Кратка история на сегашният календар

Кратка история на сегашният календар

Сегашният календар наречен грегориански е установен за първи път през 1750 година, като през 1752 е коригиран с прочутите 11 дена заради датата на великден. В популярните митове това станало в Англия, докато на континента календара бил вече в употреба, всъщност самият календар е английско дело и именно тогава е започнат.

Причините да се започне с такова голямо число са Библейски, Авраам живее 175 години, които авторите на календара са умножили по 10. Така са получили все едно Христос е роден преди 1750 години, дали някой е имал откровение, или просто са решили да избутат дата възможно най-назад не е ясно. Ясно е, че хората са нямали никаква идея за това от колко години светът съществува и кога е датата на голгота. Хората създали този календар са същите написали и Старият Завет на Библията. Познава се по аритметиката в годините на патриарсите, 100 години след Авраам се ражда синът му Исаак, след още 60 и неговият син Яков според Битие 25. Така намираме и дата за написване на латинската версия на Евангелието според това летоброенето 1680 Anno Domine. Това е и годината на митичния английски крал Джеймс, не е 1611. Патриархът Яков се ражда 7 години преди смъртта на Авраам неговият дядо, което е отбелязано със 70 годишен интервал за пускането на СЗ и английският превод на текста. Според разпространеният мит за редакции на АВ версията или Кинг Джеймс, има две дати за редакция от 18-ти век, 1752 и 1759. Тези години са всъщност отбелязване за написването и издаването на окончателния текст на Стария Завет.

Причината за такъв скок от 70 години, в които Старият Завет се оказва по-евангелски от новият или по-точно от Евангелията е политическа. Съставителите на самите Евангелия им са проповедници на авторитарното управление на обществото. Основният акцент е върху апостолите, не Христос. Той е само фон на политиката на западната част на Европа и средство за напомпване на авторитет и кариера на някакви си служители. Все пак Евангелията са придобили популярност и съдържат неопределено количество от реални събития, независимо, че са лошо представени и нечестиво използвани. Английските пуритани създават и писмата на Павел и втората част на Деяния в този период преди 1750. Връхната форма на анти авторитаризма и в последствие със засилено континентално участие са допълнени и книгите на СЗ.