Транспортна драма с участието на пастор, мисионер и застрахователен измамник.
В тази история моята скромна богоизбрана личност има важна роля, разбрах го едва сега, 25 години по-късно. Историята е следната, през средата на деветдесетте, чуждестранен гражданин, мисионер и семейството му пътува от София до южните части на страната. Пътува с млад пастор от София, с когото са на заплата от една и съща организация. Микробусът, с който се пренася семейството багажа на чужденецът е Мерцедес, стар, но с мощен двигател развиващ голяма скорост. Шофира застрахователният измамник, български гражданин близък приятел на друг пастор. Познавах го лично, тогава ми беше съсед и дори работихме за кратко на един строеж, по-точно аз работех, той зяпаше и философстваше.
Измамникът действаше по възможно най - гадната схема, имаше всякакви осигуровки и застраховки, дори и чуждестранни. Както и фалшива шофьорска книжка и документи от няколко доктори за хронични и психични заболявания. С тази документация той просеше други хора да му услужват с колите си или дори се уреждаше на работа като шофьор, правеше катастрофа и изнудваше собственикът на колата и фирмата. До този момент беше огънал ламарините на няколко жигули, но застрахователите, с които "работеше", му обясниха, че ако иска да вземе добра сума, трябва да катастрофира така, че да има и жертви и то желателно с осигуровки. Това правеше чуждият мисионер идеалният пациент за катастрофа. При неофициален разказ на пасторът разбрах, че докато са били на магистралата, при висока скорост е направил няколко резки завоя, за да се обърне колата. Стрият бус е имал колани само на шофьорското място, защото е бил товарен, на който са монтирали седалки в последствие. Колата се преобръща, но за "лош" късмет на измамникът или поради намесата на провидението, не се претъркаля или удря някъде. Влачи се продължително по асфалта, като багажът, който са носели е предпазил хората от по-тежки травми. Резултатът е бил само щети по колата, вещите на чужденците и спиране на заплатите на пасторът и мисионерът, за известно време от задграничната организация. Пасторът направил сериозни усилия, за да прикрие случаят, ползвайки връзките си в ДС, но раните макар и леки получени при катастрофата си ги носи до сега. Дори чух наскоро, че докато е бил в САЩ и той направил такъв номер, умишлена катастрофа с цел обезщетение от осигуровки.
Тази случка има връзка с мен поради следното събитие предишният месец. Пасторът млад доносник, е дете на известно ченге, чийто колега и приятел е извършил гнусно престъпление. По-точно е вършел гнусотии от дълги години, прикриван от други ДС-доносници. В един момент жертвата се оказва мой началник от една от предишните ми работи. Извършителят е един от тях и пасторът-доносник, както всяко сериозно ДС-леке, решава, че вината не може да е в един от тях, още повече собственият му баща и започва да ме клевети като виновник за престъплението. Според логиката на ДС вината никога не е в някой от тях, независимо от извършеното, виновникът е винаги някой християнин.
Месец преди катастрофата, в тази кола аз дори бях полуофициално обвинен като виновник, дори да не съм извършител на престъплението.
Пасторът - доносник дори извади късмет, че обича да драматизира и не говори много свързано, та аз не разбрах какво точно ми казват в този бус, помислих мрънкането му е за оплакване за негов познат жертва. В последствие разбрах, че извършителят е бил дори осъден, не благодарение на показанията на бащата доносник, но от реакцията на пасторът виждам, не съжаление за престъпленията и жертвите им, а само за неуспехът да припишат вината на някой обикновен вярващ.
В тази история моята скромна богоизбрана личност има важна роля, разбрах го едва сега, 25 години по-късно. Историята е следната, през средата на деветдесетте, чуждестранен гражданин, мисионер и семейството му пътува от София до южните части на страната. Пътува с млад пастор от София, с когото са на заплата от една и съща организация. Микробусът, с който се пренася семейството багажа на чужденецът е Мерцедес, стар, но с мощен двигател развиващ голяма скорост. Шофира застрахователният измамник, български гражданин близък приятел на друг пастор. Познавах го лично, тогава ми беше съсед и дори работихме за кратко на един строеж, по-точно аз работех, той зяпаше и философстваше.
Измамникът действаше по възможно най - гадната схема, имаше всякакви осигуровки и застраховки, дори и чуждестранни. Както и фалшива шофьорска книжка и документи от няколко доктори за хронични и психични заболявания. С тази документация той просеше други хора да му услужват с колите си или дори се уреждаше на работа като шофьор, правеше катастрофа и изнудваше собственикът на колата и фирмата. До този момент беше огънал ламарините на няколко жигули, но застрахователите, с които "работеше", му обясниха, че ако иска да вземе добра сума, трябва да катастрофира така, че да има и жертви и то желателно с осигуровки. Това правеше чуждият мисионер идеалният пациент за катастрофа. При неофициален разказ на пасторът разбрах, че докато са били на магистралата, при висока скорост е направил няколко резки завоя, за да се обърне колата. Стрият бус е имал колани само на шофьорското място, защото е бил товарен, на който са монтирали седалки в последствие. Колата се преобръща, но за "лош" късмет на измамникът или поради намесата на провидението, не се претъркаля или удря някъде. Влачи се продължително по асфалта, като багажът, който са носели е предпазил хората от по-тежки травми. Резултатът е бил само щети по колата, вещите на чужденците и спиране на заплатите на пасторът и мисионерът, за известно време от задграничната организация. Пасторът направил сериозни усилия, за да прикрие случаят, ползвайки връзките си в ДС, но раните макар и леки получени при катастрофата си ги носи до сега. Дори чух наскоро, че докато е бил в САЩ и той направил такъв номер, умишлена катастрофа с цел обезщетение от осигуровки.
Тази случка има връзка с мен поради следното събитие предишният месец. Пасторът млад доносник, е дете на известно ченге, чийто колега и приятел е извършил гнусно престъпление. По-точно е вършел гнусотии от дълги години, прикриван от други ДС-доносници. В един момент жертвата се оказва мой началник от една от предишните ми работи. Извършителят е един от тях и пасторът-доносник, както всяко сериозно ДС-леке, решава, че вината не може да е в един от тях, още повече собственият му баща и започва да ме клевети като виновник за престъплението. Според логиката на ДС вината никога не е в някой от тях, независимо от извършеното, виновникът е винаги някой християнин.
Месец преди катастрофата, в тази кола аз дори бях полуофициално обвинен като виновник, дори да не съм извършител на престъплението.
Пасторът - доносник дори извади късмет, че обича да драматизира и не говори много свързано, та аз не разбрах какво точно ми казват в този бус, помислих мрънкането му е за оплакване за негов познат жертва. В последствие разбрах, че извършителят е бил дори осъден, не благодарение на показанията на бащата доносник, но от реакцията на пасторът виждам, не съжаление за престъпленията и жертвите им, а само за неуспехът да припишат вината на някой обикновен вярващ.
No comments:
Post a Comment