Philemon Тълкуване на образите

Philemon Тълкуване на образите

Това писмо е от различен автор, въпреки че е посочен Павел. Другите 12 писма с авторство с това име са дело на богослови от лондонският университет, докато тези 25 стиха са относно Лондон и по-специално парламента, но авторството е от Дърам. Познава се по разпределението на името Paul в текста.

Стих 1 започва с това име, след още 8 стиха в №9 се среща за втори път и за последно след още десет стиха в №19. Числата са подбрани със символична цел. Цифрата 8 е цифрата на парламента, двата кръга един над друг показват двете камери, освен това цифрата 7 е символът на островното единство и следващата 8 е гаранцията за това обединение. В това писмо за разлика от другите 12, името Paul означава Parliament, като текста е конкретен относно горната камера. Фразата "a prisoner of Jesus Christ" показва ограничената функционалност на този отдел. Надзираване дейността на долната камера, да не застраши островното единство и равноправието на провинциите. Следва името Timothy, Павловият брат и съавтор е указание за църквата. Получателят на писмото е уникалното име Philemon, съставено от думи като "Филистимци" и "Децата на Аммон" и означава долната камера на парламента.

В стих 2 има и други двама получателя Apphia, and Archippus указание за архиепископа на Кент. Фигура с надценена стойност и функции, ползвана като символ за ненамесата на йоркширските велможи в делата на южните региони.

В стих 10 е споменато и името Onesimus, за когото се счита, че е избягал служител, авторите по този начин указват процедурата за разглеждане и приемане на законите в долната камара. Всички решения се изпращат за преглеждане от горната камера на парламента за оценка и проверка политическата коректност относно единството и равноправието.

Стих 23 Epaphras, my fellowprisoner е дума указание за приятелският кръг служители в католическата църква подкрепящи обединението. Класическата латинска азбука е с 23 букви.

Стих 24 се споменават 4 имена: Marcus, Aristarchus, Demas, Lucas указание за 4-те университета: Камбридж, Оксфорд, Дърам и Лондон подкрепящи това разпределение на функции.

Phlm 1:1 Paul, a prisoner of Jesus Christ, and Timothy, unto Philemon

Phlm 1:2 And to [our] beloved Apphia, and Archippus

Phlm 1:10 my son Onesimus whom I have begotten in my bonds:

Phlm 1:23 There salute thee Epaphras, my fellowprisoner in . . . .

Phlm 1:24 Marcus, Aristarchus, Demas, Lucas, my fellowlabourers.

Линк с други тълкувания на НЗ

https://docs.google.com/document/d/1Elr5kO7i9dqHHAc2jAmf5gaPdEKodD6BOv

Приказка за неродената мома

Приказка за неродената мома

Тази приказка и то в аудиоформат е втората, която запомних от детството си, първата е за златната рибка. Докато я слушах сега си припомних много добре думите, музиката, дикцията на актьорите и дори раздразнителното неудовлетворение, когато си задавах въпроса, защо ли някой е седнал да пише такава глупост. Днес лесно разбрах какви са образите, авторът е бил част от политическа олигархическа клика и разбира се не се отличава от шаблонният и досаден начин на мислене. Състоящ се от простата идея как да напише нещо си тъпо и да го направи да изглежда интересно за потребителите.

Образите са следните, царският син е авторът, творецът на глупости, но със политически протекции. В този случай псевдонимът е Ран Босилек или Генчо Станчев Негенцов (26 септември 1886 г. Габрово, България - 8 октомври 1958 г. (72 г.) София, България). Неродената мома е персонаж изобразяващ самата творба антропоморфизирана в човекоподобно същество. Красивият и съблазняващ външен вид е образ за отношението на авторът към писачеството си. Трите ябълки, с които го дарява слънчевата майка са образ на образованието получено от него и двамата му братя, единият метеоролог, другият педагог. От тримата само той става литератор, за това двете първи неродени моми напускат царевият син. Всички останали образи като, стара черна жена, кладенец, златна рибка, топола, са подробности съпътстващи интересният за автора начин на писане на произведенията си.

https://www.youtube.com/watch?v=6an8-f1SSQg

Все още не мога да си обясня защо, толкова подробно запомних текста на тази тъпотия, въпреки че я слушах само няколко пъти преди да се науча да чета.

Символизъм на костите в текста

Символизъм на костите в текста

Символизмът на костите е с политически характер. На много места в текста се ползва вместо думата за тяло, която на англииски е много подобна на думата за кости, bodi - bones. Причината е, че в човешкото тяло, както и при повечето животни всички кости са свързани. Самото тяло може да има отделни части с различна функция, но костите са едно цяло и с една функция. Политическото послание на този анатомичен факт е внушение за необходимостта от политическо единство на всички региони на Англия. Ето защо пасхалното агне трябва да се готви цяло, както се и споменава, че на Христос не са били чупени кости в следните стихове.

Exod 12:46 In one house shall it be eaten; thou shalt not carry forth ought of the flesh abroad out of the house; neither shall ye break a bone thereof.

Num 9:12 They shall leave none of it unto the morning, nor break any bone of it: according to all the ordinances of the passover they shall keep it.

John 19:36 For these things were done, that the scripture should be fulfilled, A bone of him shall not be broken.

Друго интересно място където намиреме кости със символика е подвигът на Самсон в Judg 15:9-13. На това място долната челюст на магарето е ползвана, за да символизира двата съюза основатели на обединението, централният и източният. Магарешката челюст е разделена на две части, които се свързват на брадата, на която има шест зъба. Шесте зъба символизират регион шест на островът, където е столицата Лондон. В следващата глава вече Самсон събаря двата централни стълба на филистимският храм, където е изложен за подигравка. Така се показва пълната завършеност на обединението чрез разформироването на всички локални съюзи. Ето защо се ползва и магаре от Исус, за да се влезе триумфално в Ерусалим.

Видението на полето с кости в Ezekiel 37 е пак по повод обединението, политическо и църковно.