Алегорията на русалките
Преди малко прочетох приказката The Fisherman and His Soul. Потърсих някакво разясняване на алегориите в текста и единственото, което намерих по въпроса е сравнение на русалките с приказката на Андерсен “Малката русалка”. На едно място дори някакъв си литературен палячо твърди, че приказката на Андерсен била християнска, а тази на Оскар Уайлд езическа. В приказката на Андерсен е отразен по алегоричен начин една негова лична драма. Прочутият автор на приказки имал някакви чувства към шведска балерина, но те останали несподелени и в голяма част от приказките му се намират белези от това преживяване. В “Малката русалка” разказът на съдбата на русалката дори показва обезпокоителни сигнали. Андерсен иска да нарани и дори да причини смърт, поне в своя измислен свят на обекта на несподелените си чувства. В приказката му ина само фантазия и лични преживявания нищо по смислено или християнско не се намира.
В алегорията за душата на рибаря на Оскар намирам една от най-евангелските проповеди, която съм чел някога. Определено това е литературен шедьовър на пълното Евангелие. И дори има поучение за вярващия в края си. Образите тук са относно творчеството и неговото презентиране. Рибарят е образ на творецът и автор на изкуство. Русалката, която е част от морските хора без души са публиката в театрите и читателите на литература. Самата душа е антроморфизиран образ на творбата - шедьовър. Спектакълът или новелата са вид личности, но нямат сърце и могат да станат зли, когато са без надзор. Следващият образ на свещеника е най-интересния, с този герой е изобразена вярата. Той не иска и да чуе за светската публика в случая морските хора. За него те са животни и правилно предполага, че отделянето на душата или създаване на творчество без връзка с вярата ще доведе грях и грозни постъпки. Вярата идва от небето и не е продукт на творчество от страна на човека, но в края на приказката, описанието на смъртта на рибаря и русалката показва главната цел в приказката. Хората и вярващите трябва да представят вярата с душата си, като творба. Човекът не е създател на християнството, но в общуването между хората, дори и когато се представя вярата е необходима душата. Рибарят вижда в любовта на русалката - публиката най великото си постижение, но велика душа не може напълно да се отдели от него. Трагедията на невъзможната любов показва каква е съдбата на творец като Уайлд. Въпреки желанието на публиката за творец без душа, той не може да се отдели от творчеството за постоянно. В личният си живот Уайлд е женен има и две деца, но още когато се е запознал с бъдещата си съпруга, я е предупредил, че ще остане пренебрегната поради неговата страст към творчеството. С това Уайлд показва съчувствие към съдбата на Андерсен. За точният смисъл във фантастичните пътешествия на душата в далечни страни и след това за злите дела с рибаря точни алегории за сега не мога да намеря. Мисля, че така се дават някои от свойствата на творчеството. Като наративът е подобен на Библията, класическите автори и приказките на Андерсен. Както има и връзка с други произведения на автора, и лични събития.
Най-интересното е, че въпреки огромната популярност не намирам обяснение за алегориите на Уайлд.
No comments:
Post a Comment