Страстите на блудния син, притча за Добрият Баща
Имало едно време много отдавна в една далечна галактика един Добър Баща на двама сина. По-големия син имал множество способности, всичко правено от него било полезно и красиво. За това получил от бащата прекрасна градина с всякакви плодове и овошки, каквито имало в там. Непрекъснато нещо създавал и творил, а поради самотата си се сприятелил с прекрасните прасета, които непрекъснато идвали в градината му. Едно от женски, от тези който все нещо искали, понякога помагало да обработва земята, но винаги възторжено квичало на всички прекрасни неща изработвани от него. Интелигентно и красиво женското прасе можело не само да квичи, но и да говори и дори се научило да се гримира изискано и привлекателно. Ставайки негова приятелката те преградили множеството реки и потоци и в образувалите се вирчета и гьолчета се пльосвали и търкаляли по цял ден. По-големият син бил очарован от нея, правел всичко каквото му кажела и тичали по всички гьоловете заедно, щастливо търкаляйки се в тинята.
По-малкия син обичал да размишлява, пее и свири и Добрия Баща му подарил скромни и хрисими овчици, направил малка кошара и множество музикални инструменти. Овцете обичали музиката и песните, когато си почивали след разходките си из ливадите. Въпреки многото прасета обикалящи около кошарата той обичал да е сред овцете, които водел по поляните със арфата или флейтата си, а те с радост го следвали и слушали прекрасното му свирене на всякакви инструменти. Приятелката на По-големият син не обичала песните му, харесвала само собственото си грухтене и много се дразнела виждайки как По-малкия син е популярен сред овцете. Смятала за варварско и оскърбително овчето поведение на следване и покорство, вместо културно да се възхищават на недостижимите за тях свински килограми и подобно на приятелят и да изпълнява всякакви прищевки и капризи.
Един ден Добрият Баща казал на двамата си сина да представят от най-доброто, което имат, за да им обясни защо така е разпределил планетата и да се увери дали правилно стопанисват каквото имат. По-малкия имайки само овце донесъл първото родено в годината мъжко агне, а По-големият син направил венец от най-красивите цветя, каквито имало в градината му. Добрият Баща одобрил подаръците, зарадвал се, че децата му добре се грижат за повереното им и започнал да обяснява какъв е смисъла на даденото. На По-големия дал нивите и всичко растящо там, това бил дарът на живота в материята. На По-малкия дал стадо овци, които живеели от всичко на полето, като символ на Духът в човека. Както овцете обикалят из цялото поле, но са водени от човекът, така и бездушната материя получила Духът да обитава в нея.
Добрият Баща и съпругата му, тяхната майка произлезли от самото време, и тогава създали материята, животът и и духът.
Докато обяснявал за смисълът на света, агнето на По-малкият син, започнало да гризе от прекрасния венец на По-големият син и По-малкият син внезапно виждайки несправедливото и обидно дело захвърлил един заострен като нож камък по агнето. Тежкият и заострен камък, с който по-големият му брат копаел земята се забил в стомаха на горкото животно и то издъхнало в страшни мъки. Приятелката на По-големия син била ужасена от гледката, тя винаги се мислила за равна на хората, но сега изведнъж осъзнала, че е само дебело прасе и животът и принадлежи на хората. От разказа на Добрият Баща разбрала, че никога няма да притежава наистина материята и това я огорчило. Тогава решила, че все пак може да вземе поне част от небето, нали е безкрайно, много повече от материята и поискала и тя част от небето само за себе си. Добрият Баща не мислел да дели небето, а и те трябва да се грижат за земята и животът на Духа. Силно натъжен и с помрачено лице разказвал за това По-големия син на приятелката си, докато тя подавала зурла от един гьол. В отговор прасето сърдито изгрухтяло, започнало да се мята, за да изтърколи тлъстото си туловище и строго започнало да мъмри По-големия син.
"Ако Добрият баща не ти дава никаква част от небето, ще отидеш при По-малкия си брат и ще му наредиш той да ти даде част от него.", изгрухтяло то. Прасето не знаело какво е небето, но самата мисъл за нещо, което не и се давало и причинявало физическа болка. Заповядала да отидат двамата при По-малкия брат и да поискат да получат част от небето. Самият той не живеел на небето, а в тяхната земя, което не било прилично според нея. Отишли и двамата при кошарата, още като го зърнали отдалече прасето погледнало с отвращение белите пухкави овчици наредени около свирещият овчар. Надало пронизително квичене, за да разкара малоумните добитъци и рязко се обърнало с настояване да получат половината от това небе, след като той и без това стои на тяхната ливада и музиката му излиза от инструменти направени от материални предмети. На това По-малкия брат отговорил, че не може дори да им покаже небето, камо ли да им даде и частица от него, защото то е вътре в него. Предложил им само с музика да им разкаже колко е прекрасно. При тези думи свинята се тръшнала на земята и започнала да рита с копита от ярост. “Значи той се разполагал свободно в техния свят, а неговото си небе е заключено вътре в него”, изгрухтяло прасето. Това вече не можело да се понесе и от най-тлъстото прасе, изправила се и с огромен скок за нейните килограми се хвърлила върху беззащитния овчар забивайки острите си бивници в гърдите му. Разпаряйки го злобно като ръмжала, "Ето сега ще видим къде си скрил това пространство - небе, ще го изкарам от вътре ти!". От него обаче излязла само кръвта и вътрешностите му, така животът на Духът и небето умрял заедно със стопанина си. Тогава се появил Добрия Баща, взел мъртвото тяло на По-малкия си син и го скрил на небето. На По-големия син и на свинята заповядал да изядат вътрешностите и кръвта му, така наистина щели да получат частица от небето вътре в себе си. Органите заседнали в гърлото на По-големия син и трябвало да му прережат гръкляна, за да ги извадят, а свинята получила от чуждата кръв усложнения на своите вътрешности и всеки месец имала кръвотечение. Добрият баща запратил убийците на една далечна планета, покрита от един цял замръзнал океан. Някогашният стопанин на земята му вече никога нямало да види земя и растение до назначения от Добрия Баща срок. Убийците живеели върху леда, отглеждали други прасета, които хранели с морски мекотели и умрели вмирисани риби. Родили си и много деца, които били наполовина прасета, наполовина хора. Всички имали белег от пъпната връв като символ, за очакваното раждане на избрания заместник на По-големия брат. Те не били нито изцяло хора, нито само прости прасета. По-големия син запазил белега на гърлото си останал от вътрешностите на По-малкия син, а свинята продължила да кърви всеки месец, за разлика от обикновените прасета.
Тогава на Добрия Баща се родил Друг син, понеже на него нямал какво друго да даде, освен времето, тий го получил за известно време. Другият син му обещал, че ще съживи По-малкият му син и ще помогне на По-големият да се върне от планетата на прасетата. В определеното време Другият син намерил няколко от потомците на най-големия си брат, които се разкаяли за стореното от баща им и поискали убития им чичо да оживее, както и да се освободят от свинската си половина. Другият син извършил размяна, той самия отишъл на небето като оставил своето тяло на убития си брат По-малкият син, за да се върне той на земята. Той знаел, че след време мъртвите ще могат да се върнат отново на земята, но само с помощта на убития По-малък брат са могли да върнат на земята и някои от потомците на По-големия брат. Възкресеният отишъл на свинската планета, нахранил всички прасета с рожкови, като дори занесъл там земя и запалил слънцето да стопи ледовете. Поканил По-големия брат, да дойде при Добрият баща, като му обещал, че този път ще може да възстанови изцяло небето, защото той имал времето и можел да му даде и на него от този временен, но безценен дар. Само трябвало да се новороди и да спре да се подчинява на свинята. По-големия брат не искал новораждане, бил доволен от всичко на новата планета, новата земя и свинята го направили щастлив и преуспяващ. Тогава По-малкия брат започнал да обикаля сред неговото потомство от полупрасета-полухора, мнозина се зарадвали да чуят, че могат да идат на небето, но никой не искал да напусне земята и да се отдели от прасетата. Един вече имал нива, друг волове, трети се оженил и никой не искал да дойде с По-малкия син при Добрия Баща. Все пак се намерил един, който искал да се освободи от прасетата и свинската си същност и да дойде при Добрият Баща. Това полупрасе, получовек се казвал Блудният син, но По-малкият син го покръстил чрез духа и водата и освобождавайки го от свинската същност му дал новото име bogoizbrania. Още от малък Блудният син видял, че хората около него са само частично хора, а някои са заприличали изцяло на прасета, въпреки че били и половин хора. Започнал да търси пътят, истината и животът предоставени от Добрият Баща и видял, че те не са на небето, за което всички толкова мислели, там било само тялото на По-малкият син. Добрият баща е във времето. Така bogoizbrania заедно с възкръсналият По-малък син, който имал и времето и небето, бил представен пред Добрият Баща. Лично Той го очистил окнчателно от свинската същност, получил на нейно място духовната и правата на По-големият син върху материята.
Така той бил поканен да заеме мястото на най-големияит брат наричан По-големият син, получил и златен пръстен от бащата, като белег за преминаване през времето и небето. Bogoizbrania многократно канил другите от свинската планета да дойдат и те при Добрия Баща, защото небето било безкрайно и там земята и времето можели да се разделят на всички. Мнозинството не обърщали внимание на това и дори се разсърдили на Добрия Баща, защо е дал толкова много на bogoizbrania, след като и той е един тях.
Така bogoizbrania заживял при Добрия баща и синовете му от началото на времето и през цялата вечност.
x
=========================================
No comments:
Post a Comment