Божието всеоръжие

От десети стих Павел увещава читателите си за останалите неща ( λοιπον ) да увеличават в Господ държането ( κρατει ) на пълнотата ( ισχυος ) негова. 11ст. не е облечете се,( ενδυσασθε ) а представете се, изиграйте ролята, често се споменава за дреха в стиха, но не е обличане, защото се ползва и за друго, чрез което оръженосеца се представя. ( πανοπλιαν του θεου ) „Божието всеоръжие“ или по скоро "съединено поставено в Бога", не е точно дума за оръжие, всъщност в Библията няма точна дефиниция на вещ с военно предназначение. В този пасаж Павел разглежда повече проблема на приемане, ползване и подготовка за бой, не толкова за видовете и предназначение на доспехите. Подчертава се участието на самия Бог в подготовката за воюване с тази фраза. ( στηναι ) е преведено устоявам, противостоявам в ст. 13, но всъщност е част от думата за възкресение ( αναστηναι ), което е явно показва някакво съществуване в условията на дяволски действия или пак нещо специфично, ( μεθοδειας ) вече трета уникална дума само за този стих. В Ст. 12 всичко е "ок", освен превода на думата "борба", отново уникалната дума ( παλη ) не е отбелязана с уникално значение, а то явно е нещо като отново или пак. Така смисъла на стиха става, "Защото не сме ние пак (само) плът и кръв, а сме началства и власти, "космократори" в тъмнината на времето, "пнеуматика" на злото поднебесно. Като цяло смисъла е запазен, но липсва в нашия превод "тъмата". Ст 13 има специфична дума ( αναλαβετε ), същата дума се ползва и в стих 16 за щита, смисъла е "добави идвайки до това". Противостоя ( αντιστηναι ) като в ст. 11, фразата ( κατεργασαμενοι στηναι ) е преведена навсякъде като "устоите всичко" или подобно, всъщност дългата дума "катергасаменой" значи "нещо става произвежда се вследствие на предходното", така значението на втората част трябва да е като противостоите, изграждане така устойчивост. Ст. 14 самото описание на бойните доспехи започва с ( οσφυν ), среща се за Йоан Кръстител и се превежда като слабини. Явно е не само пояс, но и нещо повече. Йоан не е носел броня в пустинята, но със сигурност е покривал "слабините си" от кръста до коленете, дали е бил гол нагоре вероятно да, но надолу е бил целомъдрено покрит с камилска козина. Хубава аналогия, християнина трябва да носи за долна част на бронята бричовете на Йоан, специалното в тях е, че те са изпъквали със странната си материя, но защитата е била явно „магическа“ или по скоро свещена. ( θωρακα ) Топака е нагръдника или горната част на бронята, тя прикрива гърдите и ръцете и със сигурност е била нещо като яке. Праведността явно е нещото, което защитава сърцето, белия дроб и ръцете. Така само имайки праведност може да работи правилно сърцето, тоест основата на живота, можем да вдишваме въздух правилно, което е символ на Духа, и ръцете ни ще са защитени от увреждане щом са покрити с праведност. Ст.15 обуването на краката е уникална дума, но поне е логична, ползва се само на места, където човек е пратен от самия Христос лично, Мр.6:9 и Дн. 12:8. Така обуването на сандали в предните два случая е споменато, защото такава е била юдейската мода. При ефесяните следва среща с противник и обуването е с бронирани чепици. Специфичното тук е в ( ετοιμασια ), българския и руския са превели "готовност", но някой английски преводи дават по точното значение, че обувайки обувки така се подготвя Благовестието на мира. Не е статично изчакване, а действие. Ст. 16 ( θυρεον ) отново уникална дума, според речника произлиза от думата за врата "тура". Може би щитовете са били сгъваеми, по интересно е, че в Йн.10 Христос сравнява себе си с врата, така щита-врата трябва да са затвори за враговете, и да се отварят само за приятели. Думата за стрела ( βελη ) е уникална също и прилича много на думите за; Авел, Велиал и Иезавел. Дали има някаква връзка за сега не мога да установя, запалената стрела не може да лети далече, лесно човек може да се предпази, ( πεπυρωμενα ) вероятно не е запалени а предизвикващи запалване стрели, „мена“ значи "на теб". Ст. 17 ( περικεφαλαιαν ) изглежда повече като покриване на глава, но само тук така се изобразява като ( σωτηριου ) сотерията - спасението. Спасението се среща често и навсякъде дори и тук се посочва, че е нещо което се приема, нещо направено на земята, но дошло от горе. Ето защо никъде в Марк или Матея няма сотерия, в тези Евангелия се говори за самия Христос, не за това, какво е направил за нас като в Йоан, не и за какво хората са получили от него като в Лука. Махайрата на Пнеумата е Ремата на Теоса, меча сечащ Духа е рема от Бог. Ремата е във човека и с този меч се воюва срещу враговете на личността и индивида. Този меч се ползва не срещу други хора, а срещу нещата, които те се опитват да прокарат чрез нечестивия вътре в човека, неизползването на такова оръжия превръща човека в жертва на злото. Допълнение; Намерих и символизма на обуването на благовестието, така се символизира обединението на декалога символа на Закона на две части, както съм описвал декалога трябва да се раздели на две части, едната за Иесус, другата за Светия Дух и за това трабва да сме обути с объвки, вътре в които са десетте заповеди.

Мечове и копие

Мечове

Най известния меч е в Лк.2:35, ( ρομφαια ). В От. същата дума се среща още пет пъти и там винаги е за меч от устата на Господ или образ за Божествено наказание. Явно ромфая не е точно някакъв нож, а дума свързана с думата, Ром или Рим, дума свързана с някаква духовна власт. Също така превода на стиха в Лука е по друг, не душата на Мария ще бъде "пронизана", а ( διελευσεται ), в нея самата ще има душа, която ще има силата или властта. Ангела съобщава на Мария нещо важно и ново за юдейн, от човек, нейното дете ще дойде Слово и сила на земята, не чрез ангел като него. "Ромфаите" в От. ще се разглеждат отделно.

По разпространена и явно буквална дума за меч или нож е думата ( μαχαιραν ). В Евангелията се среща за залавянето на Иесус, когато идват срещу него със сопи и мечове и Иесус ги пита така като срещу разбойник ли са дошли. Реалната причина е, че са дошли да имитират ечемичната жетва и вършитба, както и заколването на пасхалното агне. Другите места са в Мт.10:34, зловещото място където обявява не за мира "ейрене", което е не само липса на война, а и просперитет и развитие. В последващите стихове се говори за човека. Като този човек не е вярващия, а човека като олицетворение от юдейна, които само са човеци за Христос. С този стих и пасаж се вижда, че човека, тоест истинския юдейн ще бъде преследван от децата си. Тоест вярата която ще дойде, ще е вяра, която следващото поколение юдеи ще се обърнат срещу. Истинската вяра ще бъде преследвана, както апостолите и другите повярвали чрез тях. Следващото място е Лк.21;24, на пръв поглед изглежда този стих да е проблем за моята теза за потапянето на града от морето, защото като чели се казва, че той още стои, но там не живеят евреи. в този стих броя на уникалните думи е уникален, направо ме уплаши гръцкия тук.

²⁴ και πεσουνται στοματι μαχαιρης^α μαχαιρας^τσβ και αιχμαλωτισθησονται εις παντα^τσβ τα εθνη παντα^α και ιερουσαλημ εσται πατουμενη υπο εθνων αχρι ου^α πληρωθωσιν καιροι εθνων Лк.21;24

( πεσουνται ) превежда се навсякъде като паднал, всъщност е нещо като поставен, сложен не чрез вътрешно действие, а чрез външна сила.

( στοματι ) първа "бомба" за стиха, навсякъде е уста или дори гърло, но само тук само сега, тук е острие! Как ли пък не, ето място където тълкуванието е насилило знанието , политиката е осквернила мъдростта със скверните си гнусотии! Но това не е проблем за bogozbrania.

( αιχμαλωτισθησονται ) рекордно дълга дума, като е очевидно че трябва да се раздели на две ( αιχμαλωτι - σθησονται ) първата част е нещо като омайване с приказки, втората се среща като част от думата за съблазън и има смисъл на самоволното отделяне при съблазънта. Тоест съблазънта е с по конкретни указания от колкото в нашия език, тя е резултат то самоволно действие на разграничаване, среща се в случая когато Петър се съблазнява. Думата има смисъл на нещо подобно на съблазън. Хората след като им се приказва, вероятно от устата на "ножарите" ще започнат да се самоотлъчват.

( εθνη ) се оказва правилно преведената дума, която отключи смисъла на първата част на стиха, която е до второто "кай". Той е "И поставя се уста със сила изясняваща за същността по всички народи" понеже не мога да свържа смисъл на нашия език в директните думи, ето и обяснението му, след разпъването не само юдеите, но и народите ще имат глас и знание и сила да бъдат учени".

( πατουμενη ) втората "бомба", града няма да е "тъпкан", що за гадост, Иесус да наказва Йерусалим с езичници! Самия Йерусалим ще "ходи" или ще се разпространи самия град като чели ще се пренесе.

( πληρωθωσιν ) дума за изпълнение на нещо като пророчество.

Така втората част на стиха става със смисъл, не че града ще бъде тъпкан, а че ще бъде за определен период сред народите, защото сегашното му място ще бъде залято от морето.

Следват две места на "махайра" в Йоан, които са за меча на Петър, не се споменава за мечовете на стражата. В деяния местата са също само две, първия меч там е с който е бил убит Яков, следващия е за началника на затвора в Лидия. Така като гледам текста не става на въпрос за самоубийство на началника, а за бързо вадене на меч и нападение на затворниците, които са били все още там. Не само Павел и Сила са били в този пандиз, имало е и местни криминали, които началника не е искал да остави да избягат и е извадил меча за да ги изколи собственоръчно. Когато някой се самоубива това не става внезапно. Предполагам ситуацията е била с някаква пророческа имплементация, Павел и Сила сред разбойници получават небесно посвещение и освобождение, но то не е за да се пуснат престъпниците на свобода, а да се даде освобождение за грешниците и в естествения свят. За това Павел се е развикал, „не ни коли лично ние сме тук не бягаме, освободени сме от греховете си“.

Следват няколко важни споменавания на "махайра" в посланията, където меча е споменат веднъж в Римляни като атрибут на поставен от Бога управник. Ето тази е основната тема, която ще разгледам но в друг пост, че този зе да става дълъг. Ще докажа в следващите постове, че във времето на СЗ управниците са били поставяни по Божи промисъл и ножарите са били образ на силата на Духа на земята, сега обаче не е така. Вече няма такова нещо като управник поставен да носи меч, днес мечоносците са елфите както ги описва Професора. Меча днес е духовен и сегашните мечоносци са хората на Духа. Но за това в следващ пост.

Копие

Единственото копие в НЗ е в;

³⁴ αλλ εις των στρατιωτων λογχη αυτου την πλευραν ενυξεν και ευθεως^β ευθυς^τσ εξηλθεν ευθυς^α αιμα και υδωρ Йн.18:34

( λογχη ) отново уникална дума, не е сигурно дали е копие. Първата сричка е Лог и е първа и за „Логоса“. Символизма на копието ще се изясни още веднъж.

( δεξιολαβους ) е копиеносци в Дн.23:23, но тук пак имаме явно тълкувание, защото думата трябва да се раздели на ( δεξιο - λαβους ), първата е със значение на дясно, а втората на нещо като смеси напълни или може би попълни. Предполагам, че общото число на войните, които са взети е 200, от които седемдесет коня :-). Имаме само двама стотника, което предполага обща численост от 200 войника, но е възможно тук да има промяна в правилата, прецедент в който към двестата пешеходеца са добавени и и 70 ездача.

Следва разглеждане на „Божието всеоръжие“ и оръжието в СЗ. Интересното е, че тук оръжие се ползва срещу юдей, докато в СЗ юдейн бива убит от оръжие при много специални обстоятелства, винаги при наказание за нещо, дори и за Йоан Кръстител се споменава да е заколен, но не е написано за нож.