Защо банките не са това което бяха

Кратък коментар и изводи за Исладските банкови фалити от тукашен постинг

Тук ще дам разяснение и поука от тук;

http://krizata.blog.bg/biznes/2011/09/16/koga-zapochvat-bombardirovkite-nad-reikiavik.820861

Този постинг е подкрепа за някаква идея да не се спасяват банките в съвременните условия, а да бъдат оставени да фалират. Като цяло това е логичен извод, след като една банка се ръководи от измамници по-добре да се ликвидира още преди да стигне до фалит. Все пак зад тези добри идеи стои и нещо прикрито, което ще се опитам да изясня и Исландия е чудесен пример за това. В тази изолирана островна страна има население около 250 000 души, от които поне 50 000 живеят и работят в чужбина по-различни търговско параходни компании или са матроси. Така за 200 000 души, горе-долу колкото община Люлин, до 90-те години на миналия век една-единствена банка си е била напълно достатъчна. През 90-те, когато комунизма се сгромоляса на изток, на вулканичния остров започнаха да създават банки, те са отделени финансово, но са пак собственост на основната им национална банка. В тези офиси започна плавно да навлиза капитал от две направления в чужбина, Великобритания и Холандия, основни партньори в местния корабен бизнес. Постепенно количеството средства започна да нараства експоненциално, без да се забелязва някаква друга икономическа активност. Интересното е, че дори и на специалистите не им направи впечатление, че в три новосъздадени местни банки, при това без важни лицензи за международни операции започнаха да се наливат огромни суми от посредници от две места в Европа, освен Лондон и Холандия от никъде другаде не пристигаше нито копейка, а огромните лихви за влогове се обясняваха с процъфтяващата икономика. Нищо че на този толкова северен остров почти нищо не цъфти, поради твърде слабата слънчева светлина дори в оранжериите трябва да се пускат инфрачервени лампи. Снимките на местните оранжерии са наистина удивителни, червени лампи посред бял ден иначе нищо не зрее, такава бе и идеята за работата на тези "банки", слагаш там пари и те растът. Тези три фалирали банки си бяха просто пирамиди нищо повече, точно преди фалита не малка част от парите останаха на острова, раздадени в последния момент, трик разгневил европейските посредници. Последваха популистки медийни ходове, шумно падането на правителството, приказки за някакъв свещен съд основан в миналото, но заел се сега да оправя финансите. Всъщност точно това правителство, единственото в Европа, което ужким ще съдят за кризата успя да предвиди правилния момент да врътне кранчето и да изрита шарлатаните посредници. Изводите са следните, те не се споменават в постинга на кризата, който ме издразни с неточността си и пропагандата на митологизиране на банките. Днес света се върти така, че нито една банка не може да съществува без държавно наливане на пари, причината е, че те много бързо изтичат към политици и мафиоти, което е едно и също. Другото, което ме дразни, е че този потребител, както и всички други "икономисти" се борят за кокала като създават на институцията и професията си ореол на нещо кой знае какво важно, а в същност всички банки днес не са това, което бяха в миналото ползват се за източване огромни суми с безсмислени предлози и активности. Още по-страшното е, че почти всички хора не искат подобрение на системата и премахване на корупцията, подобно на този потребител krizata се търси начин за захапване на кокала и възползване от властта. Тези, които са забогатели са го направили или с директни измами или са узаконили някаква шашма, а другите са толкова прости, че предпочитат да са си бедни, но не и да се премахне корупцията станала единствен източник на богатство днес.

Следва друг коментар на местен постинг

Огледалото на българската теософия.

Селският теософ на България, Елин Пелин, известен като "лирикът на селото" но в притчата му ОГЛЕДАЛОТО НА СВЕТИ ХРИСТОФОР смърди на сектантска теософия и ню — ейдж. Разказът е наивен начин да се натрапва авторитарно безбожие основано на отхвърляне идеята за добро и зло и пропагандирането им като едно цяло. В образи и герои на разказа умишлено се търси необразованата и слабо интелигентна аудитория или по-скоро електорат, на която свети Христофор, на гръцки богоносец е образ на посветената на Христос личност, която проявява вяра по-силна от препятствията, както се е разбирала притчата в миналото, цитирана е била от самият Лутер. В "огледалото" явно връзка с огледалото от "Снежната кралица" на Андерсен, светецът е представен като малоумен и противен фанатик превърнал се буквално в звяр поради христовата си вяра. В последствие той придобива човешки образ едва когато се среща със самия дявол, който дявол е имал възможност да бъде унищожен, но това би било катастрофа за сатаниста, какъвто е автора и неговите господари помогнали му да направи кариера от бездарно плагиатстване и натрапване на сатанизъм и комунизъм. Другата полза от този разказ е, че въпреки опита да представи злото за добро, автора всъщност дава доста добра идентификация на собственото си творчество и пропаганда. За такива като него е притчата в Йоан 10, за нечестивия, който идва да заколи, открадне и погуби.

На линка на руски са няколкото легенди за светията, явно легендата е вдъхновена от Голиат, на когото му отрязват главата. Но тук хананецът служил на царя, после на самозвания дявол и тогава достига до християнството служейки на поклонниците;

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D1%8F%D1%82%D0%BE%D0%B9_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%84%D0%BE%D1%80

А реално ето каква е историята на свети Христофор, изкривявания е имало и в миналото

Важна корекция на декалога, в стар постинг извършена преди малко.

http://bogoizbrania.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/31/.824756