Monday, December 19, 2011

Кратка история на еротиката


Кратка история на еротиката

Културният феномен на използването на различни видове медии за представяне на интимни и неприлични действия и образи е много по-съвременен от колкото ни се представя. Вчера докато четях драматично измислената история на публикуване на "Любовника на лейди Чатърли", веднага разпознах елементарната схема на състаряване на написаното. Книгата излиза в печат и разпространение през 60-те и никой до преди това не е нито чувал, нито виждал подобно заглавие или текст. Тази книга е просто част от перверзната литература от времето на "сексуалната революция", а не книга написана от "Голлума" в нашия свят Д. Х. Лоурънс. Самата идея, че това е първият порнографски роман е начин да се представи разврата като нещо по-старо, а не дело на безбожната пропаганда от преди повече от 50 години. Това се отнася и до прочути "древни" книги като, "Декамерон" и "Кентърбърийски разкази". Всичко мръснишко е от преди 50 години, не е нито древно дори е от преди войната, не знам как съм се заблуждавал до сега да пиша, че текстовете на Чосър и Бокачо са от края на 19-ти век. Ако се погледнат дори и "психо" публикациите на автори като Фройд и Юнг, ще видим, че те са профанизирани с перверзия едва от 60-те, изданията на техни писания от преди този "революционен" период могат да съдържат думата секс, но са доста пуритански.
Запалването на страстите в изкуството дори не става и чрез старите разголени статуи, демонстрацията на интимни органи в миналото е била начин да се докаже човешка същност на образите. Ангелите са безполови, без детеродни органи, за това жените са изобразявани само топлес, а мъжете се е налагало да са както майка им ги е родила. Трябвало е да се виждат добре не — ангелските органи на нормалното човешко тяло. Истинската зора на перверзията в културата на масовите медии става чрез киното, първата "птичка" е известната Мерилин Монро и от големия екран тази култура бързо преминава във фотография, периодични издания и чак тогава в литературата. Именно книгите могат да имат нормални претенции за "древност", но в миналото просто никой не се е интересувал от мръсотии описани в текст. Хората, които са четели са търсели религиозни, научни или политически идеи, не някакви безсмислени глупости.

history, poetry, 

No comments: