Морените на Витоша и другата най-голяма загадка на Българска територия

Морените на Витоша и другата най-голяма загадка на Българска територия

Вчера преглеждах снимки от местността “Златните мостове” и забелязах до чешмата край пътя за хижите нагоре по билото огромен валчест камък—морена. Едва вчера обърнах внимание, че камъкът има твърде подобна на кълбото форма и едва ли случайно се е озовал над извора. При бърз сърч с търсачката открих, че такива “морени” като на Витоша другаде просто няма. После си си припомних, че още от малък съм се чудил как така тези камъни са сортирани с подобни размери като картофи, освен това са и от един вид черен гранит, сравнително рядко срещан и никъде на повърхността, започнах да разбирам, това не е естествено образувание. Дори и заклети — атеисти геолози признават, че такава форма могат да имат само камъни и скали подложени на продължителна водна ерозия подобно на речните валчести камъни, а не просто натрошени и бутани от изчезнал ледник. Витоша дори и да е имала ледници в миналото те много бързо са се стопили, лятото там е много горещо, няма начин това да са камъни с ледников произход.

Изводът за Витошките морени е следния, огромните камъни са били част от някакво водно изкуствено съоръжение правено от потомците на Сит. Били върху някаква пясъчна основа, през която е била пропускана вода. Днес пясъка е отнесен, но Витоша е богата на много водни източници и избора на съоръжението не е случаен. Не зная за какво се е ползвало и защо е съществувало само тук, липсват много части. Явно не е била лятна водна атракция или водата да е била подлагана на специално третиране за напояване. Някакво гигантско строително съоръжение е било, може би древен “бетонен възел” друго не се сещам. Твърдите гранитни камъни на тези “морени” вероятно са трошали по-меки скали и смисъла е се разкрива явно в следващото откритие.

Какво не видя дядо Йоцо в дефилето на Искър

Ето нещо, което дори и дядо Йоцо не е видял, защото само аз погледнах в миналото на Искърското дефиле.

Оказва се, че това е най-мащабната загадка на българска територия, по-грандиозна и от “Витошките морени”. Едно от странните образувания в дефилето са скалите наречени “Ритлите” край Лютиброд, малко преди в края на Искърското дефиле. Тези уникални образувания се оказаха и ключа към разгадаване на загадката на дефилето.

Този каньон ме е учудвал още от малък, реката криволичи сред баирите разцепвайки планинската верига на едно от най-широките и места, при това с минимален наклон в първата част и увеличаващ се след големия завой на 90’ при гара Лакатник. Способността на една незначителна река като Искър, да прекоси долина успоредна на две планински вериги напречно, да провре през планината в продължение на почти 100 километра е нещо наистина впечатляващо. Ритлите край Лютиброд обаче показват разумна намеса в това не напълно уникално за света място, но напълно изкуствено творение. Самите ритли наистина приличат на стена издигала се напречно на течението за спиране на водата на реката, те все пак не са части от действителната стена, строена от ситите, а само остатък от нея. Оставени са да стърчат и са оформени така като зидария, защото явно при дълбаенето на възвишенията е имало система от стени задържащи водата от съседните притоци. Най-голямата стена се е издигала малко по-напред на големия завой срещу известния Черепишки манастир. Ритлите са получили, след като околния материал е изровен, за да се даде път на реката.

След като са преградили пътя на местните потоци от Гара Лакатник надолу е започнала да се натрупва вода, тя е използвана в някакъв неизвестен за нас процес, вероятно чрез взривове е прокаран изкоп сред ридовете стоящи на пътя на сегашното речно корито. Най-очевидни остатъци от изкуствено древно формуване се забелязва сред скалите на завоя на Гара Лакатник и преди село Оплетня. Отвесните стъпаловидно подредени каменни стени са изкуствено оформени. Край Оплетня някои склонове на баири изглеждат дори подозрително симетрични.

Най-голямото чудо обаче не свършва до тук, материала изкопан от склоновете не само на тези две места е бил смилан на ситно на място, смесван с водата задържана от системата от скали и отнасян обратно на сегашното течение в софийското поле, което е било преди голямо блатисто езеро. С този изкуствен каньон е било постигнато както отводняването на котловината, така и преноса на огромни маси скали за изравняването на повърхността на котловината, където е сега град София. Ето защо нямаме надлъжна падина на долината успоредна на околните била на планини и поречието на река Искър е удивително праволинейно в няколко участъка, единия е в полето преди входа в планината, следващия е преди завоя на гара Лакатник.

Така с този гигантски по размерите си строеж потомците на Сит са показали, че с най-прости средства и без никаква корупция може да се постигне много по-грандиозно постижение от панамския или суецкия канал.

time, history