Виденията в книгата Данаил и кратки указания на други пророчески книги

Виденията в книгата Данаил и кратки указания на други пророчески книги

Книгата на пророк Данаил не е свързана с древната фактология, а отразява политика и пропагандата в нашия свят. Тук ще дам обяснение на мистичните видения, които са просто поетично описание на някои исторически факти. В книгата има съботянска пропаганда, неслучайно тя е толкова любима на поколения заблудени тълкуватели. Началото в първите глави проследява шеметната политическа кариера мечта за всеки шарлатанин, дори и имитацията на видението на Йосиф не може да спаси от компрометиране тази очевидна пропаганда на борба за власт от сектантски среди чрез измама.

Глава 1

В първите три глави се споменава за Данаил и трима младежи от юдея прекръстени в Седрах, Месах и Авденаго. Те тримата са образ на някакво учение. Докато Данаил е в “царския дворец”, тоест образ на централизирана власт, то другите трима са символ на разпростиране на някаква философия или секта сред народа. Още в самото начало е показано вегетарианството и алкохолното въздържание и по най-дебилен начин се засвидетелства неговата здравословно психологическа полза.

Глава 2

В тази глава има видение, което е много подобно на това на Йосиф, като приликата не е случайна, обстоятелствата и на двете са измислени от писачите, никакви царе не виждат видения. В Битие фараона само повярва във видението на Йосиф. Тук Виждане интересна схема, тълкуването и отгатването не е авторитарно като при Йосиф, а с помощта на тримата му другари символ на някакво сектантско учение, но все пак само държавния служител има правото да го тълкува, така се запазват привилегиите на бюрократите и се стимулира тяхната кариера с измислени способности. В образа в Дн.2:31, виждам някои интересни неща. Това описание има смисъл на географска карта на Италия. Златната глава и сребърните гърди са Севера, финансов център в древността с по-голямо значение дори и то Швейцария, среброто символизира парите, а златото е символ на изкуството, науката и поезията, на които е било отделяно много внимание в региона. Коремът и бедрата, които са от мед символизират централната част от Апенините, където е Рим, който е "завладял целия свят", както се споменава в тълкуванието. В миналото са считали медта за най-свещения метал, защото дори и с примитивната древна технология е било възможно постигане на най-висока чистота на метала, така че от него са правели огледала, стъклените са изобретени в средата на 19-ти век. Кракът е вече явно южна Италия с "коляно" в град Неапол. Докато пръстите са най-южните региони на ботуша, които понякога са показвали голяма сила, но често са били разкъсвани от вътрешни противоречия превръщайки ги във военни и политически аутсайдери. Камъкът, който не е отсечен с ръка и който ще удари желязото в краката е очевидно остров Сицилия, каменисто място, което с триъгълната си форма има вид на срязан камък. Тази особеност е била използвана за придаване на някаква мистичност на острова, а "смазването" е поредната регионална война, която едва ли е имала толкова важно значение дори и за региона в по-далечно бъдеще. Краят на главата има повратна точка за кариерата на религиозния бюрократ, той е вече не просто чиновник на заплата, а приравнен на пророк и апостол.

Глава 3

В глава 3 вече нещата загрубяват, Навуходоносор строителя на Вавилон е очевиден образ на настъпващата и организираща се католическа църква, а отказа за поклонение на тримата младежи на златния образ, явно символ на Христовото въплътяване показва другата по-важна идеология на сектата, дуализма между материалното и духовното. Огнената пещ е форма на наказание на еретиците, чрез огън се изгарят боклуците и това се е практикувало и за неверниците, ето защо грешниците ще горят във вечния огън. Тук тримата младежи символ на пацифистко учение получават държавно и царско признание, с това се указва гарантирани от църквата права заплати за хората на това учение.

Глава 4

Видението за дървото е някаква интрига в Авиньон довела до разтурване на религиозната власт или по-скоро до изолация и отделяне на областите подчинени на тамошния водач. Но това не е за дълго. В крайна сметка Навуходоносор е върнат на власт, указание за възстановяването правата на църковната власт и засилване на ролята на организираната религия.

Глава 5

По-интересен начин е представена смяната на властта във Вавилон - Авиньон. Италианците заедно с помощта на Австрийците или Асирия са взели надмощие и са отстранили дотогавашното френско доминиране на католическата църква. За това са тези видения с ръка пишеща на стената обявяваща за обединен фронт за взимане на властта.

Глава 6

Главата започва с някаква странна форма на назан, но преминава в естествената чиновническа мечта, обикновения службаш да получи признание за монотонните си и безсмислени занимания. Ямата с лъвовете е символ на затвора за длъжници, италианските банкери са имали и все още държат лъвска глава символ. Да хвърлят човек в яма с лъвове, означава да го затворят в затвор за длъжници. Данаил като притежател на религиозна власт не е длъжен да си плаща дълговете, за разлика от другите лузари, които дори нямат право да протестират.

Глава 7

До глава номер седем са натрупани глупости за мечтана кариера основана на манипулации и интриги с властта. Тук обаче идва най-интересното видение, защото то представя реални събития, които днес са неизвестни, умишлено заличени и забравени, за да не пречат на политиката. Ето защо книгата, макар и с много безсмислици все пак има историческа стойност при положение, че се изтълкува правилно.

Четирите звяра са четири армии, които са завладели Иберийския полуостров в периода на така наречената "реконкиста'. Което всъщност е първото християнизиране на полуострова започнало още през 12-ти век, но официално приключило по времето на Колумб. Самата дума Иберия (Iberian)идва от думата за евреи (hebreu), както и името на река Ебро, а в италианския си вариант и самото име Европа. До преди насилственото християнизиране, именно от там са се пръснали по света хора наричащи се днес араби и евреи. В миналото те са били всъщност християни, но поради странни и еретични практики са били покорени от католическите си съседи, а недоволните са били прогонени из Африка и Азия, като поради това насилие са се отдали на антихристиянски и дори сатанински философии. Католиците се опитват да повторят тази кампания на Балканския полуостров през 16-ти век, но най-вече поради вътрешна корупция и разделението на реформацията тези кръстоносни походи не са се осъществили. Иберийският п-в е единственото място с истински кръстоносни походи, всички останали особено тези в днешен Израел са измислица през 18-ти век за противопоставяне на руснаците. За завладяването на Иберия католиците са се възползвали от два много мощи стимула. Първия е бил ужасната практика да се извършват жертвоприношения на деца, което се вършило не навсякъде и не в чак в масови размери, но е ставало напълно официално и е било център на религията на групата. Тази практика е стимулирала хиляди монаси и вярващи да оставят хрисимия живот и да вземат оръжие с вярата за битка със слугите на самия дявол. Другият не по-малък и дори по-практичен стимул е, че на Иберийския п-в е имало голямо количество католици, които са искали да получат помощ за прогонване на еретиците от земите им. Така с масов ентусиазъм и подпомогнати от вътрешно разделение Иберия е покорена от католиците с успешни военни кампании. Първата външна интервенция е станала от страна на краля на Неапол и Сицилия в региона на град Cartagena , сега провинция Murcia. Тази кампания обаче не се брои за нахлуване, региона е бил част от кралството на принца на Неапол и той е дошъл с армията си само да плени враждебните на властта му от висшата каста и да ги пренесе в днешен Тунис. Който по погрешка се приема за стария град Картаген. След преселването на висшата каста в Картагена остават само обикновените хора, на които краля поверява местната власт, така се появява в обръщения израза 'мурите" и "маруните", черньовците в буквален превод. В Испания обикновените рибари и земеделци бързо почернявали на слънцето, за разлика от висшата каста, криеща се по дворците.

Така освен с крайбрежния регион на Murcia и двете северни провинции Vascongadas и Navarra, цялата останала част от Иберия е била обект за нахлуване от католиците.

В Дн.7, 4-те армии са представлявали следното.

Първата е обединена Италиано - Сардинско - Корсиканско - Бургундска войска нахлула в днешна Cataluña, Valencia и Aragón, поради носенето на емблеми с лъвова глава, във видението звяра е записан така. Първия удар е бил доста успешен, макар и бавно напредваща и скъпоструваща огромната армия е прогонила във вътрешността всички еретици.

Вторият удар е бил от запад в днешна Galicia и Portugal, ето защо думата "галия" се е пренесла и тук, мисля, че "гало" не е само кокошка, а и мечка на френски диалект. Армията носеща изображения на мечка, са били французите от западните региони, които в миналото са били силно гористи и пълни с мечки. Трите ребра са трите крайбрежни региона, Галисия, Лузитания и този между тях, сега не се сещам за името.

Третата армия идва от Британските острови и нахлува в днешна Andalucía, леопардовия прякор е дошъл от получените слънчеви изгаряния и петна по бялата кожа на неподготвените за силното слънце британци. 4-те глави и крила са били явно четирите региона, Англия, Шотландия, Уелс и Ирландия от, където идват. Вероятно поради английско покровителство мурите се задържат и най-дълго именно тук в региона на Гранада, дори и след обединението на Испания.

Четвърта войска е била съставена от няколко армии от различни страни, железните зъби и страшния вид показват тежкото въоръжение и бронирана кавалерия, както и тактиката не да прогонват противниците, както това са правили предишните три армии, а да пленяват и насилствено да покръстват всички еретици.Армиите идва от регионите; Северна Франция, Нидерландия, Германия, Скандинавските страни, Австрия и дори Швейцария. Те завземат цялата останала територия, двете Кастилии и включените в тях Cantabria и La Rioja, Естремадура, Астурия. Неслучайно името на Астурия почти съвпада с Австрия. Името на провинция La Rioja дори е парафраза на думата за Йерихон. Явно тази част е първото завладяно място, след като само Навара и баските не са били покорявани. Малката провинция се намира на другия бряг на река Ербо и тук вероятно са се заселили Швейцарските отряди. От тази четвърта войска е произлязла и кралската династия на Испания обединила и другите провинции.

Глава 8

Следващото видение за овена и козела в глава 8 пак ни връща на Апенините. Дворецът Суса е в най-западната част на Италия старинна крепост Susa, западно от Торино, в алпийски проход на пътя за Савоя, като овена с двата рога идващ от изток е армията на градовете Parma и Modena това са персите и мидяните. Козела или гръцкия цар е царя на град Alessandria старата столица на Пиемонт. Славната "земя" е всъщност Рим или централните апенини от, където е събрана армията на "овена". В следващите видения се разбира, че под Вавилон сигурно се има предвид Авиньон. Описват се регионални сблъсъци без особено значение днес. 2300 денонощия не го разбрах за сега.

Глава 9

Под възстановяването на Йерусалим се има предвид основаването и разширяването на Рим, който е “новия Ерусалим”. Стих 26 е за папата не за Христос.

Глава 10

Последните 3 глави са вече определено християнска притурка.

Река Идекел е сегашната река Дунав, която тече на изток към Асирия. Воините между княза на Гърция и на Персия, са конфликти с променлив резултата и то за дълъг период между юга на Апенините, сега региона на Неапол и Сицилия срещу северна Италия. Ситуацията е доста сложна географски и политически, в конфликта намеса имат както владетели и армии от Франция и Австрия, така и на самите Апенини едни градове и региони подкрепят веднъж едната партия в следващия път друга. Князът Михаил е образ на френски войски, а цар Кир е владетеля на северна Италия, но той е с австрийски произход. Идващия княз на гърците е или някаква южно италианска войска или цар от областта Пиемонт и Савоя. Забележете в ст.13 се говори за действия в полза на “персийските царе”, докато в края на главата ст.21 имаме воюване срещу княза на Персия.

Глава 11

В тази глава следват допълненията за война между царете на юга и севера са описания на поредица от конфликти на Апенините. Тук има обаче смесване на войни, както на Апенините, така и на Иберийския п-в, последната част е вече само за войната в Иберия, която е спомената в предни глави. В ст.41 се споменават трите непокорени от еретиците провинции в Иберия, Едом е Мурсия, Града на Амонците и Моав са страната на Баските и Памплона в Навара.

Глава 12

Това вече е християнския епилог, на правоверните католици записани в “книгата” се обещава възкресение и то на тази земя, записването естествено е станало срещу заплащане. Запечатването на думите за края на времето в ст.9 показва как е писана книгата чрез разказване на стари неща и несвързано комбиниране, даже заличаване на имена на хора и места. Стих 10 толкова ми хареса, че реших да го постна целия,

Дан. 12:10 Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат.

Неясният период от 1220 деня е явно приблизителната година на написване.

Общо взето това е всичко интересно от тази книга, сходните видения в Откровение 13 са просто преписани от тук.

history, old testament,

Кратки бележки за други пророчески книги.

Еремия

След Данаил забелязах нещо интересно в Еремия, набляга се много на Вавилон и на измисленото пленение на народа. Но автора не е сред пленниците. Това ме навежда на мисълта, че под Вавилон се разбира Авиньон и пленниците са всъщност италианци, а Египет е нарицателно на Южна Италия и дори на островите Сицилия и Сардиния, на които напразно са се надявали. Автора обаче вижда друга надежда в народите на севера, тоест Германия е по-надежден съюзник за сплашване на Авиньонците.

Захария

Споменава се ключовата фраза „дъще сионова”, което е в Швейцария, но това е вмъкнато в последствие, фразата стои очевидно изкуствено. Ключовия елемент не е и в народите, които се събират срещу Йерусалим. Както са представяли нападението на Иберия от всички страни. Мистичните видения очевидно са с италиански стил, като Откровение и Данаил.

Наум

Проклятия против някакво Австрийско нашествие в северна Италия.

Ездра и Неемия

Къде е това “от другата страна на реката” в Ездра и Неемия

В книгите Ездра и Неемия се споменава често фразата “от другата страна на реката”, като става на въпрос за Йерусалим. В целия начин на описание се разбира, че тези завладели едната страна на реката са решили да се възползват и от другата страна, въпреки че това не е бил първоначалният план на превземане. Другият бряг е бил определен за други завоеватели, но поради някаква причина тези планове са се променили и дори са се явили и екстра претенденти.

Става на въпрос за мястото наречено Morella, което е в сегашната провинция Valencia, а в миналото заедно с Каталуня са били част от кралството Арагон. Първоначално Италианско - Корсиканско - Сардинско - Бургундската войска е превзела региона северно от река Ербо до границата с Навара и едва в последствие са решили да разпрострат владенията си по на юг поради забавяне на основната войска от Германия, северна Франция, Скандинавия , Швейцария и Австро-Унгария, които е трябвало да превземат тази част. Така се обяснява защо е имало толкова много претенции за региона на юг от “реката” и на север от “Едом”, сега провинция Мурсия. За сегашния регион Валенсия претенции са изявявали дори и “египтяните”, сега владетелите на Неапол и Сицилия владеещи “Едом” или Мурсия. Главните врагове на това проиталианско завземане на региона са били прогерманските и френски настроени местни жители смятащи, че те трябва да владеят областта, а “юдеите” строящи стените и “храма” на мястото са третирани като натрапници.

Двете книги нямат нищо общо със Словото и могат да послужат само като част от ранната европейска история.

общо със Словото и могат да послужат само като част от ранната европейска история.

Естир

Още в самото начало се споменава двореца Суса, който не трябва да се бърка с двореца на границата между Пиемонт и Савоя от книгата Данаил. Владенията на Асуир или по точно на Австрия са държавата, която в по късни времена се нарича Свещената Римска Империя, владенията от Хоудоу, което някъде в южна Италия до Куш, което не е Етиопия, а региона на днешен Кьолн в северна Германия. Смисъла на книгата е да се напомпа авторитета на основателите на СРИ, Австрийските императори някъде към 13-ти 14-ти век, организирали светски институции в до тогава стриктно религиозната система на управление в Европа. В книгата има романтично поетичен израз на политиката, в която юдеите си приписват много по-голяма роля в тази религиозна империя от колкото са имали.