Как трябва да се почитат покойниците и мнение за ритуали и церемонии

Как трябва да се почитат покойниците и мнение за ритуали и церемонии

На днешния ден наричан задушница, вероятно от фразата “За душата” се почитат починали близки. Като евангелски вярващ аз такъв обред не намирам в Библията, нито сред практиката на старите вярващи, а като ритуал сред инославни общности, въведен наскоро и без ясно обяснение и смисъл влошен в действията.

Все пак сега ще се опитам да намеря логично обяснение, на каквото и да е действие за починал близък. Разпространената практиката да се донася храна на гроба може да се обясни рационално и социално само като средство за успокояване на скръбта от загубата на близкия. Наскърбеният посещава гроба само два пъти в годината и така си спестява мисли за починалите през останалото време на годината, когато съзнанието му е заето със света на живите. Такива размисли ми дойдоха, след като попаднах на обяснения за така нареченото Оксфордско движение или трактарианство, за което прикрито се говори в Хобита. Членове са обвинявани за краен ритуализъм и прекалена церемониалност. Първата ми реакция към тази оценка е, че това е едно от многото авторитарни движения, в които се налагат безсмислени традиции и действия се налагат за организиране на хората около някакъв си авторитет. Когато започнах да разглеждам снимки на Оксфорд бях удивен от множеството огромни черковни сгради във всеки колеж. Именно църквата в миналото, не само в Оксфорд е била не просто сграда, а място център както за духовна и социална дейност. Всички по-важни социални въпроси са се решавали около сградата, а в нея всички хора от региона са показвали не само духовното си единство, а и са намирали отговор и помощ от небето в присъствието на общността.

Не е ясно дали са се извършвали чудеса, но хората са вярвали, че именно под благословията на църквата и спазването на ритуали и церемонии са се благославяли от горе както духовно, така и социално и дори здравословно и телесно. Днес този елемент на вярата е напълно или почти напълно изгубен, но това не значи, че в миналото той не е работел. Днешната социална дейност е изключително авторитарна и антихристка, само така се обясняват неуспешните семейства, лошото физическо и психическо здраве, престъпността и корупцията. Забогатяването на някаква част от хората и напредъкът в технологиите е само резултат от организирането на много хора и възползването на постиженията на реалната наука създадени само от вярващи.

С това не казвам, че ставам трактарианец, това движение е имало своята роля преди стотина години. Днес обезсмислянето от социалния елемент на ритуали и традиции дори превръща в опасно и самото посещаване църковно събрание. Авторитаризмът на съвременното поколение може да превърне молитвата, хвалението и проповедта в ню — ейдж брътвеж с опасни последици и лошо въздействие върху хората. Днес повече от всякога реалният вярващ трябва да се пази от заблуди и заблудени, не само неспазване то на правилника за движение е опасно, но и тези, които не го изпълняват са заплаха, както духовна, така и социална и дори здравословна.

history,