Кратка история на Европа и Русия от средата на 18-ти век
Упадъкът на църковното общество започва бавно от средата на 18-ти век, най-напред в западната част на континента. Въпроса за единственият кръстоносен поход на сегашният Иберийски полуостров, южната част, на когото преди е наричана Испания бе разгледан в преден постинг и за него се споменава доста в текста на Библията. Сега ще спомена за по-важните събития случили се след публикуването на Библията.
В средата на 18-ти век е установен Рим като примирение между Франция и Австрия, както бе описано в наскорошен постинг. Създаването на централизирана религиозна система предимно от Франция и бурбонската династия, освен огромни разходи на средства се превърна в “троянски кон” за бурбоните, папската система изведнъж се оказа агресивно враждебна на Париж, защото самите висши кръгове от кардинали не се чувстват обвързани да сирят на свирката на Париж. Това не бе единственият удар срещу най-силната светска система, създадена, за помиряване йезуити и католици в западните и източни региони на сегашна Франция. По онези времена Франция е представлявала съюз от множество отделни княжества, като някой от тях са били разположени и в сегашна Италия и Иберия. Регионите Лацио, Тоскана, Лигурия и Пиемонт са били в съюз с Йезуитите. В Иберия трите региона от сегашна Португалия, както и Галиция, Астурия, Навара и северните региони на Арагон и Каталуня са част от йезуитският съюз наследник, на когото е днешна Франция. Именно там на Иберия южните региони наричани Кастилия, Андалусия и Мурсия участващи в съюз с Неапол и Австрия са поставили за монарх роднина на бурбонската династия, чийто лилии и днес могат да се намерят на испанският герб. В този момент се намесват англичаните или по-точно финансовите кръгове от острова, те обединяват сегашна Португалия, а останалата част от Испания се е разпростирала и на север от билото на Пиренеите, изцяло в пределите на старите региони Навара и Арагон обхващащи целите планини. Именно едно такова положение на границата решава съдбата на бурбонската династия в Париж. Испания и Португалия са марионетни държави на англичаните. Кралят бива свален поради това, на власт идват военни. За първи консул е назначен корсиканецът, организирайки модерна и голяма армия новата република първо изхвърля Австро-унгаррците от северна и централна Италия с груба военна сила, срещу която не е била организирана подходяща съпротива. Следва удар на югозапад и границата с Испания е прехвърлена по билото на Пиренеите. Републиката не спира до тук, започва се офанзива на североизток, границата на Франция достига до река Рейн в сегашните места, създадени са и марионетни държави Белгия, Холандия и Люксембург, като отговор на английското проникване на юг. Установена е и дори формалната “Вестфалия”, просто за да се дразнят англичаните. С това републиката основана от довчерашни йезуити не е задоволена от загубите на югозапад и агресията за създаване на авторитарни светски държави продължава и през началото на 19-ти век. Създадени са Швеция, Финландия, които са отделени от Дания, също и Полша и дори Руската и Отоманска империя са обединени с помощта от републиката.
По руският въпрос ще се споменат няколко интересни факта разкриващи конспирацията. В прочутото стихотворение на Лермонтов Бородино, първият куплет ни дава доста различна историческа информация при по-внимателно разглеждане.
«Скажи-ка, дядя, ведь не даром
Москва, спаленная пожаром,
Французу отдана?
Ведь были ж схватки боевые?
Да, говорят, еще какие!
Не даром помнит вся Россия
Про день Бородина!»
Забележете презрителното обръщение “Французу отдавна?”, Наполеон първо не е бил французин, в миналото корсиканците са били отделна народност, а тук именно с това се подиграва. Това се прави само в случай, когато някой предател и наемник служи на чужди интереси. Завоевателят на Москва е не Наполеон, а Петър 1 бащата на Александър 1, на когото е оказана френска помощ да стане император напук на англичаните. В последствие Същият Този Петър 1 става и образ за литературният Петър велики датиран 100 години преди него. Кремъл не е завзет от Наполеон, този поход е измислица на теософското общество и литератори. Руската империя всъщност е политически обединена някъде към двадесетте години на 19-ти век, не просъществува и 100 години. До това време хората са живели в религиозни общности независимо и без тоталитарна държава създадена за чужди интереси. Ироничен е и пасажа, “Не даром помнит вся Россия”, с превземането на религиозният център на мястото на сегашният московски кремъл се създава и руската империя обединила религиозни независими общности. Дори името на мястото на битката Бородино има ироничен подтекст, напомня ни за старите руснаци оставяли дълги бради, което ги отличавало от европейците.
Друг интересен конспиративен литературен факт е за историк известен с псевдонима Карамзин. Почита се като най-голям авторитет, а той е родом от губернията на Ленин Уляновск и псевдонимът му е образуван по следният начин.
Карамзин = Симбирский уезд Казанской губернии
Прави впечатление и близостта на името с фамилията от трагедията “Братя Карамазови”, романът е трябвало да се казва «История Великого грешника» и действието не случайно се развива в региона Ста́рая Ру́сса, дал името на империята. Самото име Карамазов е страшилка, КАРА-МАтерь-ЗОВвет, в смисъл, “черната майка, смъртта те призовава”. Достоевски показва отношението си към измислиците на съвременниците му историци придали на империята нереално дълъг живот в миналото.
Линкове за разсекретяване на историята на Русия.
Историята от 17-ти или 16-ти век в Иберия записана в библейската книга Данаил.
Пояснения от други текстове на библията за европейската същност на началото на историята.
history, poetry,
No comments:
Post a Comment