Как работи чудото на лекарството, история на мита

Как работи чудото на лекарството, история на мита

Ако трябва да се разгледа историята на лекарствата, едно от най първите, според съвременното понятие на лекарство, е хинина за което се вярва, че лекува малария. Според източниците, това чудо на науката и медицината е възприето от индианците в Перу, които дъвчат кората на едноименното дърво и така се лекуват. За мен е интересно, че промоцията на този медикамент е станала в Европа от кардинал назначен и финансиран лично от папата за тази тази чудотворно-благородна задача. Най интересното е все пак как това изключително горчиво съединение предизвикващо възбуда на нервната система, явно главната цел на дъвченето в Южна Америка, успява да се справя и дори все още се ползва от далечния 17-ти век за лекуване на смъртоносната болест малария? Ето какво е поместено на английски в авторитетната за либералите „уикетпедия“;

As with other quinoline anti-malarial drugs, the action of quinine has not been fully resolved. . . . .. This model involves the inhibition of hemozoin biocrystallization, which facilitates the aggregation of cytotoxic heme. Toxic free heme accumulates in the parasites, leading to their death.

http://en.wikipedia.org/wiki/Quinine

А ето и кратко на български;

Хинина действа чрез повлияване на растежа и възпроизводството на плазмодия на маларийния паразит, който живее в червените кръвни клетки на приемника.

http://medical.bg/dictionary/quinine.html

Ако прочетеното ви се вижда странно и въпрос само за "специалисти", не се отчайвайте, написано е от държавно субсидиран бюрократ, на държавна службичка и ползващ цялата сила на властта да заповядва какво е добро и какво не. С две думи и двата текста не се затормозяват да обяснят как този токсин, както и по новите му синтетични аналози стомашно поемани успява да избегне солната киселина в стомаха, да се прехвърли в кръвта и самоотвержено да започне битка със смъртоносните микроби!

Ето как работи великото чудото на; химията, медицината и "съвременната наука", лапва се някаква гадна горчилка и понеже тя е токсична, и дори започва да се разпада във устата, за това е този силен вкус. Нервната система се напряга до краен предел, дори повече и от натоварването на болестните симптоми. Още по време на поемането устата организма реагира. Човек с облекчение си мисли, „лекарството действа" :-) и то разбира се има действие, може ли една отрова да не действа в тялото, нали за това се отлага в кората на дървото, за да отблъсне гризача позволил си да я погълне. Тропическите дървета нямат друго средство да се пазят от нападение, насекоми и дори животни и хора, освен като натрупат отрова, с която да отстраняват нападателя. Дървото е „преценило“, че нито една хлебарка не е токова шантава за да гризе отрова, обаче някои хора са „открили“, че тази отрова за самозащита ще донесе здраве и лечение не е ясно. Ясно е само, че от лекарства и медицина се трупат все повече и повече пари и власт и за голямо съжаление огромно количество хора имат религиозно благоговение за тази практика. Остава да се надяваме, че бъдещите поколения ще поумнеят и ще се отърсят от тази заблуда.

Краен извод, още едно от многото доказателства за шарлатанството не само в медицината, но и в науката изобщо и за пътищата за постигане на това безобразие; държавна политика, много пари, и крайно наивни и заблудени хора по цял свят. Лекарствата не лекуват, а само създават наркотични усещания, няма начин някакъв си химикал да се превърне в спасител и освободител от микроби или друго заболяване.

science, chemistry

Периоди в Писанията

Седемте поколения от Авраам до Моисей

Преди раждането на Исаак на Авраам Бог обещава, че потомците му ще станат роби в Египет, Бт.15:16, но след четири поколения Бог промисли избавление, когато ще се завърнат. Освен обещанието, това е указание кога ще почине четвъртия след Авраам , дядото на Моисей Каат. Той почива точно в годината когато се ражда „Освободителя“ от робството 2420 и така на таблицата могат да се видят годините на всички от рода от Авраам до Моисей. Също така в Каат е познавал фараона издигнал Йосиф, а както се казва в Изход след смъртта на Йосиф и неговото поколение, тези които дойдоха в Египет се е издигнал друг фараон започнал преследване. Тоест самото преследване започва със смъртта на последния от онова поколение.

Друго доизясняване е за точната година на смъртта на Сара и раждането на Яков. Понеже знаем само за броя на годините които за живели датата на раждане и смърт трябва да се изчисляват. Така точната година може да е плюс-минус една.

Сара, родена 2010 плюс 127 прави 2137, но може и самата година да е 2136, защото се дели на 24 числото на служението, освен това 2136+37=2175 датата на смъртта на Авраам. А като се прибавят още 37 се получава 2212/3 годината на раждане на Яков.

Яков също е възможно да е роден на 2212=4*7*79. Самата година на заселване, тоест без пътуване и настаняване трябва да се брои 3344=11*19*16, до смъртта му пак могат да се съберат 17 години като се има в предвид застъпването на месеците. Вярно, че от 2212 до 2334 се събират повече от 130 години както казва края на Битие, но вярвам и това може да се обясни с указване на различни месеци, в които има допълнителни неотчетни периоди.

Time

Периодите в Писанията

Освен двата графични периода на 3 по 360 години със 40 годишен скок между тях. Тук ще покажа и трите таблици на времето до Храма, разделено на два периода.

Единия е от Адам-Авел до Моисей в Мидия или мидъла. На първите две таблици имаме общо 30 номера заедно с два нулеви. Това е точното отражение на древния месец четири седмици и два нулеви неномерирани дена, новолуние и пълнолуние. Нулевите периоди са два, първия е за Авел, които се предполагаше да е номер едно, но умирайки преждевременно се превърна в нулев номер и така до времето, когато трябваше да умре по план и това бе извършено чрез повторното му идване като Иесус Христос. Втория нулев „ден“ е за Кайнан (καιναν ) който е роден от Арфаксад и е физически баща на Сала, но поради участието си в строежа на богохулната вавилонска кула бе отстранен от родословието. Той бе „занулен“ духовно от мястото си на номер 13, но понеже то е съществувало от преди изпадането му 2 периода по късно, той бе „заземен“ едва при отлъчването си след период # 14 и така между 14-ти и 15-ти периоди имаме нулевия кайнанов. В такъв нулев ден бе и същинската Пасха, на която бе Разпнат и умря втория Авел, Иесус Христос през 4121 от изгонването, точно 4000 години след преждевременната си смърт през 0121 година убит от брат си Каин, нашия Отец основател на расата на тази планета.

Номерацията на първата таблица свършва с Авраам, но той се брои за два периода, първия като #20 Син на Тара до призива си на 70 години и втория му период е вече във следващата таблица от призива до раждането на Исаак за период #21. Така в тази втора таблица на седемте поколения имаме и Моисей, чиито 120 годишен живот е разделен на 3. Първия период е за #27, когато отраства в дома на фараона като син на фараоновата дъщеря. Следва #28 в Мидия при тъста си който е края на края на първия период от 0бщо 30 периода без да се числят двата нулеви.

Следва вече трети период от 24 части и една нулева, времето на Изхода последните 40 години на Моисей, така Храма строен за 40 години е #24 числото на служението на Светия Дух, след който следва и период #25, което е числото на Самия Свят Дух. Целия период продължава 2120 години. На следващата 3121 година бе и първата жертва на Храма, която бе и точно 1000 години преди Христовата през 4121 и 1000 години преди Мория, и 2000 години преди Бог да проговори на Ной и 3000 години преди смъртта на праведния Авел..

Бонус откритие;

Кайнан дава и „ключ“ за разбиране на разликите в родословието на Христос, в Матея са само хората с позиция на Давидови синове, които получават различно име от рожденото си. Например първия с двете имена е Соломон, това рожденото му име но той бе наречен Едидия от пророчеството, следващите в Матея са споменати само със приетото си име, а не с рожденото си както е в Лука. Матей използва рожденото за да се укаже ролята на Урий и понеже става известен още от малък преди да получи новото си име. Така че разликите между физически баща в Лука и носещ правото да бъде Давидов син не цар, е обяснението за родословната разлика. И пак за малко да пропусна двете родословия не отразяват родата на Йосиф и Мария. Показват разликата във физическия баща и този признат за Давидов син чрез обществено признание.

Time

Една от най авторитетните и цитирани книги по въпроса е;

„The Standard Guide to the Jewish and Civil Calendars“

Като тя е и много подобна и в почти всички Библейски изследвания на древния календар, но в този блог това е измишльотина и униформитаризъм. Хората се напъват според собствените си представи подчинени на наблюдения около тях да разберат какво се е случвало другаде и в миналото, ето това е униформитарианството, най безнадеждната философия на кутсуз-учените. Няма да губя време за да описвам, защо това е така и онова са го измисли еди как си. Ще изясня само въпроса за разликите в календарите.

Начало, началото винаги е със нулата, събитията започват със следващите числа.

Библейския календар започва със изгонването от рая на Адам и Ева, деня в който те са изритани се отбелязва с 01 ден, на 01 месец, на 01 година. Това е така, защото докато са били в рая не е имало течащо време и дори и да е имало дни на сътворението отбелязвани с числа те са били без течащо време. Рая е свят извън реалността, която започва със започването на времето.

Проблема, проблема е в погрешен превод и спекулативни интерпретации.

Когато някой се опита да извади от нищото нещо, това се казва спекулация и се постига с игра на думи. В случая играта е в Из.12:2 където заповедта да се започват всички празници след пролетния фестивал или трите празника; Пасха, Безквасници и Първи плодове, е погрешно или умишлено интерпретирана като започване на нов календар, явно сътворението си е имало стари врагове, още от преди началото на календара, но за мен това не е проблем, дори се чувствам доста добре, като разбирам, че само аз схващам какво е писано в Библията на тази планета. Из.12:2 ни казва, че всички празници на хората, тоест; личните, семейните и какъвто и да е празник, трябва да са след този първи месец на празници. Хората трябва да имат лична проява, дори и сватби и рождени дни, трябва да се празнуват едва след като са отбелязани първите празници в първия месец на празнуване, това е средство да се почете бъдещата жертва на Христос, разпнат на първия празник и възкръснал на последния 22-03 от този месец. Няма такова нещо като нов вид календар, това е безсмислено.

Да повторя за яснота, не е ясно как точно са се сменяли сезоните, но началото на годината в Библията е била също като сега по средата на зимата. Различните в годината дни не са се различавали по продължителност спрямо сезона, така е защото планетата на Библията е обикаляла по напълно правилна окръжност за орбита и не е имала деклинация. Това ,че сега няма такива планети е съвсем друг въпрос. Годината е била 360 дена с 12 месеца с по 16 часа в денонощието, като само в 4 от тях е било тъмно, в други два по четири преди изгрева и след залеза горните слоеве на атмосферата са се осветявали от слънцето и са светели, а дори и след показване на слънцето след изгрева плътните газове и пара в горните слоеве са затъмнявали пряката светлина като гъстите облаци днес до толкова , че от долу хората са виждали само голямо силно сияещо петно на небето, но не и самото слънце както тук.

time

Начало и край на ечемична и житна жетва

Разглеждане на няколко места, където се споменава за празниците на Моисей доведоха до откритието, че много хора и теолози не разбират или не правят разлика за празника на първите плодове и петдесятница. И двата празника са празници на първите плодове, но първия, този в месец 3-ти ден 22, е празник на на първите плодове на ечемичната жетва. Самата жетва започва на 15-то число, което е първия ден от втория празник на „безквасниците“ продължаващ една седмица до съботата на 21-ви. Така след една седмица на жетва и ядене на безквасен хляб от старата реколта, на първи ден на следващата седмица на сутринта преди изгрева в Храма е бил „придвижван снопа“ от най първата жетва. Във Второзаконие се споменават за шест дена на безквасни хлябове, но това не бива да ни подвежда, защото на седмия ден безквасния хляб последния от старата реколта се яде на самото събрание и текста всъщност ни казва, че за шестте работни дни всеки си е правел хляба самостоятелно, а на седмия се е правел общо на събранието, споменаването на събрание на първия ден е всъщност на деня на „пълнолунието“ между 14-ти и 15-ти когато е е имало първо събрание, на което вероятно хората са се разпределяли за работата. Края на ечемичната жетва е трябвало да е преди петдесятница, когато би трябвало да започне житната жетва. НА самия празник на първия плод се яде вече квасен хляб, той е след седмицата на безквасниците.

50-те дена отброяване на петдесятница, не са заедно със нулевите дни както погрешно предполагах, а са за седем седмици започващи от деня на започване на ечемичната жетва, 03-ти месец, 15-то число. Две седмици на месец 03, 4-те седмици на месец 04 и една на месец 05 и тогава на първия ден на втората седмица се е отбелязвала петдесятница, което е празника на седмиците и е празник на жертва на първите плодове на житната жетва. Житото е символ на НЗ Слово, а ечемика на СЗ. Самата житна жетва е започвала в началото на 05-ти месец и по подобие на ечемичната се е празнувала на първи ден на следващата седмица. Края на житната жетва е трябвало да приключи със сигурност до „деня на изкуплението“ или вероятно на самия ден, като за целта са се оставяли няколко последни снопа на полето, които ритуално са се внасяли в житницата на самия ден, месец 07 ден 09, който е вече 10 ден на месеца и втори ден на втора седмица, като се прибави и нулевия ден точната дата е след датата на петдесятница 08-ми. За Библейските вярващи този празник е деня на идването на Светия Дух.

Time

Жетва и символизъм

Продължителността на жетвите има значение за символизма и продължителността на времето на Словото. Жетвата на ечемика е 6 седмици или 42 работни дена. Според изчисленията ми юдейския свят или Библейския период е съществувал на планетата Венера 4200 години без може би 130, когато е бил роден Кайн.

Продължителността на пшеничената жетвата е била всичко 9 седмици, колкото е числото на времето. Все пак първата седмица трябва да се брои за нулева и да се извади от числото, вероятно това символизира сътворението, което е също част от „Хляба“ Словото на НЗ, но е преди започването на времето. Последната седмица тази в седмия месец също трябва да се извади от бройката, тя вероятно е предназначена за сушене на снопите на полето. Тук имам две предположения;. 1-Ожънатото е събрано на едно място и стои да съхне още от преди седмия месец и вероятно в края на седмицата е вършитбата. 2- Понеже нищо не се споменава за вършитба около празника на шатрите. Може би именно тогава е самото пшеничено вършеене и веене на реколтата, докато народа е в шатрите. Първите две седмици на месеца са за след-жътвено до-узряване на житото. Нещо като преобраз за 1000-годишното царство. Тръбния глас, призив на първата събота сигнализира за края на земеделската работа. Дена на изкуплението 10-тия ден на месеца е свързан с гроздето и виното, но точния му символизъм и свързаност с някоя конкретна част от вино производството не е ясна и ще се разгледа допълнително.

Така се получават всичко седем седмици на пшеничена жътва или 49 работни дена на Словото на НЗ. Число свързано със юбилейната година и пълнотата на изпълнение на Словото. Това откритие обаче ме навежда на някои размисли за точната позиция на нашето време спрямо календара. Има вероятност да не сме преди 4900 година а след това, защото тук повече никакво слово няма да идва. Тоест и словото на НЗ е вече приключило и тук на нашата планета явно се довършва плана на изкуплението свързан със символизма на виното, което има да ферментира още много време след седмия месец. За сега е ясно само че жетвата е свършила, гроздобера също. Дали ферментацията е нещо, което се случва на нашата планета трябва да се изследва допълнително. Може би наистина има повече от 1000 години от времето на Христос. И вероятно хората са само микробите предизвикващи духовната ферментация в на земята.

Time

Календарни уточнения на дати

На двете таблици са посочени всичките празници на Моисей, никакви други официални празници не са се отбелязвали в Библията, Хората са има собствени и семейни тържества, но те логично не са споменати, защото не касаят предмета на Словото.

Тук за първи път в блога ще спомена някой неясноти.

Първата е, че Пасхата не започвала на 14-ти 03-ти, но късно в съботната вечер и всъщност това е бил подготвителния ден, в който преди залеза е имало събрание. Самата Пасха е на следващия „нулев“ден, споменаван като „новолуние“. Както писах тогава е хванат Христос, но на следния ден е разпнат и умира преди изгрев слънце.

Другите неясноти от текста са свързани с точното обозначаване на самите дати на празниците в седмия месец. Според Левит 23 деня на тръбите е първата събота от месеца, което е 07-ми, но според Числа 29 е на първия ден от месеца, вярвам на Левит и мисля, че превода на Числа е подвеждащ, пак е първата събота и на първия ден на месеца има някакво тръбене, нещо като „първи звънец“ за край на самото жънене. Така пшеничената жетва се брои от втората седмица на 05-ти месец до втората седмица на 07-ми. Реално самата жетва е била до началото на месеца, а следващата осма седмица е имало сушене и до-узряване на снопите на полето. Седмицата преди петдесятница е имало жътва, но само символична за да се представи хляб за празника, а и ечемичната не е приключила още. Следва деня на умилостивението, когато вярвам се е смилало, а сега пресовало гроздето за вино. Той е бил според мен на календарния 09-ти ден , което е ден номер 10 както се казва в текста, вярвам че е така, защото в общия календар този ден трябва визуално да е след деня на петдесятница. Самия ден е указвал вече извършеното смилане или пресоване на гроздето, работата вероятно се е вършела на предни 08-ми ден, а на следващия верояно са отделяли част от джибрите и са покривали съда с нещо, както се споменава „нови мехове“ в НЗ.

Същата тази седмица е и времето когато вече изсъхналите пшеничени снопи са се прибирали от полето и на следващата трета седмица във времето на шатрите се е извършвала вършитбата и веялката. За това е трябвало да седи в шатри, хората духовно са се вършеели и веели. На 15-тия ден както се споменава в деня на края на прибирането на пшеницата, не е обаче ясно дали това е математическия 15-ти ден на месеца, които е 14-ти календарен съботата, когато е края на работния период или календарно 15-ти, който математически се пада номер 17. Може би става на въпрос за едната дата като за край на работата, а датата на 15-тия е за святото събрание, когато се отбелязва самия празник. Не е и ясно как се броят тези осем дена дали от деня на „новолунието“, така че осмия ден на шатрите да е съботата 21-ви или е от първия ден до 22-ри. Все пак вярвам, че и този празник е със духовен символизъм и броенето на осем дена е започвало от нулевия ден преди 15-ти.

Тук трябваше да намеря повече доводи за окончателното свършване на жетвата, но понеже в НЗ няма директно указание за нито един от празниците на седмия месец не е изключено края на пшеничената жетва да предстои. Но от друга страна тук на тази планета няма никаква нива и никакъв символизъм на Словото не е възможен поради проклятието от Битие 4. Още повече Венера е като печка, там като чели се „пече хляба на духа“ на вече ожънатото „Жито“. А тук само е преместено вече приготвеното вино за да ферментира окончателно. Надявам се нашата съдба да не е е всъщност по лоша от тази на ситите, които бяха маята, която при печенето умира, както ще се случи и с микробите при спирането на винената ферментация.

Окончателно, вече съм сигурен че сме след 4900 и дори 5000 година след сътворението. Защо не се намират Библейски текстове да опишат този период не е ясно. Също съм сигурен че и някои от ситите са били преместени от Венера тук за да донест „Виното“ да ферментира, както и и Библията със себе си. Защо е допуснато следващите поколения да забравят всичко това не мога да преценя, но вярвам че скоро и това ще се открие.

Time, bread, wine