Шекспир и имитатори

Alexander John Ellis, FRS (14 June 1814 – 28 October 1890).
Tristram James Ellis (2 July 1844 – 25 July 1922) twin sister, Miriam Anne,
Alexander Pope (21 May 1688 – 30 May 1744).
"A Midsummer Night's Dream ", "The Tempest".
Sir Richard Claverhouse Jebb OM FBA FRSE (27 August 1841 – 9 December 1905) British classical scholar. Caliban
Jebb in 1873 (far right), Shakespeare Society, Trinity College, Cambridge.
Sophocles ( c. 497/6 – winter 406/5 BC)
Lewis Campbell (3 September 1830 – 25 October 1908)
form: Ajax, Antigone, Women of Trachis, Oedipus Rex, Electra, Philoctetes and Oedipus at Colonus.


Софокъл и Шекспир
Както бях открил в предишни постинги само 6 от трагедиите на псевдонимът Шекспир са написани от Уилям Фабер. Оригиналният Шекспир, автор на самият псевдоним. Това са: Отело, Крал Лир, Хамлет, Ромео и Жулиета, Юлий Цезар и Макбет. След като Фабер умира, сравнително рано се появяват подражатели и имитатори, най-известният от които е Александър Джон Еллис, известен със псевдонимът си Александър Поуп. Негови приятели кръщават на негови герои измислените спътници на планетата Уран. Именно този филолог, роден в регион с име Мидълсекс, написва няколко посредствени пиеси ползвайки псевдонимът Шекспир, първата е "Сън в лятна нощ". Това посегателство върху името на легендарният автор е било забелязано от Камбриджкото шекспирово общество и то е поръчало една известна литературно и драматургично личност от Оксфорд напише в пиеса критика срещу този натрапник. Така е написана пиесата "Едип цар", името на героят и титлата му на латински показват както думата за Оксфорд, така и името на реалният автор, което също започва с "О". В Едип цар обаче се допускат две сериозни грешки, политическа и религиозна.
Оксфорд се обявява за "свещено" място, за погребване на известният вече починал автор. Така с цел критика към имитаторите, съвсем неволно, но политически некоректно се поставя неравноправие между отделните региони и градове в Англия. Религиозният проблем е следният, след като човек е преминал, той не може да се свързва с определено масто или град на планетата, той трябва да бъде погребан и възприеман като обитател на отвъдното. В "Антигона", се поправят двете грешки от "Едип цар". Битката на седем герои от Аргос и Тива, които се убиват взаимно показва зачитането на равноправието на Оксфорд и Камбридж. Седем на английски е с почти идентично произношение с думата за равенство. След битката цялото действие се върти около погребването на един от убитите.
Филологическият Елвис разбира за тези критики по негов адрес и пише "Бурята" или Темпест, като отговор. В тази глуповата пиеса доколкото разбирам за първи път се поставя идеята за прошка, като подигравка с опонентите. Създава се образът на Калибан, първият герой тип "Трол". С него се окарикатурява Ричард Джеб, автор на другите пиеси с псевдонимът Софокъл. Последната пиеса на Филологическият Елвис е "The Merchant of Venice". В нея има три сватби, три спасени от бурята кораба, един все пак потъва до Англия. Три съндъка с гатанки, имитация на гатанката на Сфинкса. В пиесата със заглавие за търговец, без да се споменава името му, имитация на великата приказка "Аленото цвете" на Фьодоров, Елвис разяснява на публиката как само той е достоен да се ожени за "дъщерите" на Шекспир - Шайлок (Shakespeare under lock). Старият и стиснат евреин е алюзия за авторските права, който според Елвис не са уместни, защото в оригиналните пиеси не са богословски и Библейски. Дъщерята Джесика избягва със християнин и дори самият той е принуден да се покръсти, акт символизиращ правилното тълкуване на пиесите на оригиналният автор, от "специалист" като Елвис. Другите герои в пиесата са самохвалски и арогантни претенции за заслугите и способностите му и сравнение с другите кандидат женихи.
Елвис имитира Софокъл с псевдонимът Еврипид Evro-riper. Известната Медея заклала двамата си сина е образ за Оксфордският автор на Едип цар и Антигона. Разводът на Ясон и Медея е преувеличаване на противоречията между Камбриджкото Шекспирово общество и оксфордкият автор. Медея идва от чужда страна, дори убива родният си брат, за да помогне на Ясон, да пренесе "златното руно". Преувеличение за антиирлндската и антикатолическа политика в Камбридж и авторът на Антоигона.
Пиесите с псевдоним Шекспир, 6 са на оригиналният Фабер. Еллис, освен посочените 3, явно също е написал 6 комедии общо, те си имат чар, но не одобрявам тяхното представяне с този псевдоним. Историческите са явно дело на Камбриджкото общество. Фабер е бил католик и част от "Oxford Movement" и в Камбридж решават да компесират тази дейност с историческите пиеси.
Беоулф и Шекспир
Написването на Беоулф започва след като е публикувана пиесата "Темпест" на шекспировият имитатор "Фонетичният Елвис". Калибан, образ полу-човек полу-чудовище, роден от вещица е директно имитиран като Грендел в Беоулф. Домакинът и клоунът, които се напиват и говорят глупости са образи за двама известни и компрометирани автори, поради плагиатство и посредствени публикации имитиращи и подиграващи се с други автори. Фонетичният Елвис е използвал сравнението с Уилям Морис и Антони Тролоп, Като ги е прикачил към Калибан образ за Ричард Джеп и камбриджката шекспирова група. Висша форма на отмъстително унижение за критиките по негов адрес в Едип цар. Свързването на когото и да е било, дори и на непретенциозен автор като Джеб с тези двамата е все едно да се сравни Честъртън с днешните тролове като Дан Браун и Дж. К. Роулинг.
Морис и Тролоп все пак разбират за тази подигравка и съставят Беоулф. Мястото на действието е в Дания и съседни скандинавски страни, за да се направи връзка с Хамлет. Оригиналният Шекспир използва географските имена на Дания и Норвегия за тезата относно старите и новите герои в пиесите. Грендел чудовището, тук е образ за религията, а майка му блатното чудовище е образ за църквата, която трябва да бъде унищожена, за да се премахне всякаква пречка за разврат и поробване на плебейте. Дори самото блато е подигравка с кръщението. В краят на текстът има и разбира се дракон, който трябва да бъде ограбен. Първият крадец избягал роб е Фонетичният Елвис. Самият дракон е образ за Шекспир, чиито творби трябва да се изплагиатстват, след като става ясно още през 19-ти век, че бъдещите поколения не само няма да създадат нищо ценно и смислено, но дори ще изпаднат да четат Браун и Роулинг. В "Хобитът" на Толкин има три трола още в началото, единствените герои с английски имена Бърт, Том и Уилям. Към Морис и Тролоп е прибавен и Бертран Ръсел. В "Беоулф" той е представен като Wiglaf.
A Midsummer Night's Dream, The Tempest, William Shakespeare , Trinculo – the King's jester , Stephano – the King's drunken butler.
Anthony Trollope (24 April 1815 – 6 December 1882)
William Morris (24 March 1834 – 3 October 1896)