Сред множество ръкописи и древни документи относно ересите, често се среща думата “ариани”. Според нечии твърдения това са последователите на някой си епископ Арии. Измислица подобна на политическата от 20-ти век с измислена раса на арийците, която населявала територията от Индия до Европа. Средство да се оправдае завземането на тази земи от нацистите. Думата Арии произлиза не от арианство, а то от Мария, марианство. Това е образ на старо религиозно противопоставяне в Европа. Арианите всъщност са марианите или най-старите католици, докато противниците им Йезуитите са населявали западните региони на днешна Франция, Англия и Иберия. Марианите-католици са заселвали региона от североизточна Франция на Изток, като Италия е била нещо като ничия земя, със смесено Йезуитско и марианско вероизповедание. Разликата е била във вида на организацията, Йезуитите са били авторитарна общност измислила апостолите, пророците и прочее авторитети, докато марианите са били неавторитарни или според английския термин презвитериани. Това разделение се запазва до 17-ти век, когато се създава организирана и централизирана църква и двете разделения изчезват. До тогава дори така наречените юдеи от южните региони на Италия и Испания са били всъщност Йезуити, но при тях авторитаризма е бил наследствен, а не духовен както при другите. Това тройно разделение на вярата може да се открие на няколко места в НЗ, навсякъде, където се проповядван Евангелие на "елините" всъщност става на въпрос за агресивно авторитаризиране на католици и юдей от Йезуитите главно от региона на Пиренеите. Северна Испания и планините между Франция и Иберия са били центърът на Йезуитската секта. Те бързо елиминират общностите на Юдеите, поради класовото и семейно разделение тяхната структура е разбита лесно и повечето обикновени хора стават Йезуити или Йесусовци. При католиците нещата не стават толкова лесно и двете религии се сливат едва около 16-ти век според сегашното летоброене.
Ето защо прочутият Атанасий от Александрия се смята за основател на тринитарианството и главен противник на арианите. Атанасий е от Александрия в региона на Пиемонт, Италия, където е имало от двете религии и борбата между потомците им продължава дори до основаването на Италианската държава през 19-ти век. За пасажите в Писанията споменаващи за това разделение е необходимо повече време за разглеждане, за сега мога да спомена Евангелията и Първо Коринтяни. Докато Евангелията са дело на италианци, то посланията Павел са от региона на Пиренеите или Кантабийските планини, в миналото не е имало разделение с граници на държави.
Атанасий е започнал писането на Евангелията, продължени от Прочутия Климент, който е и всъщност автора на "клементинската" Вулга.
Bible, history,
- - -
. . . Едно ти не достига; . . . Mark 10:17-22
Тази фраза винаги ме е озадачавала, как така едно нещо няма да достига на някого си, чак пък такъв праведник и толкова съвършен. Освен това е още млад както казва текста, като порасне кой знае в какви каши ще се забърка. Едва преди малко намерих смисълът на това изявление, това е авторитарна пропаганда сред старите католици от страна на йезуитите. Църквите им са били богати и силни, но едно не им е достигало, липсвали са им авторитети на хора равни с този на Йесус, ето защо тези думи са вложени именно в неговата уста, а безименният младеж е събирателен образ на новото поколение предстоящо да бъде авторитаризирано.
Mark 10:17-22 (B40)
И когато излизаше на път, някой се затече и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот? (Mark 10:17)
А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. (Mark 10:18)
Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си". (Mark 10:19)
А той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си. (Mark 10:20)
А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай. (Mark 10:21)
Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот. (Mark 10:22)
- - -
Какво значи думата бирник или publicanus
Във връзка с финасово-църковното откритие преди малко реших да осмисля и думата за "public**", превеждана като бирник на повечето места в текста. При разглеждане на оригинала в латинската версия се намира, че думата се среща и в СЗ, където не може да има бирници. Смисълът и там е както на английската public, публично. Това интересно значение означава едно, думата няма смисъл на някакъв грешник, защото се свързана с думата за грешници на няколко места. Не е нещо специфично като някакъв измамник, предател или неверник. Думата всъщност показва човек, който не е грешник, но не е част от общността, не е вътрешен човек, той е публик, публика. От тук и public** се среща на цели 35 места в латинската версия.
Bible, new testament,
- - -
Кой на този свят е принцепса princeps
Фразта "princeps на този свят" се среща само четири пъти в Йоан.
John 3:1 erat autem homo ex Pharisaeis Nicodemus nomine princeps Iudaeorum Vulgate
John 12:31 nunc iudicium est mundi nunc princeps huius mundi eicietur foras Vulgate
John 14:30 iam non multa loquar vobiscum venit enim princeps mundi huius et in me non habet quicquam Vulgate
John 16:11 de iudicio autem quia princeps mundi huius iudicatus est Vulgate
И на още осем места в Матея и Лука където е все управител или свещенник Matt 9:18, Matt 26:62, Matt 26:63, Matt 26:65, Matt 27:20, Luke 8:41, Luke 18:18, Luke 19:2. В Деяния на 9 места е все свещенник, но в 1Пт. и От. е за Иесус.
Тук ще разгледам трите неправилно преведени стиха, в Йоан. 3:1 е за Никодим, управител или по скоро някакъв главатар сред народа, никъде не трябва в Евангелията да има свещенници. Появяват се по късно, когато Деяния е напасната за по-новите времена. По горе са оригиналите на латински, долу ще дам директно превода на български с мои поясняващи вметки.
Сега е съдба на този свят; сега князът (Йесус) на този свят ще бъде изхвърлен вън (изведен от него). (John 12:31)
Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят. Той няма нищо (от силата) в Мене; (John 14:30)
а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден (iudicatus est идентифициран, не е осъден). (John 16:11)
Преводите масово дисидентстват с обвинения срещу света. А това всъщност е църквата.
- - -
Кои са гентите genti в Евангелията
Думата с корен genti** се среща общо на 22 места в Евангелията, като навсякъде смисълът е не на езичници и неверници, а на някакво решение взето ad hoc, общо решение според случая, често от случайни и несвързани хора. Като и тук има нюанс на смисълът, решението е общо, о то е наложено според разбирането на вярата, не е нещо свързано с бизнес или социални връзки. Среща се в цели 72 стиха в Евангелията, но смисълът е посочвам като народ, което е приблизително правилно, но не съвсем точно като смисъл.
Подчертаните думи са този корен, давам само шестте стиха в Йоан.
(обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след (заедно бяха с Господ) като Господ бе благодарил), (John 6:23)
На това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между (да събира) гърците и да поучава гърците? (събраните) (John 7:35)
Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни. (ше забранят нашие събрания) John 11:48)
Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа (на събранието), (John 11:51) и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада. (John 11:52)
А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци. (John 12:20)
Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят. (John 15:6). Удивително точен превод, ето и смисълът на всички други 72 стиха.
- - -
Какво значи думата апостол и други думи за длъжности
Apostol се среща само 10 пъти в Евангелията, но коренът на думата post** почи 100 пъти. Като навсякъде думата пост значи, след, следване, в последствие или указание за нещо станало след действието описвано до тогава. От този корен се вижда че думата апостол е просо за последовател, пратеник и заместващ, в случая на Иесус.
Какво е значението на думата пророк
Латинската дума prophet*** се среща почти 100 пъти в текста и никъде не означава човек пророк, а само пророчство, някакво знание получено в седствие на разбиране или предсказване, тоест нямаме пророци, а само пророчества. В преводите на Евангелията се срещат само три имена на хора пророци. Едното е Иона-Ionae, което е част от думата за проповядване. Другите за Исая и Елисей са указания и допълнения на самото проорчество.
- - -
За диаблото и параблото di-abolo par-abolis
Двете едно коренни думи на латински имат общ произход и интересно значение. Коренът аболо, аболис означава унищожение, но и разчистване и разясняване, както е в този случай. Така di-abolo значи отстраненият Бог, а par-abolis е нещо като задача за изясняване или разрешаване — разчистване не е para-bolis, както изглежда, което значи подготвена или зададена притча. В Евангелията има само няколко споменавания на думната за дявол, което е не личност, а само пояснение за отделяне от Бог. В Марк няма нито един дявол, другите места е за изкушенията в пустинята, в притчата за сеяча, в описанието на Юда искариотски два пъти в Йоан и за фарисеите веднъж пак там. И най-вече в описанието за огненото езеро подготвено за отстранените от Бога и техните ангели, както и в еретичната притча за семето посято от дявола в Матея. В Деяния и Посланията споменаването на дявола е рядко и пак в този смисъл, не на паднал ангел, а качество на грешника.
- - -
Гърци, хербаисти и латиници
erat autem et superscriptio inscripta super illum litteris graecis et latinis et hebraicis hic est rex Iudaeorum (Luke 23:38)
hunc ergo titulum multi legerunt Iudaeorum quia prope civitatem erat locus ubi crucifixus est Iesus et erat scriptum hebraice graece et latine (John 19:20)
Тези два латински стиха са единственото място, в което се споменава за гръцки, латински и еврейски. И двете фрази споменават, че надписа написан от Пилат в последствие е бил оставен на лобното място и допълнен със събитията около възкресението. Много хора са се събирали, за да видят мястото и надписа в последствие. Това е смисъла на думата latine, а graece означава нещо като поставено публично и официално одобрено.
Думата hebraicis, hebraice означава смисъл, автора не дава точният надпис, а каквото е достигнало като смисъл. Оригинала е бил по-дълъг и обяснителен и не се предава целият, думата се среща и в още три стиха в Йоан.
est autem Hierosolymis super Probatica piscina quae cognominatur hebraice Bethsaida quinque porticus habens (John 5:2)
Pilatus ergo cum audisset hos sermones adduxit foras Iesum et sedit pro tribunali in locum qui dicitur Lithostrotus hebraice autem Gabbatha (John 19:13)
et baiulans sibi crucem exivit in eum qui dicitur Calvariae locum hebraice Golgotha (John 19:17)
hunc ergo titulum multi legerunt Iudaeorum quia prope civitatem erat locus ubi crucifixus est Iesus et erat scriptum hebraice graece et latine (John 19:20)
- - -
Инфиделизъм – infidelibus
Думата infidel** се среща в само 17 стиха във Вулгата и никъде не значи невярващ или нехристиянин Особено в книгите коринтяни, където изглежда все едно става на въпрос за езичник. Инфиделът е невярващ, но не в Христос или Бог, а в авторитарната апостоло-йезуитска концепция на организация налагана от пиренейските групировки на територията на днешна Италия и югоизточна Франция.
Да напомня за разпределението на териториите в миналото, западните региони на Франция Иберия и Англия за били с авторитарна организация на църквата и държавата, което в миналото е било едно и също. Този модел е остро конфронтиран от региона на старите католици, заемащ днешните региони на североизточна Франция и Швейцария и всички територии на изток. Поради голямата си численост и финансови възможности на католиците йезуитите започват активна мисионерска инвазия на юг в Италия. Там се създават смесени групи, както на привърженици, така и на противници на йезуитите, тези, които са били против тях и са държали на старите католически порядки и са отхвърляли авритарианството за били наричани инфидели. Днес разликата е по-трудно доловима, но в миналото двете групировки са били с разлики на подобие на днешните мюсюлмани и християни.
Инфиделни стихове във Вулгата.
John 5:2 ,Luke 9:41, Luke 12:46, Rom 15:31, 1Cor 6:6, 1Cor 7:12, 1Cor 7:13, 1Cor 7:14, 1Cor 7:15, , 1Cor 10:27, 1Cor 14:22, 1Cor 14:23, 1Cor 14:24, 2Cor 4:4, 2Cor 6:14, 2Cor 6:15, 1Tim 5:8, Titus 1:15
- - -
Римляните в Евангелието
Най-римската книга в НЗ не е посланието към Римляните, а Деяния и двете книги са писани в много по-късен етап с отношение към организираната „римска” църква. Деяния е про-римска, докато най-дългото послание е антикатолическо. Като се махнат тези две несъществени за историята на текста книги, остават само три стиха с „ Rom**”. Този в Тимотей също не е интересен, но двата в Йоан и Откровение са много интересни.
Йоан 11:48 въобще не значи, че ще дойдат някакви си римляни, а думата е Romani предлог, става на въпрос за опасението, че повярвалите в Него ще завземат тяхното място и хората им. Буквалният превод трябва да е; „Ако оставим Него така, ще повярват всички в Него, и ще дойдат да ни вземат позицията и хората ни”. Удивително е как цяла църква и култура и мегаполис са основани на погрешен превод.
Откровение 2:12 е също много погрешно преведено не е двуостър меч, а някакво донесение, което те са приели заедно с автора на посланието. Точен превод за сега е трудно да се намери.
John 11:48 si dimittimus eum sic omnes credent in eum et venient Romani et tollent nostrum et locum et gentem Vulgate
2Tim 1:17 . . .
Rev 2:12 et angelo Pergami ecclesiae scribe haec dicit qui habet rompheam utraque parte acutam Vulgate
- - -
Фарисеи, Садукеи и други ироди
Pharisaeis е думата за фарисей и при преглеждането на сходни думи с този корен се намира, че става на въпрос за древната аналогия на днешните адвокати. Не е просто някаква религиозна секта както се тълкува. Освен такива юридически функции, фарисеите са изпълнявали и функцията на журналистите, разнасяли са новините главно устно или чрез надписи в пясък. Ето защо в Йоан 8 Иесус започва да пише в пясъка, това е символ на преходността на греха като цяло и несъстоятелността на техните обвинения и правомощия. Явно се използва случаят за изясняване на ситуацията с противниците. Думата за фарисей е много близка до тази за цезар, което е явно думата за закон или някакъв регламент.
Цезар-кесар Caesarem се среща за съвсем различни случай от описаните. Когато фарисеите питата дали да се дава данък на кесаря, става на въпрос дали да се взимат пари за прилагането на закона. А отговора на Иесус е да се дават за Божието дело не на фарисеите. Тоест хората трябва да дават, но не на тях, Мт.22 и Мр.12, Лк.20. Кесария Филипова, както и понятия в Лука като цезар август, цезар тиберий е не град, а някакъв правилник или закон в някакъв регион, не става ясно какво е поради липса на описание. В Йоан 19 и Лука 23 обвиненията срещу Пилат са, че би нарушил социалният закон чрез оправдаването на Йесус, осъден за богохулство и антидържавна дейност.
Sadducaeorum са садукеите и те също не са някаква религиозна секта, а просто това е думата за учители на общността, те не са лични учители по наука, а нещо като публични говорители или проповедници и също служат като журналисти. Садукей се среща на три места в Матея, Лука и Марк очевидно цитират Матея, в Йоан и посланията нямаме нито един садукеи. Това показва, че такава длъжност се среща едва в ограничен регион, според моето откритие в североизточна Италия, но не и в по-западните региони на Пиемонт и Савоя. Покрай садукеите се срещат и други интересни термини, като legis doctor някакъв вид учител не много ясно какъв.
Книжниците scribae е не дума длъжност, а само някакво предписание или писмен документ, правилник или дори график на мероприятия и официални действия.
А сега и най-сензационното откритие.
Думата за Ирод Herod и иродиада е не име на цар, а е дума за някаква женска секта и организация, някакви бесни амазонки и несемейни монахини. Думата uxorem, не е съпруга, а е указание за тези женски организации, които според Йоан са незаконни и за това е бил обезглавен, брата на Ирод Филип е всъщност някакъв мъжки монашески орден, предал някакви права на женския.
За това са убивани и деца смятани за заплаха, поради феминистки изстъпления.
