Работниците на лозето и времето
Притчата в Мт.20:1-16 е важна за изследване, поради кода на времето в нея. Очевидно е, че оригиналната версия е съвсем друга и сега ще бъде представена.
Виждане крайно странен метод на събиране на работници, какви са тия хора, които отиват да търсят полска работа един час преди залез-слънце? Не се обяснява и какво е това бързане, дори и каква работа се върши не е ясно. Изглежда като беритбата, тогава са необходими най-много работници наведнъж, не е ясно обаче защо е това бързане. Запознат с това дело, беритбата продължава повече от месец, различните чепки не узряват изведнъж, като дори понякога се налага отрязване на горните части на вече узрели чепки, за да се улесни съзряването на по-долните части. Гроздобера не е бърза работа за един ден. Прекалено безсмислена е и поуката от притчата, няма значение кой колко работи, всички трябва да получат по-равна надница, пълна глупост !
Притчата се осмисля едва когато се приложи към кода на времето и се преработи текста основно. Основата на времето са часовете в денонощието. Библейското денонощие има 16 часа, когато се подредят в кръга на циферблата на часовника, края на нощта и началото на деня започват от 45’ долу в ляво. Месеца, годината и цялото време от сътворението до края му се подреждат в този кръг с начало нула. Виното е символ на Светия Дух, лозата е земната поява на Христос носител на Духа в материална форма. Часовете, който се споменават съответстват на времето и прехода на събития от различно диаграми. Светия Дух се появява на земята четири пъти, като часовете посочват връзката на времето в диаграмата.
Третия час съответства на много неща, смъртта на Енох, потопа на Ной, Раждането на Авраам в самия край на часа или според годишното разпределение на пасхата и деня на първите плодове. Съответства и на третия месец, тогава е зимното подрязване на лозата, символ на изкуплението.
Шестия час е появата в новопостроения Храм. Часът съответства на петия месец, тогава се връзват ластуните и се разпределят, за да не се засенчват.
Деветия час е съответствие на седмия месец, когато е празника на изкуплението и когато на скалата на епохата е времето на раждането на Христос. Деветия час е и седмия месец, тогава започва беритбата на първите узрели чепки. В миналото беритбата е протичала по-различно, чепката се е отрязвала заедно с част от ластуна и е оставяна да дозрява на полето, едва когато започнат есенните дъждове е била прибирана, за да продължи да изсъхва. В миналото не са пресовали веднага гроздето, а са го смилали като зърно.
Дванадесетия час, не 11-тия както е в текста, очевидно се следва аритметичната прогресия със стъпка три. Съответства на 6000АМ година и на 10-тия месец в годината. Тогава вече се извършва самото приготвяне на виното, не му се слага захар или спирт, само малко мед или повече според вкуса, но не наведнъж. Полусухите зърна са достатъчно сладки, за да стане вино с алкохолно съдържание 20 - 25%. Спирането на ферментацията явно е ставало на части, без сулфати не би могло да има окончателно прекратяване, чрез пускането на горещ въглен процеса е драстично забавян. Получената пепел се акумулира от утайката и лесно се "откалва" заедно с вината кал. Така приготвеното вино има стимулиращ ефект за кръвообращението, като действието и е целебно и благотворно.
No comments:
Post a Comment