=============================================
Жена без импортънс A Woman of No Importance 1893
На български заглавието може да се преведе по различни начини. Според мен идеята е да се даде някаква ограничена публичност на американска дама, включила се в писането на тази пиеса от 4 действия. Афоризмите и сентенциите са оригинални, с мого изискан хумор, парадокси и задълбочен смисъл и можеше да се съберът в сборник. Все пак са добавени в сравнително банална пиеса, с цел да се намери аудиенция за публична изява на дама с дете в напреднала възраст, успяла да намери интелектуално общество с пари за финансиране на постановки и наемане на известни автори като О. У. Това сътрудничество води до логичният извод за участето на О. У. в различни други пиеси приписвани на американски автори, свързани с тази "ноу импортънс" дама.
=====================================
Проклятието на "Щастливият принц"
Кратък литературен анализ по случай 130 годишнината от публикуването на "Щастливият принц" от Oscar Fingal O'Flahertie Wills Wilde (16 October 1854 – 30 November 1900).
The Happy Prince and Other Tales (sometimes called The Happy Prince and Other Stories) is a collection of stories for children by Oscar Wilde first published in May 1888.
Поводът за написването на приказка с "египетски" сюжет е политически, След конфликти с редица европейски страни по повод Суецкият канал, от Парламентът решават да окупират целият Египет. Този военен ход задвижва и придворните автори търсещи възможност за изява подобно на публикуваната 10 години по-рано поема на лорд Тенисон, "The Charge of the Light Brigade". Тази държавно рекламирана творба не е за измислената "Кримска война", както се твърди, а е някакво "литературно противодействие" на руският героизъм за войната от 1877 в България и Кавказ. Оскар Уаилд е усетил угодническите настроения в литературните среди и е решил да напише приказка критикуваща колегите си.
Главният герой е статуя на щастлив принц, това е образ за сюжетът в литературната творба. Тази статуя раздава орнаментите си с помощта на говореща лястовица. Вторият главен герой е перното влюбено същество, образ за наративът или повествованието. Тук е необходимо важно уточнение, лястовицата е не само най-бързото пиле, но за 19-ти век е била по-бърза от всички летателни апарати правени от човек. С помощта на подходящ вятър може да прелти от Англия до Египет за по-малко от два дена, което е изглеждало фантастично. Лястовицата изразява формата и стилът на повествоването, то трябва да предава по възможно най-бързият и точен начин идеите на “принцът” или сюжетът, не просто да пърха като пеперуда наоколо.
Статуята решава да започне борба с бедността, с помощта на влюбената лястовица. Тази благотворителност е поставена като израз не само за почитане на добри дела, но е и антипод за повсеместно разпространената днес плагиатщина. Принцът-статуя на Оскат Уаилд плаче с истински сълзи, авторът правилно предвижда как в наши дни, литературата и постановките ще са еднотипни, лишени от фантазия и идеи, дори и смисленно действие. Автори като, Дан Браум и Дж. К. Роулинг, са едно от най-големите петна върху чистият лист на еворчеството. Ако видя жена ми да чете тези недоразумения, сигурно ще ги изхвърля през прозореца. Когато настъпва студената зима, на мястото на принцът днес е поставена статуя на полуграмотен политик. Освен злокобно пророчество, така се изразява идеята за баналното вкарване на лични авторови страсти и плиткоумни мисли в текстве и сюжети днес.
Приказката завършва с послание към съвременните читатели. Който желае да намери прекрасното сърце на щастливият принц и влюбената лястовица. Да погледне към небето, на което са творбите писани от добри автори. Тук долу са плагиати, подмазвачи на политици или прости самовлюбени кретени.
================================================
Де соул оф ман ундер социализъм
"The Soul of Man under Socialism" is an 1891 essay by Oscar Wilde
Този боклучав панфлет няма начин да е написан преди 1921 година, когато социализмът налазва не само СССР, но и прогнилото съзнание на керливата интелигенция. Авторът не просто. не е Оскар Уайлд, но дори и не е англичанин или ирландец. В него подобно на камбанен звън, за погребението на творческите останки на литературната общност звучи нихилистично - нарцистичното дрънкане на политическият измекяр Замятин.
Евге́ний Ива́нович Замя́тин (20 января [1 февраля] 1884, Лебедянь, Тамбовская губерния — 10 марта 1937, Париж, Франция) —
Не ми се занива с подробен анализ и търсене на реално авторство, на плагиятсваните фрази, а те поне са копирани в голямата си част от качествен източник, но омърсени с простотията на социализмът. Достатъчно е да се маркира пошлостта с коректната дата на написване и и автор поне за сега.
======================
No comments:
Post a Comment