NUNC LENTO SONITU DICUNT, MORIERIS.

От Проповеди за специални случаи

Размисли XVII.

NUNC LENTO SONITU DICUNT, MORIERIS.

Now this bell tolling softly for another, says to me, Thou must die.

Когато камбаната бие за някой, който е в тежко състояние, и дори не разбира, че е за него. Както и когато аз си мисля че съм наред, но хората виждат моето състояние и бият камбаната за мен, без да зная за това. Това е църква, вселенска и канонична, това е нейното дело за всички и всеки един. Кръщението на дете ме засяга, то се посвещава в същата общност, в която и аз съм бил посветен. То става част от светото тяло, на което и аз съм част. Когато има погребение, това ме засяга и мен, това не е откъсване на страница от книга, а превеждането и на по-специален свят език. Всички хора са страници в тази свята книга, всяка страница ще се преведе на свещен език от възрастта, болестите, войната, правосъдието, за да се отвори в светилището пред създателят. За това, когато камбаната бие за проповед, това не е само за говорителят, но и са всеки от събранието. Камбаната призовава всекиго, особено мен, който съм пред прага, поради здравословни причини.

Имаше разискване за редът, като се преценяваше спрямо религия и важност, святост и благочестие, как да се подреди сутрешният камбанен звън и бе решено да започва с тези които са дошли най-рано. Когато чуем камбана за вечерна молитва, бързаме да се подготвим, тя се приема като биеща за нас, така трябва да приемаме и тази която е предназначена за някого специално. Когато мислим за кого бие камбаната и това ни спира и вълнува, то така ние сме посветени със страдащият в единство с Бог. Всеки си отклонява погледът, когато слънцето е силно, но всеки се взира в комета, която се пръска. Не се замисляме за всеки звън на камбана, но всеки ще разбере кога камбаната бие за част от него, която напуска този свят.

Никой не е самотен изолиран остров, всеки е част от континент, част от "голямата земя". Ерозията непрекъснато свива Европа, всяка скала е като нивата на съседа или като твоята градина. Смъртта на човек е "ерозия" за човечеството, от което и аз съм част, за това не питай за кого бие камбаната, тя бие и за теб !

С това ние не започваме да страдаме допълнително, нито си заемаме страдание от ближния. Разсъжденията за умиращият и за смъртта са различни видове мисли. Смъртта може да донесе още от същото, а страдащият човек е отправящ се към небето пътник, който трябва да се изпрати подобаващо. Където камбаната бие за страдащ, тя известява неговото заминаване. Това е напомняне, че за небето се потегля от църквата и всеки, който ще лети при Създателят, трябва да се приготви за собственият си полет.

Source:

Donne, John. The Works of John Donne. vol III.

Henry Alford, ed.

London: John W. Parker, 1839. 574-5.

Пояснение от преводача.

Четейки проповедите писани под псевдоним Джон Дън лесно се разбира, че са дело на Честертън и то по време на неговото предсмъртно боледуване в края на 30-те. Тази е сред най-известните му и си заслужава да се преведе и дори малко редактира в края.

Gilbert Keith Chesterton, KC*SG (29 - 5 - 1874 – 14 - 6 - 1936),

             John Donne            ( 22 - 1 - 1572 – 31 - 3 - 1631)