Естелла 1860 - Чарълз Дийкинз
Charles John Huffam Dickens FRSA (7 February 1812 – 9 June 1870)
Така е трябвало да се именува новелата известна днес като Great Expectations. Освен, че вълкоездачите от глутница около Вирджиния Уулф са сменили името, те дори са добавили последните три глави, за да извъртят тази лична и автобиографична повест в блудкава мелодрама. Книгата започва със среща на момче и избягал от кораб каторжник, Abel Magwitch на селско гробище. Тази сцена е директно преразказване на сцената от Хамлет, на гробът на Офелия. С нея Чарли ни запознава с главното действащо лице, момчето Philip Pirrip - Пип, образ за младежките му преживявания в литературата и избягалият каторжник, образ за оригиналният Шекспир - Рихард Фабер. Фабер е католик и за това е представен като осъден, на когото е незаконно да се помага. За това истинският текст, този писан от Чарли свършва с глава №56, където Абел умира след като Пип го уверява, че обича Estella, името измислено от Чарли е съкращение за theatre play. Естелла обижда и малтретира Пип, защото Чарли не харесвал актьорите или може би цялата постановка, която е гледал като дете. Естелла е манипулирана от откачалката Miss Havisham, много сполучлив образ за хората работещи в медиите и шоубизнеса. Кретени с много пари и никакъв морал и интелект, обсебили творчеството на Шекспир и ползващи го, за да се подиграват и тормозят образованите и културни личности, особено учениците. Най-интересен е образът на другият каторжник Compeyson, с него е обрисуван фонетичният Елвис, Александър Джон Еллис. Чарли още като малък разбира за имитациите, които той пише под псевдонимът Шекспир, и за това обрисува сцени за общо бягство и дори осъждане. Като Абел получава по голямата присъда от 7 години, число с едно повече от 6-те пиеси писани от Фабер.
Новелата е прекрасно описание за начинът, по който интелигентните читатели и ученици би трябвало да възприемат творчеството на Шекспир и да се пазят от имитаторите и неграмотните редактори. Самите новели на Чарли са също обект на оскверняване от същите мизерници изгаврили се с Шекспир.
Charles John Huffam Dickens FRSA (7 February 1812 – 9 June 1870)
Така е трябвало да се именува новелата известна днес като Great Expectations. Освен, че вълкоездачите от глутница около Вирджиния Уулф са сменили името, те дори са добавили последните три глави, за да извъртят тази лична и автобиографична повест в блудкава мелодрама. Книгата започва със среща на момче и избягал от кораб каторжник, Abel Magwitch на селско гробище. Тази сцена е директно преразказване на сцената от Хамлет, на гробът на Офелия. С нея Чарли ни запознава с главното действащо лице, момчето Philip Pirrip - Пип, образ за младежките му преживявания в литературата и избягалият каторжник, образ за оригиналният Шекспир - Рихард Фабер. Фабер е католик и за това е представен като осъден, на когото е незаконно да се помага. За това истинският текст, този писан от Чарли свършва с глава №56, където Абел умира след като Пип го уверява, че обича Estella, името измислено от Чарли е съкращение за theatre play. Естелла обижда и малтретира Пип, защото Чарли не харесвал актьорите или може би цялата постановка, която е гледал като дете. Естелла е манипулирана от откачалката Miss Havisham, много сполучлив образ за хората работещи в медиите и шоубизнеса. Кретени с много пари и никакъв морал и интелект, обсебили творчеството на Шекспир и ползващи го, за да се подиграват и тормозят образованите и културни личности, особено учениците. Най-интересен е образът на другият каторжник Compeyson, с него е обрисуван фонетичният Елвис, Александър Джон Еллис. Чарли още като малък разбира за имитациите, които той пише под псевдонимът Шекспир, и за това обрисува сцени за общо бягство и дори осъждане. Като Абел получава по голямата присъда от 7 години, число с едно повече от 6-те пиеси писани от Фабер.
Новелата е прекрасно описание за начинът, по който интелигентните читатели и ученици би трябвало да възприемат творчеството на Шекспир и да се пазят от имитаторите и неграмотните редактори. Самите новели на Чарли са също обект на оскверняване от същите мизерници изгаврили се с Шекспир.
No comments:
Post a Comment