Има нещо гнило във Вавилон

(Formula Missae) Тъмната страна на религията

Преди малко реших да гледам отново „Mеждузвездни войни“ епизод 4, първия филм от 1977 и за първи път забелязах някои неща.

Първия път бях впечатлен от размаха на специалните ефекти, космически кораби, лазерни мечове, роботи и извънземни бяха на екрана като чудеса на живо, още помня как цялата публика в претъпкания киносалон ахкаше в мистичен захлас пред движещите се рисунки на тъмния фон. Втория път, в началото на деветдесетте, когато святкащите лазери бяха вече демоде, а принцеса Лия вече ми правеше впечатление като твърде невзрачна за главна героиня, а нескопосаното и бягане от щурмуваци бе направо жалко. Но най ме дразнеше при второто гледане честото повтаряне на окултната фраза „нека силата да бъде с теб“, дори и на бекграунда. Сега тази фраза не само не ме подразни, а застана като въпрос, какво разбирам от вярата в „древната религия“, както се изразяваше Лорд Вейдър.

Силата във филма е само за богоизбрани рицари джедай! Рицаря е нещо много повече от всичкото простолюдие наоколо, може да им влияе на мозъците, да е в перфектно здраве дори и на преклонна възраст, дори да избягва светлинни лазери. Джедая е толкова богоизбран, че не губи силата дори и да премине на тъмната страна. Той има висше призвание и служи на силата независимо дали това е добро за хората или не, хора и извънземни и роботи бяха като пионки за тази безлична сила, важен бе самия богоизбран джедай и неговото служение.

Това много ми напомни за една важна особеност на католическата вяра по времето на Лутер, тя бе като „силата“ на междузвездни войни, тя бе само за свещениците. Едно от най големите разделения на католицизма е това разграничаване на свещеници и простолюдие, което е най демонстративно при месата. Този обред е окултно-тоталитарно-сектантско изобразяване на общението чрез Христос със Словото и Изкуплението, което символизират хляба и виното.

Освен в четирите Евангелия, 1Кр:11 е единственото място, в което се споменава за господната вечеря. В ст. 24, 25 и 26 имаме фразата ( τουτο ποιειτε οσακις ), смисъла на „осакис“ се оказва по друг от колкото на всички преводи. Думата е сходна със думи за вретище или „сакки“. Самия смисъл на тази глава е да се смъмри непристойното поведение на самото причастие от хора които се напиват. Павел не забранява пиенето на вино, а казва че всичко трябва да става с благоговение и че неуважението към виното и хляба може да се накаже строго с болести и дори смърт. Превода на стихове 25 и 26, не е „всеки път правете . . . “, а е; „това като правите скромно да е“, изброеното по горе приемане на хляба и вино. На хората в Коринт проблема им е бил, че като са разбрали, че това е важен ритуал, са прекалили до степен на разгневяване на Духа. Папистите са опорочили практиката в друго направление.

Ще разгледам и историческия аспект на господната вечеря или причастието или католическата меса, както се нарича практиката в различни периоди. Ще започна направо с най надеждните сведения в историята, а те са за реформата на месата по времето на Лутер и реформацията. Освен 95-тезиса, в които е обявен кръстоносен поход на индулгенциите и оправдаването на грехове чрез такса и отхвърлянето на властта на римския папа като наследник на Петър и Павел и единствен авторитет на църквата. Другата значима реформа е в драстичната промяна на самата меса, както като функция, така и като доктрина и идеология. За мен бе шокиращо да разбера, по време на месата на хората не се е предлагало вино, а то е било само за свещеника. Това е направо зашеметяващо, защото смисъла на виното е да се приеме изкуплението, което бе приготвено от времето на грехопадението и бе изобразено чрез кръвта на Христос. Той за това и умря и възкрусна, за да предаде това изкупление на живите и възкръсна, за да има свое истинско тяло. С тези неща католиците не само се подиграваха богохулствено с изкуплението, заявяването, че се превръща в кръв, но дори и не го предлагаха на хората, като израз на приемането на освещение и изкупление. Все едно канибализираха кръвта и оставаха хората без изкупление. Дори е имало и нещо още по ужасяващо и неразбираемо, преди Лутер хората дори не са имали правото да се молят за прощаване на греховете си, трябвало е да тичат при свещеника, да се изповядат и да си купят индулгенции за целта. Така свещениците бяха точно като тези рицари джедай, те владееха „силата“ за разлика от другите.

Този революционен акт на реформацията е показател на нещо друго, тази джедайска църковна организация всъщност е основана от описания по рано папа Пий 2, палячо и измамник. До преди него хуманистите, какъвто е и той самия са използвали религията за да мамят и експлоатират простолюдието, но едва при него нещата са централизирани. Самата доктрина на месата е доста нова и фактически не е съществувала много преди времето на Лутер, само няколко поколения преди това. Което е и поредното доказателство за приблизителното ми предположение, че от времето на Христос до сега няма повече от 1000 години.

За първи път Меланхтон дава на хората във Витемберг причастие с вино и всички се молят заедно за греховете си. Записан е и един интересен случай, по време на една от първите обновени меси Карлщадт е подал чашата на местен вярващ, той е бил толкова развълнуван и така се е разтреперил, че е изпуснал чашата и въпреки поканата се е страхувал да я вдигне и е трябвало да прекъснат причастието заради невежеството и страховете на хората. Според някои тълкувания това е символично за тогавашната реформация, тя дава истинското Слово на хората и дори приготвя и изкуплението, но хората не успяват да го приемат.

Sententiae veterum aliquot patrum de caena domini (1530) and especially De ecclesia et auctoritate verbi Dei (1539).