За мнасите и талантите

За мнасите и талантите

Две подобни притчи в Мт.25:14-46 за талантите и Лк.19:11-27 за мнасите са с директни указания и за нашия свят и за края на света. Ето и как се обяснява сложния символизъм. Господаря е естествено Бог. Слугите са хората, които служат. Самия смисъл на талантите и на мнасите не е много ясен, но явно не са точно пари. Мансата е дума участваща в думите за грижа и служение на хората, но не на самото служение в Храма, а на лични и специфични неща в живота на човека. Таланта е по-скоро нещо като способност или власт. Парите естествено са вид власт, но мисля тук това понятие е по-широко и по-духовно. Какво точно означава не съм сигурен за сега, сигурно има връзка с атлантика и дори Атлантида, както обясних преди мита за Атлантида идва от златото, което се донася в Европа от Америка през 15-ти век. Това злато е донесено от Ситите и дадено на индианците, сега напълно претопено и изчезнало от вида си, в който е било. Трите вида слуги се разделят по следния начин. Първия с петте таланта е този със служението на Закона, получавайки първите пет заповеди, които са заповедите за почитане на Бога, той изпълнява и следващите пет, които са заповедите за взаимоотношения между хората. Следващия с двата таланта е получилия свидетелството за Христос. Това са апостолите и християните на планетата на ситите. Те получават доказателството за Христос и съответно представят плода чрез демонстрация от Духа и Душата си. Следващия с единия талант е просто човек, той е едно нищо, козела на опущението, родил се е, за да отиде във външната тъмница, където е плач и скърцане със зъби. Неслучайно след тази притча се обяснява за края на света. Таланта скрит в кърпа е вероятно използване на способностите и власт на хората само за себе си, а не за Бога. В Лука вече имаме на първия да са дадени 10 мнаси, което показва отношението на човека към Закона, на втория са дадени 5, което е отношението или вярата в Христос, изпълнителя на първата половина на Закона. Получавайки вярата, човек изпълнява следващите пет заповеди, които показват вярата в Светия Дух. Последния, който заравя мнасата си в земята е човека, който служи само на земните неща и на края на света това е единственото, което може да покаже, че е вярвал. В преводите на стих 23 се споменава странната фраза, за да се "оставят парите в банката". По-точния смисъл е, че среброто се оставя на трапезата, вероятно става на въпрос за нещо публично и общо, защото "трапеза" е място, където се събират хора не само за ядене. Среброто е част от символизма на изкуплението предполагам, че става на въпрос не за пари, а за сребърни съдове, които да се ползват за такава "трапеза" за обществено благо. Тоест ако човек не е могъл да ползва тези съдове или инструменти за работа е трябвало да ги даде за обществено ползване или под наем, но не и в банката. Символизма е доста сложен особено този за края на света и за това ще се разглежда допълнително. gospel, new testament