Лест уи форгет - лест уи форгет ! 22 - 06 - 1897
Вчера по случай празника на прошката, реших да преведа на български стихотворение на Киплинг. Написано като заключителен химн за църковна служба, но публикувано по случай юбилеят на кралицата. Написах дори няколко варианта, но във всички нещо липсваше. Много добре разбирах смисълът на посланието, един от най-добрите християнски химни създаван някога. Направеният от авторът паралел, на човешката суета в тържествата от 1897, предизвикали завист навсякъде по света и не съвсем християнска гордост у англичаните. Той е успешно съпоставен с вечният и безсмъртен подвиг на Спасителят. Дори аз, знаейки че съм bogoizbrania, завидях на авторът за способността му да създаде поезия, в която смисълът и посланието са съчетани с кратки и вдъхновяващи стихове. Това са стиховете, с които ще се яви достойнството и ценността на поезията и нейната роля в обществото.
Днес не само аз, но и никой не би могъл да постигне този ефект, дори и при превод. Не само времето е различно, отминала е епохата, в която зад човешкият авторитет са стоели иделите на вярата и благоволението на Спасителят. Сега няма поезия като тази на Киплинг или Брауниг примерно. Днес само безумия, като на Дж. К. Роулиг и Дан Браун са способни да се явят в литературата. Подобно на събирана тор от оборите, читатели събират тези издания, пренебрегвайки красивото и ценно творчество. Киплинг ако бе жив, не би се разсърдил за това. Най-красивите и ароматни цветя растът върху най-миризливата и гнусна тор. За разлика от него аз все пак се сърдя, той живя в свят, в който можеше да се създават ценности, аз нямах този шанс.
Recessional - June 22, 1897 a poem by Rudyard Kipling
God of our fathers, known of old,
Lord of our far-flung battle line,
Beneath whose awful hand we hold
Dominion over palm and pine—
Lord God of Hosts, be with us yet,
Lest we forget—lest we forget!
The tumult and the shouting dies;
The Captains and the Kings depart:
Still stands Thine ancient sacrifice,
An humble and a contrite heart.
Lord God of Hosts, be with us yet,
Lest we forget—lest we forget!
Far-called our navies melt away;
On dune and headland sinks the fire:
Lo, all our pomp of yesterday
Is one with Nineveh and Tyre!
Judge of the Nations, spare us yet,
Lest we forget—lest we forget!
If, drunk with sight of power, we loose
Wild tongues that have not Thee in awe,
Such boastings as the Gentiles use,
Or lesser breeds without the Law—
Lord God of Hosts, be with us yet,
Lest we forget—lest we forget!
For heathen heart that puts her trust
In reeking tube and iron shard,
All valiant dust that builds on dust,
And guarding calls not Thee to guard,
For frantic boast and foolish word—
Thy Mercy on Thy People, Lord !
No comments:
Post a Comment