Сейнт Джордж и дракона

Сейнт Джордж и дракона

Идеята за дракона и девойката идва от Англия. Приказката е следната;

Имало едно време, много отдавна, когато в Англия имало високи планини, слънцето светело силно и топло, а облаците идвали да пускат дъжд само през нощта, когато всички спели, едно малко овчарско селище в планините. На това прекрасно място се появил един голям, миризлив и противен дракон. След като огледал страната от високо се насочил към селцето и заповядал на овчарите да плащат данък, за това че си пасат овцете на неговата ливади. Драконът имал изтънчен вкус и мразел агнешко, но местните селяни имали само овце, а той не искал да се показва на слънце и да обикаля в по-далечни региони. Един ден обаче решил, че овнешкото му е омръзнало и поискал да си хапне най-хубавата и мила девойка – овчарка. Селяните започнали да мърморят и тогава един хитър овчар предложил да извикат някой рицар да ги отърве от дракона. Дълго никой не се съгласявал, рицарите по това време пазели древната мъдрост, която им казвала, че овчарите планинци нямат злато и не е нужно да си губят времето с тях. Започнали да се появяват много лекари и философи, опитващи се да просветляват неуките планинци. Само един неизвестен младеж на име Джордж дошъл да предложи помощ, а не здравословно хранене и социално осигуряване както другите, които идвали в селото. За да не се изплаши от дракона, му обещали половината от овцете, при условие, че убие дракона и се върне жив и здрав.

Джордж имал вълшебни обувки, с които можел да прави огромни скокове по стръмните склонове, имал прекрасен шлем осигуряващ достатъчно въздух във високата планина и спиращ зловонието на дракона. Носел на гърдите си мека ризница способна да спре дори и звука и ударната вълна на драконовия рев. Държал лек, но голям щит, който го предпазвал дори и спирал високоскоростните и запалителни слюнки от дракона. Но най-силното му оръжие е лъскав меч завит в черен кожен калъф, с непознати за селяните букви, които можели да придадат безкрайно голямо ускорение на движението на острието, толкова бързо, че се загрявал във въздуха, като започвал да свети с разноцветна светлина. Само с него било възможно да се пробият магическите люспи на звяра. Така Джордж лесно отрязал главата на дракона и я донесъл в селото. За да може всеки от селяните да види мъртвия враг, поставил глава на покрива на къщата на най-хубавата и мила девойка. В негова чест по покриви в Англия и Уелс и до днес се поставят драконови макети.

На хората от селото обяснил благородно за силата и способностите си, които получил поради вярата в Христос, вяра, която победила дракона. Така успял да ги убеди да приемат Христос за истинския спасител от звяра. Защото скоро след него щял да дойде още по-страшен дракон, който те само обединени във вярата ще могат да прогонят. Вместо половината овце на селото, Джордж поискал само красивата и мила девойка, в пещерата на убития звяр намерил цял сандък със злато. Храбрият младеж се оженил за красивата и мила девойка и живели дълго и щастливо.

Poetry