Шотландската връзка в книгата на пророк Йона
Връзката не е само в името на остров Йона в югозападната част, където е най-големия и стар манастир на Шотландия. Връзката преминава и през Франция. Името Йона е на, река главен приток на Сена преди Париж и тези две реки са ползвани, за да символизират властта в средновековна Франция, Сена идва от запад и символизира йезуитите в крайбрежните региони, докато Йона извира от югоизток и символизира католиците. Двете реки са с почти еднакъв воден поток заедно преминават през "големия град" където е краля. Река Йона дори извира от историческия регион Nièvre, където е и древният град Nevers, които обаче е разположен на река Лоара, вероятно авторите са направили тази грешка. Връзката на тези две места с Библията е следната, в миналото, за да се тушират йезуитските конфронтации с кралската власт и официалната католическа църква краля на Шотландия е заповядал на някакъв монах да замине за Париж, където в католическия богословски факултет да преподава теология, изцяло с политическа цел да се спират бунтовните йезуитски проповеди срещу езическия характер на централизираната власт. Зад марионетката "крал на Шотландия" естествено е стоял английския крал, това е ясно, ето така се обяснява и защо в Париж, освен прочутия Джон Дънс Скот е имало засилено шотландско присъствие в теологическия отдел от доста време. Англичаните са искали така да прикрият директната връзка между този богослово-политически змиярник с техните тайни служби и интригантски велможи, ето защо за стотици години парижкото богословие е огрявано от шотландското съзвездие. Френските придворни не може да не са били доволни от тази английска инициатива, техните проблеми с йезуитите са били доста по-сериозни и всички шотландци, особено тези на английска издръжка са били добре дошли да помагат в пропагандата подобно на троянски коне в редиците им.
Така връзката на тази антагонистична ситуация с книгата Йона е следната. Още в самото начало виждаме, че "бог" праща пророка в "големия град" Ниневия. Тук интересното е, че "бог" не е описван като някакво страшилище както е в други книги като тези в Йсая и другаде. Той дава ясни и точни заповеди, като е интересно, че не ни се обяснява какво точно му е специалното на Йона, та да праща именно него. Това е въпрос, който ме смути още в самото начало, когато на 11 или 12 години прочетох тази книга. Главното действащо лице е не "бог" или хилядите грешници в големия град, а капризите и предразсъдъците на някакъв си "пророк". Нали целта е да се спасят хората, за които се готви унищожение и да се изпълни божията воля, за какво се отделят толкова много внимание на някакъв си пророк. Ето това му е специалното на този пророк, той е чужденец, така се прикриват истинските му работодатели, йезуит е по произход, но е на католическа служба, това е целия смисъл на книгата. Тарсйския кораб, на който се качва указа на южното градче Tarbes в Аквитания, една от най-силните крепости на йезуитите, кораба е връхлетян от свръхестествена буря символ на духовните проблеми в разединените и децентрализирани общности. Екипажът все пак хвърля пророка във водата и бурята утихва, символ на пропагандата да се издигат лидери и "пророци", които да оправят нещата, както и съгласието на някои водачи да се прати пророка в Париж. Във водата вече идва и интересния момент, голямата риба е не кит, а католическия символ на словото, рибата е няма, но тя е носител на духовното слово. В случая се показва и целенасочената политика на кралете йезуитите да бъдат погълнати от католическата организация чрез силата на компромисно богословие. Символът на организацията на католиците е мрежата, която лови словото — рибата. Чрез тази книга и други богословски трудове в миналото се набляга на силата на организацията над лидерството. Йезуитите са имали пророци, пророка е чисто тяхно изобретение, авторитаризъм, на чиято основа да се гради всичко останало, докато католиците си имат апостоли и структури, тяхната система е била доста по-силна и както виждаме днес почти никой не знае нищо за миналото на вярата и йезуитския и период.
history, old testament,
No comments:
Post a Comment