Горчивата истина

Горчивата истина за Химията и Храните

Вчера гледах видео лекция за демонизирането на царевичния сироп. Sugar - The Bitter Truth, има го в колибката и на торентите със субтитри. Освен напъване на несвързани обяснения и насаждане на страх и невежество все пак ще започна с нещо, което наистина разбрах от тази лекция. Първото е, че се затвърди мнението, че всеки на държавна издръжка е част от някаква секта или масонска ложа и в никакъв случай не трябва да му се доверявам. Другото е, че всичко, което чуваме като "наука" за биология и химия на обмяна на веществата е 100% лъжа и пропаганда. Това бяха добрите новини от лекцията, а ето и лошите. Внушения за езическа философия, като добър протеин и лош, добра фруктоза и лоша и дори и брътвежи за ин и ян. Сякаш не се говори за химия, а за религия. Антиамериканската пропаганда и оплюването на Никсън, човека бил зъл, защото направил храната евтина, по голяма изродщина не можах да си представя, дежурното свързване на големи компании с имагинерното зло, срещу което трябва да се борим геройски, като вярваме сляпо. Недоказуеми твърдения опитващи се да обяснят сложния строеж на живите тъкани и метаболизма. Неизброимо количество измислена статистика и още по измислени и недоказуеми данни за действието на царевичния сироп.

Понеже лекцията беше ужким за вредното действие на фруктозата, която била царевичния сироп и сравняването и със захарта ще дам малко образователна информация за всичките лъжи и пропаганда по въпроса. Сладостта в захарта идва от нектароподобни вещества в растенията, тези сладки на вкус съединения са предназначени за изграждане на клетките на растението и се предвижда да бъдат свързвани в значително по сложните целулоза, нишестета и подобни, както в тръстиката и цвеклото, така и в царевицата се съдържат такива вещества. При производството на захар чрез смилане те лесно се разтварят във вода след което се добавят сулфати и дори сярна киселина, след което се сипва вар, с която се образуват кристалите на захарта, сулфатите полепват по себе си нектароподобните вещества, които се пренасят в кристалите, които служат за да се увеличи обема на продукцията и да се запази сладкия вкус. Това е цялата истина за захарта, всичките тези теории за глюкоза, фруктоза, поли въглехидрати са само плах опит за обясняване на доста сложните живи тъкани, за които със сигурност се знае само, че са въглеродо-водородни съединения. Как точно се свързват и съществуват, е неясен процес подобно на фотосинтезата и строежа на белтъците. Глюкоза и фруктоза са само съединения, за които се предполага, че се получават след химическо третиране с киселини на нектароподобните вещества. Всъщност не знаем как са изградени веществата и тъканите в растенията, само може да се гадае. При царевичния сироп имаме подобна техника за получаване на сладко съдържател, които във филма бе обявен за "фруктоза" и то от лошата. Естествено белези за разпознаване на лошо и добро при химията не бяха дадени от болшевишкия агент, освен неговите измислени твърдения. При захарта лошото и вредно нещо са именно сулфатите. При царевичния сироп се слагат бактерии, които ужким правели ензими, но те въобще не са за да "разцепват" полимерната въглеродна структура, както пише в Уикетпедиата, те служат само за да сгъстят водо-съдържащия сироп и да му придадат полезни за обработка свойства, а и вероятно за да увеличат обема подобно на сулфатите. Сладостта при него и при захарта е именно от тези нектароподобни вещества. Всичките приказки, графики, статистики, измишльотини за метаболизма са недоказуеми и пропаганда. При захарта вредното са сулфатните кристали, при царевичния сироп, за сега не мога да кажа дали има вредни вещества. В миналото са слагали солна киселина, сега ползвали ензим от бактерии. Дали бактерията не отделя и други вредни неща, като ферментацията на бирата не е ясно за сега.

Formerly, corn syrup was produced by combining corn starch with dilute hydrochloric acid, and then heating the mixture under pressure. Currently, corn syrup is mainly produced by first adding the enzyme α-amylase to a mixture of corn starch and water. α-amylase is secreted by various species of the bacterium Bacillus;

Този цитат показва, че ензима и солната киселина действали едно резултатно, което е смешно и жалко. Но бисера в описанието е как глюкозата се превръща във фруктоза чрез някакъв магически ензим, без никакво отделяне или приемане на енергия, което е задължително при разкъсването на молекулни връзки.

За сега мога да предположа, че сиропа не е вреден, защото при стария метод със солна киселина тя бързо се окислява до сол, ако има източник на натрии, а водорода се абсорбира в поли въглеродите, което е малко вероятно да създаде нещо вредно. В случая солната киселина само разрушава органичната структура и хлора се изпарява, май няма с какво да се свърже. Митичния ензим явно има подобна функция.

http://en.wikipedia.org/wiki/Corn_syrup

http://www.youtube.com/watch?v=dBnniua6-oM

science, chemistry