Фёдоров
Имената на двама от най-талантливи автори в руската литература, международно известни и дори подценявани. Достоевски и Гогол са литературни и авторски псевдоними на "Московският сократ", Фёдоров.
Никола́й Фёдорович Фёдоров
(26 мая (7 июня) 1829, Ключи, Тамбовская губерния — 15 (28) декабря 1903, Москва)
Никола́й Васи́льевич Го́голь
(фамилия при рождении Яно́вский, с 1821 года — Го́голь-Яно́вский;
20 марта [1 апреля] 1809 года, Сорочинцы, Миргородский уезд, Полтавская губерния — 21 февраля [4 марта] 1852 года, Москва)
Фёдор Миха́йлович Достое́вский (дореф. Ѳедоръ Михайловичъ Достоевскій;
30 октября [11 ноября] 1821, Москва, Российская империя — 28 января [9 февраля] 1881, Санкт-Петербург, Российская империя)
Произведения приписвани на Гогол, но прекалено проукраински и хорор сюжетни писани след смъртта на Федоров са; «Арабе́ски», «Вечера́ на ху́торе близ Дика́ньки», «Ми́ргород», «Но́чи на ви́лле». Под подозрение за чуждо авторство са и «Ганц Кюхельга́ртен», «Влади́мир тре́тьей сте́пени».
Най- грубата фалшификация с името Гогол е «Тара́с Бу́льба», омраза между поляци и украинци възниква едва след полско-украинската война от 1919. Авторът на тази политическа повест според мен е знаел за истинската самоличност на авторът ползвал псевдонимте Гогол и достоевскии и е вложил следният смисъл. Трите имена, на баща и двамата му сина, изобразени в «Тара́с Бу́льба» — повесть Николая Васильевича Гоголя, входящая в цикл «Миргород». Името на бащата е метафора за понятията Теология и Богословия, които са практикувани от реалният човек Фёдоров. Двамата му сина Остап и Андрий, са обраи за двата литературни псевдонима, които е ползвал. По-малкият Андрий, който се жени за чужденка и е убит от своят "баща", е образ за творчеството на Гогол, който за разлика от по-големият си брат Остап - Достоевский "предава", вярата и родината си.
Интересно съпътстващо откритие е, че тези фалшиви писания са имитация на повестта "Портрет" и са дело на Александр Германович Аммон (1860—1891). Той се води племенник на Алекса́ндр Никола́евич Афана́сьев (11 [23] июля 1826 — 23 сентября [5 октября] 1871), на когото също е приписал писания и дори на псевдонимът Пушкин, който е на един от синовете на Толстой. По-специално свързаното с българин стихотворение «Кирджали́», а вероятно и други заглавия.
=========================
Зверь лесной, чудо морское: Аленький цветочек. Сергей Аксаков.
В диалога между чудовището и търговецът разбираме кой е авторът, и кой е издателят на творбата. Аксаков и то не бащата, а самият Иван, на когото е кръстена улицата зад опашката на коня в София. Чудовището или Зверь лесной, чудо морское, истинският автор е съшият Ф. Фьодоров за когото намерих, че стои зад псевдонимите Достоевски и Гогол. Трите дъщери на "търговецът" са начинът, по който Аксаков награждава авторите, които пишат от негово име. За Федя се е паднала най-малката "дъщеря", но и най-красивата, тоест получил е най-малките издателски права, в сравнение с всички други, но най-важните, поне по негово мнение. Подаръците за дъщерите са образи, за първата има златебн венец, образ за някаква литературна награда, за втората огледало на красотата, някаква промоция и рекламна кампания. Най-малката си избира аленото цветенце, което е най красивото цвете, обаз за литературата като изкуство и творчество, развивано чрез фантазията на авторът. Федя е искал пълна свобода за творческа изява, а не да се съобразява с някакви изисквания, политически или маркетингови. В приказката дори момата е пратена в неговият "дворец", за да го обикне, все едно се настоява нахално за предбрачни взаимоотношения. Озовавайки се в дворецът на чудовището, почти в средата на приказката момата веднага и харесва мястото и дори се забавля и без да вижда чудовището. Така е представено отношението на авторът към творчеството си. За него писането е сравнено с преживяване на момиче в магически дворец. Завършекът е класически "хепи енд", никой не умира, като в блудкавите мелодрами. Всички са щастливи, магията е развалена, принцът си получава младежкият вид, има дори пищна свадба.
Приказката ми напомя мое преживяване от младежките ми години, с тази разликата, че търговецът имаше само една дъщеря. Тя имаше безброй златни венци и омагьосани огледала и просто реши, че не и трябва цвете. Направо си пусна не поточна линия, а няколко сървара за авторски спам. Магията не бе развалена, а търговецът се поболя преждевременно и непоправимо, а тя самата срещна истински чудовища.
====================================
Ревизор, Комедия в пяти действиях и 52 явления.
НА ЗЕРКАЛО НЕЧА ПЕНЯТЬ, КОЛИ РОЖА КРИВА, Народная пословица
Думата Ревизор е комбинация на думата Редактор и Визия. В хумористичната пиеса, реалният автор стоящ зад пседонимът Гогол е Никола́й Фёдорович Фёдоров. Дядя Федя разкава за преживяванията си докато е работил като редактор за известен, но не особенно способен автор. За него това е било забавно, той е описан в пиесата като дребният чиновник, 23 годишният Хлестаков, останал без пари и неплащащ за разходите си. Ревизирането на провинциалният град се отнася за Толстой и негвите роднини, който също са искали да се изявяват като автори, но за целта е бил небходим способен "ревизор", за да им изправи "кривата рожа", както се споменава в пословицата под заглавието. Младежът самозванец ухажва не само дъщерята, но дори и съпругата на градоначалникът, ироничен начин да се осмее напънът на откаченият вече старец Толстой, да пробутва жена си и децата си като автори. Хлестаков взима пари от всички, без да се притеснява, че общава невъзможни за него услуги. Градоначалникът и всички честни и почтенни хора в града са емоционално обвързани с ревизорът и не само дава пари, но и се надяват да получат от него облаги и дори постове в столицата. В самият край на пиесата се появява и истинският ревизор, всички са в шок и потрес. Драматична сцена, с която се дава оценка за цялостното му творчество, на него и корумпираната му рода.
Самият Федоров също е бил автор, никога не е има редактор, писал е под псевдоними, за да може на собственото му име да се свърже с теологически и философски произведения.
текст
Аудио
Не знам защо, но докато четях пиесата се сетих за подобните на Толстой автори в днешно време, като Дан Браун и Дж. К. Роулинг. Те и "роднините" им се нуждаят от ревизор много повече.
=============================
No comments:
Post a Comment