Thursday, November 25, 2010

Християнска теория на относителността

Християнска теория на относителността

Защо астрономите намразиха Плутон и измислиха планетите джуджета

Още когато откриха обекта сега наречен "Ерис" и решиха, че трябва да има планети "джуджета" разбрах, че трябва да се заема по-сериозно с миналото на космоса. Сегашната неорганизираност в орбитите и подредбата на планетите, както и хаоса в звездите са указания за остатък от перфектен космически символизъм от времето на Библията. Той може да се намери дори и в математиката, разделянето на окръжността на 360 градуса е указание за продължителността на годината в миналото от точно 360 денонощия. В Етиопия дори все още годината е толкова като 5 или 6 дена от нашия календар просто се отрязват.

От линка http://www.space.com/scienceastronomy/eris-smaller-than-pluto-101109.html се разбира, че идеята за размера на Ерис е чиста спекулация, планетата джудже е толкова дребна, че не може да закрие звездите зад себе си, които са просто светеща точка. Явно размера и е много по-малък от колкото се твърди. Тук идва и другия логичен въпрос, а как тогава се разбира колко е размера на Плутон, след като и той е доста далече? Сега естествено нямам данни от наблюдения, но в следствие на символизма от миналото, Плутон трябва да е четвърта по големина планета, малко по-малка от Марс, но със сигурност по-голяма от Ганимед. Мога да се досетя, защо имаме толкова размазани снимки, Плутон има атмосфера закриваща всичко и дори телескоп като Хъбъл не може да надникне там. Отдалечеността скрива както размерите, така и атмосферата, която не се предвижда поради предположението за малкия размер.

Философия на вселената

Тук трябва да дам и окончателен отговор на въпроса има ли пространството/вселената/космоса някакъв край. Вчера стигнах до извода, че пространството има начало само във времето, Битие 1 споменава създаването му, както и на материята. Пространството все пак има момент на създаване и време на съществуването, но не и размери. Материята има начало, край и център, но пространството няма такива характеристики. Кординатите които поставяме навсякъде дори ив космоса са ориентирани спрямо някаква материя. Представата за космоса не трябва да се смесва с представата за помещение, сграда или дори планета, където пространството е ограничено от материята и предметите. Космоса няма край, но дори и тази сътворена безкрайност ще има край само във времето. Материята в космоса съществува само в гравитационното поле на слънцето, всичко друго, което виждане е продукт на ефектите на микровълновото лъчение, звездите, мъглявините, квазарите и всички друго са само оптико-магнито-електрични явления резултата от микровълновото фоново лъчение. Слънцето също свети и топли зареждано от това лъчение с тази разлика, че това се случва в материална среда, докато звездите са само искри, те нямат материя.

За планетите и спътниците съм публикувал няколко диаграми с корекции на символизма. Най-чувствителна корекция са годините на Юда и разделението на потомствените линии. На тази графика например са променени стъпалата, на които стоят всеки от родословията. Променени са и близнаците родени от Лия, освен Юда и Левий всички други са близнаци, Рувим и Симеон, Дан и Нефталим, Гад и Асир, Исахар и Завулон. Оказва се, че Лия ражда не 7, а само 6 пъти.

https://docs.google.com/?authuser=0#folders/folder.0.0B8DLMmdMtyutMGQ0OWZhN2QtOGY0Yi00NzJiLTk5YjItZjlhODU3M2NmMTBi

time, science

No comments: