Значението на думата Ангел и същността на дявола

Значението на думата Ангел и същността на дявола

Латинската дума Angel е не случайно сходна с думата за евнагелие evangelium. Ангел не е дума за хуманоидно човекоподобно небесно същество е вид послание показвано със светлинно явление съпроводено с човешки глас, изговарящ божиите думи. От това заклщюение можем да намерим и същността ан помнятието дявол, сатана, караконджул и подобни това не са нечисти образи, а нечисти сили, образо за грешната човешка душа. Демонът не е същество а идея и душевност.

Кой се крие зад псевдонима Theodore Beza

Кой се крие зад псевдонима Theodore Beza

В по-предни постинги бях намерил, че зад името Жан Калвин стои известния математик лорд Келвин, според легендите от Англия негов “наследник” се явява лице публикувало различни “гръцки” текстове с името Теодор Беза. Зад този спсевдоним стои вече известният и споменаван William Kelly, който заедно с обкръжението на Дарби измисля голяма част от френската история. Интересното е че както бях споменавал гръцката пписменност е измислена от ирландци и едн от тях е някой си Bellett и оксфордско-ирландският му кръг от богослови преподователи. Кели е редактор на теологията на Беллетт, чието име е ползвано за псевдонима Beza = Bellett A - Z. Тази групировка ще се изследва по-подробно в бъдеще.

Theodore Beza (Théodore de Bèze or de Besze) (June 24, 1519 – October 13, 1605), Juvenilia,  especially Ovid,Catullus, and Tibullus.

William Kelly (1821 - 27 March 1906)

John Gifford Bellett (19 July 1795 – 10 October 1864)

Основни понятия на вярата, християнско тълкуване

Основни понятия на вярата, християнско тълкуване

В този документ накратко ще се дадат определения на понятията във вярата, общо 21, заедно със самата вяра. Допълнителни разяснения и подробности са публикувани в блога или в документите на гугъл. Понятията са под заглавие вяра, разделени на четири групи по пет разновидности.

Вяра.

Света троица, човек, авторитети, истина, библия.

Закон и религия, култура и християнство, църква и общност, семейство, пари и работа.

Спасение и вечен живот, грях, ад и наказание, духовност, чудеса.

Наука, история, политика, литература, психология и ереси.

Basic concepts of faith, a Christian interpretation

Faith

Holy Trinity, man, authorities, true, bible.

Law and Religion, Culture and Christianity, church, community, family, money and work.

salvation and eternal life, sin, hell and punishment, spirituality, miracles.

science, history, politics, literature and psychology and heresies.

Вяра

Вярата в Бога създател и господар на света е най-естественото и логично състояние на човека. Неверника или агностика, езичника и всички форми на отхвърляне на Бог са проява на криминално поведение или интелектуално недоразумение. Естеството на вярата може да се сравни с поведението на детето спрямо родителите, когато детето не разпознава родител или брат и сестра, с които са едно семейство това е форма на психическо разтройство, днес наричано атеизъм. Ако детето се държи неадекватно с тях, това е състояние подобно на агностизъм и може да се сравни с престъплението при възрастните.

Света Троица

Най-краткото изобразяване на троицата е чрез символите и в нашият свят. Бог е представен чрез времето, Светият Дух в пространството, космоса, а Христос в Материята “земята”. Само Христос има материално тяло и според нашите разбирания троицата се представя в нашият свят като една личност. Множеството писания за личността на Бог са или лични преживявания или спам, за това тук ще се огранича главно с факти. Времето е най-важната част на нашият свят, като нашето време има начало и край, подробности в хронологията и таблиците. Пространството или космосът в нашият свят не е безкрайно както изглежда от тук, черното небе нощем е всъщност стените на света, зад които съществува вечността. Материята съществува в пространството и времето. Пространството може да се сравни с 3Д мрежа, в която материалните частици се разполага и движат без съпротивление от самото място. Различни явления наричани “енергия” са функции както на материала, така и на пространството да пренася тази функция или действие.

Същност на човекът

Човек е съставен от три части, материално тяло, личност или душа, създадена и развиваща се в този свят и живот или дух, които са вечни и ще преминат в отвъдното. При сътворението Адам Ева са бил с възможност да променят формата на тялото си, така че да живеят при всякакви условия. За потомците на Кайн тази форма в момента е избрана поради многостранна функционалност. Може да се плува, да се катерят скали, но най голямото и предимство е способността да борави и обработва предмети. Хората се делят на три вида според произход. Първата са потомците на Кайн родени преди убийството на Авел, за тях е обяснено подробно в документа за Кайн. Втората е потомство родено след убийството, това са хората от този свят, те са две групи, едната са приетите или праведните, другите са грешниците, обяснение по-долу. Третата група са потомците на третият сина на Ева, Сит роден да замести временно потомството на Кайн. Подробности в документите с хронология и история.

Авторитети и авторитарност

Съвременният свят е изключително авторитарен, но в него съществуват само 4 вида авторитета, сили и личности, които стоят над човекът са три. Първата е Бог и вярата, споменати по горе, следват семейството и църквата, за които ще се спомене по долу. Единственият авторитет, който представлява човекът сам по себе си е на личността на човека над Живота. Не над материята или земята както се споменава в Битие за Адам, а авторитет и отговорност над развитието и съществуването на самият Живот. Няма да споменавам всички прояви и видове, някои от тях са способности да култивират животните и растенията, земята и предметите. Авторитет над живота е и например подценявани от вярващите понятия като културата, хигиената, приличното обличане, говорене и държане. За културата пояснение по-долу.

Истина и Слово Божие

Понятието днес е почти изцяло заместено от идеята за интереси, власт и пари. Йесус казва на учениците си “Аз съм пътят истината и живота”, което споменато така е само пропаганда за авторитаризиране на някого си. Самото понятие Истина в латинската версия е “алетеиа”, което е нещо като “алл тео” или равнозначно на Божието Слово. Истината е философско понятие за богословското разбиране на Господ, в никакъв случай не е нечии авторитет над други хора.

Библия

Текста е разгледан в няколко документа. Библията е единственият писмен източник запазен тук в нашият свят съдържащ истина — Слово Божие. На места е запълнена със съвременни исторически сведения, но данните от сътворението и живота на потомците на Сит са в основни линии запазени. Липсват сведения за света от времето след Христос до наши дни, но календара и основните неща за съдбата на потомците на Кайн са намерени в документите и таблиците.

Закон и религия

Думата религия значи правилник или регламент, а закон означава правила поставени в света за неговото управление, законът е показан на диаграма 10. Днешните хора дори са изкривили правилните закони дадени от Бог, а истинската религия е напълно изкривена и забравена.

Култура и християнство

Както писах по-горе за авторитетите, културата трябва да се приеме напълно сериозно като основа на християнството. То е началото на културата и дори човек да е атеист, ако е културен може да изглежда като християнин. Най-важното по въпроса е, че в миналото всички са били християни и отхвърлянето му е станало през последните 200 години. Християнската култура, която ако се пренебрегне се стига до по-сериозните проблеми, грях и падение. Само кратък пример с облеклото, човек трябва да се облича, така че да не се натрапва на околните, но и прекаленото вманиачаване над вида на дрехите у някои вярващи и проповедници издава плътска дребнавост и самовлюбена идиотщина. Християнската култура не е фиксиран закон, а средство за взаимоотношение с околните и света.

Църква и общност

В миналото всички общности са били църкви, хората са живеели съвместно като равни и са имали за авторитет самият Бог. В момента дори не може да се намери подходящ начин за сравнение на това, което е била църквата, може би понятието “духовно семейството” е приблизително описващо този феномен. За разлика от Християнската култура църквата е вид духовно обвързване на хората членове в групата. Днес такова понятие изглежда като секта или култ на кретени, но когато Христос е авторитета в групата това е вече истинската оригинална църква. Днес няма реални църкви, хората няма духовни взаимоотношения. Самата църква е била свръхестествено понятие всеки член е бил както собственик, така и служител подобно на по-малките швейцарски банки. Църквата е била “корпорация” владееща целия бизнес на общността, не била комуна или колхоз членовете и са били собственици и са имали свободата да напуснат или да създадат друга църква.

Семейство

Това е едно от малкото неща, което човешката личност може да създаде на земята, всичко материално е собственост на Христос, символа на материята. Освен като средство за създаване и възпитаване на децата, семейството е и духовен фактор за личността или душата човека. Дори и човек да е сам той може да има семейна култура с такива духовни стойности.

Пари и работа

Парите и кариерата днес са се превърнали в огромен фактор в живота на хората. Християнина трябва да гледа на тях като на средство за живота в този свят. Парите днес са заменили духовността на църквата, а правенето на кариера е замяна на социалната и функция. Дали човек е богат и успял не е съществено за вярата, ако почти всички такива днес са неверници и престъпници, това е друг въпрос. В миналото богатството е било в имуществото на църквата и вместо кариера хората са градили общността.

Спасение и вечен живот

Това е най-важният въпрос за личността, само личността на вярващите ще премине в отвъдното. Самото спасение е форма на приемане от господ. Противно на общото твърдение смъртта на Христос е средство за изваждане на Авел от неговата смърт. Спасението на вярващите е само след лично одобрение от Христос, не заради някаква отчаяна жертва представяна като геройско самоубийство.

Грях и грешник

За определяне на какво е грешно и какво не, в текста се споменава на няколко места и има множество обяснения и тълкувания. В Новият Завет все пак няма специално място за обясняване кой трябва да се смята за грешник и кой не. На няколко места в текста срещаме специалната категория хора бирници и грешници. Ако има група или категория наричана грешници то това предполага да има и такава на без грешници и следва да има сериозно обяснение кой какъв е, защо е част от тази група и всякакви подробности. Както бях намерил понятието Бирник не значи данъчен инспектор, а човек, който се е отделил доброволно и самостоятелно от общността или църквата. Главната причина за такава постъпка е несъгласие с политиката в църквата, като такъв човек не става част от друга църква, а живее самостоятелно дори и без семейство, “бирници” са само мъжете. Смята се, че главната причина за разделянето е гордост или обида от нещо. Докато грешникът е някой, принудително отстранен от църквата, за по-дребни престъпления или поради анти социалност. Ето защо има притча за надменният бирник отхвърлен поради презрението си към нещастният грешник, след като не е част от църквата, да не се прави на по-важен, това е поуката.

Главният извод е, грях и грешник като понятия не са никак “духовни” или философски, а изцяло социални и църковни според Библията.

Ад и наказание

Грешниците на този свят ще бъдат наказани, но не и във вечността след краят на света. Ад и наказание след смъртта за личността ще бъде временна, след което личността ще бъде премахната и на нейно място Бог ще създаде нова личност, за да може животът на грешника да премине в отвъдното.

Духовност

Терминът би трябвало да се разпредели между понятията за авторитети и културата като идея. В този свят нищо материално не е духовно и свещено, нито хората, нито животни или ритуали. Човек не е духовен сам по-себе си, но може да покаже такава дейност чрез признаване на авторитетите и следването на културата. Понятия като самовлюбеност или голямо его често се приемат за духовност, но са само некоректно заместване на християнския авторитет от културните принципи. Най-различните практики за самоусъвършенстване често са безсмислени гъделичкания на егото. Практики като молитва, хваление, събрание на църквата и други лични или църковни дейности могат да се определят като духовни в случай, че се свързват с вярата, а не се ползват за правене на кариера от някого си. Понятието щастие не е библейско, субективно е и подобно на понятието духовност трябва да се изрази чрез културата.

Чудеса

Тези прояви не са измислени и са напълно възможни, измамници често злоупотребяват с тях и спекулират популистки и демагогски. Все пак те са субективни и страничен наблюдател почти не може да ги забележи. За това изглеждат толкова редки и чудни. Това е област, която не съм разглеждал, но именно в нея предстоят най-чудните открития.

Наука

Думата наука science е въведена от вярващи в Кеймбридж и това понятие е напълно християнско, то дава познания за сътворението на света от Господ. С него през последните години много се злоупотребява, но измамниците не могат да скрият истината зад многото си измислици. В документите съм разкрил няколко много важни заблуди, като броя на химическите елементи, скоростта на светлината и други имащи отношение към вярата. В този раздел трябва да се включи образованието, което ако не е съобразено с християнството се превръща в опасна заблуда ползвана за източване на пари.

История

Много малко е известно за миналото от преди 19-ти век, а нашият свят започва едва от преди по-малко от 600 години. Тази област е пълна със заблуди, така че да не може да се открие древната хронология и места от писанията. Календара на Библията е бил различен от сегашното време, а библейските събития са се развивали на друга планета. Подробности в документите и таблиците.

Политика

Отношението на вярващият към политиката трябва да е както към църквата в миналото, както споменах църквата е била общността, за разлика от съвременният свят на авторитаризъм. Днес наистина както казват скептиците всички са един дол дренки. Вярващият винаги трябва да подкрепя на избори кандидати за християнска култура и оригинална църква.

Литература

Някои от литературните произведения в миналото са оказали важно влияние на нашият свят, и с такива заглавия са дадени обяснения на важни въпроси за вярата. За съжаление литературата от следвоенният период е в дълбок упадък. Сред нобеловите лауреати на наградата по литература се намират само седем заглавия с християнско съдържани. Спомените на Чърчил, са писани от вярващи, но не касаят самата вярата.

Ереси

Почти всички по-съвременни духовни учения са форма на ерес. В основата на всяка заблуда независимо дали е окултна, агностична, атеистка или напълно езическа стои авторитаризма и похотта за власт. Важно е да се знае, че заблудителните учения са отскоро и няма да живеят дълго.

- - -

Смисъл на думата Пешита

Смисъл на думата Пешита

Произизхода на думата е от мястото от където това литературно недоразумение е измислено, колежът Петерсхаус, Кеймбридж.

Cambridge Peterhouse = The Peshitta

В миналото Peter се е изписвало “а”, не с “е”. Като сричката “shit” не е това което изглежда, а е старата форма на английската дума за листи sheet. Като неприличността на тази сричка идва именно от времето на издаването на този фалшификат. Популярността на този мит все пак не е толкова евангелски неуместна, така се указва мястото където е съставена първата латинска версия истинският източник на днешната Библия. Петерсхаус е най-старият колеж на Кеймбридж, заедно с връстникът си Мертон от Оксфорд.

Сътворение и хронология на Кайн и потомството му Бт.1-4

https://docs.google.com/document/d/1cch3mMNfugKd2D3R2djOTaek6lgZiWaN0qGLzW8J_WQ/edit

Лицемерие и авторитаризъм двете лица на атеизма

Лицемерие и авторитаризъм двете лица на атеизма

Едно от интересните религиозни изказвания на Гьоте е относно кръстът. Великият поет не е писал нищо за вярата, поне не директно, но е заявявал директно, че от всичко, което мрази на този свят, най-много мрази кръста. Често тази фраза се тълкува погрешно, а някой дори спекулират, че Гьоте бил като мюсюлманин. Истината за вярата на поета е, че той е нонконформист, при това англичанин, и се противопоставя срещу злоупотребите с вярата от страна на лицемерите използващи авторитаризъм за заблуда и манипулации на тълпата. Срещу всеки нагло посегнал на самият Христов кръст, ползвайки го като социална мухоловка. Изглежда сякаш срещу лицемерието авторитаризма е спасение, всеки може да злоупотреби с вярата и религията, но ако си намерим някакъв авторитет, апостол, пророк, епископ или нещо си такова. Ще знаем, какво изобразява вярата и няма да се интересуваме от идеи, кръст и такива неща, с които всеки може да използва за собственият си авторитет, кариера и печалба. Злоупотребите и лицемерието с вярата са всъщност форма на авторитаризъм, греховна страст за власт и пари ползваща престъпни методи. Авторитета във вярата не може да е защита от лицемерието и двете прояви са едно и също.
В глава 11 на посланието към Евреите се изреждат няколко персонажи от миналото, за да се даде не човешки авторитет за вярата, а се изразява самата вяра като авторитет, на който хората се покорили, приели са го и така самата вяра е станала част от този свят. Хората от тази глава само са развили взаимоотношение с вярата. Математикът Силвестер, реалната личност стояща зад псевдонима Гьоте показва вярата си като се противопоставя на измисления авторитет. Отхвърлянето на символа на кръста като авторитет на някого си назначен от корумпиран държавен чиновник е истинската проява на вяра, каквато са имали хора като Авраам, Исаак, Яков и потомците им.
- - -

Как преводът от 19-ти век измисли секса “sex”

Как преводът от 19-ти век измисли секса “sex”

https://plus.google.com/u/0/photos/105981337627087043623/albums/5586928805791193777/5763437059600184130

На снимката е показано първото споменаване въобще на думата SEX, идва от лош превод на няколко стиха директно от латински на английски. На латински смисълът е за числото шест или за събиране на окончание от предна дума “s” и частиците “ex” и “us”, в смисъл от тях или от тези. Думата за пол на английски е gender, секса се появява в началото на 20-ти век в САЩ с превода на DRS, до преди това е имало само семейство без секс.

Думата Мория в Библията, теософията и средната земя

Думата Мория в Библията, теософията и средната земя

Днес четох скорошен постинг за учителят Мория явил се на Николай Райнов.

http://www.otizvora.com/2012/07/4653/

Четох е силно казано, прегледах го, защото знам какво представляват подобни постинги, реклама за някаква нова измислена активност. Намерили някакво видео на Богомил Райнов, в което се отваря някакъв сандък, доста голям и приличащ на тези, в които в миналото хората са си държали дрипите. И се показа как от него се вадят някакви купчини листа, които изглеждаха странно бели, за да са преседели десетки години. Хартията в миналото не е била толкова бяла, започнали са да я избелват химически през 70-те. Не е сигурно дали тези листа не са сменени с някакви други вещи в истинското видео.

Името Мория идва от Библията, първото му споменаване е в 2 Летописи.

et coepit Salomon aedificare domum Domini in Hierusalem in monte Moria qui demonstratus fuerat David patri eius in loco quem paraverat David in area Ornan Iebusei (2Chr 3:1).

Където се споменава за започналият строеж на Храма на хълма Мория в Йерусалим. Първото нещо, което се разбира от пасажа е, че в града има и други хълмове, на които не е ясно какво има. В по-късните пасажи на английски и измисленият гръцки тази дума е залепена и в Бт.22:2, където в оригинала е само хълмът от видението, няма име. На края е залепено и едно “h”, така при прочитане на обратно се получава hair om.

Следващото място, където се споменава за думата “мориа” извън Библията е в писанията на Рерих и Блаватская, за която изясних, че е име на жена ползвано като псевдоним от съпругата на Рерих, другото Ленче на теософията. Под това име на учител, който и се е явявал на сън в Индия е съкращение на фразата на руски “Мой Рерих иииаа. . .”. Съжалявам за гнусната асоциация, но това е смисълът на името в теософията. Учителят Мория е мъжкият орган на Рерих. Планината е начин да се изразяват мръснишки фрази в не само в Русия, и да се подиграват с вярващите.

Същото име се ползва и от Толкин в средната земя, като съвпадението с това в Библията и теософията е непредвидено. Планината Мория е име образувано от израза за автор и заглавие, Томас Мор “Утопия”.

Bible, poetry,

Защо са били необходими четири планети за обитаване от потомците на Адам и Ева

Защо са били необходими четири планети за обитаване от потомците на Адам и Ева

Причината е следната, сътворението е на старият земен размер на Марс, но след смъртта на Авел планетата е изрязана до сегашният си размер и напусната. Обитавана е не повече от 200АМ години. От там Кайн е изхвърлен тук, а Сит заместникът на Кайн е роден на трета планета отделен от тази на Авел и Кайн, Венера. През 4121АМ е разпнат Христос тайно и през 4200АМ е напусната и Венера, като потомците на Сит се преселват на сега липсваща планета. Останки, от която са Плутон, Харон, Никс, Хидра и П4. Орбитата и е била близо до сегашната орбита на Церера в региона ан астероидите. Повърхността на Венера е също слабо остъргана и по-голямата част е стоварена тук образувайки континентите. До тогава цялата планета земя е била океан и то замръзнал. Липсващата планета, където са обитавали потомците на Сит от 4200АМ до 6300АМ за 2100АМ години, по новото време е само 700АМ години. В 6300АМ(4900*) тази липсваща планета е разрушена напълно, от там са астероидите, междупланетният газ и прах. Тук веднага изниква въпроса, дали тези обитавани планети са били допълнително формирани, за да има къде да живеят хората или в началото е имало много повече планети за обитаване. Сега си мисля, че планетите в началото са били повече от 4, при толкова много астероиди, комети, прах и газ явно е имало няколко планети с различни климатични условия за различни растения и животни. Явно всичките тези 24 кръгли планети и спътници, без газовите гиганти, слънцето и звездите са остатък от някоя планета със земни размери с различни среди, флора и фауна за обитаване.

Кратка история на сегашният календар

Кратка история на сегашният календар

Сегашният календар наречен грегориански е установен за първи път през 1750 година, като през 1752 е коригиран с прочутите 11 дена заради датата на великден. В популярните митове това станало в Англия, докато на континента календара бил вече в употреба, всъщност самият календар е английско дело и именно тогава е започнат.

Причините да се започне с такова голямо число са Библейски, Авраам живее 175 години, които авторите на календара са умножили по 10. Така са получили все едно Христос е роден преди 1750 години, дали някой е имал откровение, или просто са решили да избутат дата възможно най-назад не е ясно. Ясно е, че хората са нямали никаква идея за това от колко години светът съществува и кога е датата на голгота. Хората създали този календар са същите написали и Старият Завет на Библията. Познава се по аритметиката в годините на патриарсите, 100 години след Авраам се ражда синът му Исаак, след още 60 и неговият син Яков според Битие 25. Така намираме и дата за написване на латинската версия на Евангелието според това летоброенето 1680 Anno Domine. Това е и годината на митичния английски крал Джеймс, не е 1611. Патриархът Яков се ражда 7 години преди смъртта на Авраам неговият дядо, което е отбелязано със 70 годишен интервал за пускането на СЗ и английският превод на текста. Според разпространеният мит за редакции на АВ версията или Кинг Джеймс, има две дати за редакция от 18-ти век, 1752 и 1759. Тези години са всъщност отбелязване за написването и издаването на окончателния текст на Стария Завет.

Причината за такъв скок от 70 години, в които Старият Завет се оказва по-евангелски от новият или по-точно от Евангелията е политическа. Съставителите на самите Евангелия им са проповедници на авторитарното управление на обществото. Основният акцент е върху апостолите, не Христос. Той е само фон на политиката на западната част на Европа и средство за напомпване на авторитет и кариера на някакви си служители. Все пак Евангелията са придобили популярност и съдържат неопределено количество от реални събития, независимо, че са лошо представени и нечестиво използвани. Английските пуритани създават и писмата на Павел и втората част на Деяния в този период преди 1750. Връхната форма на анти авторитаризма и в последствие със засилено континентално участие са допълнени и книгите на СЗ.

Есхатология, апокалипсис и съпътстващи понятия

Есхатология, апокалипсис и съпътстващи понятия

По тези въпроси вече съм писал на много места в обясняването на календара, преводите и разни исторически въпроси, но сега е време да се даде обяснение под заглавие с по-доктринален вид. Според речниците думата eschatology има следното значение, но по-старият смисъл е следният от The Oxford English Dictionary defines eschatology as "The department of theological science concerned with ‘the four last things: death, judgement, heaven, and hell’.

Започвам с небето, това е място съществуващо извън нашето време и място. Съществувало си е преди и ще съществува постоянно и вечно и след края на този свят, който има, освен начало и край.

Адът е вече място в нашия свят с максимална продължителност на наши 12600 години. Накратко изчислява се по формулата, 4200*2=8400АМ години. Нашите се умножават по 3/2*8400=12600АД, АД - ANNO DOMINE години. Адът е място, където личностите на грешниците ще пребивават след смъртта временно, не вечно както се твърди, защото нашият свят е временен и на небето няма място за грях и грешници.

Съд на хората, всички вярващи, които са одобрени поради някаква причина, от тук не може да се прецени каква ще бъдат поканени да отидат на небето като гости. Смъртта на Христос бе заради Авел и Кайн, в този свят потомците на Кайн се спасяват като личности само ако са поканени на небето. Непоканените ще бъдат заличени като личности, а на мястото на безсмъртния им живот ще бъде поставена нова личност, както Адам и Ева бяха сътворени, така и нови личности ще се поставят и на стария рециклиран живот.

Смърт, тя ще е единственият начин за промени в тялото и личността на поканените вярващи за отвъдното или небето, грешната личност отива в Ада, след няколко хиляди години мъчения тя изчезва, защото няма никакво значение, само животът на грешника се рециклира. За обновяваните личности получили нови тела е отделено време в миналото, когато те ще преминат някаква специална програма за адаптиране към отвъдното, от такива адаптирани личности са  древните останки мегалити, пирамиди стени и ровове.

Край на света, апокалипсис. Тази книга е писана, за да даде някакви образи на рисунките в италианските черкви в миналото, дали касаят края на света, няма значение, те се отнасят за поучение и са лични интерпретации на социални и философско - морални въпроси. Милениум, чистилище, такива места или по-точно подобни на тях е времето на адаптиране на поканените личности, както споменах по-горе. Христос и Авел ще царуват там, но какво точно ще се случва с личността нямам никаква идея, вероятно ще е като ново раждане, в което много малко или вероятно нищо няма да се помни от първия живот. Човек ще расте и ще се развива, за да достигне някаква зрялост след стотици години и тогава ще премине в отвъдното без втора смърт.

Диспенсации, такива разделения на периоди в моите открития също съществуват. Първи период е от сътворението до 4200АМ, когато се обръща времето при повторно идване на Йесус. Това е периодът на Библията, времето на потомците на Сит, Кайн е изгонен от тяхната планета и потомците му живеят на замръзнала планета като ескимоси.

Втори период е вече с различно време от 4200АМ до 4900АМ, което време се разтегля по три и така в математическото време се достига до 6300 година. В този период е раят на потомците на Сит, те се размножават много по-бързо, времето им все пак свършва и тогава идва времето на чистилището за потомците на Кайн. Третият период е това чистилище, в което починалите вярващи се прехвърлят обратно във времето за подготовка за отвъдното. Той започва от 4900АМ(6300) до около 6000АМ(7700+). Последният период нашият свят започва със сигурност от 6100АМ(7800-) и така до 7000АМ(8400), като промените в продължителността на времената могат да се проследят на диаграмите. Така в края на света нищо съществено няма да се случи той просто ще умре подобно на смъртта на човек.

Второстепенни понятия от вида на антихрист, великата скръб, хилядолетен храм са резултат на лош превод и неправилно тълкуване, по-идеологични като грабване, Постмилениализм и други са просто лоши интерпретации на някои пасажи. Грабването например е дериват от алегорията на книгата “Пътешественикът”, в която се споменава за видение в къщата на тълкувателя на жена, която е от “оставените”, а другите логично са “грабнати”.

Bible, time,

http://www.yourdictionary.com/eschatology?

Най-красивите амвони Lecturn

Най-красивите амвони Lecturn

И видях, и чух един орел, който летеше всред небето, и казваше с висок глас: Горко, горко, горко на земните жители поради останалите тръбни гласове от тримата ангели, които още има да затръбят. (Rev 8:13)

И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея . (Rev 12:14)

http://www.flickr.com/photos/32157648@N08/4962856386/sizes/o/in/photostream/

http://www.flickr.com/photos/16545729@N03/5737280781/lightbox/

http://www.flickr.com/photos/16545729@N03/4581359683/

http://www.flickr.com/photos/williamhhay/5473914148/

http://www.flickr.com/photos/16545729@N03/4604086255/

http://www.flickr.com/photos/7739573@N07/4548735482/

http://www.flickr.com/photos/13566498@N06/1444504422/

bible, new testament, 

Ролята на Гезениус в измислянето на източните писмености

Ролята на Гезениус в измислянето на източните писмености

Този пост е малка почивка от лутането в латинския текст на Йоан, който не върви много добре, намирам какво не е правилно преведено, но да се намери точният смисъл се оказва много по-трудно от колкото изглежда. За това липсват редовните открития всеки ден. Някак си е тъпо да напиша, че превода е кофти и дори неправилен, но какво точно значи текста е трудно да се прецени.

Heinrich Friedrich Wilhelm Gesenius (3 February 1786 – 23 October 1842) е реално съществуващ изследовател на източни езици, но на негово им е неоснователно приписано и съставянето на речник на еврейската писменост. Годината 1906 е знаменателна с публикуването на първите както арабски, така и еврейски текстове с новоизмислените писмености. Преди време имаше изследване на кеймбриджката връзка в еврейския, но името на Гезениус е вкарано от оксфордската група на "изследователи". Това са най-вече не святата троица.

The Rev. Francis Brown (December 26, 1849 – 1916)

Samuel Rolles Driver (October 2, 1846 - February 26, 1914)

Charles Augustus Briggs (January 15, 1841 – June 8, 1913)

Глвната роля в съставянето на речника е на Чарли "тухлата", официално заклеймен и отлъчен от презвитерианите като еретик. Другите двама са от същия дол дренки, но са имали късмета да не са от такъв произход, където откритите ереси се отхвърлят остро. Този факт е достатъчен да докаже, че еврейската и арабска писменост са изобретение на антихристи сили, целящи да дадат повече свобода на тълкуване на текстовете на Библията, с цел проправяне пътя на лъжи и манипулиране на вярващите. Системата е следната, "кафявият преподобен" е връзката между Гьотинген, Оксфорд и Америка, докато оксфордският "шофьор" е връзката с Кеймбриджката династия на автори на идеята за завъртулки като източни писмености и най-вече със Sir Arthur Ernest Cowley FBA (13 December 1861 – 12 October 1931), както и Bodleian Library , на която последният е бил ръководител, източник на множество исторически фалшификати. Чарли тухлата е само нагласил буквите и същественно коригирал древният измислен език, кеймбриджката династия

Към английската връзка е прибавено и друго име от популярно религиозно течение, Samuel Prideaux Tregelles (30 January 1813 – 24 April 1875) е някакъв авторитет за времето и научна връзка към друг по-известен, Benjamin Wills Newton, (12 December 1807 – 26 June 1899), силна връзка към квакерите и други сходни движения в Америка. Странно звучащото име Трегеле, дава и поетично — мистичен имидж на измислените писмености. А бездетният и независим Нютон ще се рагледа  по-старателно.

Кой се крие зад термина ариани и арианство

Кой се крие зад термина ариани и арианство

Сред множество ръкописи и древни документи относно ересите, често се среща думата “ариани”. Според нечии твърдения това са последователите на някой си епископ Арии. Измислица подобна на политическата от 20-ти век с измислена раса на арийците, която населявала територията от Индия до Европа. Средство да се оправдае завземането на тази земи от нацистите. Думата Арии произлиза не от арианство, а то от Мария, марианство. Това е образ на старо религиозно противопоставяне в Европа. Арианите всъщност са марианите или най-старите католици, докато противниците им Йезуитите са населявали западните региони на днешна Франция, Англия и Иберия. Марианите-католици са заселвали региона от североизточна Франция на Изток, като Италия е била нещо като ничия земя, със смесено Йезуитско и марианско вероизповедание. Разликата е била във вида на организацията, Йезуитите са били авторитарна общност измислила апостолите, пророците и прочее авторитети, докато марианите са били неавторитарни или според английския термин презвитериани. Това разделение се запазва до 17-ти век, когато се създава организирана и централизирана църква и двете разделения изчезват. До тогава дори така наречените юдеи от южните региони на Италия и Испания са били всъщност Йезуити, но при тях авторитаризма е бил наследствен, а не духовен както при другите. Това тройно разделение на вярата може да се открие на няколко места в НЗ, навсякъде, където се проповядван Евангелие на "елините" всъщност става на въпрос за агресивно авторитаризиране на католици и юдей от Йезуитите главно от региона на Пиренеите. Северна Испания и планините между Франция и Иберия са били центърът на Йезуитската секта. Те бързо елиминират общностите на Юдеите, поради класовото и семейно разделение тяхната структура е разбита лесно и повечето обикновени хора стават Йезуити или Йесусовци. При католиците нещата не стават толкова лесно и двете религии се сливат едва около 16-ти век според сегашното летоброене.

Ето защо прочутият Атанасий от Александрия се смята за основател на тринитарианството и главен противник на арианите. Атанасий е от Александрия в региона на Пиемонт, Италия, където е имало от двете религии и борбата между потомците им продължава дори до основаването на Италианската държава през 19-ти век. За пасажите в Писанията споменаващи за това разделение е необходимо повече време за разглеждане, за сега мога да спомена Евангелията и Първо Коринтяни. Докато Евангелията са дело на италианци, то посланията Павел са от региона на Пиренеите или Кантабийските планини, в миналото не е имало разделение с граници на държави.

Атанасий е започнал писането на Евангелията, продължени от Прочутия Климент, който е и всъщност автора на "клементинската" Вулга.

Bible, history,

- - -

. . . Едно ти не достига; . . . Mark 10:17-22

Тази фраза винаги ме е озадачавала, как така едно нещо няма да достига на някого си, чак пък такъв праведник и толкова съвършен. Освен това е още млад както казва текста, като порасне кой знае в какви каши ще се забърка. Едва преди малко намерих смисълът на това изявление, това е авторитарна пропаганда сред старите католици от страна на йезуитите. Църквите им са били богати и силни, но едно не им е достигало, липсвали са им авторитети на хора равни с този на Йесус, ето защо тези думи са вложени именно в неговата уста, а безименният младеж е събирателен образ на новото поколение предстоящо да бъде авторитаризирано.

Mark 10:17-22 (B40)

И когато излизаше на път, някой се затече и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот? (Mark 10:17)

А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. (Mark 10:18)

Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си". (Mark 10:19)

А той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си. (Mark 10:20)

А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай. (Mark 10:21)

Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот. (Mark 10:22)

- - -

Какво значи думата бирник или publicanus

Във връзка с финасово-църковното откритие преди малко реших да осмисля и думата за "public**", превеждана като бирник на повечето места в текста. При разглеждане на оригинала в латинската версия се намира, че думата се среща и в СЗ, където не може да има бирници. Смисълът и там е както на английската public, публично. Това интересно значение означава едно, думата няма смисъл на някакъв грешник, защото се свързана с думата за грешници на няколко места. Не е нещо специфично като някакъв измамник, предател или неверник. Думата всъщност показва човек, който не е грешник, но не е част от общността, не е вътрешен човек, той е публик, публика. От тук и public** се среща на цели 35 места в латинската версия.

Bible, new testament,

- - -

Кой на този свят е принцепса princeps

Фразта "princeps на този свят" се среща само четири пъти в Йоан.

John 3:1 erat autem homo ex Pharisaeis Nicodemus nomine princeps Iudaeorum Vulgate

John 12:31 nunc iudicium est mundi nunc princeps huius mundi eicietur foras Vulgate

John 14:30 iam non multa loquar vobiscum venit enim princeps mundi huius et in me non habet quicquam Vulgate

John 16:11 de iudicio autem quia princeps mundi huius iudicatus est Vulgate

И на още осем места в Матея и Лука където е все управител или свещенник Matt 9:18, Matt 26:62, Matt 26:63, Matt 26:65, Matt 27:20, Luke 8:41, Luke 18:18, Luke 19:2. В Деяния на 9 места е все свещенник, но в 1Пт. и От. е за Иесус.

Тук ще разгледам трите неправилно преведени стиха, в Йоан. 3:1 е за Никодим, управител или по скоро някакъв главатар сред народа, никъде не трябва в Евангелията да има свещенници. Появяват се по късно, когато Деяния е напасната за по-новите времена. По горе са оригиналите на латински, долу ще дам директно превода на български с мои поясняващи вметки.

Сега е съдба на този свят; сега князът (Йесус) на този свят ще бъде изхвърлен вън (изведен от него). (John 12:31)

Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят. Той няма нищо (от силата) в Мене; (John 14:30)

а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден (iudicatus est  идентифициран, не е осъден). (John 16:11)

Преводите масово дисидентстват с обвинения срещу света. А това всъщност е църквата.

Къде е проблема в даването и взимането в съвременните църкви

Къде е проблема в даването и взимането в съвременните църкви

В съвременни общности на вярващи даването и вземането трябва да се съгласуват със съвременната финансова ситуация и взаимоотношения. Това не е някаква модерна либерална измислица. Въпреки че десетки години съм вярващ, едва днес осъзнавам, че през годините промяната на обществото и парично — финансовата ситуация налага и промени и в даване и вземането в църквата. Нека започна със ситуацията в миналото, да не пропусна да спомена, че сегашното християнско общество трябва да се разграничи от древното Библейско за потомците на Сит, което е съществувало на друга планета. Тук правилата в дарението и изразходването на средства е изцяло социално. Всяка група трябва да реши по какъв начин да събира и изразходва средствата. Като основната разлика с миналото е, че в древността всъщност не е имало разделение на църква и държава и всички дарения са били и данъци, събирали са се за всякакви нужди. Ето защо даването на десятък е отживелица, в миналото е имало практика да се събират за общо ползване до 10% от всички доходи на групата, като те са се ползвали главно за общи нужди. В миналото сградите на църквите са правени и поддържани от доброволци, предимно възрастни хора с пораснали деца. Свещеникът е бил бивш монах, който не е получавал заплата или някой от старците осигуряван от семейството си. Така каквото и да се е събирало или правело е било наистина доброволно от вече осигурени хора, никой не е получавал заплата, като дори и най-бедните и болните са били хранени от роднините си.

Идеята днес разходите да се премълчават, с надеждата, че някой ще се излъже да даде колкото се може повече или че Господ ще даде чудотворни способности и желание на някого да даде много повече от другите е антисоциална и нехристиянска. Всъщност непрекъснато има хора, които мрънкат, че са дали много повече в дарението и настояват да им върнат анонимното и неотчетено дарение, което в повечето случаи не са дали. Ето защо първо масовата практика да се пуска "дискос" и всеки да слага анонимно е неправилно. Всякакви давания и дарения трябва да се планират според предвиждани разходи, събирането на пари и решаването за какво да се дадат е несериозно дори и да е с добри намерения. В Америка повечето църкви дават отчет за разходите и постъпленията си, в България не съм чувал да се прави нещо такова. Съвременната църква би трябвало да се организира като описаната в миналото, ръководителят не трябва да е на заплата, а да е вече осигурен от собствени средства или семейство. Всички разходи трябва да се обявяват, като имайки предвид намесата на държавата и банките във финансите, то и църквите трябва да се финансират от там. Така че да няма разлика с миналото, когато обществото, държавата и църквата всъщност са били едно нещо.

Това че днес не могат да се намерят хора вярващи в този модел на организиране, вероятно показва, че няма реални вярващи. Това откритие бе вдъхновено от интриги около напускането на служители в една от църквите, които посещавах в миналото, едва тези дни осъзнах, че не само пастора взима пари, но си създава някаква клика около него, на която дава от средствата, които изисква от другите да дават. Аз лично никога не съм взимал средства от някаква църква или мисионерска организация, даже на блога не съм сложил реклами. Причината е, че много по-важно от къде взима вярващият средства от колкото, където ги дава, което също е част от вярата. През последните години давам средства само за отпечатване на Библии. Не давам нито на бедни, нито на мисионери, ако Господ иска да ги снабди едва ли ще използва точно мен. Използвам собствени средства за откритията, които правя, не съм взел и вероятно не бих взел пари за Библейските, научни и исторически открития, които вярвам, че са много по-важни за вярата от всички проповедници, апостоли и мисионери взети заедно. То не че има кой знае какъв наплив на дарения :-), но да си кажа все пак. Все пак бих приел съдействие или помощ в откритията ми ако се появи въобще. Бих станал и член на някоя църква, която вярва в нещата, които и аз, но за сега нещо не мога да намеря точно такава като за мен и сигурно ако се следва това дело на разкриване на истината за Библията, науката и историята бих се включил и финансово във взимане и даване.

Bible, history,