The Hobbit & Victorian Literature,
explanation & decoding
Table of Contents
1 An Unexpected Party
2 Roast Mutton
3 A Short Rest
4 Over Hill and Under Hill
5 Riddles in the Dark
6 Out of the Frying-Pan into the Fire
7 Queer Lodgings
8 Flies and Spiders
9 Barrels Out of Bond
10 A Warm Welcome
11 On the Doorstep
12 Inside Information
13 Not at Home
14 Fire and Water
15 The Gathering of the Clouds
16 A Thief in the Night
17 The Clouds Burst
18 The Return Journey
19 The Last Stage
Chapter 1 – An Unexpected Party
Подзаглавието There and Back
Again разкрива частично смисълът на книгата, отразен е период в живота на
автора и неговото семейство, книгата има и други две символични изследвания,
отразява се и литературната история на предното столетие, както и религиозно —
църковната ситуация. Толкин започва като студент в Оксфорд заедно с
подготовката си от 1911 и в последствие се завръща като преподавател в Мертон колеж през 1926. John Ronald Reuel Tolkien, CBE (3 January 1892 – 2 September
1973) не митологизира хронологично младежките си години. Книгата е написана
доста преди предаването на издателите през 1937, в края на 20-те години на
века, преди да стане на 30. Терминът Средна земя, не се среща в тази книга,
понеже ролята личните преживявания и библейските алегории е наравно с
литературната дейност. В другите книги описания на митичния свят. Мястото е
същото, но там личните мотиви са незначителни, а вярата е представена без
Библейски алегории, разгледано е само състоянието на вярващите. Средната земя
се отнася за място над нашата реалност, но е под духовния свят на вярата, за
това е наречен Средна земя Middle Earth. Връзка с реалността е и
административният регион West Midlands,
където е разположен Birmingham,
където е живял на адрес 4 Highfield
Road, Edgbaston.
Смисълът на името Хобит The Hobbit
Името на народа хобити в
едноименната книга на Толкин не е оригиналното заглавие според замисъла на
автора. Трябвало е да бъде "Bilbo
Baggins, there and back
again", като издателите са предпочели на корицата по-краткото "The Hobbit". Първото заглавие дава на
кратко основната сюжетна линия на книгата, приключението на автора в компанията
на джуджетата, образи на английските викторианските автори. Понятието Hobbit дава определение и качества на
главния герой, като така се разкрива неговата същност.
Смисълът на имената е следният;
The Ho’bb’it – The holy bible interpretation
Bil’bo – Bildungsroman book
Bildungsroman - уникална и интересна дума за
вид новела, обяснение;
http://www.victorianweb.org/genre/hader1.html
Baggins - всичките линкове по-долу имат
смисъл за тази диалектна форма. Докато е бил в Лийдс е придобил навика да яде и
между основните хранения. Шеговит начин да обясни на съпругата си тази
новопридобита странност, като местен йоркширски обичай. Baggin(g) Noun. A snack or
food taken between meals. Heard pronounced as baggin. [Lancs/Yorks use]
http://www.peevish.co.uk/slang/b.htm
Книгата е написана първоначално,
за да "впечатли" съпругата си Едит с подвизите си в Лийдс, в
последствие е разширена с други събития. Ето шеговити и разговорни фрази.
Йоркширските диалектни фрази са звучали чуждоземно. (Bag, Bagged) Getting the
number of an individual through attraction. Taking the contact with intentions
of a relationship.
http://www.urbandictionary.com/define.php?term=Baggin
Пушенето е било избягвано докато
Едит е била бременна и книгата го е заместила, има и значение и на ciggerette, boge, AKA bag
http://www.urbandictionary.com/define.php?term=baggis
Думата може да се ползва за
разопаковане, джуджетата бяха заловени и завързани от трите трола и паяците, за
да бъдат изядени. Така джуджетата — писатели бяха "спасени" от
изяждане от младия тогава преподавател и мъдрия Гандалф, съпругата му.
shire – Освен административна
единица значи и товарен кон, с тази дума явно се показва натоварването на
книгата с много идеи и поучения. Кръглите врати са изображение на кръглите
сегментирани стъкла над вратите на старите черкви.
Bag – end игра на букви с един
от младежките му адреси, Edgbaston,
Birmingham, когато се е срещнал
с Edith Bratt - Tolkien.
Множеството поръчки за храна и питиета от джуджетата са спомен от изучаване на
литература с Едит в някакво кафене в квартала. Кръглите врати са образ не от
заведението а на кръглите прозорци на черквите над вратата. Сякаш заедно със
влизането и излизането на човека в черквата през горният кръгъл отвор прониква
неговият интелектуален елемент.
Gandalf – С това име Толкин обозначава
съпругата си, която го е подготвяла по литература, когато като ученик са живели
в една сграда. Джуджетата са викторианските автори, за които ще стане на въпрос
по-долу. Интересното с това име е, че то е име на джудже от митологията, но и
името на най-известният вълшебник Мерилин е всъщност женско име. Името на
вълшебника в хобита е директно прекопирано от Калевала и е на джудже. В средната земя светът на Хобита,
джуджетата са образи на викторианските писатели, като първоначалният вариант е
бил да има и джудже на име Гандалф, а вълшебника да се казва Блейдорфин. В
последствие двата образа са съединени в един и името на джуджето е преместено
на вълшебника. Вълшебник на английски значи и съветник, мъдрец, романтичен
образ на съпругата Едит. Като в това име е вложен интересен смисъл, Гандалф в Калевала идва от френското —
италианското Gandolfo, което
произлиза от Gander и значи гъсок, но се ползва и като съд.
Толкин използва стиха в 1Peter 3:7. Представяйки съпругата си Едит като вълшебник и съветник, а
според апостол Петър или поне превода съпругата е "по-слаб съсъд".
С този смисъл на думата Толкин
представя съпругата си Едит в средната земя като Gandalf - елфически съд elf-jar
Обяснения за имената на
джуджетата се намира в глава 15.
Викторианският хобит Р. Д. Блекмор
Между личния живот на
викторианския автор Richard Doddridge Blackmore (7 June 1825 – 20 January 1900) и Толкин има учудващи и
интересни съвпадения. Като се започне от ранното осиротяване, образование,
женитба, преподаване и живот в овощна градина непрекъснато се намират прилики.
Те няма да се изследват подробно, въпреки че личният живот на Блекмор е
очевидно от значение за хобита и литературата изобщо. Той не е изобразен като
джудже в сегашната версия, въпреки принадлежността към англиканската църква,
дългата брада, епохата и стила на викториански автор. Поради множеството
съвпадения в личния живот, писателят Блекмор е представен като литературния
баща на героя Билбо, Mrs. Bungo Baggins. Самото име е свързано с
фразата „build on gold”, от 1 Коринтяни 3:12,
самият роман, неговото литературно „дете” Bilbo е върху златна основа, символ на царската власт на Христос.
Не само Блекмор е брадат
викторианец по изключение представен не като джудже. Литературният образ на
Толкин е роден от „майка” спомената с името Belladonna Took. Произлиза от
известния Robert Michael Ballantyne (24 April 1825 – 8 February 1894) = Belladonna Took.
Като Belladonna е красива дама, Took е фразата „too make”, той също е градил на
основата. Балантайн пътешества
много и Беладона Тук е спомената като потомка на стария Тук, който по
изключение за хобит се е отдавал на приключения — пътешествия, съвпадаща дума
на английски. Билбо е критикуван от Гандалф, че като дете на Беладона Тук, не
би трябвало да се отнася така към вълшебника. Причината да се обединят двамата
автори, които никога не са се срещали е в историята на започването на празника
Свети Валентин.
За първи път в историята денят
на свети Валентин като ден на влюбените се споменава в едноименния роман на Richard Doddridge Blackmore
(7 June 1825 – 20 January 1900), Lorna
Doone. Интересното е, че когато
главният герой John Ridd среща Лорна край мистичен водопад, на 14-ти
февруари денят на свети Валентин според думите на героя в романа, такъв светец
обаче до тогава няма !!! Нито такъв празник на тази дата в никоя църква до
времето на издаването на книгата през 1869 година. Светецът все пак не е
толкова измислен, става на въпрос за автора на приключения Robert Michael Ballantyne
(24 April 1825 – 8 February 1894). Блекмор и съпругата му са харесали много
северният автор и срещата в деня 14-ти февруари е някакво лично преживяване
споменато в романа като ден на свети Балантайн,
на английски това е формата на Валантайн.
Изключително романтичен, викториански и християнски начин, да се предаде тяхната
връзка, случила се извън реалната земя. Ето така се обяснява началото на деня
„Свети Валентин”, личен празник на автор от 19-ти век, популяризиран с
романтична новела. Тиражираните насам-натам из разни сайтове исторически
споменавания на езически митове са жалка и невежа пародия на вяра и
образование.
Ето и допълнителни елементи за
връзка между Блекмор и Хобита, началната фраза прилича много на името на къщата
градина на Блекмор. Толкин и брат му са живеели в подобна градина и подобно на
Блекмор и съпругата му са отглеждали овошки.
Hole-in-the-Ground = Gomer House in Field Lane, Teddington.
Bullroarer Булроар великият вуйчо на професионалния разбойник Билбо
Прочутият чичо на Билбо е има
смисъл за името на реалния автор. Този автор е известен и популярен и дори
митологизиран през годините и по някакъв начин е свързан с Толкин. Това е
споменаване на прочутото име John Bunyan
и връзките са следните. Толкин произхожда от баптистко семейство, а автора на
"Пилигрима" явно е от презвитериански среди, както се разбира от
сюжета и посланието на книгата. Името "бъниян" е циничен израз от
Йоркшир, злобно натресен от издателите. Както бях открил преди, авторството е
от няколко души, като вероятно основна роля имат проповедници и свещеници от
Уелс, а книгата е редактирана от теолози в университета в Дърам.
Името съдържа следният код; Bullroarer, Bu-ll-roarer = Bunyan
will roarer = John Bunyan, като
фразата "will roarer" е сравнение с прякора на апостол Йоан,
Boanerges Мр.3:17. В пасажа, в
който се споменава за Bullroarer,
неслучайно точно джуджето Глоин
изказва съмнение в способностите на Билбо да бъде българин, burglar. Като под
тази страховита титла се разбира литературен критик в кръговете на Толкин.
Както бях открил преди, Глоин е
Джордж Макдоналд, а "синът" на Глоин е Гимли от
"Властелина", образ на К.
С. Луис. Явно именно той е изказал съмнение в способностите на Толкин като
литературен критик. В последствие те са защитени от Гандалф, като явно тази
идея, да се напише новела — приказка за викторианските автори е одобрена от
съпругата му Едит.
Първоначалният вариант на орка Golfirnbul е бил да се казва Fingolfin. Като смисъла е следният.
Fingolfin – Find golf line
Golfirnbul – Golf with Virgilius and burglar
Името на битката и мястото от, където нападат гоблините Mount
Gram in the Battle of the Green Fields показват започването на играта голф като
място, където хората разхождайки се по зеленото поле са обсъждали литература и
граматика
В изречението, в което се
споменава за откъсването на главата му и търкалянето и за 100 фута до заешка
дупка, като така е измислена играта голф и връзка на играта с начина, по който
в миналото са кръщавали дупките на игрището. Използвани са места от
„Чистилището”, като дупките са били 17, колкото са главите в хобита в
първоначалния вариант, двете последни глави са добавени по-късно. Прави се и
алегория за периода на фантастичната литература започнат с " The Pilgrim's
Progress" и завършен с " Alice's
Adventures in Wonderland 1865". Написана от „джуджето” Оин Луис Карол, но с помощта на „брат”
си Макдоналдс „джуджето Глоин”.
Във всяка глава има поне по една
Библейска алегория, в тази виждаме събирането на 13 джуджета, напомняне, а
12-те апостола и Иесус.
Chapter 2 – Roast Mutton
Главата започва с пътуването, в което
прибързано е оставил ключовете на Гандалф-Едит.
Green Dragon Inn, Bywater е
мястото от, където се е качил на влака за Оксфорд, Stockfield, Acocks
Green Rail Stn (Stop AA) Birmingham, West Midlands
B27, UK. Lone-lands явно е региона Ланкшир.
Фили и Кили имат приключение с
пони, което едвам изваждат от водата, но остават без храна, така се посочват
морските приключения на Мариат и
Стивънсън, за който Толкин е разсъждавал по време на пътуването си.
Трите трола вероятно са трима
пътника, който е видял във влака да ядат овнешко и се е сетил за трима
литературни трола. Както цялата сцена му е напомнила за емблемата на Somerville College of the University
of Oxford с трите червени петолъчки, между черни кръстове.
Трите трола са образ на три личности
от Оксфорд свързани изцяло политически и автори на мистична литература. Много
връзки между споменаването им в текста и личния живот на тримата могат да се
намерят.
Thomas Anthony Trollope
(24 April 1815 - 6 December 1882) Tom.
William Morris (24 March 1834 - 3 October
1896) William.
Bertrand Arthur William Russell, 3rd Earl Russell, OM, FRS (18 May 1872 - 2 February 1970) Bert.
Общото между тримата е, че те са
комунисти и либерали използващи лъжи и измами в политиката. Малка разлика се
състои презрителното отношение на Берт
към яденето на овце от Том и Билл.
Русел е бил веган, а тролът Билл изказващ се презрително за
овнешкото е указание за живота на Уилям Морис в овчата ферма на сина му в Австралия.
Мърморещият Том е образ на непрекъснато просещият пари Тролоп.
Най-интересното е все пак, защо точно
слънцето ще ги вкаменява. „Ще посрещнете утрото и слънцето ще ви вкамени” доста интересна шега. Символът на комунягите
е петолъчката, което символизира звезда. Внушението на звездата е някаква сила
или власт от небето, но звездите се виждат само в тъмното и именно слънцето ги
„вкаменява”. Използва се парадокса, че през деня звездите не се виждат и само
на слънце могат да се видят на каменни емблеми. В главата се показват
консервативните и антилиберални философско-политически
убеждения на Толкин.
Пещерата на троловете е прочутата Bodleian
Library. Там са намерени елфическите мечове, за тях обяснение по-долу.
Библейската алегория тук е лапането
на овнешко, жертвата на Авел.
Chapter 3 – A Short Rest
Last Homely House, Rivendell –
някакво място в Оксфорд, където са се срещнали с приятели.
Елронд – Elrond, при разглеждане
на подробности около Честъртън се натъкнах и на най-трудното откритие в Хобита.
Вдъхновението за личността на героя Elrond, владетеля на Ривъндейл е един от
най-близките автори на Честъртън, Joseph Hilaire Pierre René Belloc (27 July
1870 – 16 July 1953). За него, освен че е полу-елф, връзка за бащата французин,
другото указание в текста е описанието на външността му, която съответства на
снимките.
He was noble and as fair in face as an elf-lord, as strong as a warrior,
as wise as a wizard, as venerable as a king of dwarves, and as kind as
summer." —-The Hobbit
El’ro’nd – elf lord
and
. . . .
Картата и ключът
са разгледани по-долу.
Гондолин -
Gondolin е име образувано от фамилията на теолога и автор Burgon и славянската
дума за dolin/а. John William Burgon (21 August 1813 – 4 August 1888) и
неговата поема Petra са вдъхновение за поемата Gondolin. Burgon даже дава името
си на елфическия цар Turgon в митологията на средната земя. Буквата „Т” е или
от държавата, където се е родил, Турция или от средната буква на най-известната
му поема Петра. А изпуснатата буква „Б” е оставена за Библията.
Gondolin – Burgon + dolin/а
Мечовете в Хобита
са с руни разчетени от Елронд, тоест Белок обяснява на Билбо и Гандалф за
старите войни с гоблините, борбата срещу ревизираното издание на Библията,
висшия критицизъм, „историческият Иесус” и много други ментета.
Glamdring &
Orcrist
Гламдринг и Оркрист са силата на
Стария и Новия Завет. Orcrist значи на синдарински "режещ орки".
Glamdring или в превод Foe-hammer. Изработването им в Гондолин за войните с
гоблините, и разпознаването им от Хилари Белок показва неговите старания да
защити Библията от изкривяванията на новите преводи, теории и тълкования.
Имената на мечовете, за първи
път те се ползват тук, са от жаргонни изрази.
Glamdring = glame е жаргонна
дума, с която се прикрива както думата за гей, така и за лейм, dringus е някой
изглеждащ като пълен тъпанар. Glamdring = glame + dringus. Имено с този меч е
отрязана главата на Голсуорти. Мечът остава у Гандалф и в следващите епохи.
Оркското име Biter е ухапване,
връзка с библейските думи за представяне на Господ като огън пояждащ.
Orcrist = or crist, крист е
жаргон от южна Англия за нечист. Or crist има смисъл на изчистващ нечистотиите.
Името дадено от орките е Beater тупалката. Този меч остава на гроба на Торин,
за да изтупва старите писания от прахоляка.
Жилото The Sting
Има пак Библейски произход;
55 О смърте, где ти е
победата? О смърте, где ти е жилото? (1Cor 15:55)
56 Жилото на смъртта
е грехът, и силата на греха е законът; (1Cor 15:56)
Според някои авторитети в тези
стихове се цитират някакви древни езически поети, но Павел в 1Кр.15:55-56
цитира „Хобита” от третата епоха на средната земя.
Обясненията за лунните букви е
споменаване за неговите публикации относно историята на църквата, първоначално
бях силно разтревожен от неуместните теми измислени в епохата от края на 19-ти
век. Но сега разбирам, че той се опитва да намери социално-морални теми в тези
измислици, който по негово време се приемат за истина и той не е могъл да ги
отрече. Луната е символ на църквата, лунните букви символизират тази история и четенето
на тази светлина символизира опитите му да тълкува и обяснява нейната роля в
обществото и историята.
Библейската алегория тук е в
мечовете, като оръжия на словото.
Chapter 4 – Over Hill and Under Hill
Трудното преминаване на
Misty Mountains е образ на изучаването на средновековната история и литература,
изобразени като огромна планина в средата на средната земя, от, където Толкин е
преминал, за да стане преподавател в Лийдс с помощта на Съпругата си Гандалф и
викторианските автори. Планината е обитавана от злобни гоблини, които се крият
в дупки и от силни, но неинтересни каменни великани.
The Misty Mountains – the middle ages history
Stone-giants в планината са не
особено интелигентните археолози. В тунелите се описва студентския живот на Толкин
в Оксфорд, а след това се прави паралел с армейското преживяване на фронта.
Песента на гоблините при залавянето
напомня стих на Киплинг, Joseph Rudyard
Kipling (30 December 1865 - 18
January 1936) за негов поход в Африка. Отношението към джуджетата е показно за
отношението към викторианската литература. Животът в Оксфорд сред студентите е
отразен в описанието на пещерите на гоблините, те почти нищо не работят, за
всичко принуждават да им правят джуджетата и хората. Освен средства за мъчение
студентите нищо не са създали.
Големият Гоблин The Great Goblin е
някакъв голям тартор в планините на фантастиката. Приемането на Толкин като
студент там става по времето, когато изгрява новата звезда в литературата Джон Голсуорти. Гоблинът говори пародийно
като адвокат, демонстрира пренебрежение и невежество за викторианските автори,
което съвпада с личността на Голсуорти.
Учил е в Оксфорд право, но става търговец и едва в последствие започва да пише,
след като прелъстява съпругата на братовчед си. Отрязването на главата му
напомня за отказа да бъде титулуван за рицар, което става с меч, а искрите, с
които гоблините се поръсват напомня за кремирането му и посипването на пепелта
от самолет. Заплахите за мъчение на джуджетата указва за функцията му като
санитар по време на войната.
John Galsworthy OM ( 14
August 1867 - 31 January 1933)
Интересен е подхода за изобретяването
на злото в Средната земя. Всички образи са митологизирани хора от нашия свят,
описани в мистичния вид на литературата и образованието. Толкин не измисля зло,
средната земя не генерира сама дори и един-единствен пещерен орк, всеки един от
тях идва от нашия свят, дори и такива супер злодеи като гоблините и Голума.
Дори пещерите в Мисти маунтайнс са започнати да се копаят от
древни същества, а гоблините са ги увеличили и разширили.
Библейската алегория е в оръжието на
Гандалф и Торин и напомня за случая в Съдии, където Дебора и Варак нападат
гоблините, но Яил жената на кенееца убива Сисара в шатрата си, Гандалф е образ на Съпругата на Толкин и това
място е единственото, където се сражава с меча си. Дори в битката на петте
армии не е споменато за ръкопашен бой.
Chapter 5 – Riddles in the Dark
Тази глава има многостранен
символизъм и събития, които не са хронологично подредени в личния му живот,
свързват се и събития случили се много по-късно след завръщането му от Лийдс.
Влизането в царството на орките е образ на преживяването като студент в
Оксфорд, след завършването се записва в армията и е пратен на фронта. След
войната Толкин почти веднага поема преподавателско място по-англосаксонска
литература във все още новият университет. Все пак мястото е едно и също и
събитията като студент и след това при приемането му като преподавател са
събрани на едно място.
Първи символизъм, завръщане в Оксфорд
като преподавател. В самото дъно на планините (Оксфорд) той среща съществото Gollum. Думата е не само фразата за
задавяне, а е код за думата column, по-надолу ще изясня защо. Двете „ll” са съкращение за „gold lumpen”.
Ирония за златната клонка и златното магаре и други исторически измислици
извадени от хора натрапили чрез Оксфорд псевдо-история.
Голлум живее от най-дълго време
в най-дълбокото място в царството на орките университета Оксфорд, указание за
някой позабравен авторитет, който няма допирни точки с джуджетата, не е и орк.
Живял е нормален живот в миналото, но има златен пръстен знак на преподавател.
Тези факти, както и играта с гатанките символизират избирането на Толкин като
преподавател през 1926, при съревнование със стария си професор Kenneth Sisam (1887-1971). Само той отговаря на тези условия, малко е
познат, въпреки че е в дупката от много време. Голум дава доброволно пръстена в първоначалния вариант на Билбо и
дори му показва пътя за излизане, което е капан, защото на самия изход има
охрана. До това заключение стигнах от публикация в сайт с биография.
Soon after Christopher's birth, the Rawlinson
and Bosworth Professorship in
Anglo-Saxon became available in Oxford, and it was soon clear that the two
major candidates were Tolkien
and his old professor, Kenneth Sisam. Both had a number of
supporters. After a tight vote, Tolkien
was awarded the position and in early 1926, the family moved back to Oxford.
Втори символизъм, гнома на черквата.
Името Gollum е много подобно на мита за еврейското същество Golem,
създадено от кал подобно на Адам, но без душа и разум. Идеята за това същество
идва от някакъв таласъм, забравих му името живеещ под старите черкви на Англия,
подобен образ са гаргойлите от континента. Името е и подобно на гном или Glip, както едно от първите стихове
писани преди Хобита. Толкин използва този паралел сравнявайки измисления свят
на Средната земя, в който също има гном на дъното на тунелите на Мъгливите
планини, образ на Университета в миналото започнал като църковен колеж. В
мините Мория, част от планините Голум
живее след изгубването на пръстена, като Мория не е образ на Оксфордския
университет, където е учил, а на утопичната и алегорична литература.
Трети символизъм, студентски години.
Тогава той остава без съпругата си
Гандалф и джуджета - викториански писатели, които студентите орки искат да
изядат. С помощта на Гандалф, краля на орките е убит, джуджетата извадени
сполучливо, но Билбо остава там за още малко, за среща с Голума. Това същество
не е описано като преподавател, то яде гоблини и се крие от тях, това описание
е мистичен образ на известния поет учил на времето в Оксфорд, Algernon Charles Swinburne
(London, April 5, 1837 - London, April 10, 1909). Станал причина за провала на
много студенти, а "краля" на орките само е чувал за него. Билбо не
само успява да се спаси от изяждане от този гном, Суинбърн е само 5 фута висок, но и си тръгва с неговия магически
пръстен, ирония за открития поетичен похват станал демоде през 20-ти век
наречен "roundel". Суинбърн
е дал на Голлум задавянето, говоренето
сам и ниският ръст и рошава коса.
Четвърти символ, митологичен свят на
обитаване.
Място, където живее Голум е образ на измисления свят на
американския автор Лъвкрафт. Howard
Phillips Lovecraft (August 20, 1890 - March 15, 1937), живял самостоятелно
и изолирано в края на дните си, в Ню — Йорк. Той е първият основател на цяла
вселена на митологията, една фраза от “Зовът на Ктхулу”, цитирана в нашата версия на уикедпедията е образ на
мястото, където живее Голума.
Героят — разказвач в “Зовът на Ктхулу” твърди:
„Ние живеем на спокойно островче на
невежеството, издигащо се сред черния океан на безкрая."
Пети последен символ, гатанки.
Играта с гатанки с Голум е образ на пиесата The
Importance of Being Earnest, A Trivial Comedy for Serious People is a play
by Oscar Wilde. First performed
on 14 February 1895. Изобразяването на Голум
седящ на остров е ирония за снимка на Уайлд от Ню — Йорк, върху огромен диван,
със спуснати крака, все едно е във вода, връзката е с островното разположение на града. Наскоро в
Дъблин, Ирландия направиха статуя по тази снимка, порцеланова фигура излегнала
се на голям камък. Не по-малко интересно съвпадение е изобразяването на Голума
на нещо като лодка и подаващ ръцете си, като за весла в статуята "A
Conversation with Oscar Wilde",
до Trafalgar Square, London.
Някаква имитация на стария паметник в Париж, фигура в неестествена поза все
едно гребе с ръцете си.
Сцената с измъкването от обилните е
някакъв образ на измъкване от студентите след избирането си за преподавател.
Превод на Глип
, нещо като предистория
и вдъхновение за голума. Стихотворението е свързано с известната
"русалка", Джон Мейнард Кейнс.
Библейският символизъм е свързан вероятно с рибите, които Голум лови с дългите си пръсти, но и с
липсата на хляб в неговите творби. Подходящ начин да се даде Библейска
представа на поезията на тези няколко автора, добра граматика, но никакъв
смисъл.
Chapter 6 – Out of the Frying-Pan into the Fire
От Оксфорд Толкин заминава директно на
фронта. Прави се сравнение в обстановката на двете места, фронтовата линия и
Оксфорд. Вълците са образ на Adeline
Virginia Woolf (25 January 1882
- 28 March 1941) - чиито вълчи език е познат на съпругата му Едит. Събирането
на вълците и гоблините е представяне на новите либерални методи на образование.
Орелът Торондор има двоен
символизъм, личният е образ на заведение в Лийдс, Eagle Tavern, North Street, Leeds, на чиято врата се е поставял
дървен орел, когато е препълнено, това е значението на името.
Thorondor = Through the open door
Прави се иронична връзка между
студентите пияници и гоблините. Орлите мразят гоблините, тест пияниците са
мразени от редовните посетители на заведенията. Огньовете, които палят са
сравнени с многото пушене на обществено място, появата на „краля на орлите” е
знак за напълване на заведение и спиране на достъпа в салона.
Поради неизвестни причини
на една колона в парка на Лийдс Gateposts of Leeds има надпис TorrindoN,
име на планински регион в Шотландия, където наистина има орли, явно пак някаква
шега с местните.
Поетичният смисъл на името е код за
името на автора с най-големи познания за животните, Joseph Rudyard Kipling (30 December 1865 - 18 January 1936). Вероятно от името е
намерена връзка с приключенията с вълците.
Библейският символизъм преплита символи
в тогавашното съвремие с Йосиф тълкува сън с птици, които грабват хляб от
кошница на главата на осъдения хлебар, на мястото е запален огън от гоблините,
за да ги опекат. Rude - yard е фраза като мястото, където е хвърлен Йосиф и
като поляната, на която джуджетата са обсадени от вълците. Kip - ling значи
както необработена кожа, така и легло и стая за нощуване, Билбо преспива в
гнездото на орлите и вижда около него останки на зайци и други животни.
Chapter 7 – Queer Lodgings
В главата се отделя специално
внимание на Честъртън. Постепенното представяне на джуджетата е изследване на
творчеството на Честъртън за викторианците, белият кон язден от Гандалф е
някакво изследване на Едит върху The Ballad Of The White Horse (1911).
Връщането на понитата, с които е услужил на джуджетата е образ за въздържане от
ползването на неговия стил в литературната критика.
Скалата Carrock е вероятно Catholic Church rocks
Beorn = Gilbert Keith Chesterton, KC*SG (29 May 1874 - 14 June 1936)
Несъмненно никой друг писател не подхожда като
външност на Честъртън, от снимките наистина прилича на мечка. Изхранването само
с мляко и мед означава, че единствения източник на вдъхновение за неговото
творчество е Библията. Не е ясно дали е бил вегетарианец, но щом Бърнард Шоу го
е харесал, сигурно. Споменаването на брадва, когато се среща с Гандалф е
указание за дебелия и тежък бастун, който носи.
Първоначалното име на Beorn е Medwed, което е руската дума за мечка, медведь. Не е ясно защо руските мечки са по-страшни от английските
: - ) Ето още един белег, за митологизъм
в Хобита е само страничен похват, главната цел на книгата е викторианската
литература. Beorn е името на
бащата на Ваалам от книгата Числа, но на места значи и лампа. Самият Беорн е
образ на Честъртън, но промяната на кожата му е явно образ от Strange Case of Dr Jekyll and Mr Hyde
1886. Убийството на вълка и яздещият го орк вероятно показва резултата от
дебата с Бърнард Шоу, който е бил публикуван.
Radagast е немската фраза Rad a gast и думата за чешка бира Radegast, на която има даже религиозен
лозунг "Life is bitter: Thank God". Това е шеговит начин да се покаже
отношение към нежелани гости с езикови жестове. Хем им се радват, хем вкусът е
горчив.
Библейският символизъм е в
представянето на джуджетата по отделно подобно на представянето на семейството
на Яков пред неговия брат Исав.
Chapter 8 – Flies and Spiders
Името Миркууд е ползвано в литературата
за първи път в A Tale of the House of the Wolfings and All the Kindreds of the Mark, a novel by William Morris 1889.
В тази новела джуджетата не участват
като герои, при Толкин те са централният образ на писателите — викторианци
пленени от мистиците. В Хобита джуджетата за малко да загинат, подобно на залавянето
от троловете, което е образ на плагиатство и неправилна интерпретация. Подобно
на трите трола и Mirkwood е
образ на литературен авторитет и това в случая не е определен автор, а цяла
"гора" с огромни размери и съществувала от древни години, образ на
мистичното издание Blackwood's
Magazine, printed between 1817 and 1980.
В него "джуджетата" едвам не
се губят, едно заспива омагьосано, заловени са от паяци, едвам се измъкват с
помощта на подозрителни и враждебни елфи, образ на мнението на вярващите към
начина, по който се представят литературите в изданието. Вероятно към тази
"гора" може да се причисли и Fraser's
Magazine for Town and Country, published in London from 1830 to 1882, другото
свърталище на врагове на викторианците.
Влизането в гората Миркууд става по
тясна пътека, около която има само катерици, а Билбо и джуджетата са
"наблюдавани" от множество очи в тъмното. Това описание съответства
на алеята Jowett Walk, Oxford, в
региона има катерици, а множеството "очи" са прозорците в далечината.
Тази алея дава широк поглед наоколо и авторът свързва гледката с името на
алеята получено от Benjamin Jowett
(15 April 1817 - 1 October 1893), главен авторитет в течението на англиканската
църква наречено Broad Church през 19-ти век. Тесният път в гората е ирония за;
същността на философията, морала и духовността на това учение. Заспиването на Бомбур в The Enchanted river е връзка
с лично преживяване, когато малкият Кристофър е заспал по време на разходка и е
трябвало да го носят.
Сърната и потока в гората са предполагам
свързани с дейността на John Ross
Macduff (23 May 1818 - 30 April
1895), който има поучение - проповед от 15 глави върху Псалм 42, Макдъф е бил популярен сред
презвитериани и баптисти, но в последствие е погрешно интерпретиран като
представител на „широката църква”.
Със сигурност тук не са отразени
фронтови преживявания, а времето на боледуването по време на войната е съчетано
с изучаването на изданието, за това се споменава думата Attercop, която може да се възприеме като отровна глава или купа.
Омотаването в паяжина напомня на пациентите в болницата, където е лежал. Attercop, and Tomnoddy са всъщност
фрази за привличането на вниманието да го намерят къде е, Билбо е бил невидим.
Значение на думите. Attention are cop =
Attercop, Tom nod body = Tomnoddy,
думата cop
e constable on patrol, Tomnoddy е подигравка със смешния начин на
движение на паяците, като двете думи може да са и свързани и с болницата.
Паяците и пеперудите 'black emperors', смисълът на вида е неясен, са явно ирония към работата на редакторите
и посредствените автори публикували там. Качването на Билбо на дървото и
виждането на слънцето е начин да се опише облекчението от прекъсване четенето
на това черно издание и тази „широка” църква.
Отчаяната борба с паяците, които са
почнали да омотават Билбо и се готвят да изядат джуджетата е образ от книгата
на Edward John Moreton Drax Plunkett, 18th Baron of Dunsany (24 July 1878 - 25 October 1957). Псевдонимът му е от
името на черквата, където е погребан митичният Томас Мор St. Dunstan's is a church dedicated to St. Dunstan in
Canterbury, Kent, но по ирония
се получава следния интересен смисъл Dunsany
= During insanity. The Book of Wonder, (1912), има 14 глави, колкото и
джуджетата с хобита. Там се споменава за канибали, а името на жилото The sting
е вдъхновено от името на художника, по чийто картинки е написана книгата, Sidney Sime. Епичната битка с паяците е ирония не само за борбата да се
извадят тези 14 глави от някакви откачени рисунки, но и мнението на Толкин за
цялостното творчество на „побърканият”, само паяжини, но не и смислена
литература. На една от рисунките се вижда някаква фигура биеща барабани,
каквито чува Билбо в гората, в други има чудовища и мумии. Lazy Lob and crazy
Cob са оценки на писанията на Дънсани,
явно Толкин е разбрал по някакъв начин, че приписваните нему заглавия са писани
от други ирландци, без благородническо звание, но не по-малко побъркани от
господаря си.
Ролята на "жилото" и пръстена
в тази "гора" са от основно значение и смисъл за средствата на борба,
чрез вярата и познанието дори и на такова място може да се оцелее, ако все пак
някой донесе храна. В Болницата явно храненето е било ограничено.
В самия край на главата джуджетата са
заловени от wood-elves, за които
изрично се споменава, че не са лоши същества, въпреки лошото отношение към
Торин. Става на въпрос за творбите на един автор споменат и разяснен по-долу.
Чийто творби не са посветени на по-високата философия и религия, а се отнасят
до по-ежедневни преживявания и дори емоционални битовизми. Това е разликата с
high elves, автори посветени на науката и завършили Оксфорд.
Тук има няколко Библейски символи като
те са от Псалмите и „преминаването през долината на мрачната сянка” и
„трапезата приготвена в присъствието на неприятелите” от Псалм 23, както и
Псалм 42, и разбира се и други.
Chapter 9 – Barrels Out of Bond
Царството на горските eлфи wood-elves символизира
университета в Лийдс, в началото Едит не е с него и за това тук ще разгледам
смисълът на Дол Гулдур. Гандалф е там, когато Билбо минава през горското
царство. Буретата са покрити гондоли в канала на Йоркшир с кръгли покриви и
клатещи се точно като бурета.
Името на горския цар е кодирано
възможно най-силно, поради скорошната смърт на автора. Поради отделяне от
официалната църква и живот доста след 19-ти век Харди не е представен като
джудже, а като горски елф, връзка с натурализма в творбите му. Зад името
Thranduil се крие известния автор Thomas Hardy, OM (2 June 1840 - 11 January
1928). Самото име Трандуил е компилация от двете най-известни новели;
Thr. . .- Far from the Madding Crowd (1874)
--------
. . . and . . . – and ------
---------- . . .uil - Tess of the d'Urbervilles (1891)
Намират се и букви на неговото
собствено име, Thomas Hardy - Thranduil. Лошото отношение на Трандуил към джуджетата е образ на
имитация на заглавие на Дикенс, A Christmas Ghost Story' (1899) ирония за
упадъка в християнството като морална и социална сила към края на 19-ти век.
Споменаването на царството му в
Миркууд е образ на публикуването от него в списания. В предната глава за образа
се намира следното описание.
"In a great hall with
pillars hewn out of the living stone sat the Elvenking on a chair of carven
wood. On his head was a crown of berries and red leaves, for the autumn was
come again. In the spring he wore a crown of woodland flowers. In his hand he
held a carven staff of oak."
Споменава се за украса от листа
и горски плодове като форма на собственото му творчество със сюжети сред
природата или фермите в Англия, а жезълът от дъбово дърво е образ на единия от
героите му на име Gabriel Oak,
както и един портрет, на който в униформа държи огромен дървен бастун.
Склонността на Горския Цар към скъпоценности е не е образ за меркантилност на
Харди, а начин да се опише стилът на писане, украсяван с множество странични
методи и дори малко претупан и тежък. Полагането на меча Orcrist върху тялото на Торин в края
на битката на петте армии не е свързано с личното творчество на Харди, а
някакъв жест от негова страна към забравените викториански автори. Предаването
на огърлица от сребро и емералд
е жест от страна на Толкин към неговото творчество, което е присъединено към
съкровищата на викторианската повест. Посещението на царството му от Билбо и
Гандалф на връщане явно е част от личните впечатления на семейството от неговия
гроб в църковен двор създаващ впечатление за горски дворец с големите дървета
около него.
Разделянето на Торин от другите
джуджета символизира прозаичният характер на творчеството на Томас Харди, за
разлика от поетизма на
същинското викторианство.
Диалога между пазачите на
джуджетата и бягството с бурета организирано от Билбо е образ за „Островът на
съкровищата” на Стивънсън и вероятно и на други маринистични творби на Мариат.
Виното от региона на of the
great gardens of Dorwinion е вид
бургундско от региона на d’Or wine
region. В този единствен
случай на напиване в Хобита Толкин е въвлечен в спор с някой баптист, куейкър или друг противник на
алкохола. Различни общности са започнали да ползват неферментирал гроздов сок
за причастие, но тук Толкин адвокатства за полезността на употребата на
нормалното вино. Като името на региона е избран неслучайно, “oro” на испански е злато, а точно този регион d’Or в Бургундия е в съседство с Швейцария, където е било забранен друг
алкохол, освен местното вино, дело приписвано на реформаторите, които са били много тачени от по-малките
християнски общности. Томас Харди е бил въздържател, но Толкин е оспорил тази
практика с други баптисти.
"Where's old Galion, the butler?" Името Галион е от Библията, принадлежи на
някакъв управник, не интересуващ се от Павел, когато са го били юдеите. Пак
евангелска шега с баптистите, сравнявани с Галион от Деяния 18:12-17.
Библейският символизъм тук е
свързване с пускането на Моисей в кошница по реката. Както и името Galion, Явно незаинтересоваността от
викторианските идеали са сравнени с Галион.
Chapter 10 – A Warm Welcome
В
главата се описва пристигането в езерния град, образ на самия Лийдс и
околностите. Името Esgaroth е древното име и тук е подходящо да се спомене за
изясняване на символизма. Lake-town, also known as Esgaroth upon the Long
Lake, е визуално представяне на творчеството на леикиста William
Wordsworth (7 April 1770 – 23 April 1850). Фантастичната връзка на
лейкиста Уордсуорд с името на града е чрез проповед на Спърджън от 1878.
Wordsworth
– Word a sword the
the sword a word
– Esgaroth - Spurgeon
Charles Haddon (C.H.) Spurgeon (19 June 1834 - 31 January
1892) името е иронично перифразирано от S’purge’on
=
Smaug(soon) purge on. Езерният град е изпържен от дракона,
подобно на проповедите на Спърджън.
Самият град изграден на колове върху
езерото е символ на романтичната литература и романтизма в поезията започнат от
Уордсуорд. Пристигането на
такова романтично място заедно с джуджетата, където се среща с Гандалф е образ
на съвместните симпатии и познания с Едит върху тази литература. Споменаваният
„топъл прием” е образ на включването на книгата в романтичната част от
историята на английската литература. Място от, където викторианската класика е
тръгнала да се възстановява от нападението на дракона.
. Приключението с буретата в реката
напомня на сцена от Острова на съкровищата, където главният герой разбира за
пиратите зад буре с ябълки. Именно Фили
и Кили са в такова буре.
Управителят на езерния град е
популярният романтик, но и печално известният George Robert Gissing (22
November 1857 - 28 December 1903), заедно с Томас Харди - Трандуил и Даин - Мередит са обявени за най-великите новелисти на времето. С
този персонаж, на корумпиран и лъжлив политик Толкин изказва отношението си към
набиращата сила на печалбарската и лицемерна любовна поезия и лирика.
Трите
имена на Торин и неговите предшественици Траин и Трор са образи на писатели фантасти и мистици предхождащи така наречената
The Nineteenth-Century High Church, която е духовен обра на Самотната планина
Lonely Mountain.
Thror - sir Thomas More
Thrain - William Makepeace
Thackeray (18 July 1811 – 24 December 1863)
Thorin
- Alfred Tennyson, 1st Baron Tennyson, FRS (6 August 1809 – 6 October
1892)
В по-предната
глава бе обяснено, че Микквууд е и образ на широката църква, а запустелият
град Дейл е образ на The
Evangelical Movement in the Church of England. Други религиозни общности също
са отразени, както бе споменато, горските елфи и Томас Харди са така наречените
Презвитериани - Presbyterians,
които се отличават със склонността си към пиенето на алкохол. Хората в града на
дългото езеро са представени като харизматични наследници на опустошения Дейл, това е методисткото движение в английската
църква Methodism. За хобитите народа на Билбо вече споменах това са баптистите
English Baptist.
Библейската
алегория тук е в приемането на словото от вярващите в посланията на Павел.
Chapter 11 – On the Doorstep
Подобно на
други места и тук има комбиниране на символизма в средната земя, събрани са
както части от личните преживявания в Лийдс, така и идеите му за литературата.
Самотната
планина и тайният страничен вход със съкровищата на джуджетата е местна
библиотека, която е била затворена за времето. Толкин е успял по случайност да
влезе трудно намирайки отвореният страничен вход.
Денят на Дурин, когато луната и слънцето са едновременно на небето е образ на
откриването на университета в Дърам, станало със съгласието и финансирането на краля и църквата. Тук това е
сравнено с откриването и на университета в Лийдс. По-интересни са картата и
ключът на Траин. Споменават се
още в самото начало при обсъждането на започването на пътуването, но се ползват
едва в тази глава, при намирането на входа към драконовото леговище.
Зад името Thrain son of Thror се крие рано
починалият автор от началото на викторианската епоха William Makepeace Thackeray (18 July 1811 -
24 December 1863).
Текери не може да се нарече литературен "баща" на Тенисон образ на
Торин и двамата творят от самото начало на викторианския период, но ето
съвпадения между Траин и Текери.
Първото е в
имената, последната буква "н" вероятно е
указание за неуспешните инвестиции в два вестника. Следва залавянето му от
Некромансера в Дол Гулдур, южната част на Миркууд, образ на принудителното за
него започване да пише в известното списание Fraser's Magazine, което Толкин включва като част от
Миркууд. Актът на залавянето от Некромансера е образ на списанието издавано от
фалшификаторите на история от клана и обкръжението на Фрейзър. Траин е описан като почти полудял, а неговата
съпруга има психично заболяване и живее разделно от съпруга и дъщерите си.
Интересната
част за ключа и картата е образ на трудно намерената от Едит ценна приказка The
Rose and The Ring, at Christmas 1854. Хубаво описание има на уикедпедията, къде
се споменава, че думите Босфор и Оксфорд са с единен смисъл. Като приказката
прилича на Хобита, алегория на литературния свят на Англия във викторианското
време. „Ключът” взет от приказката са шифрите на имена и събития в измислен
свят отнасящи се до литературата, а картата е идеята да се създаде един напълно
нов свят. "Средната земя" е мястото, където живеят авторите от
викторианската епоха. В Хобита ключът и картата служат за намиране на
съкровищата завзети от дракона, с това Толкин дава указание за изучаване на
литературата, не само като продукт на някакъв творец, а като съкровище, което
трябва да се намери и убие дракона узурпатор. Това съкровище трябва да се
ползва от вярващите и църквата според идеята на Хобита.
Библейската
алегория тук е в стоенето на Христос пред Храма и поучаването за важни неща
относно словото.
Chapter 12 – Inside Information
Символите са комплексни и многопосочни, но да изглеждат разбъркано
описани, но е трудно да се подредят според някакво правило. Мт.7:13-14 е интересно
описан тук чрез влизане в тясна порта при дракона.
Диалогът между Билбо и Дракона е трети символизъм, това е преразказ за
преговорите между него и издателите George Allen & Unwin LTD of London,
1937, като във всяка фраза на Билбо има описание на книгата за издателите или
някой литературен критик свързан с тях. Кражбата на чаша при първото
разузнаване, без да е забелязан е образ на посещението на Толкин в лондонското
издателство, без да е приет за разговор, но почерпен с чаша чай, която сигурно
е откраднал или поне е помислил да вземе. Съкровищата, върху които лежи дракона
са образ на авторските права на викторианската литература притежавана от
издателството.
Героят Билбо носи викторианската литература, но Толкин преподава
митология. Взимането на чаша от богатството на Смог има връзка с митологична
повест, но сигурно има връзка с негови публикации за времето си или с
преподаването му. Самият акт на кражба на чаша от драконово съкровище е
митологизиран образ на реформа от 19-ти век, в която не само свещениците ще получават вино на причастие, но и
миряните. Разговорът със Смог е образ на отношението на Толкин към един
упадъкът на викторианското творчество. За това Смог споменава за смъртта на
краля под планината и господарят на Дейл, който нямат достойни наследници.
Опърлянето от огнения дъх явно е някакво
лично преживяване от първата среща с издатели, може и да не е за Хобита.
Следват директно преписани титли на
Билбо и дракона, които са образ на преговорите за издаването на книгата.
O Smaug the Tremendous!
O Smaug the Chiefest and Greatest of
Calamities
. . . I come from under the hill, and under hills
and over the hills my paths led. And
through the air, I am he that walks
unseen.
I am the clue-finder, the web-cutter,
the stinging fly. I as chosen for the lucky number.
I am he that buries his friends alive
and drowns them and draws them alive again from the water. I came from the end
of a bag, but no bag went over me.
I am the friend of bears and the guest
of eagles. I am Ringwinner and Luckwearer; and I am Barrel-rider,
O Smaug the Mighty,
Lord
Smaug the Impenetrable
Диалога
не е в пряка реч, а в преразказана форма с кавички, вероятно е воден от негов
приятел или от съпругата му. Издателите са се досетили, че в книгата има
възпяване на викторианските автори, и романтика, но не са „разпознали”
миризмата на хобита, още по-дълбоко скритото християнско и Библейско
анализиране и представяне на литературата. Помощ от езерния град е връзката с
романтиката, язденето на буре е приключенският характер на книгата, а
джуджетата са разгадани като класическите автори, това са използвани козове в представянето на книгата пред
издателите.
Тук се споменава за древния крал
Бладорфин, това е джудже, викториански автор, с когото Толкин се запознава за
първи път в Лийдс, това означава фразата, че копията и мечовете направени за
неговата армия, но не са били доставени или платени. Това е известният за
времето си, но бързо забравен автор. Robert Browning (7 May 1812 – 12 December
1889) = King Bladorthin. Титлата крал е указание и за съпругата му Elizabeth
Barrett Browning (6 March 1806 – 29 June 1861), именно нейното малко име е
ползвано за кралицата – девица Елизабет от 17-ти век, когато Англия не е имала
никакъв крал, а само парламент и страната се управлявала от църквата.
Като името Бладорфин има двоен
Евангелски символизъм, Ев.4:12 и Мт.7:13,14;
Bladorthin = Blade more thin - - -
Bladorthin = Build a door thinner
В края
на главата се споменават и други понятия от класическата викторианска
литература. Изобразени са като съкровища събрани от дракона в самотната
планина.
. . . the
spears that were made for the armies of the great King Bladorthin (long since dead), each had a thrice-forged head and their shafts were inlaid with
cunning gold, but they were never delivered or paid for; shields made for
warriors long dead;
За Браунинг бе обяснено по-горе.
the great golden cup of Thror, two-handed, hammered and carven with birds and flowers whose
eyes and petals were of jewels; coats of mail gilded and silvered and
impenetrable;
Чашата на Трор е нещо свързано с творчеството на Томас Мор,
за сега не мога да разшифровам гатанката, прилича на описание на рисунка, от
някаква нравоучителна митология, най-вероятно прочутата Утопия.
the necklace of Girion, Lord of Dale, made of five
hundred emeralds green as grass, which he gave for the arming of his eldest son
in a coat of dwarf-linked rings
the like of which had never been made before, for it was wrought of pure silver
to the power and strength of triple steel.
Гирион е разкрит като автор, това
е Джон Милтон, но точният смисъл
на огърлицата е също трудно да се разшифрова.
But fairest of all was the great white gem,
which the dwarves had found beneath the roots of the Mountain, the Heart of the
Mountain, the Arkenstone of Thrain.
За магическият камък описанието е по-долу,
когато се използва. Приписан е на Трайн, защото явно Улки Колинс е посветил книгите си на Текери, той никога не е бил в Индия, а Текери е пътувал и живял там.
Библейската алегория е връзката
на диалога между Библо и
дракона с този между Йесус и дявола в пустинята. И шеговито показване на пасажа
Prov 4:20-23 (B40) Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми. (Prov 4:20) Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко
в сърцето си; (Prov 4:21)
Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага. (Prov 4:22) Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето
си, Защото от него са изворите на живота. (Prov 4:23).
Chapter 13 – Not at Home
В тази
глава има описание на състоянието на литературата в следвоенния период на
Англия. Драконът е мъртъв, оставил е наследство от много ценности описани
по-напред
Името
Смог идва от следното лице. Съмърсет Моъм - William Somerset Maugham, CH (25 January 1874 - 16 December 1965) е безспорно голямо име с влияние не
само в литературата, но и публицистика, театър и дори кино. Като неговата слава
е една от най-големите, от британските автори на континентална Европа и дори на
изток в СССР и Азия.
Smaug - William Somerset Maugham
Описание
на S.maug-ham
There
he lay, a vast red-golden dragon, fast asleep; thrumming came from his
jaws and nostrils, and wisps of smoke, but his fires were low in slumber.
Beneath him, under all his limbs and his huge coiled tail, and about him on all
sides stretching away across the unseen floors, lay countless piles of precious
things, gold wrought and unwrought, gems and jewels, and silver red-stained in the ruddy light. Smaug
lay, with wings folded like an immeasurable bat, turned partly on one side, so
that the hobbit could see his
underparts and his long pale belly crusted with gems and fragments of gold from
his long lying on his costly bed.
-
J.R.R. Tolkien, The Hobbit, "Inside Information"
Разделянето
на името е ирония за "smoked ham", от него се издигат тънък дим.
Начинът на лежане върху златото е образ на изкривения начин, по който С. М. се снима, Толкин го подиграва, със заспал вид. Острият и ироничен
разговор докато е невидим е образ на начина, по който той го е критикувал, като
плагиат и бездарник, но после е съжалил за това и позорно е трябвало да бяга
или да спре с критиките по негов адрес. Убиването на дракона е някаква интрига,
с която е спрял негови постановки в "Езерния град" или е попречил на
някакво изучаване или четене на лекции за него в университета на Лийдс. Какво
точно се има предвид с тези имена, с които го нарича не е ясно за сега.
Драконът Смауг получава името си
от Съмърсет Моуъм, но според
ръкописите на Хобита популяризирани от John D. Rateliff, първоначално
името е трябвало да е Pryftan.
Промяната не е с ироничен смисъл, а с расистки.
Pry’f’tan = pretty profane tan
Ирония
за поддържания от Съмърсет Моуъм тъмен тен, един от първите,
ако не основател, то поне главен пропагандатор на тази жалка мода в Англия.
Връзката с тъмния тен необичаен за Англия на времето, освен с smoked ham е и с
личност от времето на викторианството, когото Моъм е имитирал. Медийната му звезда изгрявала
едва по времето на писването на книгата и истинският грабител на викторианско
творчество за времето си е трябвало да е бил критик и съвременник от
викторианската епоха. Това е прочутия сред комунистическите среди, John Ruskin (8 February 1819 - 20 January 1900).
Моуъм му подражава в начина на снимане, Ръскин има рисунка като млад облегнал се на едната си страна, което е имитирано
от Моуъм на няколко фотографии и
то с вид на спящ. Друга връзка на дракона с Ръскин е в смисъла на името му, Ru-skin, rude skin, дракона е описан с непробиваема
кожа, а дори меката му част по корема е покрита с диаманти.
Новелата
Cakes and Ale: or, the Skeleton in the Cupboard (1930) на Смауг се отнася за Томас Харди. В изключително просташки подмятания, като
„Better beans and bacon in peace than cakes and ale in fear", се описват
проблемите на горския цар с дракона преследваш неговите хора. Това даже е била
любимата му новела.
Името
на храната cram правена в езерния град е код за
литературния жанр criminal literature или
crime books, каквито са започнали да пишат за печалба авторите наследници на
романтизма. Тази литература съвпада с описанието на творбата, яде се, но е
гадна като корабен сухар, става за четене на дълъг път.
В
града Лийдс има и много образи на бухали, дори и на емблемата има бухал,
вероятно вдъхновение за прикриването на орките от слънцето, от ята прилепи.
Mi’thr’il - missing threats of illness
Само
здравето е по-ценно от златото, за това джуджетата са били алчни да копаят миртил, но са събудили "демона на древния свят".
Библейската
алегория тук е поучението за влизането през тясната порта Мт.7:13, а не през главния вход от, където драконът би ги видял. Както и други
сходства със здравето идващо чрез словото.
Chapter 14 – Fire and Water
Източници за образа на дракона в региона на
Лийдс вероятно са следните.
На снимката по-долу е показан драконов образ,
като че ли излитащ от Old Yorkshire Bank building, Leeds. Сградата на стара
библиотека, The old library in Holbeck е червена. Мястото се нарича Holbeck и в миналото е било известно като едно от най-индустриализираните,
кръстено е така на името на близка река, а от самотната планина изтича река.
Там са били първите 5 фабрики за производство на локомотиви, но по времето на
Толкин са били вече затворени. Смауг е представен като потомък на древни дракони, последния останал, бълва
огън и дим като стар парен локомотив. Книгите в библиотеката са
"съкровища" според Толкин, а адреса на библиотеката на Nineveh Road придава и Библейска мистичност на
мястото.
Lonely Mountain името идва от рисунка на Рускин известна като Matterhorn Ruskin. Образи в описанието на Lonely Mountain
могат да се намерят и на някои от рисунките на Рускин, като една известна в която той стой
до малък водопад. Самият Рускин
е погребан до продълговато езеро Coniston warer, в село наричано Coniston village.
Bard the Bowman е война от езерния град убил
дракона Смауг, образът е
взет от старата черковна сграда St. Bartolomeu, боядисана в
черно като е описано облеклото на стрелеца. Черната стрела, напомня за роман на
Стивънсън. Толкин свързва черната кула със сребрист връх приличаща на стрела.
Облеченият в черно стрелец е и образ на Петкан, спасеният от канибалите
цветнокож е образ на църквата, която може да бъде спасена от дракона само чрез
викторианските консервативни идеали. Дроздът е образ на името на главният герой
Робинзон.
В Лийдс има и паметник на „Черния принц”,
статуята често е място за кацане на гълъби, а Бард си говори със стар дрозд,
даже на снимки изглежда като чели статуята се е обърнала към птица кацнала на
рамото му. На постамента има образи на стари битки от времето на Едуард
изповедника. Образи вдъхновение за битката на петте армии. Конникът Едуард
подобно на Бард не става крал, а една от ъгловите фигури е някакъв свиреп звяр,
вдъхновение за появата на Беорн на полесражението. Езерният град Есгарот прилича на LEEDS CASTLE, Кент, посетен от Толкин по време на
пътуване до Лондон.
<http://www.flickr.com/photos/johnnyg1955/2697417746/in/photostream>
Разговорът с птици напомня за „Robinson Crusoe”, Думата Robin е за птица от вида на
дроздовете или thrush. Именно стар дрозд пренася информацията до Бард, за
слабостта на дракона. Толкин е включил е изостреното си чувство за хумор и
прави сравнение на героят Петкан от приключенският роман с облеченият в черно
Барт стрелеца, като Бард стрелеца е. Matthew Arnold (24 December 1822 - 15 April 1888), една карикатура е изобразен като държащ арфа и гледащ злобно, известна е
и рисунка на родното му място, до голяма река, а местната черква е с кула с
плосък покрив подобно на празен колчан за стрели.
Смисъл на смъртта на краля под планината и името
Гирион изговорено от
дракона е образ на упадъка на поезията и прозата след края на викторианската
ера. Като смисълът е следният.
John Milton –
Girion = Ring Milton
Girion = give as writing son
Като под господаря на Дейл се има
напредвид класическата новел започната от викторианската епоха, като наследство
от Джон Милтон.
Библейската алегория тук е в повалянето
на сатаната като светкавица Лк.10:18.
Chapter 15 – The Gathering of the Clouds
Конфликтът между джуджетата, с
които е Токин и хората и елфите от друга страна е някакъв езиков и литературен
спор в Оксфорд. Толкин е бил на страната на група изискваща да се увеличи по
някакъв начин изучаването на викторианските автори, като не е ясно как това е
трябвало да се отрази и съвмести с по съвременните писатели.
Roäc son
of Carc – старият гарван
вероятно представя стиловете Romance & Caricature, карикатурата е
старото име на сатирата.
Бифур,
Бофур, Бомбур и компания, тук е мястото да се разкрият и шифрите в имената на
джуджетата.
Смисълът
вложен от Толкин в имената на джуджетата в Хобита е символ на вече починали
автори, но от 13 имена само 10 са на викториански писатели. Торин е и име на
автор, и наименование на стила. Трите последни имена са споменаване на тримата
му сина, за които е трябвало да се грижи докато преподава в Лийдс и пише
текста.
Victorian literature = Thorin
and Company
Alfred Tennyson, 1st Baron
Tennyson, FRS (6 August 1809 – 6 October 1892)
Captain Frederick Marryat (10
July 1792 – 9 August 1848)
Robert
Louis Balfour Stevenson (13 November 1850 – 3 December 1894)
Charles
John Huffam Dickens (7 February 1812 – 9 June 1870)
William
Wilkie Collins (8 January 1824 – 23 September 1889).
William
Morris (24 March 1834 – 3 October 1896)
Andrew
Lang (31 March 1844 – 20 July 1912)
Sir
Henry Rider Haggard, KBE (22 June 1856 – 14 May 1925)
George
MacDonald (10 December 1824 – 18 September 1905)
Charles
Lutwidge Dodgson ( 27 January 1832 – 14 January 1898)
John
Francis (17 November 1917 – 22 January 2003)
Michael
Hilary (22 October 1920 – 27 February 1984)
Christopher John (born 21 November
1924)
Thorin's company were Balin, Dwalin, Fíli, Kíli, Dori, Nori, Ori, Óin, Glóin, Bifur, Bofur,
and Bombur.
Джуджетата
Балин и Дуалин явно са Дикенс и Колинс, в съвместната им пиеса No Thoroughfare,
двамата герои с еднакво име (Walter Wilding), са родени в болница с име
The Foundling Hospital in London. Бащата на джуджетата се казва
Fundin.
Кратко
изясняване за символизма на Фили и Кили
Двете
джуджета Fíli & Kíli са роднини на Торин, като е известна само
сестра му, на която са деца. Но не и техния баща, което е странно, това е
указание, че двамата са образи на писатели близки до викторианската литература,
но различаващи се по произход. Сега намирам, че това са двамата шотландци
Мариат
е приближен до Дикенс, а Стивънсън е бил доста известен за времето си и е бил
възприеман като типичен английски викториански автор.
Ето и
други прилики, джуджетата са млади, когато загиват в последната битка заедно с
чичо си Торин. Образ не само за краткия им живот сравнение с другите автори, но
и на премахването им от списъка за английска литература след първата световна,
от бандата на Вирджиния Улф. Все едно творчеството им е умряло през войната.
Смъртта на Торин е символ на упадъка на викторианската проза в следвоенния
период. Двете джуджета са описани със светлосини качулки и руси бради, символ
на цвета на морските униформи със златисти ширити. Фили има голям нос ирония с
дългия извит мустак на Стивънсън.
Библейската
алегория тук напомня за диалога по пътя към Емаус, където Иесус първоначално
започва да проповядва прикрито, и едва след това се показва, Лк.24:13. Гандалф
се появява първоначално инкогнито и не е разпознат от Билбо.
Chapter 16 – A Thief in the Night
Символизъм на камъка Аркен The Arkenstone
Прочутият камък е код за творчеството на известния
за времето си викториански писател William Wilkie Collins (8 January 1824 - 23 September 1889). Името на скъпоценния камък
идва от на две от най-революционните в литературно отношение творби. Джуджетата
са образи на писателите, но предметите са книги.
Ar’k’e’n’stone =
Armadale (1866) (Wilkie Collins) The Moonstone (1868)
Пожеланието на Бард стрелеца при погребването на
Торин, когато оставя Аркен върху тялото е образ на отношението на Толкин и църквата, образ, на
която е Bard the Bowman = St. Bartholomew's, Armley, към трилъра и криминалето създадени от викторианския автор.
Thorin Oakenshield died in the battle, and he was laid to rest beneath the Lonely Mountain.
Bard placed the Arkenstone on Thorin's breast, saying,
"There let it lie till the Mountain falls! May
it bring good fortune to all his folk that dwell here after!"
(Hobbit, p. 303)
В главата острият диалог е отражение и авторова
оценка на проблемите с авторските права на предната епоха автори, не съм
запознат с подробности, а и едва ли ще мога да отгатна точното мнение на Толкин
по въпроса. Спорът с Торин пред портите на планината е свързан с някои проблеми
във възстановяването на изучаването на викторианската литература за времето.
Явно по времето на Толкин започва изучаване на историята и документите на
унищожената евангелска общност на англиканизма изразена във възстановяването на града Дейл и реабилитиране и интелигентно преподаване
на относно „Високата църква” пак в Оксфорд. Като преди това Толкин и приятелите
му са се преборили с враговете.
Библейската алегория тук е самото заглавие, 1Сл.5:1 защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Matt 24:43; 2Pet 3:10; Rev 3:3; Rev 16:15;
Chapter 17 – The Clouds Burst
Смисълът в
тази глава е обръщение вярващите просто нямат друг изход в борбата срещу
орките, освен да се обединят с интелектуалците от миналото. Такъв е смисълът на
битката на петте армии, обединяване срещу злото с джуджетата е главният замисъл
и послание на книгата.
Главното
действащо лице е Билбо, но най-важният персонаж е Торин и компания. Ролята на
всички други персонажи е да помогнат на Торин да се върне на мястото изградено
от предците му, като другите герои в книгата само му помагат или спират.
Начинът на описанието в някой части изглежда като че ли Торин е жив персонаж
подложен на собствени душевни терзания и страсти, действащ неблагодарно и дори
агресивно към тези, които му помагат с риск на живота си. Цялата книга е все
пак вид ребус по английска литература и нейната история и Торин Дъбовия щит и
джуджетата не са персоналности, а образи на литературата от викторианския
период.
Името Торин
идва от victorian literature = Thorin and Company, като тази фраза е и шеговит
начин да се свърже и името Tolkien към викторианските автори. Най-известното име е Charles John Huffam Dickens (7 February 1812 - 9 June 1870). Неговото лично име е Дъбовия
щит, указание за две от най-известните му книги Oliver Twist & Pick
wick = Oaken-shield. В историята
на името се посочва, че Торин откъсва дъбов клон oak - pick, които върти като
оръжие twist wick. Епична битка е образ на критиките от 20-ти век към
литературата от предходния период в Англия. В тази битка митологичните
враговете на викторианските идеали са персонализирани от двамата главни критици
на Дикенс, орките - “orcs” са
образ на Henry James, OM (15 April 1843 - 28 February 1916), а уаргите или вълкоездачите wargs са Adeline Virginia Woolf (25 January 1882 - 28 March 1941). Макар и
смъртоносно ранен, Торин е изведен от битката от Беорн образ на подробните
тълкувания на Честъртън, който първоначално не обръща внимание на Торин, но
когато разбира, че орките и уаргите са се съюзили срещу него се намесва решително в неговата защита. Тази
митична сцена показва защитата на викторианската литература, но и спасяването и
за публиката от 20-ти век, която има твърде много проблеми с критиката от
орките и уаргите.
Интересна е
и връзката на историята на мястото в Кент, където Дикенс се е срещал с други
писатели и написал най-популярните си книги, Gads Hill Place in Higham, Kent = King under the
Mountain! На линка са показани имена на 10 писателя, ако се има предвид, че
джуджетата Фили и Кили са
роднини на Торин и добави името на Андерсен останал в това имение до края на
живота си както се споменава, то получаваме общо 14 джуджета, както
първоначално е бил планът в Хобита. Трябвало е да има джудже на име Гандалф и
вълшебник на име Блейдорфин.
<http://en.wikipedia.org/wiki/Gad%27s_Hill_Place>
Бащата на
момичето Болг - Вирджиния Улф е много опасният
"орк" Азог, Azog - Sir Leslie Stephen, KCB (28 November 1832 - 22 February 1904). Той е
в основата на образователни реформи в който са изхвърлени много викториански
автори. Това е отбелязано с думата азог.
Azog = A-Z
catalog
Мередит - Даин, го „убива” литературно в мините на Мория, образ на мистичната
литература. Тук трябва да се уточни, че мините на Мория са завладени от
джуджетата и разширени от тях, но самото начало е започнато от гоблините, в
последствие гоблините си връщат мините по времето на Азог, въпреки че е убит в една от битките от Дайн. Чак по времето малко преди Властелина Балин завзема отново мините, но е убит и
джуджетата не ги владеят дълго.
Moria = Thomas More Utopia.
Крепостта
Mount Gundabad е някои от колежите в Оксфорд, в който се
изучава измислена история, щом като е част от the Misty Mountains in the north.
Цитат за
„смъртта” на Торин, викторианската литература след войната.
Dickens's
work has been highly praised for its realism, comedy, mastery of prose, unique
personalities and concern for social reform by writers such as, G.K. Chesterton; though
others, such as Henry James and
Virginia Woolf, have criticised
it for sentimentality and implausibility.
В битката
на петте армии има и друг символизъм от войната, в която и Толкин е участвал.
Както е известно Първата световна започва на балканите в поредица от няколко
войни, в които Русия се намесва активно. Руската Империя е изобразена от
джуджетата , които са искали да нападнат хората и елфите образ на Франция и
Англия, а вълците, уагрите, Болк оркът планинар са образи на Турция, Австро-унгария и България. В
последствие джуджетата се съюзяват с хората и елфите.
Библейската
алегория тук е сражението от Битие 14 и описанието на битката в Откровение 19.
Chapter 18 – The Return Journey
Следва разказ за части от битката
пропусната от Bilbo и митологизиране на някакъв дебат по литература, в който
Толкин е взел минимално участие и не е забелязан, въпреки заслугите си в
помиряването на конфронтиращите се преподаватели и академици. Главата е
трябвало да бъде епилог разказан от Гандалф
и да няма номер за глава, за да може те да са само 17, колкото са дупките на
голфа. В последствие докато се е бавело отпечатването Толкин е решил да разшири
съществено митологията на 19-ти век, добавил е следващата глава и заедно с тази
са станали 19.
Долитането на орлите вероятно е образ
на английските амвони Lecturn, върху които стои Библията при
проповядване, мобилизирани са проповедници и теолози да помогнат в литературния
спор.
Намесата на Беорн в битката на петте армии и убиването на Болг оркът планинар е напомняне на
прочутия дебат на Честъртън от 1922 година против евгениката и другите злини.
Името Bolg звучи митологично, но
всъщност е код за думата girl., като с това се указва за бандата около Adeline Virginia Woolf (25 January 1882 - 28 March 1941)
и фабианското общество с Herbert George "H.G." Wells (21 September 1866 -
13 August 1946) и George Bernard
Shaw (26 July 1856 - 2 November 1950). Самият герой Bolg of the North с железния си боздуган и телохранителите си е
образ на шотландеца Sir James Matthew Barrie, 1st Baronet,
OM (9 May 1860 - 19 June 1937).
Основал клуб по крикет, където се среща с, Arthur Conan Doyle, Wells, and other luminaries
such as Jerome K. Jerome, G. K. Chesterton, A. A. Milne, Walter Raleigh, A. E. W. Mason, E. V. Lucas, Maurice Hewlett, E. W. Hornung, P. G. Wodehouse, Owen Seaman, Bernard Partridge, Augustine Birrell, Paul du Chaillu, and the son of Alfred
Tennyson. Барие е написал и известната си
"Питър Пан" по идея на
някакво момиче, като е направил известно името Wendy от wednesday. За това той и Вирджиния Улф са кодирани с понятие
сходно с баща му, боолг е не българин както мислех в началото, а списък на
автори атеисти, които трябва да изместят християнските.
Bolg – Bold catalog
Ето и някой странични връзки на съвременници
на Толкин.
Clive Staples Lewis (29 November 1898 - 22
November 1963) негов близък приятел може да бъде намерен в едно много интересно
име. Луис е създателят на литературната група „Inklings” и това е иронизирано в
Хобита с името на Dáin II Ironfoot. Името C-live
Staples е иронизирано в телбода, бил е наричан железни обувки. А второто ме Дайн идва от една много интересна
личност, поради близост с датите на раждане и смърт на Луис. Дали е измислена
или е имало наистина такъв човек във Франция, или поне с името Дайн Толкин се шегува с приятеля си
сега е сложно да се установи. Все пак името на джуджето Дайн не идва от митология, а от Dain, Alphonse
[1896-1964]. Дали Луис е приписвал на това име изследванията си относно Софокъл
и историята на ръкописите или ползването на Дайн е само напомняне за чуждоземното изследване или плагиатстване
на Софокъл в момента е трудно да се каже, но поне намерих произхода на името и
символизма на "младото" джудже.
В света на средната земя Dáin II Ironfoot of the Iron Hills in Wilderland, джуджето наследило Торин дъбовия щит, е образ за литературното наследяване на Лорд Тенисон от Джордж Мередит, George Meredith, OM (12 February 1828 - 18 May 1909) в обществото на авторите. Iron
Hills in Wilderland е ирония за
мястото, където Мередит е живеел Box Hill, Wiltshire, където е вторият Ж. П. тунел в
света. Името Дайн е лепнато на
Мередит, заради една от драматичните му творби Diana of the Crossways (1885). Дайн - Мередит наследява Лорд Тенисон в така наречената „Висока
черква” на англиканизма и за
това той е поставен за негов наследник. Синът на Тенисон не е изявен литератор.
Името на град Dale идва от странно
място, в първата и най-значима новела на Мередит The Egoist 1879, има геоиня с име Laetitia Dale. Тази героиня оставя началото на новелизма или на български романтизма
във викторианската епоха. Като герой Дайн
не е основател на Дейл, но се
споменава, че джуджетата са помогнали за построяването му. Дума за „дейл” се среща и в новелата на Уилки Колинс спомената по-горе Armadale 1866.
Библейската алегория е в признанието,
че Билбо е ядял много от хляба и
виното на елфите, образ причастието. Което е признание на близките връзки с
хора не членове на официалната черква, нещо неподходящо за правоверен католик.
Chapter 19 – The Last Stage
В самият край на новелата след
преминаването на Ривъндейл и малко преди да се завърне в дупката си е
рецитирано следното стихотворение.
Roads go
ever ever on,
Over rock
and under tree,
By caves
where never sun has shone,
By streams
that never find the sea;
Over snow by
winter sown,
And through
the merry flowers of June,
Over grass
and over stone,
And under
mountains in the moon.
Roads go
ever ever on
Under cloud
and under star,
Yet feet
that wandering have gone
Turn at last
to home afar.
Eyes that
fire and sword have seen
And horror
in the halls of stone
Look at last
on meadows green
And trees
and hills they long have known.
След което следва възклицание на
Гандалф, в което той разбира, че хобитът е напълно различен от времето, в което
е тръгнал. Това емоционално излияние е нещо нормално за такива преживявания
като дракони, голлуми, армии от вълци и гоблини. Но в случая Гандалф ни
представя нещо по-различно. Не Билбо е различен, а е различен Хобит, тоест вече
Билбо прави различно представяне и обяснение на Библията, според смисъла на
значението на думата Хобит.
Възстановяването на град Дейл с помощта
на Балин е образ на подновеното евангелско изучаване на викторианството и
отделянето на подходящо внимание на Дикенс.
В главата има доста лични моменти, за
това ще спомена няколко от образите в продължението на Хобита, Властелина. Поне
до мините Мория има няколко места, в които историята е свързана с Хобита, едва
след излизането от Мория вече повествованието от опит за свързване на
викторианските автори поезията и фантастиката се прехвърля върху следвоенната
литературна критика и проблема в либерализирането на английското образовани.
Дори почти всички лични моменти са пречупени през възприемането на децата и
приятелите на Толкин.
Дол Гулдур най-тайната част от Хобита и
три основни източника.
Приказната новела Хобита, е книга за
пътешествие в света на английската литература от Толкин, като само изглежда да
има множество препратки към митологията. В действителност пътуването е една
чудна енциклопедия с корекции в историята и произхода на много от литературните
произведения. Въпреки огромното количество разкрити препратки към разни минали
творби и дори цели епохи в писменото творчество. В основата на книгата са
поставени три класически произведения. Първото и основното е The Pilgrim's
Progress, написано някъде в средата на 18-ти век от няколко автора от Уелс.
Второто произведение със значение за стила и сюжетът е Alice's Adventures in
Wonderland, 1865, което не е литературен нонсенс както се твърди, а критично
представяне на света на Оксфорд, като „заешката дупка” за обикновените
читатели, особено за малолетните. Следващото, което може да се приеме като
творба със съществен принос в стила на новелата е доста изненадващо заглавие.
Това е съвременната на Толкин новела Ulysses, 1918/20 имитация както на Омир,
така и на класическа поема на Тенисон, но вместо свързването на Библейски
образи с живота на обикновения английски вярващ са използвани такива познати на
автора от Дъблин Ирландия с фантастични препратки към Одисеята.
Ulysses разкрива и една интересна
връзка, новелата не е продукт на античното минало. Митът за троянската война е
съществувал от древността, но автора Омир не е никак древен и е започнал първо
с Одисея, в която разказва за завръщането на Одисей в къщи като имитация на
пътуването на The Pilgrim's Progress. Едва след това се е появила значително
по-персоналната Илиада изпълнена с драмата на романтизма в Англия от началото
на 19-ти век. Самото име Homer е код на фразата „home rest”, което е и целта на
Odiseus - Ὀδύσσεια на
гръцки фразата има значение на оплакване ( Ὀδύ ) в изобилие ( σσεια ). Гръцките
строфи са дело на преводач, занимаващ се с някоя театрална трупа развличаща
публиката в Лондон с идиотско - драматични бози, по подобие на измислицата на Софокъл.
Ann (Ward) Radcliffe (9 July 1764 - 7
February 1823). Във Властелина Ан Радклиф както съм споменавал по-рано е
представена чрез впечатляващия образ на Галадриел. Galadriel = Ann (Ward)
Radcliffe. Тук само се намеква за нейното дело чрез останките на Dol Guldur,
където се е заселил некромансера, който е James Augustine Aloysius Joyce (2
February 1882 - 13 January 1941). Именно той получава в Хобита това прозвище, в
Улисис като че ли възкресяват старите мъртъвци от Одисеята. Залавянето на
бащата на Торин Траин от Некромансера е указание за мъчителното четене на
Улисис поради гадния стил на писане и плагиатстването от поема със същото име,
но написана преди 100 години от Тенисон.
Игнорирани известни
автори от 19-ти, вероятно за да се разгледат в продължението на
Хобита „Властелина” са следните;
George Gordon Noel, 6th Baron Byron, FRS (22 January 1788 –
19 April 1824) & William Godwin, ( 3 март 1756 — 7 април 1836). Балрога е
образ на двамата псевдонима - Уилям Годуин и Лорд Байрон. Други измислени
псевдоними са William Blake (28 November 1757 – 12 August 1827) и Sir Walter
Scott, 1st Baronet (15 August 1771 – 21 September 1832). Дали Толкин е
отгатнал, както и аз, че това не са реални хора както се приема масово, а само
псевдоними не е ясно.
Относно произхода на 9-те Черните конници преди време бях
намерил връзка с кулата с 9 гаргойла в крепостната черква на Витемберг в ГДР,
описано в този пост;
http://bogoizbrania.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/01/19/otnovo-poiava-na-luter-v-srednata-zemia.475560
Деветте черни конника са също пропуснати образи от 19-ти век
в Хобита. Саурон в литературен образ е William Hazlitt (1778 - 1830), а 9-те
конника са лондонския кръг от автори и публицисти;
While in London Hazlitt became friends with a group
of writers with radical political ideas. The group included Percy Bysshe
Shelley, Samuel Taylor Coleridge, Charles Lamb, William Wordsworth, Thomas
Barnes, Henry Brougham, Leigh Hunt, Robert Southey and Lord Byron.
Саруман - Робърт Саути и хуманизма, Могилната твар - Робърт
Грейвс са други образи във Властелина.
Том Бомбандил и Голдбери са образи на брата Толкин и
съпругата му, за това Том Бомбандил не взема пръстена и той няма власт над
него. Хилари е само 2 години по-малък от брат си. Някое от децата на брата на
Толкин Хилари е в образ на Samwise Gamgee. Трите Хобита; Фродо, Мери и Пипин са
образи на тримата му сина,
С това литераторите
в Хобита и началото на Властелина почти свършват, следват вече твърде лични
места. Срещата пред портите на Гондор между Гандалф и краля — вещица на Ангмар,
и краткият диалог е образ на заболяването на Толкин, през 1923 година. Едит
заминава с децата в градината на брат му. Следват още по-странни лични събития
митологизирани в романа, битката на полетата Пеленор е образ на усилията на
децата и съпругата на брат му Хилари в борбата с паразити и гарвани нападащи
плодовете в градината. А довеждането на немъртвите, нарушили клетвата си от
Арагорн показва, че Толкин след оздравяването си е посетил градината и е
извадил някое старо плашило, с което да пропъжда птиците нападащи плодовете.
Донесъл е и някакъв препарат против паразити преселници от континента, образ на
„пиратите” победени предварително от „немъртвите”.
Елфическият
пълководец от Силмарилион, със злочеста съдба явно е получил името си от този
янки. Orison Swett Marden (1850 - 1924) = Maedhros.
Maedhros = Marden Orison Swett
В трейлъра на Хобита бе показана
шокираща сцена, в която Галадриел нежно гали Гандалф по косата. Това не е
символ на нежност и дори не е по време на първото посещение на Гандалф в
Ривърдейл. На връщане Гандалф заедно с Билбо се появява отново в долината на
Елронд този път криейки пръстена, Галадриел е усетила силите му да действат
отново, но не чрез реалния му създател. За това тя е при Гандалф мислейки, че
той е носителят. Забележете, че кадърът я дава в гръб, а физиономията на
Гандалф е учудена и шокирана, явно тя е направила някоя от физиономиите,
каквато Билбо при вида на пръстена в ръката на Фродо, пак в Ривъндейл, но във
Властелина. Първоначално помислих, че тази лична среща се касае за пътуването
до Дол Гулдур, но Гандалф отива там сам, в Хобита може да я има поява на
Галадриел, но не и мястото и Лот Лориен, което във Властелина е точно срещу Дол
Гулдур, на запад от Андуин.
Връзката на Улисис с Дол Гулдур е в
това, че първите му публикации са в американско списание на части, подобно на
гората Миркууд, образ на списанието Блекууд магазин, многогодишно издание от
средата на 19-ти век за мистика и готическо творчество.
John Forster (April 2 1812 – February 2 1876) frerin
John Forster – frend Forster - frerin
The End
No comments:
Post a Comment