Този астероид е открит на 19-ти и поради високата му скорост се счита, че е дошъл извън с-та с-ма. Според сегашната си траектория изглежда е преминал близо до слънцето подобно на комета. Слънцето се наблюдава непрекъснато и всичко, което се доближи до него, особенно ако идва от дълбините на пространството е много студено и бързо се изпарява. Траекторията нарисувана на линка по-долу от официалната страница на НАСА е съставена въз основа на механичните модели, в които се залагат данни за скорост и посока на движение.
Според мен са възможни два варианта, за такава високоскоростна орбита. Първият е обяснението за моето откритие за създаване и преоформяне на с-та с-ма преди 400 години, когато този астероид е бил част от по-голяма планета и по времето на тази планетна реформа е получил начална скорост и посока необясними само с наблюдения на сегашното му място. Вторият вариант е по-малко вероятен, астероидът може би е преминал близо до слънцето, но поради новоткритите “гравитационни вълни”, орбитата му е придобила сегашните екстремни скорости и посока перпендикулярна на еклиптиката. “Гравитационните вълни” предсказани от Айнщайн на времето са опит да обясни лабилността в орбитата на Меркурии. Малката планета е твърде близо до слънцето и има сравнително висока орбитална скорост. Преминавайки през пространството Меркурии се “пързаля” или “поднася” по завоите. Самото пространство получава деформации от близостта си със слънцето.
No comments:
Post a Comment