Нова цяла дупка в Битие, глава 20
В Битие глава 19:29 стиха звучи малко объркано. Споменава се, че Бог си е спомнил за Авраам, като в предния пасаж се говори за Лот и неговото драматично бягство от Содом, и от средата на стиха се продължава с Лот и тогава следва историята за двете му дъщери и пикантерията на зачеването им. В следващата глава пикантерията е и с жената на Авраам, но този път не с фараона, а с филистимския цар с гръмкото име Авимелех, май на гръцки звучи като господаря на небето. Истината е, че това е единствената сериозна дупка в Битие, от първата част на 19:26 се споменава, че Бог си е спомнил за Авраама и обещанието към него и след като Лот се е прибрал в Сигор веднага след това започва зачеването на Исаак в глава 21. Така нямаме идиотщината с двете дъщери на Лот и язвите на Авимелех. Веднага след спасяването на Лот се отива към историята на Исаак. Пасажа е предричане за историята на края на света, точно преди създаването на Новото създание след 4000 години, през 6121АМ, ще има унищожаването на нечестивите по примера на Содом и Гомора.
P. S.
Като разгледах злополучното име на Авимелех намерих същата глупост повторена в глава 26 и то със жената на Исак. А Авимелех от своя страна повлече и други пикантерии като Хетура от Бт.25:1-6. Ама че нагла тъпост, да кръстят жена на името на втория син на Хаанан, смешници. Пикантерия е и целия пасаж от 32:32, последния стиих в главата за едно със целите глави; 33, 34, 35, 36. От 37 глава се започва с Йосиф. Освен че е продаден на мадиамците, както се съобщава в последния стих на глава 37, следва пауза в глава 38 където се описва ситуацията на Юда. В глави 39 и 40 е вмъкната пикантерията с жената на Потифер и странните и объркващи видения в затвора. И двете глави трябва да се премахнат и да се продължи направо с глава 41. Двете предходни глави са дериват на думите на началника на виночерпците от глава 41. Палячовците са се опитали да "развият" реалната история и са напълнили цели две глави с простотии.
Следващата пикантерия, която отктрих също чрез дублиращи се имена е за Тамар. В 2См. от глава 12 стих 25, заедно с целите две глави 13 и 14, където са пикантериите около Авесалом и сестра му Тамар, и дъщеря му с това име същото като снахата на Юда, ( Господи прости ми, че презирам глупостите им ). Глава 12 приключва със изявлението, че се е родил Соломон и Господ го е възлюбил, след което продължава със заговора на Авесалом в глава 15. В глава 13 се започва неумело с представянетона Авесалом и сестра му, театрален приоьом, в който палячовците се излагат пред публиката преди началото на действието.
http://docs.google.com/Doc?docid=0AcDLMmdMtyutZHdmZGs2bV85MDFmd3Y3dnFnMw&hl=en
old testament
Редакция и на Изход
Пропуска се като за закуска цялата първа глава, в нея се съобщава очевидното, което е споменато в края на Битие, а 70 души от семейството на Яков не са назовани, което е неуместно, числото нищо не значи, а числата са важни. Следва пасажа с язвите на Египет, има смисъл само последната язва. Преди си мислех, че хората са масово напуснали страната, защото не е имало друг начин да се предпазят от мухите, жабите, кръвта и прочее. Но сега намерих по смисленото обяснение, пасажа е намъкнат преди последната "язва" с умъртвяването на първородните, споменавана в НЗ, за разлика от другите. Само тази язва има връзка със смъртта на Кръста и установените празници. Само от нея обикновените хора са могли да се предпазят, без да напускат страната. В края на глава 17 имаме неуместно намесване на амаличаните, не те са начина да се накажат хората за мърморене, а и се предполага да са пътували сред ненаселен район, а следващата цяла глава 18 е с ненужната поява на Мойсеевия тъст Джетро. Стареца се появява от никъде и се връща пак там като чели това има някакъв смисъл освен, за да се напълни текста с мъдрости. Следва три глави, 21, 22, 23 с дребнави заповеди и ненужни повторения от Левит. Всичко, което ни е необходимо е да се спомене повторното качване на планината след злополуката със златното говедо и описанията на ковчега и шатъра за срещане с атрибутите му. Ето защо трябва да се извадят глави 30, 31 и всичко след 34, където са неуместно натикани повторения от предните глави и други места. Логичния завършек е в 33-та глава с преминаването на Бога покрай Моисей и продължаването към обещаната земя. Следващата книга е Левит, в която са описани детайлите на самото служение в шатъра за срещане описан в края на книгата.
Отрязани и останали пасажи;
със - 2:1 - 3:14; 7:1 - 7:6; 12:1 - 17:7; 19; 20; 24 - 29; 32; 33 .
без - 1; 3:15 - 4; 5; 6; 7:7 - 8; 9; 10; 11; 17:8 - 18; 21; 22; 23; 30; 31; 34 - 40 .
http://docs.google.com/Doc?docid=0AcDLMmdMtyutZHdmZGs2bV85MDFmd3Y3dnFnMw&hl=en
old testament
Седем глави в Левит
Седемте глави в Левит започват с #8, и със #9 и #10 образуват първата тройка, която е описание за работата на Аарон и синовете му в щатъра. В първите 7 глави има описания на жертви които не би трябвало да са в тази книга. Тук е мястото на описание на действията на самите левити и трябва книгата да започне със подготовката им. Днес установих че забраната да се яде кръв и нечисти животни идва от Ной, а не трябва да е в Закона на Моисей. Какъв е критерия за чисто и нечисто животно е малко трудно да се каже, но мисля че чистите имат признак да символизират Словото, както и Христос, тоест описанията както в Левит и Второзаконие са само на видими белези, истинското разделение на чисто и нечисто е направено от самия Ной. Липсата му не е наш проблем, защото този критерии важи само за света ан ситите. Едва сега установих къде точно трябва да е края на Изход. Той фактически свършва със описанието за построяване на шатъра за срещане в глава 27, глави 28 и 29 на Изход са директна имитация на глави 8 и 9 в Левит. като изключение е само финалния стих в Из.29:45 и 46, това е логичния завършек на книгата Изход, да се изведе народа от Египет и да може Бог да влезе в шатъра. Като са дадени указанията за неговото построяване. От там насетне се прехвърля текста в глави 8, 9 и 10 на Левит, от тях се стига на глава 16, където се описва наближаващия първи ден на Изкуплението. След глава 16 следват предположението за чисти и нечисти животни и някакви крайно безсмислени измислици относно проказата. Следващия смислен текст, в който няма и повторения на уместни и неуместни места е в глава 23, където се дава указание за празниците, изключително важно място за календара. В следващите три глави 24, 25, 26 има смесено съдържание от реални и не стихове като логичния край е в стих 26:46, е и завършека на книгата Левит. Глава 25 е само до стих 8, след него е последния на #26 и това е края на Левит.
http://docs.google.com/Doc?docid=0AcDLMmdMtyutZHdmZGs2bV85MDFmd3Y3dnFnMw&hl=en
old testament
- - -
01 – 06 – 10
Завещанието на Моисей и наследството на Йосиф
Това е правилния начин, по който трябва да се нарече книгата Второзаконие. Реални са само главите от 6 до 11 включително. И те са думите на Моисей преди да почине през 2540АМ. Смъртта на Моисей е описана в Числа 27, където е и края на Числа. Така с петте си глави Второзаконие остава най много съкратената книга. Цели 29 глави са смесица от повторения на другите книги, предполагаеми интерпретации на НЗ и други измишльотини на самовлюбени и надменни потомци на Кайн. Това е третата книга написана от Моисей, заключителни думи изказани в самия край на прехода на пустинята. Повратен момент в историята, на избрания народ потомци на патриарсите в които заставайки срещу Йордан се очаква да навлязат в обещаната земя, но вече без никого роден в Египет, включително и самия Моисей. В тази книга Моисей предава живота си изцяло според наблюдаваното лично от него, това е събрана накратко версията от даването на Закона до последния му ден. Описани са събития в които неговата роля е била от значение за народа както и думи на благословение и предупреждение, които не са чути директно от Бога, но са послание, което той е разбрал и го предава на хората. Завещанието на Моисей е доказателство, че на земята по негово време е имало поне един човек който е разбрал какво иска Господ от хората, както този блог показва че и на нашата планета има поне един човек, който е bogoizbrania :-).
Книгата Числа е написана от последните двама израснали в Египет и преминали през Йордан, Исус Навиев и Халев. Тя трябва да се нарече Наследството на Йосиф. В нея са предадени събитията в народа, разпоредбите предадени от Моисей и друга информация за самите хора видяна от двамата от народа. Тази книга показва, че и следващото поколение, макар и да се е провалило като цяло, но от няколко стотин все пак е имало поне двама да свидетелстват, че са способни да пренесат от Египет костите на Йосиф и да ги погребат в обещаната земя заедно със своите си като достойни свидетели пренесли знанието от древността през пустинята до земята на обещанието. Това дело не е изоставено, този блог служи и за това в нашия свят.
Ето как изглежда хронологията на изхода и каноничните книги в петокнижието;
http://spreadsheets.google.com/ccc?key=0AsDLMmdMtyutdGNFVVJ4UWpkSVJ4NUxFS2JwZE95Z0E&hl=en#gid=0
http://docs.google.com/Doc?docid=0AcDLMmdMtyutZHdmZGs2bV85MDFmd3Y3dnFnMw&hl=en
old testament
- - -
03 – 05 – 10
Самсон без Далила, редакция на #6, #7, #8 книги
В предния пост изясних какви точно трябва да са имената книгите, сега ще направя кратко изясняване на редакцията. В книга #6 която наричам „Наследството на Йосиф“, първа глава е твърде обща и несвързана, началото е в глава 2 и до края на превземането на Йерихон в 6:25 всичко е ок. Но от стих 26 започват проблемите, няма човек като Ахан няма град Ай, няма клетва на Исус Навиев да не се построява отново града, всъщност всички места в които е споменато за неговото построяване са или вмъкнати допълнително. Йерихон след този пасаж е окончателно забравен и това ще помогне да се изчисти по нататъшния текст с него. Следват още измислени текстове, като например договора с Гаваон, неясни детайли около войната, детайлното изброяване на унищожени царе и дори описание на дяловете на трите племена от другата страна на реката. Реалния текст се подновява в #14, с описание на подялбата на земята и свършва с това, описанието на „прибежищни“ градове е също безсмислено в глава #20. Както и целия текст до края с изключение на двата пасажа със споменаване на погребението на Исус и на костите на Йосиф. Което е и най главното дело в тази книга и което даде и нейното име. Това става през 2552/3АМ
Следва книгата Рут или Свещеника и неговата съпруга, както я озаглавих. Действието се развива в периода 2580АМ – 2620АМ, точно 500 години преди строежа на Храма, като точния символизъм и съпоставка на събитията не е ясен за сега. Това е книгата отличник като само стих 1:1 е добавен. Едва вчера разкрих че книгата трябва да е #7, съответства на седмата заповед „не прелюбодействай“, това е единствената семейна книга и тя е преди следващата книга Съдии.
Съдии или по правилно книгата на Самсон съдържа само три глави от 13, 14 и 15, като дори и 13:1 е излишна. Реално историята на Самсон започва през явяването на ангела на родителите му и свършва със разцепването на „трапа“ в Лехий каквото и да значи това в глава 16 има повече от колкото е нужно жени и пикантности. Вярвам че да се убият 1000 филистимеца с оселова челюст е достатъчно показателно събитие, изразено в човека. А разцепването на трапа и избликването на вода отговора на земята за това геройство. Очевидно е че глава 16 се опитва да даде липсващия кайнов драматизъм на образа на нефилима. Самсон не само че не се проваля както е описано в глава 16, но е повече от успешен освободител. Това ново откритие вероятно трябва да се разпредели така хронологично. Ражда се през 2800АМ чудотворно, както Исаак и е съдия до към 2920АМ когато трябва да започне петата „охранена крава“, на Йосиф. Хронологията за по късно , преди малко поне канонизирах окончателно книгата от която останаха само 3 глави и стана по кратка дори и Рут, по дълга е само от Псалм 23.
http://docs.google.com/Doc?docid=0AcDLMmdMtyutZHdmZGs2bV85MDFmd3Y3dnFnMw&hl=en
decalogue, old testament
04 – 05 – 10
Царя и неговите магарета
Книгата 1Самуил, която трябва да се казва „Времето на Саул“, има своето нормално начало в глава 9. В предната 8-ма глава четем как Самуил, Божия човек помазва Саул за цар, а в следващата глава четем представяне на родословието на Саул, както и инцидента, които е претърпял със магаретата на баща си. Тяхното търсене го отвежда до Самуил, където те се запознават. Логичния извод е, че началото на книгата, много подобно на началото на предната книга на Самсон, която също завърши със магарешки елемент, е именно тук в глава 9. края на книгата както казах също трябва да е със Саул и тя е когато се сдобрява със Давид в глава 24. Вчера мислех че съм изтрил пикантериите изцяло, но сега виждам един малък пропуск, пасажа 18:10 – 23:13 съдържа прословутото ядене на присъствените хлябове, което е разрешено само при въздържане от жени. Това е пълна идиотщина, тези хлябове бяха за Свещениците, които бяха семейни мъже и нищо за жени не се казва в Закона. Явно целия пасаж е измислен. Измислен и на тази планета е пасажа в глави 14 и 15, защото от края на глава 13, до към битката с Голиат в глава 17 е вмъкнат ненужен и объркващ хронологията пасаж. В края на глава 13 съвсем очевидно се говори за липсата на оръжия в хората, освен в Саул и Йонатан, Давид символично отказва веднага след това оръжията на Саул, но получава тези на Йонатан в следващата глава, което не е ясно какво точно значи, поне за сега. В глава 16 има също пасаж предизвикващ объркване, на края Давид заедно със подаръците отива не да свири на Саул както излиза от целия текст, а да види братята си в базата по време на кампанията в глава 17. Така в книга #9 се събират общо 9 глави.
Old testament
05 – 05 – 10
Царя и неговия син и една моя неточност в хронологията
Началото на 2Самуил или книгата на царя трябва да започне с глава 5. Давид е признат за цар и от старейшините и той знае че трябва да основе Йерусалим. От тази глава реални само стихове 1 – 8, последвалите описания на града са измислени и включват измислени персонажи. Предните 4 глави описващи гражданска война също са добавени на нашата планета. От глава 5 се прехвърляме направо на глава 11. където се описва започналата война с амонците една година след преместването в Йерусалим. Тук трябва да се коригира хронологията. На 30 години Давид е през 3010АМ, когато го обявяват за цар в Хеврон, премества се след 7,5 години в Йерусалим. Така войната с Амонците когато се среща с Витсавия е през 3018АМ. Другите войни и описания на царския му период в промеждутъчните шест и половина глави е ненужен. Съвсем е очевидно, че фалшификаторите не са взели впредвид времето. Докато е в Хеврон не е имал някаква активност, едва когато се премества Йерусалим започват да се случват събития. Следващата глава 12 има определено социално-пророчески измишльотини, целящи да утвърдят ролята на „пророка“ във властта. В глава 13 е поредната пикантерия в която е вмъкнато изнасилване на сестра от брат. Убийството на Амнон е поради желанието на Авесалом да убие Давид, но понеже той не се съгласява да влезе в капана на заговора срещу него е убит само Амнон, като вероятно това е детето на Витсавия, заченато когато тя е била все още жена на Урия. Следва описание на проблемите и войната с Авесалом привлякъл към себе си народа. Като книгата както и целия СЗ завършват логически в края на глава 18, където царя плаче за сина си, причината за този драматичен изблик на сълзи и емоции не е в това че Авесалом е нефилим и осиновяването на такова дете дава месиански статут, а защото Давид в когато разбира за смъртта му на дърво осъзнава какво ще се случи и с Божия Син – Христос след 1000 + 30 години. Авесалом умира през 3052АМ, точно 500 години след погребването на костите на Йосиф в земята. Това са и 900 години след като Йаков се оженва за Ребека, въпреки че се срещат 12 години по рано през 2140АМ.
Сега е време да си коригирам едно от емоционалните открития по рано тази година. Преди мислех че Авесалом умира през 3053АМ точно 1100 години преди датата 4153АМ когато мислех че е чудотворния улов на 153 риби в Йоан 21, като дори направи собствен превод на някои стихове, и дори изказах увереното си предположение че Христос се появява там на Езерото след като е срещнал Савел на пътя за Дамаск. Сега обаче намерих доста безсмислени пасажи в тази злополучна глава 22 на Йоан, а върха на неугледността е еднаквия завършек както на глави 21 така и на 20, която е явно реалния край на книгата Евангелие от Йоан.
http://docs.google.com/Doc?docid=0AcDLMmdMtyutZHdmZGs2bV85MDFmd3Y3dnFnMw&hl=en
http://spreadsheets.google.com/ccc?key=0AsDLMmdMtyutdC1KeDZKTlAxRGV3UURjTHAzS0VXaGc&hl=en#gid=0
decalogue
Завръщане в Содом
Това сигурно ще е третото изявление, в което обявявам, че съм очистил Библията от пикантериите. Но май ще е последното наистина, всички други жени освен тези в родословията почти са премахнати. Вчера открих, че пасажа за събитията в Содом в Бт.19:4-14 където е извратената част, в която содомитите искат да насилят ангелите също е измислена. Ангелите идват вечерта и на сутринта подканят все още съмняващия се Лот да се маха от града. В стих 15 съвсем ясно се вижда как двама ангела с мъка успяват да го извадят колебаещия се старец, а не става ясно те въобще какво са чакали в града цяла нощ, след като къщата е била обсадена и нападната от стотици содомити. Другия пикантеризъм е в глава 11 на 2Самуил, където цялата история на Урия е измислена, въобще няма такъв човек дори и в родословието в Матея е вкаран излишно. Тук пак се появява този измислен Авимелех.
Останалите части на силно съкратената книга Битие и 2Самуил са в таблицата, само ще допълня че Авраам бе посрещнат от Мелхиседек в обещаната земя при идването си от Харан, а не от Египет;
http://docs.google.com/Doc?docid=0AcDLMmdMtyutZHdmZGs2bV85MDFmd3Y3dnFnMw&hl=en
Вече Библията определено прилича на златоносна жила, в нея по малко от 10% се оказват реални и не измислени.
decalogue, old testament
08 – 05 – 10
Вавилон и Ноевото лозе
Като се разгледа ситуацията в света след излизането на Ной и семейството му от ковчега първото което се случва е да прочетем че Ной се е напил, разголил и проклел единия от синовете си. Ситуацията с напиването е наистина странна, съвсем ясно се казва, че това е станало в шатрата му и със сигурност на земята не е имало кой друг да го гледа освен синовете му жена му, която неизвестно защо не е наоколо. Следва благословение подобно на даденото от Исаак и проклятие подобно на злобен пророк дебнещ прелюбодейци. Историята в пасажа 9:18-27 е видимо измислена, съвсем очевидно е, че стих 18 е излишно добавяне след като в началото на главата същото се споменава без да е необходимо да се изброяват поименно тримата сина. В предния стих 17 виждаме как вече всички са излязли и е направена жертва и дори Господ потвърждава завета си след тази жертва и ни в клин ни в ръкав стих 18 ни връща отново да изброява синовете на Ной. Стих 19 е също излишно повторение на стих 7 в същата глава. Очевидно е следното, двата стиха ни показват че е необходимо въведение в измислената сцена с напиването и проклеването на Хам както и не много смисленото благословение за Сим и Яфет. След сключване на завета е логично това да е последното дело на Ной и да се премине към изброяване на годините и потомството му. Това става в стихове 28 и 29. следва безсмисленото изброяване на децата на Хам и Яфет, а на нас всъщност ни трябва само потомството на Сим, за което започва да се говори в 11:10. Тоест очевидно е че глава 10 също е добавена за да се напълни земята със хора за да има на кого да се припише строежа на Вавилонската кула. Фалшификаторите обаче са допуснали няколко грешки и недомислици.
1. за кулата се споменава преди родословието на Сим в гл.11
2. имената на други хора и имената на земите им не ни интересуват на този ранен етап
3. хората са твърде малко за момента, между Потопа и Авраам 343 години, че да са стигнали до организирана глупост каквато има на нашата планета.
4 самата цел на стоежа е наистина твърде наивна, цяла празна планета предоставя много места за почивки и екшън преживявания, вместо правенето на тухли и кули.
Двата пасажа 9:18-27 и 10:1 – 11:10 са измислени и безмисленни за Светото Писание.
http://docs.google.com/Doc?docid=0AcDLMmdMtyutZHdmZGs2bV85MDFmd3Y3dnFnMw&hl=en
genesis
Как потопа отнесе и Битие глава 8
Цялата глава 8 на Битие потъна безвъзвратно във водите на потопа и това бе открито преди малко. Историята на потопа свършва логично на 150 ден след оттеглянето на водите както се казва в края на глава 7. След което започва историята в глава 9. Освен глупави причи упражнения в глава 8 се съдържа една кардинална грешка, всъщност две, това е наличието на олтар, които бях изхвърлил от всички други глави в Битие. А сега виждам че е останал и тук, другата грешка на главата е и наличието на всеизгаряне, което трябва да започва едва със глава 22, където е жертвата на Мория.
Но най красивото бе разбира се съпоставката на номера на деня с кръговете на времето. В глава 7 края на потопа е в ден с номер 197, получава се от дните прекарани в ковчега, седем дена изчакване да завали, 40 дена валежи и 150 дена спад на водата. Така ден с номер 197 е иденя от началото на годината в който започва седмицата на шатрите.
Time, genesis
Битие 6:1-7 образец за вмъкване на текст и проблем за нефилимите
Този пасаж е най доброто демо посочващо механизма на вкарване на екстра текст в пасаж с тривиално повествование, каквото е това на допотопните патриарси. Добавката е още в предната глава 5:32 в последния стих ловко са добавени тримата сина на Ной, когато се казва, че е на 500 години. Стиха всъщност трябва да свърши на Ноевото име и да продължи в стих 8 на глава 6, където се показва проявеното благоволение Ной да има трима сина, за разлика от предците си, освен Адам.
Стихове 6 и 7 са повторение на други по долу в главата, а първите 4 са безсмислени. Но те все пак създават проблем. Стих 4 ни обяснява ужким как са се появили нефилимите, от жени потомки на Сит и ангели. Не знаейки че пасажа е измислен, много либерали се противопоставят на тази идея, че жени могат да родят дете от ангел. Аз я приемах топло поради нейната евангелска форма, защото Христос бе заченат по този начин. Сега обаче виждам, че този пасаж застрашава такова непорочно зачатие на хора. Все пак мисля, че тази история е коректна и е взета както от Христовата, така и от тази на Самсон. Самсон бе заченат след като майка му срещна ангел и това стана със знанието на съпруга и като зачеването бе без физически контакт с ангела. Самсон е роден 2900АМ, което е реципрочна дата на 2100АМ, когато се роди Исаак, който разбира се бе от Адам и бе човек, Самсон само отрази неговата „Духовна сянка“ след 800 години. Ето един от феномените на Библията, макар и да имаме текст не на мястото си, който да създава проблеми на мнозина, все пак той бе мое откритие, мой ежедневен „хляб“ от Словото.
Genesis
- - -
12 – 05 – 10
Как Исав пропадна в дупката на Битие 25
Още от предната глава стихове 24:62-66 трябва да се махнат. Главата трябва да свършва със логичния край на посещението на анонимния слуга, след което историята трябва да продължи с погребването на Авраам, действителни стихове са 25:7-11а. Края на главата със сигурност не трябва да има забулване на жена яздеща камила, както и измисленото място „Вир-лахай-рой“. А утешаването на за смъртта на майката е малко странно когато е спомената съпругата.
Най голямата сензация е друго Исав и Яков не са близнаци, историята за хващане на петата е най измисленото нещо. А продажбата на първородството е литературен драматизъм.
Главата е удивителна смесица на истински и измислени стихове. Първата част с Хетура е определена измислица, а от ст.11 до 32 е смесица от реални стихове и и измислени, като истинската история е замазана и има определени липси. Измислен е Исав необходим персонаж, който да присъства в следващи глави и книги за да се разтегли историята и да се оскверни святостта на патриарсите. В тази глава реални са само стихове 7 – 11а и 26б, където се споменава за Аврамовото погребване и за периода в който се е родил Яков след сватбата на Исаак и Ребека.
Сватбата на Яков и Ребека става през 2152АМ, както се казва във стих 26б, 60 години след това се ражда Яков, а той трябва да почине през 2360АМ, като се знае, че живее 147 години, това значи че е роден 2212АМ, имаме +, - 1 година приблизителна стойност. Имаме и 400 години разлика с пристигането на костите на Йосиф в земята през 2552АМ.
Всички места със споменаване на Исав в Битие или за брата на Яков са цензурирани и таблицата придоби следния вид;
http://docs.google.com/Doc?docid=0AcDLMmdMtyutZHdmZGs2bV85MDJmbXN0ZnFjaA&hl=en
genesis
Genesis - (4:18-24;6:1-7;9:20-27;11:1-9;12:6-14:17,21-24;16:14-34;19:4-14,30-38;21:14-34;24:62-25:6,11b-26b,27-34;28:5-22;30:21,27-41;35:1-5,7,8,22-27,29b;43:16b-34;45:10-49:1-28;50:1-11)
01. Genesis 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50:
with - ( 11:10-32; 12:1-5; 12:18-20; 16:1-3,15,16; 19:1-3, 15-29; 21:1-13; 24:1-61; 25:7=11a, 26b; 28:1-4; 30:1-27; 35:6, 9-21,28,29a; 43:1-16a; 45:1-9; 49:29-33; 50:12-26 )
13 – 05 – 10
Как Юда замести Исав, а Левий стана четвърти като замести него
Вчера след като раз конспирирах заблудата в образа на Исав, пропуснах едно важно уточнение, Преди това сметнах Исав за заемащ номер 23 в хронологията, защото все пак и той е дете на Исаак и Ребека, не е точно като Исмаил син на „плътта“. Разкрих кой трябва да попълни липсващия номер в хронологията. Това всъщност е Юда, защото той се ражда като трети син на Яков, а не Левий. Забележете как в Бт.29:43 се натъртва че Левий е третия син роден от Лия, в действителност номерирането на само това дете е очевидна измислица и стихове 34 и 35 просто трябва да си сменят местата. Освен това числото на годините на Давид, най знаменития юдеин е 161, което е 7*23. Юда е продължение на третия Завет, който е Завета на вярата, а Левий на четвъртия който е Мойсеевия Завет на Закона. Петото дете на Яков е Дан, който символизира завета на човешката сила. Явно не Давид е началото на петия Завет. Той е само продължител на третия. Петия Завет е и реципрочен на третия спрямо 2500АМ, когато е четвъртия.
Образите на шести и седми завети са Йосиф и Вениамин, за тях уточнения като се разгледа НЗ. Другите пет сина Яков заедно със първите пет символизират изпълнението на Закона, едва след него може да дойдат Заветите на Христос и Светия Дух, който децата на Рахил символизират.
genesis
No comments:
Post a Comment