За смисълът на името Нарния Narnia и лампата в парка

За смисълът на името Нарния Narnia и лампата в парка

Фантастичната приказка Хрониките на Нарния на К. С. Луис има много сериозни послания, ако читателят познава философията на авторът и се интересува от сериозните въпроси на вярата. Вече на няколко пъти споменавах публикацията на съвременен автор Майкъл Уард, Кодът Нарния. Там все пак се разглежда, доколкото забелязах философскията на седемте небеса и други по-стари учения. Моето откритие е, че светът на Нарния е създадена на подобие на Хобита. Публикувах вече постинг, за образите от съвремието и лични преживявания от Толкин в Хобита. Философията там се отнася изключително за Оксфорд и специално авторовата дейност свързана с викторианската литература и трактарианското общество или Оксфорд Мувмент. Нарния се отнася до Лондон и след викторианското богословие в региона на столицата. Самото име NarNia е сглобено от думите loNdoN + ar-ia, aria на италиански значи въздух, на латински значи въздушен или ареал и е подобна на английското aerial.

Първият образ разкрит от мен е свързан с прочутата лампа в парка, която пониква като дърво от парче желязо хвърлено от бялата вещица по лъвът създател на светът на Нарния. Гората в Нарния е образ на Лондонският Хайд парк, Лъвът Аслан е образ не на Христос, защото тогава не би бил именуван така, а и лъвът е създател само на светът на Нарниа, не на целият свят. Самата дума Аслан е някакъв код за словото, който за сега не съм разкрил. Бялата вещица наподобява образът на смъртта в приказките на Андерсен, но явно в случаят е образ на хуманизма. Сигурно откритие е все пак самият фенера в гората, образ на монахът Vincent McNabb, O.P. (8 July 1868 – 17 June 1943), прекарващ много време в парка водейки проповеди и поучения за сериозни въпроси и издаваното от него списание The Lamp. Луис показва отношението си към запазената и до днес традиция в Хайд прк да се водят течи и поучения. Хвърлянето на парче желязо по лъва взето от уличен фенер наподобява на критиката към вярата и теологията на Тома Аквински “Сума Теолгия”, Винсент носел джобно издание в парка заедно с Библията и поникналият фенер е образ на богословието и защитата на сьоластиката в списанието.

Други символи за сега не съм търсил. По съвременните автори и теология, не са толкова значими, освен като доказателство за упадъка на съвремието. Усилията на Луис да им придаде повече авторитет са трогателни, но малко пресилени, днешните автори са откъснти от основният корен на вярата, общество основано на Словото и човешкият дух. Съвремието е основано на авторитарност и интелектуален нихилизъм.