По глави в Битие ще се разглеждат важните моменти в историята на създаването на Библията. Първата книга е Евангелието на Йоан, следва Битие с петокнижието, другите Евангелия с Деяния. След което са съставени и другите книги от СЗ и НЗ, като писмата на Павел са умишлено написани, за да допълват Евангелията не да ги повтарят. От исторически интерес в Битие е историята за създаването на църквата в Англия, както данни за времето от родословията и декалога в Изход. Всички останали данни с историческо значение са незначителни трудни за установяване.
Важни образи.
Другите имена на патриарсите преди Авраам не са същественни.
Adam = Adding a man to the creation
Noe = The new nation emerges
Имената на тримата патриарха имат следният код за английските институции, Abram, Abraham, Isaac, Iacob, Israhel
Abraham = parliament, b=p,
Isaac = ecclesiae. a=e
Iacob = place, b=p, I=l
Israhel = Isle high regum anglos
Esau = West south
Beniamin= Brother that I am loving, Berkshire Castle Windsor
Имената на жените на Яков
(Gen 29:16 [Vulgate]) habebat vero filias duas nomen maioris Lia minor appellabatur Rahel
Lia = Anglia, Rahel = noRd angel (england ), h=ng
Zelpha = welsh + anglia. Bala = Bay + Lancashire
Месопотамия
(Gen 35:26 [Vulgate]) filii Zelphae ancillae Liae Gad et Aser hii filii Iacob qui nati sunt ei in Mesopotamiam Syriae
Zelpha = welsh + anglia. Mesopotamiam = beyond river Severn old Avon
Йосиф, любимият син на Яков е образ за Йоркшир, но неговото име не фигурира в сисъкът на имената на 12-те племена, а са поставени двамата му сина като родоначалници. В минлото Йоркшир се е разпрстирал далеч на север, в последствие град Дърам е бил поставен за регионален център. 12-те племена са образи за 12-те епископа представители в парламента, в последствие броят им е увеличен на 24, това са 24-те старци от книгата Откровение. Вениамин е симол на югозападна Англия. Най-югоизточният регион, от където е епископът на Кантърбъри вероятно е смволизиран чрез Левии. Разделението на царството на две части, на Юдея и Вениамин и северното кралсто Самария и останалите племена потомци на Лия е явно симолзъм за разделението на Англиканската църква на две отделни архиепископства, Кантърбъри и Йорк. David много прилича на името на съседното на Съмърсет графство Дейвон, но този регион е почетен с името Едом.
Битие 1
От тази първа глава започваща със седемте дена на сътворението важна е системата за разпределение на дните на седем. Символизма на числото седем и седмата заповед е за смъртта, вечният съд и наказанието за грехвете. Чрез обявяването на всеки седми ден за почивен се премахва и възможността за вършене на зло и така се дава и дефиниция за злото и греха, тяхната способност и сила да увреждат живота. Ст. 6 и 7 се споменава за създаването на простора разделящ водата, това е указание за връзката на океана и атмосферата, в които има кислород. В миналото хората не са могли да обяснят по друг начин разликата и приликата между въздух и вода и общата им съставка.
Битие 2
Ст. 6 се дава потвърждение за известния произход на дъжда от изпарения от водата, да не би някой да се опита, да изкриви явлението с неподходящи обяснения. Стихът звучи странно днес, но явно в миналото са считали, че на небето има някъв “слой” или “простор”, който задържа влагата и прави облаците да завалят. Считам стихът за първото предупреждение за днешната спекулация за клаймат чейндж. Ст. 7 Сътворението на човека от пръст изглежда като указание за материалния и естествен характер на човешкото тяло. Както обяснението за дъждът в предходният стих и тук в самото сътворение е показано като свръх естествено, но в тялото няма нищо духовно. Всъщност с това повторно споменаване за създаване на човекът. След като се споменава в предходната глава за сътворение за седем дена, се прави внушение за сакралност на църковното погребение. Първоначално телата на преминалите са били изгаряни. В Ст. 8 се споменава за Едем в повечето преводи, но на латинския оригинал думата е paradisum, означаващо представяне или поставяне на хората на хубаво място. Бт.2:10-14 описва някакви странни 4 реки. Смисълът на това описание е начин да се даде по-духовен смисъл на една специфична територия и да се поставят координати на мястото, от, където е налото на европейците. Това е Алпийския регион на Европа. Именно в тези планини е имало нещо като “райска градина”, където са създадени първите европейци. 4-те "главни" реки започващи от планините са, Рона, Рейн, Дунав и По. И четирите реки се вливат в 4 различни морета. Първата река е записана като Фисон(Phison), това е река днес известна като Рона(Rhone), тя "обикаля", тоест прави завой на юг. Земята Авилат(Evilat) е градчето Авиньон(Avignon), в миналото важен център. Влива се в западното средиземноморие, в миналото различно море от източното. Втората река е Гион(Geon) сега Рейн, а земята на Куш(Aethiopiae) е днешният регион разделен от страните Франция и Германия. Второто море е Северното. Третата е наречена Иедекел(Tigris) тече на изток както река По в северна Италия. Влива се в "третото" море Адриатика. А Асирия(Assyrios) е Австрия :-) се отнася за най-голямата, пълноводна и дълга река в Европа Дунав, наречена Eufrates. На други места думата се ползва като нарицателно за думата за река. Битие 2:23-25 Пасажа прави философско представяне за връзката на мъжа и жената, според начина на изразяване в миналото. За да станат баща и майка не, че ще оставят баща си и майка си, трябва да спрат да се смущават от голотата един на друг.
Битие 3
Змията тук е единственото “умно” животно. Тя е образ на красивия краснопис в Англия. Там има само няколко вида влечуги и равномерните им следи по пясък са ползвани като пример за красиво изписване на текст. Двете дървета са символи. “Дървото на живота” представлява кариерата, а “дървото за познаване на доброто и злото”, образованието. Изискването за църковна кариера е безбрачие. Първоначално на църковни длъжности са поставяни само хора извършили по-леки престъпление, но достатъчни, за да ги отстранят от обществото, което включва отнемане на имущество и семейство. В последствие на постове са поставяни и хора доказали способности и е наследено изискването за безбрачие, което е и начин, за да се покаже независимост от клановата структура. Когато “жената” яде от плода на дървото на образованието това символизира корупцията. Изгонването от градината символизира спиране на всички привилегии и финансиране. Ст.7 Адам и жената са се “познали” като са се съблекли. В ст.10 Адам е гол, защото се е съблякъл заради жената, в ст.11 въпросът към Адам е не “кой ти каза, че си гол”, а “заради кого си гол”, Бог е разбрал причината. В ст.15 се споменава за нараняване на пета et tu insidiaberis calcaneo eius, но става на въпрос само за продължение на предходната мисъл. Жената ще смаже първо главата на змията, а след това и цялата змия ще е стъпкана. Цялата притча няма идея да покаже първородният грях, както се тълкува навсякъде, а само дава образ за корупцията в образованието. В ст.16 се отчита и важна биологическа особеност, само при хората раждането е болезнено и с кръвоизлив. Ст.21 се говори за извършен от Бог праведен съд над Адам и жена му. Фразата е tuni cas pelli cias, не са кожени дрехи. Ст.22-24 Адам и жена му не са изгонени от рая и не се забранява да яде от дървото на живота, а е продължена мисълта от предния стих, в която е обяснен смисълът на дървото на живота. Образованието и кариерата е подобно на грижата за овошки, които непрекъснато растат и дават плод, но изискват редовна и старателна грижа.
Битие 4
В историята на трите сина на Адам и Ева отново намираме същата символичност както при патриарсите. В тази история е наблегнато на разделението на властите и поемането на ръководната роля в църквата от краля на Англия, а не от парламента. Първородният Кайн е земеделец, символ на парламента, прогонен е от “Божието лице”, образ на принципа за разделяне на властите. Вторият е Авел, образ на църквата, църковната емблема на Англия е агне, Авел е изобразен като овчар. Третият, Сит показва заместването на ролята на парламента от краля, като глава на църквата.
Името Абел е продукт от неправилен превод на стиха
ut veniat super vos omnis sanguis iustus qui effusus est super terram a sanguine Abel iusti usque ad sanguinem Zacchariae filii Barachiae quem occidistis inter templum et altare (Matt 23:35)
Като ABEL трябва да е някаква фраза A BELLO, прилагателното за добро. Тези хора са обвинени не за кръвта на човека Авел, а за убийството на невинният Христос.
Ст.15 Кайн няма белег, а става на въпрос за предупреждение за изгонване при конфликти на лична основа. В ст.16 разбираме какво се намира на изток от рая, там е земята „Нод“ където се засели Каин и жена му. Стихът е; egressusque Cain a facie Domini habitavit in terra profugus ad orientalem plagam Eden (Gen 4:16). Както виждаме няма земя Нод. Профугус profugus означава бездомен или лишен от права и наследство. Последната фраза не е ясна какво точно значи може да е добавена в последствие orientalem plagam Eden. Ст. 23 притчата за Ламех и двете му "жени" е поучение за двете официални църкви в Англия. Ст.26 показва какво е прославило Господнето име, раждането на Сит третият син на Адам е образ на краля и неговото избиране е Божие дело.
Битие 5
Като се погледне диаграмата за първите седем патриарха, се вижда, че годините им на раждане са съставени специално, за да може Енох да се роди в 622АМ и да е починал малко преди 1000АМ. Годината на раждане е указание за началото на нашия свят приблизително в 1622-ра. Стих 24, в който се споменава за “взимането на Енох” е неправилно преведен и дори съставен. Енох “не се намира”, а Бог не е намерен тогава от Енох, non apparuit. Също Бог не взима Енох, правилната фраза накрая е tu liteum, не е tulit eum. С това се показват годините на Енох като пророчество за времето на нашия свят, както бе намерено в астрономическите наблюдения е 366. На диаграмата за родословието от Адам до Яков се намират седем точки, в които има директна връзка между числата.
Битие 6 - 9
Самата идея за потоп, космическа катастрофа заличила някакъв стар свят създаден преди сегашния има логическо обяснение във вкаменелостите. Според моите открития този свят е съществувал според определен план, а насилието споменаваната причина за унищожаването му е само поука за сегашния. Ст.6:2 странното понятие “божии синове” всъщност е за децата божии, които имаха красиви дъщери, които можеха да се женят според собствен избор. Стихът не е за някакви ангели имащи отношение към жените, смисълът му е само като форма на разрешение жените да напускат общността, като се женят за съпруг от друга общност. Ст.6:4 По смисъл трябва да се раздели на две части за допълване на смисъла в предния и следващия стих. Първата част gigantes autem erant super terram in diebus illis . . ., трябва да се отнесе към предния стих за максимална възраст на човек на земята. Като смисълът на този текст не е за хора гиганти, а за увеличаване броя и местата където живеят хората. Втората част трябва да се прехвърли към следващия стих, в който се споменава за намиране на зло от Бог във всички синове и дъщери, които е създал до тогава. Ст.6:14 няма “гоферов” дърво а само дъски de lignis levigatis. Главата накратко ни дава сведение за обяснението, което хората са си направили за съществуането на свят от преди сегашният. Предполага ли за наличието на някакво зло в този свят и целият живот на сушата е бил пометен от потоп. Но все пак малцина са се спасили за да се продължи човшкият род и животните. Моето обянение е също толкова кратко но все пак много по-точно. В предишният на нашият свят са живеели напълно различни същества от хората тук. На този свят му е свършило времето, не е бил унищожен като наказание. Планетата е била тотално преобразувана и дори с леко увеличени размери като тук са били докарани материали и вода от други планети. Хората са се появили, като ангели или съществата от предният свят са приели човешки образ и са започнали да раждат и отглеждат деца, както е сега начинът за създаване хора. Бт. 8:4, Armeniae = arm eniae не е армения, а фраза показваща, че са разбрали, че са заседнали на планина и страшното вече е преминало, все пак трябва да изчакат спадането на нивото повсеместно. В 2Kn.19:37 Armeniorum е някаква фраза, че убийците са си събрали багажа в ръка и са избягали от земята. Думата armento е за стадо, а carme е песен, но считам за правилен смисъла на разделяне на думата. Споменаването на дъгата е интересно, защото хората са се досещали, че това е някакъв знак за връзката на светлината и времето чрез водата. Само моето откритие показва, смисълът на дъгата. Водната капка разделя светлината на две части на два ъгъла от по 42 градуса, което е част от общ ъгъл за отразените лъчи даващи числото 84. Числото показва времето на предишния свят и на сегашния. Бт.9:21-27 В историята на употребата на вино от Ной се символизира разкриване на проблемите на народа от църквата. Ной е символ на хората, синовете му Сим, Хам и Яфет, са символ на парламента, църквата и краля. Вторият син Хам, е направен от баща си слуга на другите двама, образ на подчиненото положение на църквата под парламента и краля. Благословението за Хам да се засели в шатрите на Сим, е образ на изземване на функции на парламента от краля.
Битие 10
Бт.10:10, 11:2, Земята Сеннар, Sennaar, е сега регионите Sussex & Surrey. Градът на Краля, Kingston upon Thames в няколко случая е Babylon.
http://worldinfozone.com/features.php?section=Kingston
https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgArSzHX2Rd-pZ_lGkMIG0lVRYqZ_TBpk100kvbd1d7sN9jy2Qt6lfYoKOhddGrO109dcLigFTpDbgUb7ODtZRTOdmwDJO8R1CQ9q_Usb5LQnge2E3sHeLeXVHQqoa8N3kFOsJF8TOX1-M/w1161-h986-no/kingston+upon+thames+map.png
Ст.8,9 Нимрод за сега е неясно име, вероятно се показва началото организираната религия, съществуваща отделно от клановата система.
Ст.10,11,12 Халне & Chale, споменаването на този град отново е код за английското Hall. Свързано е с думата за Ниневия, код за думата университет. В Битие, Йона и Наум и другаде думата е преработка за думата университет Nineven = university. Ст.25 разделянето на земята е между Фалег и брат му Иоктан, образ за разделянето на територията на Англия на кланове. Раждането на Арфаксад и намиране на връзка в хронологията на патриарсите и реалния свят.
Битие 11
Бт.11:5-9 filii Adam Странното обръщение за Строителите на Вавилон е указание за създаването на London = Babylon. В ст.9 се споменава за Babel, явно това е преработено име за Babylon.
Споменава се за създаването на множество различни езици като средство за предпазване от тоталитаризъм. Но истината е точно обратната, езиците не произхождат от чудотворно дело на Бог, а са дело на хора и точно тази разлика разделя хората поставяйки ги под зависимостта на авторитети.
В ст. 11:10 се споменава дума тълкувана като “две години” biennio, но трябва да е фразата “abien nio”, което значи “започнаха да се появяват” хора след потопа. Така се указва, че хората са се разпръснали, но Арфаксад е този, който продължи родословието до Авраам. На диаграма 09 са показани годините на раждане на патриарсите от родословието на Авраам и връзката им с години от нашия свят.
Таблица с хронология на патриарсите и изясняване на пасажите с годините. На този линк е самата таблица. Ползвани са само главите пет и единадесет за патриарсите до Тара. От посочени числа има само две уточнения и една корекция. Първото е в годината на раждане на Арфаксад, стих 11:10 няма фраза две години след потопа, а стиха показва, че се е родил в същата година на потопа, но след него и така се е продължил човешкият род след природното бедствие унищожило стария свят. Латинският е неправилно преведен и така се добавят две години отгоре. Тази добавка е в противоречие с първата част на стиха 11:10 сим е на 100 години точно в годината на потопа, не две години след това.
Второто уточнение е в стих 26, където се споменава за Тара, когато е бил на 70 години са били вече родени Аврам, Нахор и Аран. На толкова години е бил, когато се премества в Харан, заедно с Аврам и Лот. В следващата глава 12 се споменава, че едва когато Аврам е бил на 75 години той тогава се премества от Харан в Ханаан, между двете преселвания има значително време. В Харан с баща си и племенникът си Аврам отива, когато е на 40 години през 1956АМ, а след още 35 през 1991АМ, когато е на 75 се премества в Ханаан. За годините на Тара се споменава в стих 11:32, че са 205, това е сбор от годините на Авраам 175 и 30. Като се погледне и годината на раждане на синът, на патриарсите след Арфаксад се вижда, че всеки с нечетен номер има роден син, когато е на 30. Тази цифра се отнася и за Тара.
Единствената корекция на текста е в стихове 11:24-25. Нахор, ражда синът си Тара не на 29, както е в текста, а на 39, както са били проектирали първоначално, за да се спази моделът за раждане на 30 и няколко години. Освен това живее след раждането на сина си не 119 години, а 191, за да се спази моделът на постепенно намаляване на живота и да се изравни продължителността му с баща му Серуг от 230 години. Следвайки моделът на Реу и Фалег.
Последната колона на линка със заглавие relations показва връзката на номера на патриарха с число от годините му.
Интересната част е в числата показващи истинският календар, явно известен на първите поколения, но неизвестно защо загубен в последствие. Едва в момента bogoizbrania възстановява знанието за началото на нашия свят. Показател за двата периода от по 800 години преди началото на нашия свят е в годините на патриарсите преди Енох. Адам и бащата на Енох живеят по 800 години след раждането на сина си, а поколенията между тях по малко повече. Никой друг не живее толкова години след раждането на синът му. Следват годините на седмият след Адам Енох, ражда се през 622АМ като годините на раждане на всички преди него са специално подбрани, за да се падне той на тази дата, това е указание за годината 1622-ра от календара, която е приблизителното начало на заселване и култивиране на планетата от сегашния свят от ангелите родили и първите хора. Общият му живот от 365 години показва тази продължителност на съществуване на сегашната раса хора. Годината на неговата смърт, няма грабване както се споменава в тълкувания и коментари, 987АМ показва не край на света, а крайно отброяване. Тримата следпотопни патриарси Арфаксад, Сала и Евер имат по 400 и няколко години след раждането на синът им, което явно не е съвпадение, сегашният свят ще съществува 400 години, без да се брои началото на създаването му. Следва годината на раждането на номер 15 Фалег, 1755 е годината на написване на Евангелието на Йоан.
11:28, 31 Ur Chaldeorum Халдеи, Chaldei е преработка на фразата за Hall Dei. Интересното е в случая, че халдеите се срещат предимно в първите 4 големи пророчески книги, явно авторите на по-малките не са искали да се месят в официалната държавна политика и не са включили това име.
Битие 12
Ст.1 драматичният пасаж често спомнаван при проповеди само показва решението столицата на обеиненото кралство да не е в Йоркшир. Ст.9 Авраам се отправя на юг, стихът посочва мястото на бъдещета обединена столица, Лондон е в южната част на острова. Ст.12:11-20, както и Битие 20. Авраам образът на парламента не може да предлага "жена си" на ханаанците и след това на египтяните в Бт.20, чужденците трябва да стоят далеч от английските дела. В Бт.26 подобна е и ситуацията и за Исак — църквата, в парламента и на църковни постове не може да има чужденци, а само англичани, това е смисълът на тези предлагания на жена си.
Битие 13
Лот е образ за способността на парламента да Създава постове и да изисква данъци. разделянето на Авраам и Лот е символ за отделното финасиране на самият парламент.
Битие 14
Войната между странни и митични царства показва сложната ситуация на острова. Докато някои провинции, явно тези на юг и запад са закъсали финансово и дори са имали и политически проблеми, на тях им е било помогнато от централните и източни региони. Явно е изисквана лихва за заемие, която е била отказана и това е довело до сериозен конфликт. Образът на Мехиседек е на домакинът или председателят на събранието организирано на лятнто слънцестоене веднъж годишно. Било е взето решение да се спре конфликта и да се избере парламент с предстаители от разните региони. Получаването на “дял от плячката” е образ за влезлите в сила действия за събиране на данъци. Назначаваните от парламента хора ще се финансират от данъци.
Бт.14:13 Abram Hebraeo, първото споменаване на “еврейн” в текста, думата има смисъл на избран или назначен. В последствие се споменава и за Йосиф и за целия народ както и в Йоан.
Битие 15
В главата се ползват за планът за създаване на обединена църква подчинена на парламента, не на местни велможи както е било до тогава.
Битие 16
Един от първите въпроси, които си зададох още като младеж и не намирах никъде отговор бе за въпроса относно многоженството в текста. Липсва каквото и да е логическо обяснение на въпроса. Защо една част от родословието на Христос имат повече от една жена, докато другата е стриктно моногамна е повече от значим. Поколенията от #1 до #19 имат една жена, следва Авраам #20 с няколко, после Исак пак само една, като дори се споменава за сватба. Неговият син Яков поколение #22 отново се връща на многоженство и така нататък, като царете имат стотици жени. Отговорът е в символиката поставяна в тези образи. Женските образи в текста символизират позиция или длъжност. В тази глава слугинята Агар и синът и Исмаил са само образи за съществуващи институции в югозападът на Англия. Девон Съмърсет, дорсет са били почетени от авторът със специален статут не само тук, но и в съдии, царе и дори със брат близнак за Яков.
Битие 17
Туй се подчерава важността на обединението на различните региони и кланове. Интерсното е, че обрязането е само образ за посвещение на службата, не за някакви физически рязания.
Битие 18 - 19
В Глава 18 се обещава раждането на Исак, образ на планът за създаването на официална църква. В следващата глава изгарянето на Содом и Гомора, този страховит пасаж, както и диалогът с Аврам и ангелът унищожител изяява властта на парламента над религиозната дейност, всякакви предишни частни кланови съюзи са премахнати от връзка с властта. Жената на Лот е образ за всякакви отцепници във властта, опитващи да запазят нещо от предишните организации. двете дъщери родили деца от собствнният си баща са образи за двте архиепископства в Англия, това на Йоркшир и Кентърбъри. Двамата архиепископа са се назначавали от парламента и са участвали в работата му.
Битие 20
Тук образно ни се обяснява за задължението при получаването на пост в парламента да се заплаща позицияа явно със средста събирани от региона.
Битие 21
От тази глава надолу започват да се вмъкват все по-несъщественни исторически факти, Отделянето на Исмаил, след раждането на Исак вероятно показва създаването на отделната църква на Уелс, която вероятно е включвала и югозападният регион Сомерсет-Девон. Клетвата между Аимелех и Авраам е символ на клетвата полагана от членовете на парламента да служат на институцията и обединеното кралство.
Битие 22
Драматичният епизод със жертвата на Исак на ърха на хълма показва узаконяването на вче обединената църква.
Битие 23
В тази глава се отбелязва началото на практиката да се погребват светци и важни личности около църквите, както и организирането на офциални гробища изцяло в разпордба на църквите.
Битие 24
Романтичната история според някои е само символ на узаконеното финанфиране на църквата от сватби. В предната глава църквата получи монопол над погребанията, тук и на сватбите.
Битие 25
Раждането на Яков и Исав е символ за подготвката за избор на крал и определяне на самостоятлност за западните региони. Представителите на Уелс и Корнуол са готови да почитат общият крал но само срещу “паница леща”.
Битие 26
Тук образно са разгледани взаимоотношенията между църквата и велможите регионите. Големците не могат да “пипат жената” на Исак, но са длъжни да уважават църконата собственност.
Битие 27
Поуката от тази глава е да покаже че кралят трябва да стои далече от страстите на клановете и регионални големци, а да служи повече църквата. Яков-кралят е пратен от Ребека-църквата да служи на нейните близки и да се пази от интриганти.
Битие 28
Стулбата на Яков е като дървото ан животът на Адам, образ за кариерата чрез заемане на различни постове.
Битие 29
Яков-кралят среща Лия и Рахил образи на разделението на англиканската църката на две архиепископства Кантърбъри и Йоркшир. Синовее родени от тях за отделните региони.
Битие 30
Създаването на региони продължава, Рахил е образ на централните региони, Слугинята и Вала на Ланкшир. Йосиф е Йоркшир, а любимият му брат Вениамин на Съмърсет+Девон. Лия и Зеллфа са образ за останалата част на Англия и Уелс. Страното пазарене за издръжка на Яков и семейството му са образ за даренията на църките от местните общности.
Битие 31
От тази глава надолу има образи на твърде частни и несъщественни исторически събития. Случаят с домашните идоли вероятно ни насочва към връзката на църката в Йоркшир с местните велможи. Името Laban явно неслучайно прилича на London. По този начин ни се представя влиянието на Йоркширската клика върху обредите и традициите в църквата.
Битие 32
Срещата на Яков с брат си Исав поазва обединението на църквата и кралството, като сепаратистите от Уелс и Корнуол получавават щедри подаръци за благоволението си да се присъединят към обединеното кралство. Борбата с ангелът е представяне на божественно благословение върху кралят на целият обединен остров.
Битие 33
Тук ни се показва разрешаването на стар проблем, който сега може да изглежда странен, но за миналото е бил сложен политически въпрос. Отделните провинции не са били раноправни помежду си и с обединението на кралството с един крал се доказва раноправното положение на различнте региони. Реално явно нещата са били по-различни, клановете на централните региони са дъжали властта още дълго. Името на града Soccoth много прилича на лондонският квартал Soho.
Битие 34
В глават се посочва и другият проблем с който трябва да се справи кралят, провинциалните междуособиците в югозападът са сериозен проблем за класката власт.
Битие 35
Ражда се последният син на Яков Вениамин, образ за югозападът. Авторът явно има специални причини да симпатизира ан тои регион, вероятно поради лични причини, но и поради желанието да всее разкол и отслаби единството на провинциите от южните и западни региони. Смъртта на Яков бележи завършването на обединителните процеси в кралството.
Битие 36
Веднага след рабдането на Вениамин имаме родословие на Исав, прдишното име за югозападът.
Битие 37
От тази глава надолу Йосиф претърпява генезис от образ на Йоркшайър в образ на държавата като институция. Шарената дрешка подарена му от Яков е образ на позицията на държавният служител, поставен във власт от краля. Видениято със снопите е демонстрация за превъзходсто на държавата над всички отделни провинции. Видениято на звезди слънце и луна показва властта от небето приложена на земята. Пътуването до Египет показва взаимстване на модела на обединение и управление от континентална Европа.
Битие 38
Случаят с тримата първи синове на Юда, който се е отделил от братята си вероятно показва някакъв неуспешн опит за обединяването на южните региони. Докато двамата сина родени от Тамар имат имена приличащи на други срещани. Зара много прилича на Сара, докато Фарес прилича на Фарисеите. вероятно така се отдават заслуги на ха тези провинции за постижения не в политически области, а в образованието и науките.
Битие 39
Тук има екстремна история отново с дрехата на йосиф, вероятно така се драматизира отнемането на временната позиция на слуга.
Битие 40
Случаят с хляба и виното е инстутиционализиране на обрядът на причастието явно създаден в вропа и приет от англиканите.
Битие 41
Видението за охранените и мършави крави показва началото на налагане на данъци, както и за създаване на държавен резерв от храна за оцеляване в екстремни моменти.
Битие 42 - 50
В тази глава основният смисъл е че кралят Яков прябва да получи признание и уважение в Европа. За това Яков отива в Египет, а чашата с която Йосиф “гадае” е образ за кралският печат. Символизъм намирам и в глава 48, където двамата сина Йосиф, Ефрем и Манасия са символ за разделянето на Йоркшир на две части, севера и южна. В последната глава на Битие Йосиф умира, така се отбелязва завършване на процеса на създаване на държавата.
Изход и Исус Навиев
Явно пъроначлният вариант на книгата, която ще последва Битие е бил много по кратък и е включвал книгата Исус Навиев. Интересна подробност е споменаваното на “хвърляне на децата” във водата включително и на Моисей. Така се показва отношение към водното кръщение. В глави 1 - 6 на Изход се описва историята на Мойсей до заставането му пред фараона. Драматичното поразяане на Египет с язви, поради поклонение на боговете си и извеждане на народа, е напиано с цел творческа изява на хора с образование, но с липса на реализация. Преселването на големи групи хора от южна Европа към Англия - Ханаан е историческото събитие в основата на силно драматизираната книга Изход. Следващата част от “язвите на Египет”, глави 7 - 10:21 явно в първоначалният си вид е сържала само две “язви”, както ни се казва в начлото на глава 11. Стих 11:1 посочва предишната и следващата “язва” в първоначалният вид на текста, това са тъмнината за три дена, поразила само египяните, но не и израелтяните и смъртта на пърородните. Скакалците, жабите, въшките и др. са само литературн-творчески драматизации и антиевропейска акция. От глава 11 текста е стигал до глава 20, където се описва Законът. Най-важната част на Библията, законът е записан и в 10-те тела на слънчевата система. Знание запазено, с малки изкривявания от самото създаване на човешкият род. От този пасаж е следвала книгата Iosue filium Nun. Един от кварталите на Оксфорд и днес се нарича Йерихон. Пасажът в началото с блудницата Раав показва къде е писана книгата и къде е измислена по-голяма част от последвалата история. Чудесата свързани с пресушаването на реката Йордан, ангелът посрещнал Исус Навиев, спирането на слънцето и луната са все образи за изграждане на духоен имидж на преселването. В описанието на земите може да се намери доста историческа информация отностно Англия и историята на заселването и, но едва ли ще може да се даде точно значение на всеки пасаж за отделни хора и региони.
Левит, Числа, Второзаконие
Прави впечатление драстичното увеличение на описания и подробности в текста, създава се впечатление за скучен и несъществен текст. Това не само не намалява авторитета на текста, а показва според мен желанието на древните да представят техния свят и персонажи като резултат от небесна намеса. Явно културата, хигиената, ритуализмът, жертвите са показване на отношение към Създателят. Важна част от вярата и връзката с Бог е проявата на поклонение и служение чрез най-ценните притежания на чоекът и общността. Кулминацията на драматично-творческата постанвка е диалогът между Валам Веоров и Валак. Репликите с магарето по пътя са интересен детайл, разкриващ свободата, с която са се ползали авторите. Случат с медната змия е вложен само, за да оправдае неправилният превод на Йоан 3. В Евангелието се споменава не за медна змия, а се говори дирекно за издигането на Христос повесен на дърво.
- - -
