Кои официални празници действително уважавам
Днес поздравявах всички познати жени заради празника. Правих го само от уважение и любезност, такъв празничен ден е нелепост и дори е с антихристиянски произход. Чак се почувствах неудобно поради трогателната реакция на някои по-млади жени на любените ми пожелания. Истината е, че официалните празници са политически и дори окултни по същност и могат сериозно да разстроят психическото равновесие на нормалните хора. Те създават изкривена и нереалистична представа за света.
Спомням си добре времето, когато бях малък и едната ми баба, която е село ми заяви, че при тях има само един-единствен официален празник денят на селото 1 август. Това е празник на общността, наследство от древността, когато е имало общо събрание денят на лятното слънцестоене. Такъв празник в Евангелието на Йоан е споменат с думата Йерусалим. В последствие думата е преиначена за име на град, и свързан с исторически образи в Англия, а по-късно и преместени географски и в близкия изток. Никакви други празници не са се посрещали организирано, но всеки е свободен да празнува със семейството си, каквото и когато си поиска. Аз напълно подкрепям тази практика.
И все пак намерих два празника, които считам за напълно съответстващи на християнската доктрина от древността, незацапани със съвременната политико — културна помия. Наскоро постнах за правилния смисъл и истинският произход на мартениците и символизмът в посрещането на пролетта. Другият празник, който уважавам е коледата, това е семейно и детско тържество, честващо раждането на спасителя. Всичко останало, което се натрапва официално е гарбидж.
No comments:
Post a Comment