История на пиенето в България
Ще разкажа история, която на времето ми разказа моя дядо. Когато бил още момче неговия баща станал член на земеделската партия и дори лично се срещал с Александър Стамболийски през 30-те години на миналия век. Един от съпартийците му в "града" решил да отвори заведение и поискал от прадядо ми да започне в селото да варят ракия, за да я сервира на партийните сбирки. Така една есен малкият още мой дядо събрал от селото колкото можел повече грозде и сливи и сварили ракия. Това дело било възприето от съседите като лудост, хората в селото не вярвали, че в "града" може да има толкова смотани хора, за да пият такива гадости и даже да дават пари за тях. В селото не само че никой не пиел алкохол и дори вино не правили, но дори не познавали хора, които да пият. След като през зимата усетили, че дядо ми не само успешно продал бълвоча и то на добра цена поради малката конкуренция в предлагането, хората бързо забравили за пренебрежителното си отношение и започнали да търсят и те пазар за новата за времето си стока. По време на войната през 40-те вече повечето мъже и в селото започнали да пият, търсенето на пиене през времето на ВСВ силно се засилило, като освен производство започнала и консумация в селото. Ето така преди 80 — 70 години и в България дошла една от най-гнусните практики смятани за национални признаци днес.
За произхода на празника свети Валентин имаше постинг миналата година
.
No comments:
Post a Comment