1884 “Rikki-Tikki-Tavi” and 1902 "The Butterfly that Stamped"

1984 “Rikki-Tikki-Tavi”

1902 "The Butterfly that Stamped"

Смисълът на тези две детски приказки е за взаимоотношенията на Киплинг с по-възрастният си колега Браунинг. В първата англичанинът с двуцевката няма име, не може да говори в животните, но има прекрасно семейство, съпруга и малко дете на име Теди, които много харесват мангустата, разпространено и почитано животно в родината на Киплинг Индия. Мангустата е трописка разновидност на невестулката и е високо ценена като ловец на змии. В Ангкия няма кобри и отровни влечуги и кокарджите са мразени, поради нападенията над домашни пилета. Приказката за мен създава лично преживяване, освен че ми бе разказана от баща ми преди да се науча да чета, достатъчно е да заменя имената на Наг и Нагаина, с тези на П. И М., за да я почувствам като автобиография.

В пеперудената история написана след смъртта на Браунинг, човекът вече може да говори с животните, не само с морски чудовища, но дори и инсекти. Киплинг вече счита себе си за заслужил да се представи не просто като екзотично животно със спорна репутация. Поради близост в изписването на имената им, той е “съпруг и съпруга” с Браунинг. Началото е демонстрация на заслуги, споменатият като източен владетел, Сюлейман ибн Дауд е роденият в източен Лондон Браунинг. Излагацията пред морското чудовище с оскъдна “храна”, е намек за прекалено “англиският” тип творчество на Браунинг. Многото “жени” на Султанът са произведения писани от други автори, но издавани от негово име, някои са добри някои не, подобно на жените. Любимата му съпруга е разбира се с име подобно на това на Киплиг - Билкис, тя никога не се кара със султанът, но при разгворът си със пеперудата деликатно го предизвиква. Двете пеперуди имат досаден семеен спор, като мъжкарят инсект демонстративно се надува, поведение контрастиращо с това на културният султан. Той няма гърмяща пръчка, а само 999 жени и магически пръстен, с който да извиква няколко разновидности на духове. “Дамската пеперуда” или самият автор демонтрира покорство пред “съпругът си”, израз на уважението към заслужилият и национално признат Браунинг. Смисълът на пеперуденият спор е в размяна на реплики и мнения посредством публикувани стихове и други печатни приложения за чатене от краят на 19-ти век. Не се разбира за какво точно е спорът, но може да се предположи, че Киплинг е мърморел за плагиатството на колегите си, приятели на Браунинг.

Завършекът изглежда като някаква манифестация на надменност, но е само сюжетно противопоставяне с поведението на скромните образи в текста. Киплиг по този начин заявява че вече ще се преследва всякаква друга публикация под името Браунинг. Както и подигравателно напомняне за бъдещите поколения, които ще са забравили за Браунинг и Киплинг и са ги заменили с недоразумения като Браун и Роулинг.

Joseph Rudyard Kipling (30 December 1865 – 18 January 1936)

Robert Browning (7 May 1812 – 12 December 1889)

1883 Jocoseria - Solomon and Balkis

Then they went up to the Palace and lived happily ever afterwards.

But wasn't it clever of Balkis?

THERE was never a Queen like Balkis, From here to the wide world's end; But Balkis tailed to a butterfly As you would talk to a friend. There was never a King like Solomon, Not since the world began; But Solomon talked to a butterfly As a man would talk to a man. She was Queen of Sabaea-- And he was Asia's Lord-- But they both of 'em talked to butterflies When they took their walks abroad!