За свободата на словото от 1912

За свободата на словото от 1912

Най зловредната подлост не е в жълтата преса, а в популярната; по-лошо е заблудата от държавниците, от колкото от демагозите. Писачите на свободна практика са най-опасните разбойници. Днес разпознаваме такъв вид спекуланти широко тиражирани в популярната преса, къде се лансира изказването им ужким говорят нещо, което никой друг не смее да каже, сякаш статута на независимост е способен да смекчи не смисленостите им. Ние не можем да се доверяваме изцяло, но можем често да им вярваме.

"THE worst insincerity is not in the gutter Press, but in the respectable Press; the worst deceiving of the people is not done by demagogues but by statesmen. The freelance is by no means the worst of our freebooters. We all know a certain type of adventurer now-a-days who runs sporting or popular papers, in which it is often worth his while to tell truths that no one else dares to tell; we feel moved to palliate his irresponsibility on account of his independence. We can never precisely trust him ─ but we can frequently believe him."

~G.K. Chesterton: "Illustrated London News", Feb. 24, 1912.