Божието всеоръжие

От десети стих Павел увещава читателите си за останалите неща ( λοιπον ) да увеличават в Господ държането ( κρατει ) на пълнотата ( ισχυος ) негова. 11ст. не е облечете се,( ενδυσασθε ) а представете се, изиграйте ролята, често се споменава за дреха в стиха, но не е обличане, защото се ползва и за друго, чрез което оръженосеца се представя. ( πανοπλιαν του θεου ) „Божието всеоръжие“ или по скоро "съединено поставено в Бога", не е точно дума за оръжие, всъщност в Библията няма точна дефиниция на вещ с военно предназначение. В този пасаж Павел разглежда повече проблема на приемане, ползване и подготовка за бой, не толкова за видовете и предназначение на доспехите. Подчертава се участието на самия Бог в подготовката за воюване с тази фраза. ( στηναι ) е преведено устоявам, противостоявам в ст. 13, но всъщност е част от думата за възкресение ( αναστηναι ), което е явно показва някакво съществуване в условията на дяволски действия или пак нещо специфично, ( μεθοδειας ) вече трета уникална дума само за този стих. В Ст. 12 всичко е "ок", освен превода на думата "борба", отново уникалната дума ( παλη ) не е отбелязана с уникално значение, а то явно е нещо като отново или пак. Така смисъла на стиха става, "Защото не сме ние пак (само) плът и кръв, а сме началства и власти, "космократори" в тъмнината на времето, "пнеуматика" на злото поднебесно. Като цяло смисъла е запазен, но липсва в нашия превод "тъмата". Ст 13 има специфична дума ( αναλαβετε ), същата дума се ползва и в стих 16 за щита, смисъла е "добави идвайки до това". Противостоя ( αντιστηναι ) като в ст. 11, фразата ( κατεργασαμενοι στηναι ) е преведена навсякъде като "устоите всичко" или подобно, всъщност дългата дума "катергасаменой" значи "нещо става произвежда се вследствие на предходното", така значението на втората част трябва да е като противостоите, изграждане така устойчивост. Ст. 14 самото описание на бойните доспехи започва с ( οσφυν ), среща се за Йоан Кръстител и се превежда като слабини. Явно е не само пояс, но и нещо повече. Йоан не е носел броня в пустинята, но със сигурност е покривал "слабините си" от кръста до коленете, дали е бил гол нагоре вероятно да, но надолу е бил целомъдрено покрит с камилска козина. Хубава аналогия, християнина трябва да носи за долна част на бронята бричовете на Йоан, специалното в тях е, че те са изпъквали със странната си материя, но защитата е била явно „магическа“ или по скоро свещена. ( θωρακα ) Топака е нагръдника или горната част на бронята, тя прикрива гърдите и ръцете и със сигурност е била нещо като яке. Праведността явно е нещото, което защитава сърцето, белия дроб и ръцете. Така само имайки праведност може да работи правилно сърцето, тоест основата на живота, можем да вдишваме въздух правилно, което е символ на Духа, и ръцете ни ще са защитени от увреждане щом са покрити с праведност. Ст.15 обуването на краката е уникална дума, но поне е логична, ползва се само на места, където човек е пратен от самия Христос лично, Мр.6:9 и Дн. 12:8. Така обуването на сандали в предните два случая е споменато, защото такава е била юдейската мода. При ефесяните следва среща с противник и обуването е с бронирани чепици. Специфичното тук е в ( ετοιμασια ), българския и руския са превели "готовност", но някой английски преводи дават по точното значение, че обувайки обувки така се подготвя Благовестието на мира. Не е статично изчакване, а действие. Ст. 16 ( θυρεον ) отново уникална дума, според речника произлиза от думата за врата "тура". Може би щитовете са били сгъваеми, по интересно е, че в Йн.10 Христос сравнява себе си с врата, така щита-врата трябва да са затвори за враговете, и да се отварят само за приятели. Думата за стрела ( βελη ) е уникална също и прилича много на думите за; Авел, Велиал и Иезавел. Дали има някаква връзка за сега не мога да установя, запалената стрела не може да лети далече, лесно човек може да се предпази, ( πεπυρωμενα ) вероятно не е запалени а предизвикващи запалване стрели, „мена“ значи "на теб". Ст. 17 ( περικεφαλαιαν ) изглежда повече като покриване на глава, но само тук така се изобразява като ( σωτηριου ) сотерията - спасението. Спасението се среща често и навсякъде дори и тук се посочва, че е нещо което се приема, нещо направено на земята, но дошло от горе. Ето защо никъде в Марк или Матея няма сотерия, в тези Евангелия се говори за самия Христос, не за това, какво е направил за нас като в Йоан, не и за какво хората са получили от него като в Лука. Махайрата на Пнеумата е Ремата на Теоса, меча сечащ Духа е рема от Бог. Ремата е във човека и с този меч се воюва срещу враговете на личността и индивида. Този меч се ползва не срещу други хора, а срещу нещата, които те се опитват да прокарат чрез нечестивия вътре в човека, неизползването на такова оръжия превръща човека в жертва на злото. Допълнение; Намерих и символизма на обуването на благовестието, така се символизира обединението на декалога символа на Закона на две части, както съм описвал декалога трябва да се раздели на две части, едната за Иесус, другата за Светия Дух и за това трабва да сме обути с объвки, вътре в които са десетте заповеди.