Голямата скръб на голямото богословие
Матея 23 - 25
В днешния ден на възкресение ще
обясня този сложен пасаж на неправилни преводи и интерпретации, като форма за
подготвяне празника на благовестеното възкресение утре.
Обикновено за доктрината наричана
"Голямата скръб" се споменава в Матея 24:21, а понякога това се
свързва с "малката скръб" от Марк 13. За правилно разбиране на пасажа
трябва да се разгледа целият текст от поучение преди разпятието, той започва от
Матея 23 и свършва с глава 25, където започва описанието на залавянето на
Христос. Началото е определено политическо, на мойсеевото седалище обаче не
седят книжници и фарисей, а става на въпрос, че фарисеите или в превод адвокатите
и журналистите контролират закона, което Христос го признава. Следват
изобличения и критики за тези хора, описани са като корумпирани лицемери
възползващи се от властта си за нечисти цели, което довежда до отделяне от
Господ. За това Йесус според текста показва изходен път, той лично ще назначи
апостоли или хора с авторитета да са над адвокатите — журналисти. Така текста
има намерение да запълни определена пазарна ниша, създаване на шапка над хората
прилагащи закона и управляващи най-вече
обществото. Кулминацията в обвиненията за некомпетентно прилагане на закона е в
стихове Мт.23:34-35, където драматично е посочено, че фарисеите са извършили
толкова много грешки и нарушения, че са убили самият закон. Ето как трябва
приблизително да изглежда стих 35;
ut veniat super vos omnis sanguis iustus qui effusus est
super terram
a sanguine ab el iusti usque ad san guinem zac
chariae filii bar a
chiae quem occidistis
inter tem plum et al tare
Няма нито Авел, което значи невинен,
нито Захария, което е някаква фраза за власт, нито храм, "темпулум" е
някаква дума свързана с времето. Даже и олтар няма, думата е някаква форма на
задължение за даване.
Следва интересната фраза от стих 36,
"това поколение" е всъщност фразата това сега ще става, вече от
изобличаване на извършени дела стигаме до предсказване какво ще става.
В глава 24 стих 2 намираме фрапираща
грешка в превода, не се казва, че няма да остане камък върху камък, а когато
учениците посочват камъните поставени от древните светии. Христос предрича, че
той ще постави камък, който не може да се разруши. Стихът е интересен и с
друго, той посочва не камъните на някакъв храм, а мегалити в Европа. Поставяни
от поколението прехвърлено назад във времето и преминало във вечността. Следват
описания за интриги, проблеми, страсти и дори войни. Ще спомена само
неправилните преводи. Стих 14 има смисъл, че всичко това ще става, но
апостолската авторитарност ще се наложи.
В пасажа Мт.24:15-28 вече имаме
наистина предсказание за религиозна война, става на въпрос за подготвяното
въоръжено нахлуване на Иберийския полуостров - Испания. Описание на завземането
е споменато в книгата на Данаил, разгледана по-рано. Мт.24:29-35 има
апокалиптичен вид, но става на въпрос, че Йезуитите няма да са сами във
военната кампания, а огромни армии на католиците, главно от региона на Рейн и
Германия ще нахлуят в централната Иберия, наричана Юдея и именно там ще е
най-тежкото положение. Католиците ще започнат да принудително превъзпитаване на
еретиците, за това се казва, че тези в Юдея да бягат в планините, Старите
католици не различават йезуити от юдеи и смятат всички да ги превъзпитават от
авторитарните им ереси. Потъмняването на слънцето и луната е образ на
социалната и църковна разруха, която ще сполети йезуитските ученици при
идването на католиците. Йезуитите ще са нещо като невинни жертви във войната
срещу ересите. От стих 36 все пак учениците са успокоени с обещанието, че след
преминаването на войната все пак техният час ще дойде и йезуитите ще прокарат
все пак тяхната си структура. В стихове 36-39 не се говори за потопа, а се
споменава, че ще дойде час, когато войната и окупацията ще свършат и пак ще има
ядене и пиене, женен и омъжване. Няма потоп, няма Ной, само предричане за
отминаване на страданията. В Мт.24:40-41 не се говори за взимане и грабване на
хората, а за взимане и оставане на имоти и бизнеси, след като католиците решат
да се махнат от земята и да спрат с превъзпитаването на местните, те ще оставят
всичко в ръцете на йезуитите, или поне така се надяват те. От стих 42 следват
наставления за порядъчен живот по време на окупацията.
В глава 25:1-13 е вмъкната важна
притча, 10-те девици са образ на Закона, като първите 5 неразумните са първите
5 заповеди изпълнени с делото на Христос. Изпълнявани чрез вяра в Иесус,
разумните, които имат нужда от Светия Дух - маслото са следващите 5 социални
заповеди от тази таблица.
Притчата за талантите Мт.25;14-30 бе вече
разгледана. Талантите, не са пари, а е неправилен превод на фразата за
разпределяне на слугите, разделени са били на групи, една част ги е обединил
десет, пет и единият го е оставил сам, без други около него. На тези в групата,
след като е видял работата им е дал къща, на всекиго по една не цял град, този,
който е бил сам обаче нищо не е постигнал и дори отговаря, че след като е бил
оставен сам, сам се и връща. И след като той не е бил сред тези другите той
просто е седнал на земята, за да го чака. Господарят отговаря, че не е трябвало
да седи бездеен, а да се присъедини към другите, и за това го наказва без нищо,
а да бъде слуга на другите.
Пасажът 25:31-46 са не пророчества за
необозримо бъдеще, а само наставления със социален характер до настъпването на
тяхното време, когато ще им предадат властта след окупацията. Стих 46 само
заплашва непослушните в този период с наказание преди подялбата на властта.
No comments:
Post a Comment