1922 Най-добрата антивоенна поема

Стихотворението явно е писано по време на войната, но издадено едва през 1922-ра. Тогава всякакво издаване на книги е преустановено, а вестниците са с цензура и с ограничени бройки и обем. Чеестертон е имал хронично заболяване и е бил НГВС. Доколкото знам започва работа във ферми, като начин да подпомогне старната, а през ПСВ дори близката до Лондон провинция е имала доста мирен вид. В стиховете войната е описана като ужасен дракон, който трябва да се залови непременно. Всички дори и той, който е инвалид са тръгнали да ловят дракона. Предполагам, че по това време въздържането от литературна и публицистична дейност му е тежало като и новините от ужасите на фронта, за които само е чувал и четял. За него"ловът" се е превърнал в психически тормоз, поради здравослоното си състояние ползата му във фермерското дело не е била голяма, но не е могъл да прави нищо друго. В стиховете е постигнат добър контраст, между идиличната ситуация в която се е оказал и бушуването на войната. Усеща се чувството на безпомощност и меланхолия от ситуцията, която би трябвало да е драматична и трагична за обикновенните хора. Ловуването на дракони би трябвало да е геройско дело за обитателите на приказните страни, но проклятието на войната е развалило романтиката дори и на приказките.

THE HUNTING OF THE DRAGON

WHEN we went hunting the DragonIn the days when we were young,We tossed the bright world over our shoulderAs bugle and baldrick slung;Never was world so wild and fairAs what went by on the wind,Never such fields of paradiseAs the fields we left behind:For this is the best of a rest for menThat men should rise and rideMaking a flying fairylandOf market and country-side,Wings on the cottage, wings on the wood,Wings upon pot and pan,For the hunting of the DragonThat is the life of a man.

For men grow weary of fairylandWhen the Dragon is a dream,And tire of the talking bird in the tree,The singing fish in the stream;And the wandering stars grow stale, grow stale,[49]And the wonder is stiff with scorn;For this is the honour of fairylandAnd the following of the horn;

Beauty on beauty called us backWhen we could rise and ride,And a woman looked out of every windowAs wonderful as a bride:And the tavern-sign as a tabard blazed,And the children cheered and ran,For the love of the hate of the DragonThat is the pride of a man.

The sages called him a shadowAnd the light went out of the sun:And the wise men told us that all was wellAnd all was weary and one:And then, and then, in the quiet garden,With never a weed to kill,We knew that his shining tail had shoneIn the white road over the hill:We knew that the clouds were flakes of flame,We knew that the sunset fireWas red with the blood of the DragonWhose death is the world’s desire.

[50]For the horn was blown in the heart of the nightThat men should rise and ride,Keeping the tryst of a terrible jestNever for long untried;Drinking a dreadful blood for wine,Never in cup or can,The death of a deathless Dragon,That is the life of a man.