Как започна политическата кариера на Давид
До преди няколко дена вярвах, че логичното начало на 2 Самуил трябва да е в глава 5 където се описва как Давид е признат за цар първо в Хеврон града на Халев после превзема Йевус, който е Йерусалим и там е цар над целия Израел. Сега обаче разбирам, че тази схема е ненужна и излишна, книгата няма логично начало, но поне има логичен край в глава 18. Началото е изгубено. Истинския Библейски текст започва в глава 13 на нашия превод със смъртта на Адония. В глава 5 има явните добавки на нашия свят с политизиране на вярата и духовността на света на ситите. Давид не е бил никакъв цар според нашите представи, а е бил по скоро нещо като съдия и пророк - духовен авторитет. Няколко неща в главата са недопустими за един сит. Първо како е това сравняване със Саул, какво толкова е въвеждал и извеждал Израиля? Политическа ситуация именно от тук. След това каква е тая работа за всяко нещо да се събират старейшините? Старейшините са водачи на семействата и вътрешните работи на хората, не им е въобще работа да определят или дори да дават мнение кой какво да прави за Словото. Това е една от удивителните особености на ситите, те самите бяха Словото Божие, те не трябваше да си го измислят или да дават мнение по въпроса. Докато тук Словото е, което трябва да се търси и намира, самите кайновци са потомци на убиец. Те самите не могат да създадат никакво Слово Божие. Град Хеврон не по никакъв начин специален, освен че мястото, където се е заселил Халев. Йерусалим не е трябвало да бъде "завземан" това е било празно място връх на планина неподходящ за обитаване от простосмъртни. Само като сакрално място той е интересен и Давид се е заселил там поради това. Убиването на "слепите и куците" е още едно социално неадекватно послание за налагане на власт чрез вярата. Върха на всичко в тази глава се цитира от глава 7, която е определено невярна, защото именно Давид е участвал лично в строежа на Храма, не е както се казва там. Преди споменаването на години ме подлъгваше за тази глава като съществена, но сега виждам, че и години могат да се измислят.
Заключението не е много приятно, началото на книгата е безнадеждно загубено, поне края е намерен и според мен това е достатъчно.
No comments:
Post a Comment