Символ на слънце, луна и звезди

Символ на слънце, луна и звезди

Небесните светила могат да се разделят на следните символи за вярата, освен тяхната физична функция. Слънце, образ на самия Бог. Център и източник на всичко в този свят, в някои ползвани символи слънцето се сравнява и с Христос, като форма на приравняване между двамата. Не е съвсем коректно, защото Христос би трябвало да се символизира от материална планета, а не от образа на Бог. В Астрономическо отношение земята може да се сравни с човека, докато луната в никакъв случай не е образ на църквата. Тя е организация със социални функции за духовни въпроси, луната символизира планетата, на която се е родил, умрял и възкръснал Христос, с нейната близост ни се показва именно това дело в миналото. Фазите на луната с тяхното нарастване и спадане се ползват доста неуместно за образи на бременна жена. Според тълкуватели слънцето е. Отец, луната — църква майка, защото свети с отразена светлина от слънцето, а църквата ще роди вярващият или новото създание, за това се казва новолуние. Луната всъщност е символ и на календара и обръщането на времето, с тези добре видими от тук фази на нарастване на полумесеца, пълнолуние и намаляване на полумесеца е показано моето откритие за обръщането на календара, който е кръг, но времето не достига до края, а малко след средата се връща обратно. Звездите са символ на пространството, не са далечни слънца, а само дупки в стените на нашата вселена от, където свети светлината на отвъдното. Сега мисля, че ако има някакви внезапни астрономични чудеса, те ще са не от слънцето или планетите, а от звездите. За останалите планети от слънчевата система и произхода на метеоритите и кометите съм споменавал вече, те са били по някакъв начин в миналото обитавани, като газовите гиганти са служели за светене, а слънцето е било само гравитационен център.