Политиката на апостолите Деяния 1 - 8

Политиката на апостолите Деяния 1 - 8

Продължавам с изясняване на пасажа в Деяния до глава 9. След като вчера се отървах от 13-тия лузър сега трябва да се разкара и останалата политическа безсмислица. Във втора глава след стих 5 имаме следните грешки, най вече ненужни цитати на измислени книги, измислени географски места и страни и стандартната и широко прилагана в НЗ практика да се повтарят текстове от други места за да се създаде търсена ситуация. В случая тя е неуместна, Петър и другите се изявяват като публични говорители, нещо ненужно и излишно, несъвместимо със практиката на апостолите да бъдат свидетели на делото, а не учители. Върха на абсурда е разбира се стих 46, където пребиваването в Храма е безсмислица, Храма имаше специфична функция и там не ходеха хора за молитва и проповядване, прекалено е явно, че става на въпрос за измислица от нашия свят. В трета глава се продължава с тази практика да се пъхат апостолите в Храма, където е пълно с просяци и всякакви случайни хора. Естествено медийния успех на говорители на народа е добре представен и нагледно доказан със изцелени и прочее. В четвърта глава имаме и завръзка на интрига, публичната дейност е смутена от противници и това не са случайни хора или някакви окаяни грешници, самите първосвещеници заедно с охраната се появяват за да създадат драматизъм в театралната сцена. Тук нещата се разминават само със словесни пререкания и следват нови цитати от измислени книги, а завършека става и социален, започват парично стоковите взаимоотношения. Продажбата на земя е разгара си, въпреки че такова нещо не се е случвало от времето на Авраам. Най интересното е имената, тези след вече известните са повторения на вече известни имена, като дори думата Александър не име, а определение за непълнолетна възраст на младеж. В пета глава вече нещата загрубяват познатите имена Ананий и Сапфира са поставени на двама клети дарители, случката е абсолютно безсмислена и богохулна. Светия Дух няма нужда от пари, а трепенето на хора заради дарение е очевиден метод на сплашване с цел манипулация за пари. останалата част на главата е изпълнена със конфликти и драматизъм от ниско ниво и с политическа инспирация на неприсъща за апостолите роля. Вече имаме заплахи затваряне и ангелско спасение. Все пак тук се появява и образа на либерала в лицето на Гамалеил, който ще се появи и като учител на Павел :-). Но както можем да се досетим името е извадено от СЗ, Чс.10. В глава 6 отново се появява социалния елемент в делото на снабдяването на вдовиците, което е много добър претекст за да е появят на сцената нови герои и имена. Този път имената са много добре подбрани звучат новозаветно не са като Гамалеил, не се дублират с вече известни и имат връзка с хубави думи в текста. Е не мога да не призная че тук е пипал специалист, но явно не е толкова добър за да успее да ме заблуди :-). Най известния Стефан започва със международно служение както се вижда от изброените философски и чуждестранни организации. Завършека на главата със ангелското лице е патетичен метод на медийна презентация. В глава 7 намираме заключителната реч естествено съставена по старата схема със ненужни цитати, измислени книги и дори обяснения на грешен превод. Завършека е драматичен, Стефан е убит с камъни като заключителната реплика повтаря последните думи на Христос. Е не може да се отрече способни измекяри са пипали тука. Осма глава е разгледана и преди, тя е апотеоз на политизирането на Евангелието в международен мащаб, така вече и далечни нации получават привилегията да са споменати в текста. Тези които не са да почват да си измислят свой текст.

Глава 1 трябва да се пооправи превода, но няма да е сега.

Acts of the apostles