а е боядисан, бикът не е червен. Четвъртият страшен звяр в ст.7 е слонът, той пояжда и стъпква с краката си, има и десет рога символ на законът. Различава се от всички поради хермелиновите панделки символ на правосъдието. Стих осми и тълкуването в пасажа Дн.15-28 са добавени в последствие. Споменаването на звяра в От.13 е само имитация на тази част от Данаил. Самата книга Откровение е и с имитации от други книги, като изход и целта и е описание на техники за рисуване.
Глава 8
В първата част на главата до стих 13 са изобразени конфликтите между самите университети. Овенът с двата рода е Оксфорд мястото, където е основан книжовният латински език. Козела, “който е гръцкият цар” е Кеймбридж, където е измислен гръцкият език. Не всички са приели спокойно новоизлюпения език обявен за оригиналния Библейски.
Глави 9 - 12
Явно от тази глава надолу е писана в последствие за създаване на историческа част в близкият изток на текста и няма споменати интересни и съществени събития.
Глава 10
Явно видението е за Христос и тук се разбира, че книгата откровение е писана от същите хора дописали последните 4-ри глави на Данаил.
Откровение
Книгата представлява смесица от поучения, послания и описания за правене на рисунки. Всички тези фантастични видения са картини представящи писмено описание за рисуване и приготвяне на бои. В миналото това е била сложна техника.
От.1:9 В стиха няма остров на име Patmos, думата fui in insula е за някакво назначение in sula не е insula. Думата за Patmos е фраза подобно на Pater mos, по волята на Отца.
От.1:4,11 Името Азия идва от старото име на целия планински регион от Милано на Запад до Венеция. Сега само в една долина има село с името Asiago, където са построили мемориал на жертвите на първата световна, явно не случайно. Посланието към седемте църкви идва именно от там.
В Откровение седемте църкви са имена от Северна Италия, не са в Турция. Ефес е сегашното Ферара (Ferrara). Сардис е долината на Арддесио (Ardesio), Пергам е Бергамо (Bergamo), Смирна е градче наречено Сирмионе (Sirmione), полуостров на Lago Garda. Тиатир е (Trento), или подобно на споменатото пътуване в Азия в Д.А.19:9 “училището на Тирана” явно е Tirano на границата с Швейцария. Лаодикия е (lago D'Iseo). Филаделфия според мен е фразата Fin del lago, сега на мястото на края на езерото Gardo се нарича (Riva del Garda). Лаодикия не е "властта на народа", а Филаделфия не е „братолюбие”, както се тълкува.
От.2:7, "Божият рай" (paradiso) В този стих идва от Лк.23:43, където единият разпнат с Христос получава обещание да попадне с него в рая. В Лука и тук думата е неправилно изписана и изтълкувана фразата para psidis. Която означава подготовка за влизане.
От.16:16 мястото Армагедон (Hermagedon) не е място на битка както се тълкува. Стихът е продължение на предния, в което се отправя поетично предупреждение за очакване на второто пришествие, като явно става на въпрос за фраза от вида Her mage donet. Няма и “по еврейски”, става на въпрос за нещо предвидено за тези, които очакват второто пришествие. Смисълът е общ, свързан с обещания.
От.20:8 и Ез.38,39 Гог и Магог, Рос, Мосох и Тувал. Тези имена са показател за италианският произход на книгата, както и на Езекил.
Гог и Магог — Magyarország (Магиарорсзаг)
Гог — Győr (Гюуе)
Рос, Мохос и Тувал — Rust - Austria, Moson - Hungary, Trnava - Slovak
*-*-*
Други имена на места от историята на преселници от южна Европа
Васан/Башан, Дамаск — Pais Vasco
Кармил — Cantabrian Mountains
Палестина — Palencia, Plentina
Галад — Galicia, Portugal
Асирия, Сирия — Asturias, Austria
Амон — Pamplona
Самара — Salamanca
Мадиам, Сидон — Medina-Sidonia
Кадис, Кадис-варни — Cadiz
Антиохия — Xixón
Хор, планината на Аарон — Sierra del Oro, Murcia
Сиир, поляната на Едом — The Segura valley
Луз — Lusitania, Lisboa
Ветил — Castelo de Vide
Сарепта Сидонска — Serpa, село с акведукт в Португалия
Ур Халдейски — Arl Provence, France
Аскалон — Gascony, France
Тарс — Tarbes, Pau, France
Македониа — Milan, Italy
Ахаиа — Pavia, Italy
Листра и Дервия —
Мелита — Elba. Italy
Азия — Asiago, Italy
Гадаринската или герасинската земя — Langue d'oc, France
Наин — Nîmes, France
Куш — Colonia, Germany
