Разглеждане на няколко места, където се споменава за празниците на Моисей доведоха до откритието, че много хора и теолози не разбират или не правят разлика за празника на първите плодове и петдесятница. И двата празника са празници на първите плодове, но първия, този в месец 3-ти ден 22, е празник на на първите плодове на ечемичната жетва. Самата жетва започва на 15-то число, което е първия ден от втория празник на „безквасниците“ продължаващ една седмица до съботата на 21-ви. Така след една седмица на жетва и ядене на безквасен хляб от старата реколта, на първи ден на следващата седмица на сутринта преди изгрева в Храма е бил „придвижван снопа“ от най първата жетва. Във Второзаконие се споменават за шест дена на безквасни хлябове, но това не бива да ни подвежда, защото на седмия ден безквасния хляб последния от старата реколта се яде на самото събрание и текста всъщност ни казва, че за шестте работни дни всеки си е правел хляба самостоятелно, а на седмия се е правел общо на събранието, споменаването на събрание на първия ден е всъщност на деня на „пълнолунието“ между 14-ти и 15-ти когато е е имало първо събрание, на което вероятно хората са се разпределяли за работата. Края на ечемичната жетва е трябвало да е преди петдесятница, когато би трябвало да започне житната жетва. НА самия празник на първия плод се яде вече квасен хляб, той е след седмицата на безквасниците.
50-те дена отброяване на петдесятница, не са заедно със нулевите дни както погрешно предполагах, а са за седем седмици започващи от деня на започване на ечемичната жетва, 03-ти месец, 15-то число. Две седмици на месец 03, 4-те седмици на месец 04 и една на месец 05 и тогава на първия ден на втората седмица се е отбелязвала петдесятница, което е празника на седмиците и е празник на жертва на първите плодове на житната жетва. Житото е символ на НЗ Слово, а ечемика на СЗ. Самата житна жетва е започвала в началото на 05-ти месец и по подобие на ечемичната се е празнувала на първи ден на следващата седмица. Края на житната жетва е трябвало да приключи със сигурност до „деня на изкуплението“ или вероятно на самия ден, като за целта са се оставяли няколко последни снопа на полето, които ритуално са се внасяли в житницата на самия ден, месец 07 ден 09, който е вече 10 ден на месеца и втори ден на втора седмица, като се прибави и нулевия ден точната дата е след датата на петдесятница 08-ми. За Библейските вярващи този празник е деня на идването на Светия Дух.
Time
Жетва и символизъм
Продължителността на жетвите има значение за символизма и продължителността на времето на Словото. Жетвата на ечемика е 6 седмици или 42 работни дена. Според изчисленията ми юдейския свят или Библейския период е съществувал на планетата Венера 4200 години без може би 130, когато е бил роден Кайн.
Продължителността на пшеничената жетвата е била всичко 9 седмици, колкото е числото на времето. Все пак първата седмица трябва да се брои за нулева и да се извади от числото, вероятно това символизира сътворението, което е също част от „Хляба“ Словото на НЗ, но е преди започването на времето. Последната седмица тази в седмия месец също трябва да се извади от бройката, тя вероятно е предназначена за сушене на снопите на полето. Тук имам две предположения;. 1-Ожънатото е събрано на едно място и стои да съхне още от преди седмия месец и вероятно в края на седмицата е вършитбата. 2- Понеже нищо не се споменава за вършитба около празника на шатрите. Може би именно тогава е самото пшеничено вършеене и веене на реколтата, докато народа е в шатрите. Първите две седмици на месеца са за след-жътвено до-узряване на житото. Нещо като преобраз за 1000-годишното царство. Тръбния глас, призив на първата събота сигнализира за края на земеделската работа. Дена на изкуплението 10-тия ден на месеца е свързан с гроздето и виното, но точния му символизъм и свързаност с някоя конкретна част от вино производството не е ясна и ще се разгледа допълнително.
Така се получават всичко седем седмици на пшеничена жътва или 49 работни дена на Словото на НЗ. Число свързано със юбилейната година и пълнотата на изпълнение на Словото. Това откритие обаче ме навежда на някои размисли за точната позиция на нашето време спрямо календара. Има вероятност да не сме преди 4900 година а след това, защото тук повече никакво слово няма да идва. Тоест и словото на НЗ е вече приключило и тук на нашата планета явно се довършва плана на изкуплението свързан със символизма на виното, което има да ферментира още много време след седмия месец. За сега е ясно само че жетвата е свършила, гроздобера също. Дали ферментацията е нещо, което се случва на нашата планета трябва да се изследва допълнително. Може би наистина има повече от 1000 години от времето на Христос. И вероятно хората са само микробите предизвикващи духовната ферментация в на земята.
Time
Календарни уточнения на дати
На двете таблици са посочени всичките празници на Моисей, никакви други официални празници не са се отбелязвали в Библията, Хората са има собствени и семейни тържества, но те логично не са споменати, защото не касаят предмета на Словото.
Тук за първи път в блога ще спомена някой неясноти.
Първата е, че Пасхата не започвала на 14-ти 03-ти, но късно в съботната вечер и всъщност това е бил подготвителния ден, в който преди залеза е имало събрание. Самата Пасха е на следващия „нулев“ден, споменаван като „новолуние“. Както писах тогава е хванат Христос, но на следния ден е разпнат и умира преди изгрев слънце.
Другите неясноти от текста са свързани с точното обозначаване на самите дати на празниците в седмия месец. Според Левит 23 деня на тръбите е първата събота от месеца, което е 07-ми, но според Числа 29 е на първия ден от месеца, вярвам на Левит и мисля, че превода на Числа е подвеждащ, пак е първата събота и на първия ден на месеца има някакво тръбене, нещо като „първи звънец“ за край на самото жънене. Така пшеничената жетва се брои от втората седмица на 05-ти месец до втората седмица на 07-ми. Реално самата жетва е била до началото на месеца, а следващата осма седмица е имало сушене и до-узряване на снопите на полето. Седмицата преди петдесятница е имало жътва, но само символична за да се представи хляб за празника, а и ечемичната не е приключила още. Следва деня на умилостивението, когато вярвам се е смилало, а сега пресовало гроздето за вино. Той е бил според мен на календарния 09-ти ден , което е ден номер 10 както се казва в текста, вярвам че е така, защото в общия календар този ден трябва визуално да е след деня на петдесятница. Самия ден е указвал вече извършеното смилане или пресоване на гроздето, работата вероятно се е вършела на предни 08-ми ден, а на следващия верояно са отделяли част от джибрите и са покривали съда с нещо, както се споменава „нови мехове“ в НЗ.
Същата тази седмица е и времето когато вече изсъхналите пшеничени снопи са се прибирали от полето и на следващата трета седмица във времето на шатрите се е извършвала вършитбата и веялката. За това е трябвало да седи в шатри, хората духовно са се вършеели и веели. На 15-тия ден както се споменава в деня на края на прибирането на пшеницата, не е обаче ясно дали това е математическия 15-ти ден на месеца, които е 14-ти календарен съботата, когато е края на работния период или календарно 15-ти, който математически се пада номер 17. Може би става на въпрос за едната дата като за край на работата, а датата на 15-тия е за святото събрание, когато се отбелязва самия празник. Не е и ясно как се броят тези осем дена дали от деня на „новолунието“, така че осмия ден на шатрите да е съботата 21-ви или е от първия ден до 22-ри. Все пак вярвам, че и този празник е със духовен символизъм и броенето на осем дена е започвало от нулевия ден преди 15-ти.
Тук трябваше да намеря повече доводи за окончателното свършване на жетвата, но понеже в НЗ няма директно указание за нито един от празниците на седмия месец не е изключено края на пшеничената жетва да предстои. Но от друга страна тук на тази планета няма никаква нива и никакъв символизъм на Словото не е възможен поради проклятието от Битие 4. Още повече Венера е като печка, там като чели се „пече хляба на духа“ на вече ожънатото „Жито“. А тук само е преместено вече приготвеното вино за да ферментира окончателно. Надявам се нашата съдба да не е е всъщност по лоша от тази на ситите, които бяха маята, която при печенето умира, както ще се случи и с микробите при спирането на винената ферментация.
Окончателно, вече съм сигурен че сме след 4900 и дори 5000 година след сътворението. Защо не се намират Библейски текстове да опишат този период не е ясно. Също съм сигурен че и някои от ситите са били преместени от Венера тук за да донест „Виното“ да ферментира, както и и Библията със себе си. Защо е допуснато следващите поколения да забравят всичко това не мога да преценя, но вярвам че скоро и това ще се открие.
Time, bread, wine
No comments:
Post a Comment