Воина, мир и литература или как писател пацифист измисли най-кървавата война на 19-ти век

Воина, мир и литература или как писател пацифист измисли най-кървавата война на 19-ти век

През 1859 година в следствие на неуместна кампания на Австро-Унгария в Пиемонт, местният княз успя да обедини цяла Италия, естествено с Френска помощ и най-вече поради икономическите и морални сътресения във Великобритания в следствие на фиаското наречено "Кримска война". Италия бе за първи път обединена и то не от Рим, а от краля на Пиемонт. Това се превърна в страхотен стимул за Прусия и всички по-малки германски държавици, които започнаха да се борят за обединение, против тях бяха Хановер, Бавария, и естествено стария враг на Прусия Саксония. През 1864-та година се води втора война с Дания, но тя няма отношение към Германското обединение, поради твърде голямата намеса на Австро-унгария и Великобритания. Интересното при тези две войни е появата на нов елемент в оценката на сраженията. Вече военните битки са описвани като ужасяващи касапници, а не като славни и достойни прояви на патриотизъм и мъжественост. Именно в сраженията на Пиемонтската война се създава организацията "Червения кръст", чиято дейност е явно повече политическа, а не хуманитарна. Политиката на възползване от чуждото страдание се оказва печеливша и за следващата война с Дания през 1864 година, трите армии не достигат до директни сражения, а само в престрелки от разстояние, с незначителни загуби за такива огромни формирования. Именно описанията на ужасите на сраженията се превръщат в основната причина за изтеглянето на датчаните и фактическото признаване на поражение. Войните с Дания не само че не обединиха Германия, но показаха зависимостта на Прусия и Германския съюз от чужди сили.
През следващата година руския писател унитарианин, теософ, окултист и социалист, Лев Толстой решава да даде повече литературноисторическа окраска на новото оръжие, наричано пропаганда на "мир". Както се видя от датската война писането на лъжи не е безполезно и манипулирането на тълпата може да бъде все по-доходоносно и успешно. За това Лев Толстой пише "Война и Мир", историята на Наполеоновото нахлуване в Русия е напълно измислена. Във Франция войната от 1812 я наричат втора полска война и тя се е състояла в следствие на атаката на руснаците в новосъздадената полска държава. Въпреки че тя е образувана върху територии владени от Прусия, Австрия и Литва, точно Русия решава да се намеси в преразпределението на територията, като резултата е политически катастрофален. Изострят се отношенията със стария противник Австрия, а със старите приятели Прусия и Англия взаимоотношенията са силно охладени. Най-унизителната част за Русия все пак е била не военните загуби, а масовите дезертьорства и дори открит бунт на офицери нежелаещи да се сражават в чужда територия заради капризите на някакви си дворяни и то дори не на всичките.
Изводът е, че епопеята роман „Война и Мир” е измишльотина и пропаганда на манипулативни техники за влияние върху масите и политиката чрез насаждане на вина и страх. Стиховете "Бородино" приписвано на Лермонтов е по-късно дело по модел на Толстой. Самата идея да се воюва до Москва, а не до столицата Сакт Петербург е поредното военно недоразумение създадено от писателя за повече патос и универсализъм. Война и мир» (рус. дореф. «Война и миръ») — роман-эпопея Льва Николаевича Толстого 1865 / 9.
Псевдонимът „Лермонтов” е на Лев Толстой, това се вижда от името, като е много вероятно да става на въпрос за единия от синовете на прочутият писател, който също се казва Лев.
Михаи́л Ю́рьевич Ле́рмонтов
Лев Никола́евич Толсто́й
Ле́рмонтов
Лев Толсто́й
Ермонто - arm onto ръката на Толстой  !

Като се поразгледа биографията на Алекса́ндр Серге́евич Пу́шкин 1799 - 1837, се вижда, че и под това име се крие някой от децата или самия Лев Николаевич. Първият му син се казва Сергей, най-известното му произведение съдържа героиня на име Татяна, по-малката му сестра, а приказките му са взаимствани от тези на Андерсен издавани през 30-те и 40-те години на 19-ти век, дори и последната му драма с име Русалочка. Самото име Пушкин не идва от Пушка а е фразата с която бащата е крещял на децата "Дам тебе "по ушкам"!". Ироничното е че "Пушкин" е издавал някакъв журнал с име Современник, наистина е бил съвременен на Най-наивното в биографията му е, че съпругата му е имала много обожатели дори самият цар. Както Лермонтов, така и Пушкин имат фантастичен чуждоземен произход и умират млади на дуел, а произведенията им в действителност виждат бял свят в самият край на века.
За сега доводите са достатъчни за изобличаване на заблудата за рускоезична литература от преди Толстой.

Poetry, history,



Ѳеодоръ Михайловичъ и Фёдор Ива́нович

Тук вече трябва да призная, че действан изцяло по интуиция, в откритието си, че зад псевдонима на Тютчев стои самия Достоевски.
Ѳеодоръ Михайловичъ Достоевскій; 1821 – 1881
Фёдор Ива́нович Тю́тчев 1803 – 1873
Освен скорошното откритие на началото на руската литература за времето след Кримската война от 1853-56 г. Когато френският език позван от интелектуаците се оказал неуместен в Русия започнаха да пишат и на руски език, това е основният ми довод в полза на конспирацията около произведенията приписвани на Тютчев, който е бил все пак реална личност или поне съм почти сигурен в това. Като доайена на рускоезичните публикации е самия Лев Толстой и семейството му. До тогава каквато и дейност да се е развивала е била изцяло на френски език. Всички автори и произведения претендиращи за рускоезични публикации преди Кримската война са по късни творби, състарявани по политически причини.
Втория довод е в приликата на философията на стиховете с псевдоним Тютчев, същият песимизъм и белези за налудничество могат да се намерят и във философията на Достоевски.
Може да се сравнят заглавията
Това е Ѳеодоръ Михайловичъ
http://bestreading.ru/d/dostoevsky/

А това Фёдор Ива́нович
http://stihi24.ru/list.php?c=stihi_tyutchev&s=title&w=asc&o=&p=&d=0
Третият не маловажен довод в полза на конспирацията е неуместната популярност на поезията на Тютчев, пропагандирана от социалистически и теософски кръгове за промиване на съзнанието на плебса, стиховете са идиотски и не заслужават вниманието, на което се поставят от институциите на фарисейте в миналото и сега.

Россия, history,