За българския феномен Стефан Главчев - Ясен Ведрин и неговия агент в блог.бг

За българския феномен Стефан Главчев - Ясен Ведрин и неговия агент в блог.бг

Тази личност е по-известна като поет, но началото на творчеството му е в лъжепророчеството и изкривяването на Библията. Реших да отделя внимание на този феномен поради рекордната за България продуктивност, човека има над 200 книги само с религиозна тематика, плагиатско-спамърската поезия и лирика са отделно. Напоследък разбирам, че за радост на вярващите, феноменът се отдалечава от Библията, вярата и лъжепророчествата и се насочва предимно към празните писаници. Амин !

Официален сайт на великия пророк на България ! http://www.moriah-servant.org/

Литературния му адрес http://www.vedrin-poetry.org/

На долното видео има уникално преплитане на феномена лъжепророци и ченгета, от вярващ, когото познавам лично.

http://www.youtube.com/watch?v=RuWOKf9HlJw

http://www.youtube.com/watch?v=_UunaCFBA-E

Интересно, като се напише името Ясен Ведрин в търсачката се разбира, че главния му фен тук в блог.бг е известната адвентистка с прякор “Естир”, bogolubie.blog.bg/. А връзката на ню — ейджа и тази общност е доказателство за не библейската и същност. Необходимостта от публично разграничаване е наложителна и за това използвам цял пост за заклеймяване на плевели като Главчев.

Прокрастинеишън!

 Прокрастинеишън!
Много интересна дума, без директен аналог в българския.

"My advice is, never do tomorrow what you can do today. Procrastination is the thief of time."
~  David Copperfield by Charles Dickens

Уточняване на произхода на псевдонима Джонатан Суифт

Уточняване на произхода на псевдонима Джонатан Суифт

Зад този псевдоним стои не кой да е, а известния богослов и автор

Clive Staples Lewis (29 November 1898 – 22 November 1963)

Jonathan Swift          (30 November 1667 – 19 October 1745)

Връзка се намира в датата на раждане, както и в творчеството. Под псевдонима Суифт, Луис е писал по времето преди да се откаже от агностицизма, през младежките си години. Връзка има и в биографията на двамата автори, a и при името. Clive произлиза от думата Cliff, а в миналото буквата “s”, се е изписвала като латинското “f”. Така се образуват последните две букви на Суифт, а първите три са от последните три на Луис.

Swift = Clive Staples Lewis

- - -

Символизъм на небето и астрономическите явления

https://docs.google.com/document/d/1cch3mMNfugKd2D3R2djOTaek6lgZiWaN0qGLzW8J_WQ/edit

Критична оценка на препоръчвана литература по английски за деца домашни ученици

Критична оценка на препоръчвана литература по английски за деца домашни ученици

На този линк е даден голям списък с детска литература.

Голяма част от заглавията са посредствени писаници, но по-страшното е, че сред книгите виждам без обяснение за малолетните лош окултизъм и такъв по-прикрит, плагиатски, но пак много опасен. От много време не съм се занимавал с литература, но мисля, че сега е време да се направи оценка на такива заглавия. Ще групирам авторите в четири групи, като обяснения в момента няма да се правят. Някой от по-известните са вече разглеждани други по-малко известни и по-американски ще се прегледат допълнително.

Първо, сред заглавията излезли след 1950 година оригиналността и смисленост са второстепенен елемент. Това е епоха на меркантилно писане на килограм и натрапване на хартията с текст чрез държавни методи. Тези автори нямат заслуги да бъдат разглеждани.

Второ, група на правоверните, автори, за които мога да дам директна препоръка. Тяхното творчество трябва да се приема сериозно, не само като литературно и езиково творение.

Трето посредствени автори, незначителни заглавия в литературно отношение.

Четвърто, беснуеми теософо-окултисти, които могат и да има стойност за изучаването на английски, но е по-добре да се избягват и са крайно нежелателни за малолетни, освен ако се изучават със съответното предпазване от окулт. Поради приноса си в езичеството авторите и творбите им ще се разгледат допълнително...

1)

Sheila Philip Cochrane Burnford, née Every, (11 May 1918 – 20 April 1984)

Beverly Cleary (born Beverly Atlee Bunn; April 12, 1916)

Jean Guttery Fritz (born November 16, 1915)

Frederick Benjamin "Fred" Gipson (February 7, 1908 – August 14, 1973)

James Brian Jacques (pronounced "Jakes") (15 June 1939 – 5 February 2011)

Patricia MacLachlan (born March 3, 1938)

Sally Magnússon (born 11 October 1955)

Craig Massey

MCGIFFIN, LEWIS LEE SHAFFER (1908-1978)

Walter "Walt" Morey (February 3, 1907 in Hoquiam, Washington, USA – January 12, 1992 in Wilsonville, Oregon)

Kathleen Mary Norton née Pearson (10 December 1903 – 29 August 1992)

Janette Oke (born 18 February 1935)

Susan Northway Olasky (born August 30, 1954)

Piet Prins (pen name for Pieter Jongeling 1909-1985)

Robert Rogland

Rue, Nancy

Elizabeth George Speare (November 21, 1908 – November 15, 1994)

Patricia Mary St. John (1919–1993)

2)

Frances Eliza Hodgson Burnett (24 November 1849 – 29 October 1924)

Samuel Taylor Coleridge (21 October 1772 – 25 July 1834)

Charles John Huffam Dickens (7 February 1812 – 9 June 1870)

Robert Anson Heinlein (July 7, 1907 – May 8, 1988)

Paul Hutchens (April 2, 1902, Thorntown, Indiana – January 23, 1977, Colorado Springs, Colorado)

Scottish Seas by Douglas M. Jones III

Joseph Rudyard Kipling (30 December 1865 – 18 January 1936)

James Frank Dobie (September 26, 1888 – September 18, 1964)

Clive Staples Lewis (29 November 1898 – 22 November 1963)

Hugh John Lofting (14 January 1886 – 26 September 1947)

George MacDonald (10 December 1824 – 18 September 1905)

Kate Douglas Wiggin (September 28, 1856 – August 24, 1923)

3)

Carol Ryrie Brink (December 28, 1895 – August 15, 1981)

Thornton Waldo Burgess (January 14, 1874 – June 5, 1965)

Mary Jane Carr (* April 23 1895 in Portland , Oregon , † January 4th 1988 ibid)

Eleanor Estes (May 9, 1906–July 15, 1988)

Walter Farley (born Walter Lorimer Farley, 26 June 1915 in Syracuse, New York – 16 October 1989 in Sarasota, Florida)

Marguerite Henry (April 13, 1902-November 26, 1997)

Will James (June 6, 1892 - September 3, 1942)

Eric Oswald Mowbray Knight (10 April 1897 – 15 January 1943)

Lois Lenski (October 14, 1893 Springfield, Ohio – September 11, 1974)

Astrid Anna Emilia Lindgren (née Ericsson) 14 November 1907 – 28 January 2002)

Marie McSwigan

Lois Mills and Lois Miller

James Otis Kaler (March 19, 1848 — December 11, 1912)

Anna Sewell (30 March 1820 – 25 April 1878)

Margery Sharp (January 25, 1905 – March 14, 1991)

Sower Biographies Series

Johanna Spyri (2 June 1827 – 7 July 1901)

Edward L. Stratemeyer (October 4, 1862 – May 10, 1930)

Mary Noel Streatfeild OBE (24 December 1895 – 11 September 1986)

Samuel Langhorne Clemens (November 30, 1835 – April 21, 1910)

Hilda Gerarda van Stockum (February 9, 1908 – November 1, 2006)

Gertrude Chandler Warner (April 16, 1890 - August 29, 1979)

Elwyn Brooks White (July 11, 1899 – October 1, 1985)

Kate Douglas Wiggin (September 28, 1856 – August 24, 1923)

Albert Payson Terhune (December 21, 1872 – February 18, 1942)

4)

Bess Streeter Aldrich (February 17, 1881 – August 3, 1954)

Thomas Bailey Aldrich (November 11, 1836 – March 19, 1907)

Lyman Frank Baum (May 15, 1856 – May 6, 1919)

Carlo Lorenzini (November 24, 1826 – October 26, 1890)

Marguerite de Angeli (March 14, 1889 – June 16, 1987)

Mary Mapes Dodge (January 26, 1831 – August 21, 1905)

Esther Louise Forbes (June 28, 1891 – August 12, 1967)

Kenneth Grahame (8 March 1859 – 6 July 1932)

Thomas Hughes (20 October 1822 – 22 March 1896)

Charles Kingsley (12 June 1819 – 23 January 1875)

Sidney Clopton Lanier (February 3, 1842 – September 7, 1881)

lan Alexander Milne (18 January 1882 – 31 January 1956)

Edith Nesbit (married name Edith Bland; 15 August 1858 – 4 May 1924)

William Taylor Adams (July 30, 1822 – March 27, 1897)

Harriett Mulford Stone Lothrop (June 22, 1844–August 2, 1924)

Pamela Lyndon Travers OBE (born Helen Lyndon Goff; 9 August 1899 – 23 April 1996)

Jules Gabriel Verne (8 February 1828 – 24 March 1905)

Williamson, Mary L. (Mary Lynn), 1850-1923

На какво се надявали нацистите при похода им на изток

На какво се надявали нацистите при похода им на изток

Въпросът за обявяването на обявяването на война на СССР през 1941 от нацистите, въпреки множеството описания почти не е засяган, но за сега намерих трите основни аргумента за започването на такава мащабна военна операция. Първата вече бе разгледана, връзка с командирите в армиите както на СССР така и на Полша. Тези контакти са били прекъснати от чистките в армиите и на двете страни, но все пак надеждата сред военните е останала. Втората причина е била надеждата, доста напразна, че Япония ще се включи активно от изток във война в Сибир. Дори катастрофалната операцията в Сталинград е била, с цел да се привлекат войски от далечния изток и в последствие оставените да бъдат пленени германци да се включат в бойните действия освободени от японците. Третата все пак основна и сравнително оправдана причина за нахлуване в СССР е изложена на долния линк, както възползването на етнически групи така и на недоволни от комунизма руснаци и украинци да се включвали масово във вермахта. Тази силно надценена надежда е тласнала фюрера да се хвърли в тоталната война за времето си, която е и била "убедителна" за населението не само на Германия, но и на Европа да подкрепят новият световен ред планиран от нацистите.

http://ttolk.ru/?p=3856

Дори се е стигало до привличане на изключително криминални и перверзни елементи за каузата на фюрера.

http://ttolk.ru/?p=16737

Моите спомени от п-р Иван Зарев и неговото служение

Моите спомени от п-р Иван Зарев и неговото служение

На следните два линка можем да намерим рязко негативно отношение към дългогодишния председател на СЕПЦ п-р Иван Зарев. Името на п-р Иван Зарев в нета може да бъде намерено само на спомените на п-р Вениамин Пеев в няколко негови постинга.

Реших да се изкажа по въпроса поради личните си впечатления от този човек и пастор, когото познавах през 70-те и началото на 80-те от петдесятната църква в София. Не бях много близки, но съпругата ми често се срещаше със съпругата му Зина. Висока и слаба дама, говореща с акцент и изглеждаща значиелно по-млада отколкото и беше ЕГН-нето, правеше много добро впечатление. От лични разговори помня само една фраза, цитата на стиха Мт.10:16, когато той цитира само втората част, за змиите и гълъбите. Признавам, че тогава не разбрах за какво говори, едва сега го осмислих, но п-р Вениамин Пеев виждам, че също не е схванал каква беше политиката на Зарев, въпреки че цитира същия стих във втората му част. А по-интересна е първата, “Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; . . . “, именно тази част на стиха разкрива служението Зарев, на пратен като овца сред вълци. Официалната политика на СЕПЦ до средата на 80-те, когато Зарев бе на чело, бе да се съществува полулегално или църквата да бъде само “лице” на вярата. Да се гради мисионерска църква, която да представя християнството и Библията в условията на преследване на вярващите. Очакваше се петдесятните вярващи да съществуват в условие на оцеляване и запазване на общността и църквата като съдържатели на вярата и Библията, не на мъченици камикадзета в директна борба с властта и атеизма и. Тази схема на съществуване, когато църквата оцелява като организация подчинявайки се на властта и корумпираната и прислуга все още съществува в Китай, Виетнам и другаде. Ето защо на линка Зарев съветва новоназначения п-р Пеев да не се хвърля на самоубийствена акция срещу местната власт, тълкуванията на п-р В. П. са неуместни и клеветнически. За реакцията срещу богословското училище в Москва влизаме в сферата на лично мнение, за времето си църквата бе доста по-харизматична и богословското образование не бе от съществено значение, както и не е и за сегашното време, когато множество проблеми би трябвало да се превъзмогнат преди това. П-р И. З. не беше богослов и не е уместно от п-р В. П. да очаква неговото съдействие. Петдесятните пастори са се нагледали на много либерални богослови и опасността от появата им и в СЕПЦ не е за омаловажаване.

По-интересен е постингът с процеса срещу п-р Георги Тодоров. В този постинг главния злодей е п-р И. З., а и в други коментари съм срещал прекалено острите и необосновани обвинения в отравяне на п-р Г. Т. В постинга си по случая п-р В. П. премълчава историята на осъдения п-р Г. Т., който е бил на мушката на службите в няколко града в северна България от много време и му се е разминавало на косъм. Ето защо, когато през 1979 някой от православните офицери е повдигнал въпроса до кога ще търпим в 1300 годишното царство на православието да се въдят западни вредители с техните Библии и песнарки. Службите са си подбрали пет жертви за умилостивяване на демона на официалната църква. П-р И. З. не е имал абсолютно нищо общо с процеса и дори уволнението на жертвите е бил отчаян опит да ги спаси от сигурния куршум, които им е бил приготвен от демона на православието. Дори всички вярващи трябва да благодарят на Бога и на п-р И. З. за това, че са се отървали само с петима осъдени и от тях двама убити, сигурен съм, че поповете са настоявали за поне трицифрено число на разстреляни. Дори драматичната среща за редактиране на историята на СЕПЦ показва неадекватност от страна на п-р В. П.. Самото съществуване на църквата през тоталитаризма е било чудо, “суперлативите” в книгата са благодарност към Бог за оцеляването и крайно ниското число на жертви на вярата сред членовете. Сравнено с огромното количество затворени и екзекутирани, вярващите бяха наистина свръхестествено запазени, за което п-р И. З. изказва благодарност и признание на Всевишния.

В статията му за “Забравеният” процес срещу п-р Георги Тодоров, дори намирам едно неуважително отношение към паметта на починалия, и използването на случая за разчистване на лични сметки.

Дори спомняйки си за п-р И. З. си припомням за стиха “Но, както тогава роденият, по плът гонеше родения по Дух, така е и сега. (Gal 4:29)”. Надявам се п-р В. П. да намери начин да не се идентифицира с Исмаил.

http://svobodazavseki.com/broj-30/297-30-article-2.html

http://svobodazavseki.com/blog/item/57-open-letter-to-pastor-benjamin-peev.html

Линк, в който намирам името на п-р И. З. извъм постингите на п-р В. П.

http://old.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=773

Псевдоним на авторка три в едно

Псевдоним на авторка три в едно

Произведенията на Мария Еджуърв са комбинация от нейният племенник адвокат, ирландската активистка Мауд Гон и англичанина Бенетт, пионера в женската литература, писал продължително време в женски журнал с псевдоним. Когато кликнах на новелата Leonora на страницата на Бенетт в уикедпедиата се отвари страницата на едноименната новела на Еджуърв. Веднага забелязах подозрителната връзка на псевдоним и автор писал като жена. Когато сравних и годините на раждане, приликата бе неотразима. В Париж Бенет е имал връзка със много автори и издатели и така са съставили ирландка предтеча на бездарната и неоснователно промотирана ирландка Мауд Гон.

Maria Edgeworth (1 January 1768 – 22 May 1849) - реална жена но не автор

Francis Ysidro Edgeworth FBA (8 February 1845 – 13 February 1926)

Maud Gonne MacBrideIrish: Maud Nic Ghoinn Bean Mhic Giolla Bhríde, (21 December 1866 – 27 April 1953)

Enoch Arnold Bennett   (born May 27, 1867, Hanley, Staffordshire, England—died March 27, 1931, London)

( 1 January    1768 – 22 May  1849)

21 December 1866 – 27 April 1953)

  (8 February 1845 – 13 February 1926)

22 + May = 27, 1768 = 1867, 49=7*7, 21=3*7, 66=3*22.

Кой уби Че Гевара

Кой уби Че Гевара

Тук можем да видим оригинала на прочутата снимка превърната в културна емблема, вижда се добре някакво яке в стил Флаш Гордън или Майкъл Джексън. Едва сега разбирам, след епизод на Infamous Assassinations, че Че започва революционна дейност едва след като се появява на трибуната на ООН, като така си гарантира дипломатически имунитет, да не го преследват правителствата за убийствата, които възнамерява да започне. След няколко провала в Африка, Че все пак заминава до съседната на родината си Боливия, където се крие в изолирано село, подхвърляйки стотинки на бедните селяни и обещавайки им, ще изпраща младежите им в ГДР. Когато се разбира, че няма да има нито пари нито екскурзия до Европа, селяните застрелват натрапника и извикват армията, която си присвоява заслугата за смъртта му. Великият революционер умира изоставен и предаден въпреки ореола на месия.

Защо и заради кого умря Кенеди

Когато се разгледат множеството теории и факти, често измислени, но и няколко не, около убийството на американския президент Кенеди никъде няма да намерите обяснение за разминаването на два важни елемента в атентата в Хюстън. Първо, не се обяснява защо стрелеца Осуалд, не е натиснал спусъкът в най-подходящия момент, за уцелване на мишената. Той е бил снайперист в морската пехота, и много добре знае, че при стрелба на голямо разстояние трябва да се подходи като заснемане, внимателно да се подбере момента на изстрел. Когато колата с президента се е движела бавно срещу неговата позиция при най-добра видимост не е произведен изстрел, а е стрелял едва когато автомобилът е завил, движел се е странично, закриван от дървета. Другото липсващо обяснение е как се съчетава подготвяния и организиран атентат от местни екстремисти в Далас, след като посещението на Кенеди е било не планувано, обявено няколко дена преди пристигането, без известен и подготвян официално протокол. Почти никой не знае, но Кенеди посещава Тексас не като президент, а като лидер на демократическата партия, с цел да се срещне с местни партийци на разцепената и силно отслабена по това време демократическа партия. Никъде не се споменава, но Тексаските демократи преживяват тежки времена, за първи път в историята Тексас е с губернатор републиканец. Те са шокирани и обезверени, "източняк" дошъл наскоро, обединил групичките крайна десница представящи републиканците до тогава с голямото за щата крило на консервативни демократи е първият републикански губернатор и то избран със смазваща преднина в изборите. Много партийни членове предателски гласуват за противниковата кандидатура, това е харизматична и легендарна фигура George H. W. Bush. Именно с нея е дошъл да се "бори" Кенеди, и заради него той получи този куршум. Всички неясни и странни факти сочат това, местните екстремисти не са щастливи от този “ийстънър" както го наричат, те съзнават, че. Буш-баща им отнема вятъра, той има консервативна идеология, но не е екстремист, а популярен и социален авторитет.

Изпълнен с такава завист Осуалд не стреля в най-подходящия момент, чакал е друг на президента, именно поради небесната воля и стечението на обстоятелствата, преди да се скрие колата от обсега му в най-неподходящия момент, закриван от дървета, той произвежда един фантастичен изстрел. Чудотворно поразяващ нетърсената жертва, изстрела нанася 7(седем!) поражения. На много видео снимки се вижда премятащата се фигура на президента поради рикошета на куршума. Първо напред след поражения отзад и отгоре и след това рязко назад и нагоре след рикошета в предната седалка. След залавянето си Осуалд неслучайно се усмихва на публичните снимки като герой, той самият не вярва какво е направил, напълно случайно.

"Магически куршум" според PBS

 

Кой уби Франц Фердинанд и каква тайна е закопана в гората на Катин.

Кой уби Франц Фердинанд и каква тайна е закопана в гората на Катин.

Преди малко гледах няколко епизода от поредицата Infamous Assassinations. За първи път разбирам, че знаменития атентат срещу австро-унгарския престолонаследник преди ПВС и този срещу краля на Югославия преди ВСВ са свързани и са продукт на една и съща мафия. И двата атентата са дело на унгарски мафиотски структури. След присъединяването на Босна броя на славяните в и без това голямата империя рязко нараснал и унгарските благородници започнали да се чувстват застрашени. В атентата срещу Франц Фердинанд се е предвиждало да се хвърли граната, с което да се убие и съпругата. Тя не е била одобрявана не защото имала някакви си недостатъци за императрица, а защото унгарската клика са искали да сложат край на династията имаща голям авторитет в империята и най-вече действаща като авторитет обединител на малките народности и дори създаваща приятелство между немците и славяните. Именно това са искали да пресекат властолюбивите заговорници наемайки сърби за атентата, който да се извърши в Сараево. Малко хора в Сърбия са искали присъединяване на Босна, разумните са съзнавали, че страната им не е достатъчно силна, за да успее да убеди хърватите и мюсюлманите да станат сръбски поданици. А атентата срещу Александър 1 е бил опит да се повтори успеха от започването ПСВ и унгарците да се опитат да си увеличат територията за сметка на съседите. Атентаторът Владо Черноземски е бил известен не само с убийствата си, но и с връзките си с унгарски терористи.

Другата конспирация, която намерих в тези предавания е за убитите полски офицери в катинската гора. Телата са закопани на територия, в която германците нахлуват едва след 1941-а, а руснаците, когато навлизат в тази част, както и в цяла източна Полша през 1939-та вече не е съществувала полска армия. Единственото обяснение е за вътрешна чистка в полската армия на прогермански офицери подобно на чистката на съветски офицери по същото време. За които е било известно, че са заговорничели за съюз с Германия за война на запад и са били ликвидирани от Сталин и обкръжението им, защото не са държали на единството на СССР, докато Сталин и близките му партийни функционери са. Полша може и да е създадена с участието на Франция и Англия, но сред поляците е имало много прогермански настроени сили. За това е бил и ликвидиран генерал Сикоски в Гибралтар. той е бил един от участниците в катиснкото клане.

Infamous Assassinations 25Of26 The Assassination Of Archduke Franz Ferdinand

http://www.youtube.com/watch?v=rLqLLupOnx8

Infamous Assassinations 7Of26 The Assassination Of General Sikorski

http://www.youtube.com/watch?v=RAV4z9Gyatc

Infamous Assassinations 24Of26 The Assassination Of King Alexander I

http://www.youtube.com/watch?v=81NCHA6azwc

За смисъла на Божието име Изход 3:14 и за напразното му изговаряне 20:7

За смисъла на Божието име Изход 3:14 и за напразното му изговаряне 20:7

Моя приятел Светльо се е проявил с един много важен превод по теология.

http://le--theologien.blogspot.com/2013/04/jhwh.html

Ценността на публикацията е в няколко важни извода. Първо, прави впечатление, че православен теолог и професор преподаващ в православно учебно заведение цитира само немски източници и малко колеги от Англия, САЩ и Норвегия, дори един-единствен восточен автор не присъства за цвят. Вторият много по-важен за моето изследване извод е, че всичките публикации по този важен въпрос са от 20-ти век и началото на сегашния. От 19-ти век, когато не е имало “еврейски” текстове хората не са виждали в този стих никакво име, както съм изяснявал преди латинският е оригинала на текста не измислените езици на 19-ти и 20-ти век. Смисълът на пасажа е фраза за натоварване на авторитет и по-коректния латински текст трябва да се преведе в смисъл на, “Каза Бог на Моисей, Аз съм, който Съм казал да си при потомците на Израел”. Втората част на стиха трябва да се свърже със следващия стих 15, за да се образува следното изречение. “14 . .  .ui est misit me ad vos, 15 dixitque iterum Deus ad Mosen haec . . .  ” Което има смисъл на продължаване на авторитета даден на Моисей от предното изречение, за да е пратен при народа. Моисей е не само избран от Бог за говорител и пратеник, но той е авторитет за всички, които почитат патриарсите както се споменава във втората част на стих 15.

dixit Deus ad Mosen ego sum qui sum ait sic dices filiis Israhel qui est misit me ad vos (Exod 3:14)

dixitque iterum Deus ad Mosen haec dices filiis Israhel Dominus Deus patrum vestrorum Deus Abraham Deus Isaac et Deus Iacob misit me ad vos hoc nomen mihi est in aeternum et hoc memoriale meum in generationem et generatione (Exod 3:15)

Не е случайна номерацията на стиха 3,14 както числото ПИ, но за това трябва да питаме хората слагали анотацията, какво са има предвид.

Стихът в 20:7 е много лошо преведен. Нямаме напразно изговаряне на името, а става на въпроса с фразата non adsumes nomen, смисълът е да не се използва авторитета на Господ Бог суетно или да се злоупотребява. Думите nomen и vanum на латински имат широко значение и тук са използвани погрешните думи за превод. С тази заповед се поставят ограничения за произволни тълкувания, предупреждава се за наказване за злоупотреби и неуважително отношение.

non adsumes nomen Domini Dei tui in vanum nec enim habebit insontem Dominus eum qui adsumpserit nomen Domini Dei sui frustra (Exod 20:7)

По въпроса за семейното планиране

Прекрасно изразено мнение по въпроса за контролираното раждане от Честъртън. Отново се засилих да го превеждам, като знак за по-лично участие в каузата на вярата срещу пропагандата на злото. Но по средата на превода реших, че въпросът е идеологически главно за християнски общества, каквито са съществували до преди стотина години. Освен това главната ценност на написаното от Честъртън е в стила на израза, който ще се изгуби в превода. Днес ние живеем и мислим в съвсем друга среда, съществуваме в изцяло различен свят, където убеждаването и проповядването на ценности е напълно обезсмислено от обкръжаващия ни идиотизъм. За целта, който знае английски да прочете текста, аз чух в него гласа на един от древните пророци.

G.K. Chesterton: "I despise Birth-Control": "I HOPE it is not a secret arrogance to say that I do not think I am exceptionally arrogant; or if I were, my religion would prevent me...

The Well and the Shallows, at Amazon

Това ще е новата ми кола

Това ще е новата ми кола

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/45/SLS_AMG_Electric_Drive.JPG

http://en.wikipedia.org/wiki/Mercedes-Benz_SLS_AMG

http://www.youtube.com/watch?v=KbcGlnW3es0&feature=share

Кой наистина е написал The Augsburg Confession 1530

На кого е псевдонима George Whitefield

Зад следните пет псевдонима се крие една важна личност.

George Whitefield (December 27 [O.S. December 16] 1714 – September 30, 1770)

John Gillies (1712–1796)

George Foster Pierce (1811–1884)

John Emory (11 April 1789 – 1835), Emory University i

William White (April 4, 1748 N.S. – July 17, 1836)

Това е следният учен и религиозен деятел.

Benjamin Breckinridge Warfield (November 5, 1851 – February 16, 1921)

Като в книгите и проповедите носещи имената на псевдонимите са участвали и негови приятели и наследници от Pittsburgh Theological Seminary и Princeton University.

- - -

Кой наистина е написал The Augsburg Confession 1530

Истинският автор е следният теолог.

Charles Porterfield Krauth (March 17, 1823 – January 2, 1883)

В неговата по-късна публикация A Chronicle of the Augsburg Confession by Charles Porterfield Krauth, Philadelphia: J. Fredrick Smith, 1878. Се разглежда символ веруюту първоначално поставено за the seminary in Gettysburg (now known as the Lutheran Theological Seminary at Philadelphia). В последствие документа е придобил широка известност и разпространение сред учени и църкви. Името е много интересно подбрани за да посочи Гетисбърг. Augsburg = Gettysburg + Aus, Aus е предлог за от на немски.

На Крауф принадлежи и псевдонима Чарли Ходж, това е “Принцептонският” му псевдоним.

Charles Hodge (December 27, 1797, Philadelphia, Pennsylvania – June 19, 1878, Princeton, New Jersey)

- - -

Още данни за измислителите на биографията на Лутер

Псевдонима на Лутер, Martin Luther (10 November 1483 – 18 February 1546), както съм открил е на Силвестър, но биография на измисления псевдоним е направена от следните двама американеца. Те са вложили в нея множество типични американски черти, като например смърт в следствие на падане в ледена река по която се носят парчета лед. В Германия реките не са така буйни както в севрната част на САЩ. В биографията му също е преразказана и ситуацията със съпругата на Warfield, ударена от гръмотевица в Германия.

James Joseph Sylvester FRS (3 September 1814 – 15 March 1897)

Henry Eyster Jacobs               (10 November 1844 – 7 July 1932)

John Williamson Nevin              (February 20, 1803 - June 6, 1886)

Martin Luther                            (10 November 1483 – 18 February 1546)

- - -

Два пседонима дошли от линимум трима американеца

Псевдонимите на приятеля на Лутер и американски еднименен теолог

Philipp Melanchthon born Philipp Schwartzerdt(February 16, 1497 – April 19, 1560),

Melancthon Williams Jacobus, Sr.        (19 September 1816—28 October 1876)

Произхождат от тези тримата

Beale Melanchthon Schmucker                  (August 26, 1827 – October 15, 1888)

John Williamson Nevin                             (February 20, 1803 - June 6, 1886)

Philip Schaff                                                (January 1, 1819 – October 20, 1893)

Невин е дал и псевдонима на

Rev. John Bachman (February 4, 1790 – February 24, 1874)