Friday, December 16, 2016
Уточняване точната площ на територията на Републка България
Уточняване точната площ на територията на Републка България според сателитни снимки и премахване на изкривяванията от изометрията при плоските карти на кръглата земя.
На всеки ученик в училище се казва в часовете по география, че площта на БГ е 111000км^2. По-точното число е по-малко.
На този линк на руски е изяснено подробно изчислението върху сателитната снимка на Гугл еарв. Резултатът е значително по-малко от посочваните данни с 900км^2.
http://img.artlebedev.ru/everything/susha/process-6/land-surface-process-5-02.jpg
Позоваване на източници в уикетпедията.
География на България. Физическа и икономическа география. АИ „Марин Дринов“, 1997.
География на България. „ФорКом“, 2002. ISBN 9544641238.
Пенин, Румен. Природна география на България. Булвест 2000, 2007. ISBN 9789541805466. с. 18.
Кой измисли думите metre, gram - kilogram
Кой измисли думите metre, gram - kilogram
Mетричната система е не по-малко английска от имперската. Основна заслуга за нея има Уилям Томпсън и приятелите му в Англия и Париж. Три от основните думи за тегло и мярка са нещо като комбинация от титлата барон Келвин и на личните имена на майка му Margaret Gardiner.
GRAM = MARGaret GARdiner Mother, KILOgram = KELvIn.
METRE = MoThER, MargaRET, MEasuring EThER
William Thomson, 1st Baron Kelvin,
OM, GCVO, PC, FRS, FRSE (26 June 1824 – 17 December 1907)
Думите за час минута и секунда са с латински произход.
Реалната личност почетена с псевдонимът на “откривателят” на скоростта на светлината
Реалната личност почетена с псевдонимът на “откривателят” на скоростта на светлината
Ole Christensen Rømer
(25.
H.E. Niels Henrik David Bohr
(født 7. oktober 1885 i København, død 18.
Буквите при думите Rømer и Bohr са подобни както има и подобие в цифтите на датите на раждане и смърт на псевдонима Ромер.
Съставяне на името London
Съставяне на името London
LO - N - DON = LOrd’s National DOminiON
Освен в думата за “Лорд”, буквите “л”, “о” и “н” се срещат и в името Lincolnshire. Идеята за Обединено кралство на островът идва от Йоркшир, като съседите им от Линколншир са първите съюзници от югът на Англия спечелени за тази кауза.
Коя реална личност е ползвана за образът на Неофит Рилски.
Коя реална личност е ползвана за образът на Неофит Рилски.
Направата на сравнение между биографиите на Иван рилски и тази на реалният човек Иван Славейков, както и сравнение в датите на раждане и смърт водят до това заключение.
Никола Поппетров Бенин. Роден 1793 г. Банско, Османска империя Починал 4 януари 1881 г. (88 г.) Рилски манастир, България Неофит Рилски
Иван Славейков български просветен деец Роден: 29 октомври 1853 г. Трявна, Османска империя Починал: 7 май 1901 г. (47 г.)
Уикедпедията погрешно посочва И. С. На общата снимка. Той присъсртва на втори ред, втори от ляво на дясно.
Thursday, November 24, 2016
Страстите на блудния син, притча за Добрия Баща
Имало едно време много отдавна в една далечна галактика един Добър Баща на двама сина. По-големият син имал множество способности, всичко, което правел, било полезно и красиво. Затова получил от баща си прекрасна градина с всякакви плодове и овошки, каквито имало в тази галактика. Бил зает по цял ден с творчество, но също така и самотен. Когато пораснал, се сприятелил с едно прекрасно женско прасе, което все се въртяло из градината му. То му помагало да рови в земята и възторжено квичало на всички прекрасни неща, изработвани от него. Интелигентно и красиво, прасето можело не само да квичи, но и да говори, и дори се научило да се гримира изискано и привлекателно. Ставайки негова приятелка, те преградили множеството реки и потоц. В образувалите се вирчета и гьолчета се пльосвали и търкаляли по цял ден. По-големият син бил очарован от нея, правел всичко каквото му кажела, и често се завирал в гьоловете и за да й угажда.
По-малкият син обичал да размишлява, пее и свири. Добрият Баща му подарил една група бели и хрисими овчици, направил малка кошара и множество музикални инструменти. Тамошните овце обичали музиката и песните, когато си почивали след разходките си сред природата. Въпреки многото женски прасета, обикалящи около кошарата, той обичал само овцете, с които тичал по поляните, а те с удоволствие го следвали и слушали прекрасното му свирене на всякакви инструменти. Приятелката на по-големия син не обичала песните му, харесвала само собственото си грухтене и много се дразнела виждайки как по-малкият син е обожаван от овцете. Смятала за варварско и оскърбително овчето поведение на следване и покорство, вместо културно да се възхищават на недостижимите за тях свински килограми и подобно на приятеля й да изпълнява всякакви прищевки и капризи.
Един ден Добрият Баща казал на двамата си сина да представят от най-доброто, което са постигнали, за да им обясни защо така е разпределил планетата и да се увери дали правилно стопанисват каквото имат. По-малкият, имайки само овце, донесъл първото родено в годината мъжко агне, а по-големият син направил венец от най-красивите цветя, каквито постоянно имало на полето. Добрият Баща одобрил подаръците, зарадвал се, че децата му добре се грижат за повереното им и започнал да обяснява какъв е смисълът на даденото. На по-големия дал нивите и всичко растящо там, това бил дарът на живота на материята, на земята - материя. На по-малкия дал стадо овци, които живеели от всичко на полето, като символ на живота на Духа и небето - пространство, овцете могли да обикалят из цялото поле, но били изцяло зависими от него и така бездушната материя била орисана Духът да обитава в нея. По същия начин по-големият син бил негов роден, но само земен и материален, по-малкият син бил роден от съпругата му чрез времето и живеейки на земята, показвал същността на времето в света на бездушната материя. Добрият Баща и съпругата му произлезли директно от времето, и притежавали Духа в себе си, те родили символа и господаря на материята. По-големият син бил символът на живота, на пространството. По-малкият син се родил от съпругата и самото време.
Докато обяснявал за смисъла на света, агнето донесено от по-малкия син, започнало да гризе от прекрасния венец на по-големия син . По-малкият внезапно, виждайки несправедливото и обидно дело, захвърлил един заострен като нож камък по агнето.
Тежкият и заострен камък, с който по-големият му брат копаел земята, се забил в стомаха на горкото животно и то издъхнало в страшни мъки. Приятелката на големия била ужасена от гледката, тя винаги се мислела за равна на хората, но сега изведнъж осъзнала, че е само дебело прасе и животът й принадлежи на хората. От разказа на Добрия Баща разбрала, че никога няма да притежава наистина материята, и това я огорчило. Тогава решила, че все пак може да вземе поне част от небето, нали е безкрайно, много повече от материята и поискала и тя част от небето само за себе си. Добрият Баща не мислел да дели небето, а и те трябва да се грижат за земята и животът на Духа. Силно натъжен и с помрачено лице разказвал за това по-големият син на приятелката си, докато тя подавала зурла от един гьол. В отговор прасето силно изгрухтяло, започнало да се мята сърдито, изтърколило тлъстото си туловище и със строг тон започнало да мъмри по-големия син.
"Ако баща ти не ти дава никаква част от небето, ще отидеш при по-малкия си брат и ще му наредиш той да ти даде част от него", изгрухтяло то. Прасето не знаело какво е небето, но самата мисъл за нещо, което не й се давало и причинявало физическа болка. Заповядала да отидат двамата при по-малкия брат и да поискат да получат част от небето. Самият той не живеел на небето, а в тяхната земя, което не било прилично според нея. Още като го зърнали отдалече, прасето погледнало с отвращение белите пухкави овчици наредени около свирещия овчар. Надало пронизително квичене, за да разкара малоумните добитъци и рязко се обърнало с настояване да получат половината от това небе, след като той и без това стои на тяхната ливада и музиката му излиза от инструменти , направени от материални предмети. На това по-малкият брат отговорил, че не може дори да им покаже небето, камо ли да им даде и частица от него, защото то е вътре в него. Предложил им само с музика да им разкаже колко е прекрасно. При тези думи свинята се тръшнала на земята и започнала да рита с копита от ярост.
„Значи той се разполага свободно в техния свят, а неговото си небе е заключено вътре в него“, изгрухтяло прасето. Това вече не можело да се понесе и от най-тлъстото прасе, изправила се и с огромен скок за нейните килограми се хвърлила върху беззащитния овчар , забивайки острите си бивници в гърдите му. Разпаряйки го злобно ръмжала: "Ето сега ще видим къде си скрил това пространство - небе, ще го изкарам от вътре ти!".
От него обаче излязла само кръвта и вътрешностите му, така животът на Духа и небето умрял заедно със стопанина си. Тогава се появил Добрият Баща, взел мъртвото тяло на по-малкия си син и го скрил на небето. На по-големия син и на свинята заповядал да изядат вътрешностите и кръвта му, така наистина щели да получат частица от небето вътре в себе си. Органите заседнали в гърлото на по-големия син и трябвало да му прережат гръкляна, за да ги извадят, а свинята получила от чуждата кръв усложнения на своите вътрешности и всеки месец имала кръвотечение. Добрият баща запратил убийците на една далечна планета, покрита от един цял океан, който на повърхността бил замръзнал. Някогашният стопанин на земята му вече никога нямало да види земя и растение до назначения от Добрия Баща срок. Убийците живеели върху леда, отглеждали други прасета, които хранели с морски мекотели и умрели, вмирисани риби. Родили си и много деца, които били наполовина прасета, наполовина хора. Всички имали белег от пъпната връв като символ, за очакваното раждане на избрания заместник на по-големия брат. Те не били нито изцяло хора, нито само прости прасета. По-големия син запазил белега на гърлото си останал от вътрешностите на по-малкия син, а свинята продължила да кърви всеки месец, за разлика от обикновените прасета.
В това време на Добрия Баща се родил Друг син от съпругата и времето подобно на по-малкия син, понеже на него нямал какво друго да даде, освен времето, дал му го за известен период. Другият син му обещал, че ще съживи по-малкия му син и ще помогне на по-големия да се върне от планетата на прасетата. В определеното време Другият син намерил няколко от потомците на най-големия си брат, които се разкаяли за стореното от баща им, и поискали убития им чичо да оживее, както и да се освободят от свинската си половина. Другият син извършил размяна, той самият отишъл на небето, като оставил своето тяло на убития си брат по-малкия син, за да се върне той на земята. Той знаел, че след време мъртвите ще могат да се завърнат отново на земята, но само с помощта на убития по-малък брат са могли да върнат на земята и някои от потомците на по-големия брат.
Възкресеният отишъл на свинската планета, нахранил всички прасета с рожкови, като дори занесъл там земя и запалил слънцето да стопи ледовете. Поканил по-големия брат да дойде при Добрия баща, като му обещал, че този път ще може да възстанови изцяло небето, защото той имал времето и можел да му даде и на него от този временен, но безценен дар. Само трябвало да се новороди и да спре да се подчинява на свинята. По-големият брат не искал това, бил доволен от всичко на новата планета, новата земя и свинята го направили щастлив и преуспяващ. Тогава по-малкият брат започнал да обикаля сред неговото потомство от полупрасета-полухора, мнозина се зарадвали да чуят, че могат да идат на небето, но никой не искал да напусне земята и да се отдели от прасетата. Един вече имал нива, друг волове, трети се оженил и никой не искал да дойде с по-малкия син при Добрия Баща.
Все пак се намерил един, който искал да се освободи от прасетата и свинската си същност и да дойде при Добрия Баща. Това полупрасе, получовек се казвал Блудният син, но по-малкият син го покръстил чрез духа и водата и, освобождавайки го от свинската същност го прекръстил като „богоизбрания“.
Още от малък Блудният син видял, че хората около него са само частично хора, а някои са заприличали изцяло на прасета, въпреки че били и половин хора. Започнал да търси Добрия Баща и разбрал, че Той може да бъде намерен не на небето, за което всички толкова мислели, там било само тялото на по-малкия син. Добрият баща е във времето. И макар от всички наоколо всеки да си гледал неговите прасета, богоизбраният с помощта на времето и убития по-малък син, който имал и времето и небето, го завел при Добрия Баща и там богоизбраният, освободен чрез ново раждането от свинската си същност, получил на нейно място духовната същност и вид напо-големия син преди изгонването му.
Така той бил поканен да заеме мястото на най-големия брат, наричан по-големият син, получил и златен пръстен от бащата като белег за преминаване през времето и небето. Богоизбраният многократно канил другите от свинската планета да дойдат и те при Добрия Баща, защото небето било безкрайно и там земята и времето можели да се разделят на всички. Никой обаче не обърнал внимание на това и дори се разсърдили на Добрия Баща, защо е дал толкова много на богоизбрания, след като и той е един тях. Така богоизбраният заживял при Добрия баща и синовете му от началото на времето и през цялата вечност.
Monday, November 21, 2016
Адът разкрит в текста на обикновена песен
JOHN LENNON LYRICS
"Imagine - 1971"
В началото на седемдесетте другарят Джон е под пълният контрол на езавел . . а-а а- банкерката Йоко Оно и се напушват редовно. В един такъв момент на наркотичен делириум, кривокраката и противна вещица е поискала да се популяризират безслиците и издадени в книга чрез песен и по долу е резултатът.
Imagine there's no heaven
It's easy if you try
No hell below us
Above us only sky
Imagine all the people
Living for today... Aha-ah...
Imagine there's no countries
It isn't hard to do
Nothing to kill or die for
And no religion, too
Imagine all the people
Living life in peace... You...
You may say I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope someday you'll join us
And the world will be as one
Imagine no possessions
I wonder if you can
No need for greed or hunger
A brotherhood of man
Imagine all the people
Sharing all the world... You...
You may say I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope someday you'll join us
And the world will live as one
https://www.youtube.com/watch?list=SRjohn%20lennon%20imagine&v=DVg2EJvvlF8
Адът разкрит в текста на обикновена песен
Заслушвайки се в текста на песента на Джон Ленън, "Представи си", могат да се намерят не само елементарните политически фантазии или гнусното лицемерие на богаташ с активи за $500000000, да възпява братство между хората без притежание. Намирам и мелодия имитация на евангелски химн и елементарен текст излъчващ самосъжаление и психологическа дезориентация. Това е описание или поне представа за същността на човек намиращ се в момента или запътил се към пъкъла в отвъдното. Идеята за наказание за хора противопоставящи се и отхвърлящи Бога създател е съвсем обикновена и логична. Все пак трябва да уточня че такова наказание за душата на грешниците след смъртта на тялото не би могло да съществува след краят на съществуването на сегашният свят. Преминавайки в отвъдното и премахвайки сегашното време и пространство и грешниците също би трябвало да изчезнат заедно със сегашният свят. Наказанието за престъпленията в този свят ще се наказват само в него, не и в отвъдното. Периодът от смъртта на индивида до смъртта на светът все пак няма да е кратък и в цитираната песен виждаме състоянието на наказаният. Първият ред е крясък срещу небето, не е ясно какво зло за този богаташ психар е небето, но ако можеше да се отърве от него то това би било най-голямото му щастие. Когато имаш слава и пари в този свят и осъзнаеш, че на небето всъщност те са нищо и ти си никой, то омразата за това място и обитателите му е единственото, което можеш да направиш. Куплетът завършва със фразата да се живее за тудей, простакът презира всички хора, които не му се покоряват като безгласни добитъци каквато е неговата жалка душица. В следващият куплет намираме глобалистко-марксиската догма за премахване на държавите и религиите, те са пречка на пътя за поробването и тероризирането на хората. Само правовата държава защитаваща индивида от произвола на простаците и моралните норми в християнството могат да бъдат гаранция за равноправие и това са главните пречки по пътят на агресивният самовлюбен маниак. Куплетът завършва със стенание за липсата на елементарен вътрешен мир, терзание фроидистки проектирано върху всички останали хора. Третият куплет звучащ като финале гранде на химна на деспотизма, разбираме, че целият свят трябва да бъде обсебен от налудничавата идея в по-горните редове. В четвъртият куплет намираме образ на свят, в който всеки споделя своите притежания с ближните си, като той самият споделя само с Йоко. Жена чиито родители са сред едни от най-богатите и влиятелни кланове в банкерският бизнес в Япония. Следва и самият край с повторения на по-горни редове. Мъчителното и тягостно настроение в изпълнението би трябвало да създаде усещането на важност и значимост на безсмислените мечти и то наистина ни даде представата за състоянието на човек попаднал в ада. Причината за адът е не осъждане от Създателят, а както виждаме собственото желание на индивида. Личност отхвърляща собствената си индивидуалност ще мрази небето, животът и равноправието. В адът съществуването ще бъде отхвърляне на всичко дадено от Господ за съществуването на човек, но най-главното, което ще липсва е индивидуалност и способност за личностите да бъдат сами, те бъдат непрестанно обвързани всички в едно като се пее в тази песен. В сегашният свят общуването и връзката между хората е полезна и приятна само когато човекът е развил личните си способности самостоятелно. В адът човек няма да има нищо лично и нищо самостоятелно няма да бъде позволено, хората ще са едно и също както се пее във финала на песента.
Слънце Луна и Звезда в текса
Слънце Луна и Звезда в текса
Символични места със слънце в текста намирам в стховете на линка. Трите небесни тела не се споменават в Йоан, а в 1Бт.1:16 думите за слънце и луна са заменени с Голямо и малко светило, странно изглеждащ израз, целящ да се подчетрае, че се изяснява изключилно сътворението на небесните обекти, а по-нататък в текста на Библията ще се ползват думи и със символичен смисъл. Слънцето символизира парламента, фразите за “потъмняване” на слънцето, а и луната при разпъването на Исус показват прехвърляне на функции от парламента и църквата към новият крал обединител. Самата фраза има разговорен произход и се е ползвала за обявяване на край при земедлска работа или пътуване. Луната има симолично значение за църквата, в миналото хората така са виждали смисълът в отразената от нея светлина от слънцето. Луната се споменава сравнително рядко link. При това в символичен смисъл само след слънцето, за да се подчертае, че става на въпрос за официалната англиканска църква, а не за неофициалните. Звездите имат по широт набор от символи. Във видението на Йосиф, и в откровение звездите са 12 или 7, числото 12 е символ за 12 епископа към парламента. А 7 е силвол за седемте условни региона на обединеното кралство. В някои случаи като във видението на Авраам се прави сравнение с множество хора, а на места със символизъл, но без бройка звездите символизират провинциалните олигарси.
Йоан глава 21 и уточняване датата на авторизиране на Библията
Йоан глава 21 и уточняване датата на авторизиране на Библията
Още миналата година намерих начинът, по който е писана и съставена Библията. Първата книга е Евангелие от Йоан и то на латински, но все пак писано в Йоркшир. В последствие е преведена и доразвита на английски. По което време са написани и останалите книги от четирите университета в Англия. Всичко това се случва през средата и втората половина на 18-ти век. Не е като се споменава в историята на AV датата 1611. Тази дата е и код за числото 1799, защото 179*9 = 1611. Все пак истинската дата на официалното авторизиране на текста на английски, на Библията от Кралят е 1791, ето още една причина да се намери подобие в цифрите 6 и 9, както и в 1 и 7. 1791 и 1611 са подобни числа като дизайн. За сега на две места в текста намирам данни за тази цифра, Йоан 21:15 броят на уловените риби е 153, която цифра е като код за числото 1611. И в Битие 11, където Selah правнукът на Ной или поколение номер 13 се ражда в година 1691.
Тази глава е по-различна от останалата част на Евангелието. Чрез символи и кодове се дават някои основни факти около съставянето на цялата Библия. В ст.1 се споменава за Тивериадското езеро повторно, след споменаването за първи път в глава 6. В двата случая се има напредвид за различни водни басейни, в гл.6 става на въпрос за Бристолският залив, като символ за крайбрежието на югозападният съюз, а тук това е начин за дълбоко засекретяване на Оксфорд. Там е бил центърът в който са добавени и събрани всички книги в сегашната версия известна с името авторитаризирано издание на крал Джеймс от 1611. Споменатите имена на ученици символизират представители на църкви и университети. Симон Петър е символ за двата големи университета Оксфорд и Камбридж, Тома наречен Дидимус е символ за лоялните католици от югозапада, Натанаил от Кана Галилейска е образ за архиепископът на Кантърбъри, синовете Забедееви са образ за представителите на Йоркшир. Безименните други двама ученици са образ за университетите на Дърам и Лондон. До стих 11 се описва риболовна дейсност с мрежа, която е успешна само след внезапно появяване на Исус и съвет да се действа от дясната страна на лодката. Смисълът на този съвет е в необходимоста, да се обърне сериозно внимание на проблемният регион лежащ от дясната страна на река Темза спрямо течението и. Стихове 12 - 14, започва последната вечеря, символ на редактирането на текста. Стихове 15 - 17 се повтаря за три пъти фразата паси моите агнета/овце. Образ за наредбата за създаване на образователни програми, но само ако са в съгласие със законите и държавното единство. Стихове 18 - 19 предричането за смърт при символът на университетите е предсказване за отделянето им от цървата и обособяването им като органи директно финансирани от парламента. Стихове 20 - 25 мистичният неназован образ на любимият му ученик е образ за Светото Писание и хората познаващи го. За това на тайната вечеря в предходната глава имаме лежане в скута на учителя.
Символизъм в числото шест.
Символизъм в числото шест.
Числото шест се среща сравнително рядко в текста и по отношение на символизъм има само едно-единствено значение. Шестицата е код за Лондон или кралят на Англия, защото регионът разделен в последствие на Лондон, Съсекс и Есекс носят името на числото шест.. Това име е получено като номерата от едно до пет за взети от по-югозападните английски провинции и на най-източната част се паднало числото шест. Събирам само случаите, в които е ползван символизъм, без изброяванията на хора и предмети. Каква точно е връзката и символът вложени в числото не може да се прецени напълно.
Битие, шест дена на сътворение, потопът е в 600-та година Ноевият живот, Авраам ражда Исмаил на 86, Исак е на 60 когато се раждат Исав и Яков, Лия ражда 6 сина, 66 души с Яков слизат в Египет. Всяко едно споменаване на числото шест в тези събития е да се отбележат съюзите на графсва от преди обединението. Числа 26:50 преброените 601730 хора в Израел е код за идеята за обединние на острова. Краят на потопа на Ной е в годината 601 на неговият живот. Числото 601 повтарящо се на двете места е образ или идея всиките тези шест првинции. Петте от югозападният съюз и другите пет региона от централно-източният, заедно със шестата югоизточна част, където сега е град Лондон да се превърнат в едно обединено цяло.
Съдии, гл.18 племето на данците са 600 мъже с оръжия. Вениаминците от Съдии 19 - 21 са 600 оцелели, а преди това са били 26000 войници. Рут получава 6 мери ечемик.
Исая, Серафимите имат по 6 крила. А в Езекил Юдейските старейшини се събират в шестата година, в шестия месец на петия ден почти 666. Книгата Езекил, която е пророческата версия за основаването на Лондон и парламента съдържа повече шестици от всички останали пророчески книги. В Данаил имаме образ висок 60 и широк 6 мерки2. Срещат се и два случая на числото 62 за време и подозирам, че това е годината 1762-а. Думата в Йона за 120 е архаичната sixscore, предполагам това пак е указание за шести регион. Единствената друга пророческа книга с шестица е Агеи, вероятно пак е за символизъм.
В Йоан и другите Евангелия ясен символизъм за шестицата се намира в шестте каменни делви в Кана Галилейска, в които водата е превърната във вино. В Яков 5:17, спирането на дъжда е да се посочи времето за основаването на столицата три години и шест месеца е 3,6*10 = 6*6. В Откровение четирите живи същества имат по 6 крила подобно на серафима на Исая. Тази връзка между От.4:8 и Ис.6:2 предполагам дава доста по-късна дата за написването на Исая. От.11:3 и 12:6 споменава за 1260 дена. Тази комбинация на 12 и 6*10 показва връзката на двата архиепископа в парламента и самият парламент. Прочутият стих с трите шестици на звяра е пак указател за шести регион. Самият звяр е образ на югозападният съюз.
Защо се ползва метафората с храма в Йоан 2:20
Числото 46 заедно с числото 3 се срещат в този пасаж. За второто число обяснение има в края на Евангелието, но за цифрата 46 обяснението е в Битие. 46 е замаскирано в Битие 16:16 като 86 на английски fourscore означава 80 но м,ного прилича на 40. Връзката на двата стиха е в символизма на Исмаил, образ за първоначалната църква основана в английският югозапад, в последствие трансформирала се в католическата общност. Юдеите в Йоан са олигарите на югозападният съюз, противници на обединението. Техният "храм" е създаването на първата религиозна организация, с която се е злоупотребявало за 46 години. Ето това е обяснението за числото 46.
Защо числата 1 и 7, 6 и 9 са с подобен дизаин
Обяснението е в Библията и историята на Англия. И по-специално в стихове Йоан 19:14, където за първи път се споменава за шестият час преди разпъването. Числото 6 се споменава и на още 4 стиха в това Евангелие. Йн.2:20 е обяснен по-горе. Йн.2:6, 4;6, 12:1 са указания за регион номер шест или сега Съсекс, Есекс и Мидлсекс. Смисълът им е следният, сатбата в Кана галилейска е за архиепископството на Кантърбъри, самарянката в глава 4 с петте мъжа е образ за югозападният съюз, шестият и мъж ще е обединеното кралство. Лазар възкресен в глава 12 е образ за столицата Лондон. Представянето на Исус в шестият час, на място наречено Pavement, е образ за решението на парламента за политическо и религиозно единство и избирането на крал.
Въз основа на този символизъм е създаден и символизма в пасажа на може би най-странните символи в Евангелията. Тъмнината между шестият час и деветият в стихове Мт.27:45, Мр.15:33, Лк.23:24. Авторите на текста са били толкова посветени на идеята за единство и водителство от новата столица в шести регион, че са създали дизайна на числата според следната таблица.
Числото девет е нарисувано като обърната шестица, подобие на диск със стрелка нагоре, сякаш слънцето изгрява, а шестицата сякаш изобразява залезът на сънцето. Между цифрите 6 и 9, са 7 и 8, като 7 е много подобна на 1 и така намираме числото 18, между залезът и изгревът в шестият и деветият час. Също така числото 4 прилича на кръст, а 5 на стълба, образи за подготовката на разпятието. Смисълъ на този дизайн е в символизма за числото 12, Дванадесетте епископа представители в парламента са се избирани за следните региони, от 1 до 5 са за петте югозападни провинции, 6 е за шести регион и Кент, 11 е за източният и централен съюз, 12 за северните територии. Номерата от 7, 8, 9 и 10 са запазени за провинците между северният източният и южният съюз.
Единственната полза от хомеопатията и сродните и хобита
В моя блог има множество публикации против ваксините, като често цитирам хора склонни да вярват в медиини явления като чемтрйлс, хомеопатия, световна концпирация и подобни градски легенди. Все пак по въпросът с ваксините мненията ни съвпадат, те са заблуда причинаваща в много случаи вреда и по никакъв начин не воят до подобрение във здравето на хора. В този постинг публкувам статия на известел хомеопат от Варна. Освен правилна позиция по въпросът с ваксините, авторът е и прекрасен разказвач и привлича мозина с приказките си, каквато е цялата същност на хомеопатията, само хоби.
И още нещо интерересно от неговата страница.Пет основни стъпки как да говорим с родители, които имат колебания относно ваксините *
Честъртън за корупцията 1910г.
“Главната слабост на модерната етика се проявява най-ясно по време и след избори. Сегашната слабост на изявяването на греха е в липсата на последвало изповядване на самото прегрешение. Съвременният политически ублюдък е съмнителен не защото сочи към лекетата на противникът, а защото така само се мъчи да прикрие своите лекета. Главната причина да се отвращаваме от корупцията, е не защото не бихме били такива, а защот и ние можем да сме корумпирани, а най-добрата причина е в отвращението от собственната си корупция.”
"THE weakness which underlies our latter-day ethics is very clearly shown during or after an election. The modern weakness is that denunciation of sin is not balanced by confession of sin. What makes the ordinary political partisan spiritually unconvincing is, not so much that he points out that his opponent is spotted, as that he implies that he himself is spotless. The true reason for hating crime is not that we could not commit it, but that we could; a better reason still for hating crime is that we have committed it."
~G.K Chesterton: "Daily News", Jan. 29, 1910.
Мантрата на седмицата Политическият символизъм е най-явно застъпен в употребата на числото седем.
Мантрата на седмицата
Политическият символизъм е най-явно застъпен в употребата на числото седем.
На линка са показани всичките 562 стиха, в които числото седем се намира в КДВ. Никое друго число не е толкова добре изразено и поставено като средство за символизиране в политиката, както седмицата. Числото 10 е много по-важно, то съдържа седмицата, но авторите на Библията са ползвали седем като символ на политическото обединение на острова. Числото 12 служи като символ на народното единство, а политическото обединение е в седмицата.
Смисълът е следният. Югозападните региони общо 5 провинции формират съюз. Като същевременно други два съюза са образувани в източните и централните (северните) региони. В малко по-късен етап на историята, когато е основан град Лондон, югозападните региони се разглеждат като едно общо, централните сега северните са разделени на две части Йоркшир и Ланкашър. Източните на три части Линкълншир, Фолкшир, заедно с Кембриджшир и регионът Секс. Сега той е разделен на Есекс и Съсекс, което означава източен и южен шести регион. На линка церемониалните провинция в Англия са номерирани за намиране на числото седем.
Смисълът на седмият ден и честото повторение на числото седем, както за време, така и за отделни прояви на ритуализъм, в жертви и декорации е да се повтаря отново и отново цифрата и думата, с която се символизира политическото обединение. Тази мантра е изключително застъпена в Петокнижието, където не намирам някакъв специален и конкретен смисъл извън самата идея за обединение. За това няма да се споменават отделни случаи тук. Пърото по-специално значение за седмицата е в Исус Навин 6. Заедно със Захария и Откровние, значението е със смисъл и процедура за някакво обсъждане и взимане на решение по въпрос с национално и политическо значение. Тази процедура, в която има някакви седм стъпки седем говорителя и други елементи непознати в днешно време ще е много трудно да се възстанови, понеже не се практикува от мнго време. Явно след обединението на острова в края на 18-ти век подобни ритуали или церемонии са счетени за архаични и пречещи работата на парламента и са били премахнати. В глава 18 се споменава за седем в разделянето на територията за останалите седем племена. Това е най-явното указание за наличието на двата съюза различните части на острова и решението територията между тях да се раздели чрез взаимен договор. В книгата Съдии подробностите никак не са ясни, за сега съм намерил значения за отделни локални събития, без подробности и точен смисъл. Това касае и ползването на седмицата, не е ясен и символизма в другите истоеически книги освен в Рут. В Рут споменаването е вече интерсно, снаха по-желателна от седем сина е демонстрация на пристрастието на авторите от Дърам към техният университет в сравнение с цялото останало кралство. В Ездра и Неемия числото се среща само при изброявания заедно с други числа, верояно това е показател на късното написване, когато вече обединението е история. В Естир имаме споменаване на седмица и то в същественни пасажи свързани с време. Все пак в тази книга се създава усещането на написване, когато обединението е вече завършено, не е в процес на изграждане. Споменаването на три места за 127 провинции ни дава повърждение за кодът и на двете числа, 12 е числото на националното единство, а 7 на политическото и църковно обединение. Йов започва с раждането на седем сина и три дъщери образ за седемте региона и другите три университета освен Оксфорд. В Исая споменаването на седем е само в 5 стиха, като във всеки един от тях се отнася до някаква идея, която ще се осъществи в бъдеще. В другите три “големи” пророчески книги седмицата в повечето случаи е винаги за конкретно събитие предимно за период от време. Много важен елемент на текста показващ времето на написване. Исая е писана в Оксфорд преди обединението, когато то е осъществено университетът е преместен в Лондон, където е работил за седем години, това показват стихове в Йеремия и Данаил. В последствие освен възстановяване на Оксфорд имаме и създаване и на другите два университета в Камбридж и Дърам. В Амос седемте звезди на орион са планетите и слънцето видими с неъоръжено око. Този образ е ползван за даване на “небесен “ произход за политическото обединение. В Михей 5:5 изглежда числото седем за принцове е образ за начинът на противодействие на корупциата от държавни чиновници показани в образа на асириеца, чрез кралските закони и държавните привилегии за църквата. В Агей 2:1 числото седем се споменава за месец като след това за ден се намира и спомнаване на числата едно и двадесет. В следващият стих вече имаме и получател за послането, управителите на Юда и Йосиф, образи на архиепископите на Йорк и Кент. Кратката книга е подканяне за увеличаване на финансирането на някой от университетите.
В НЗ седмицата се среща доста ограничено освен в Откровение. В последната книга на книгата се затваря своеобразен кръг с 36 споменавания на числото седем. Както споменах по-горе, подобно на Исус Навин глава 6 и Захария, това са трите книги, в които се споменава за преустановена процедура със седем стъпки в парламента образ за седемте условни региона на островът. В Йоан имаме само едно споменаване, явно допълнено в последствие, за да се постави и обединителната цифра в тази най-ранна книга на Библията, писана в първоначален вариянт от преди обединението и дори идеята за седем региона. В другите три Евангелия имаме повтарящи се пасажи и поради това ще се рагледат съвместно.
Мт.12:45, седемте нови зли духа са образи на заплахата от липсата на единство. Също и в Мр.8 и Лк.11:26.
Мт.15 седемте хляба са образи пак за жизнената необходимост хората да получат обединението.
Мт.18 когато братът съгреши седем пъти то трябва да му се прощава 77 по 7 пъти, Тази странна седмократна прошка е наредба да не се наказват отделните региони за нарушения, едиснтвото е свято и само отделни хора могат да бъдат преследвани за престъпления. Също и в Лк.17:4.
Мт.22 странната история за седемте братя и жената е въпрос отностно равноправието и задълженията на отделните провинции в общият съюз. Отговорът на исус за безбрачие в небето е заявление, че регионите ще бъдат изключени от способността да поставят свой братовчеди на важни постове. Жените в Библията са образи за длъжности. Също и в Мр.12 и Лк.20.
Мр.16:9 седемте нечисти духа в Мария Магдалена са като духовете в Мт.12, заплаха от липсата на едиснство. Също и в Лк.10:1.
Лк.2:36 Много интересен стих първо се споменава за племето Асир, образ за регионът Съри, където е построен Лондон. Името аННа е лоНдоН, а девственност за седем години е указание за преместването на университета от Оксфорд в Новата Столица за седем години и при изтичането му заедно със старият университет са създадени и Камбридж и Дърам.
Лк.10 намерена е цаката на злите духове пращат им 7*10 гонители.
В Деяния подобно на Съдии, Царе, Самуил и Летописи символизмът не е ясен и вероятно касае предимно частни и несъщественни събития. В Римляни и Евреи се цитират СЗ случки със числото седем. А в посланието на Юда се упоменава за седмият от Адам Енох, първит пророк на обединението. Според мен това е тълкуване на странният пасаж за взимането на Енох. Името ENOCH има смисъл във фразата ENgland Old CHurch. Авторът на посланието ни заявява, че едва ли не още първите хора на земята са били поборници за Обединеното кралство.
Женските имена в Евангелията John 19:25
Женските имена в Евангелията John 19:25
Now there stood by the cross of Jesus his mother, and his mother's sister, Mary the wife of Cleophas, and Mary Magdalene.
Cleophas = people, cl=p; Magdalene = Me England
Това е най-трогателният пасаж в Писанията, на фона на драматичната сцена с разпъването на Христос, до кръста стоят две жени. Образи на народът на Англия, който е заклет по такъв трогателен начин да служи на островното единство.
Името Магдалена се среща и в другите три Евангелия, в Матея Магдалена е винаги в присъствието на “другата Мария”, така се следва идеатя от пасажът от Йоан. В Марк освен появявата и на трета жена, Саломе, “другата” Мария е не жена на Клеопа, а майка на Джеймс и Джосес. В Лука Мария Магдална е освободена от седем демона, указание за националното обединение с резделянето на островът на седем условни региона. И тук Мария Магдалена е до кръста, но с Мария майката на Джеймс и Йоанна.
Joanna = London, Salome = Soul alone
- - -
Интересна ръзка между откриването на спътниците Pluto & Phoebe
Интересна ръзка между откриването на спътниците Pluto & Phoebe
Връзката е в следната личност William Henry Pickering (February 15, 1858 – January 16, 1938), Фиби и Плутон са измислени обекти. Шарлатанин и интригант с налудничави и измислени открития, неговата дейност е довела до създаването на обсерваторията Лоуел и измислянето на Плутон с тамошният телескоп. Той е автор на теорията обясняваща орбиталните колебания на Нептун с планетата ‘икс. Също имено негова е теорията за континенталният “дрифт”, като следствие изваждане на материал от Тихият океан за създаване на луната. Тази теория в последствие е бил преработена и приписана не чак толкова компрометиран “учен”, за да хване декиш.
Опорни точки в петокнижието
По глави в Битие ще се разглеждат важните моменти в историята на създаването на Библията. Първата книга е Евангелието на Йоан, следва Битие с петокнижието, другите Евангелия с Деяния. След което са съставени и другите книги от СЗ и НЗ, като писмата на Павел са умишлено написани, за да допълват Евангелията не да ги повтарят. От исторически интерес в Битие е историята за създаването на църквата в Англия, както данни за времето от родословията и декалога в Изход. Всички останали данни с историческо значение са незначителни трудни за установяване.
Важни образи.
Другите имена на патриарсите преди Авраам не са същественни.
Adam = Durham, Public man d=p
Noe = The new nation emerges
Имената на тримата патриарха имат следният код за английските институции, Abram, Abraham, Isaac, Iacob, Israhel
Abraham = parliament, b=p,
Isaac = ecclesiae. a=e
Iacob = place, b=p, I=l
Israhel = Isle high regum anglos
Esau = West south
Beniamin= Scotland,
Имената на жените на Яков
(Gen 29:16 [Vulgate]) habebat vero filias duas nomen maioris Lia minor appellabatur Rahel
Lia = Linconshire, Rahel = noRd angel (england ), h=ng
Zelpha = welsh + angel. Bala = Bay + Lancashire
Месопотамия
(Gen 35:26 [Vulgate]) filii Zelphae ancillae Liae Gad et Aser hii filii Iacob qui nati sunt ei in Mesopotamiam Syriae
Zelpha = welsh + anglia. Mesopotamiam = beyond river Severn old Avon
Йосиф, любимият син на Яков е образ за Йоркшир, но неговото име не фигурира в сисъкът на имената на 12-те племена, а са поставени двамата му сина като родоначалници. В минлото Йоркшир се е разпрстирал далеч на север, в последствие град Дърам е бил поставен за регионален център. 12-те племена са образи за 12-те епископа представители в парламента, в последствие броят им е увеличен на 24, това са 24-те старци от книгата Откровение. Вениамин е симол на северният регион на Англия, днес Шотландия. Но това е само в Битие, в други книги е образ на други неща. Най-югоизточният регион, от където е епископът на Кантърбъри вероятно е смволизиран чрез Левии. Разделението на царството на две части, на Юдея и Вениамин и северното кралсто Самария и останалите племена потомци на Лия е явно симолзъм за разделението на Англиканската църква на две отделни архиепископства, Кантърбъри и Йорк.
Битие 1
Подробното разглеждане на числото седем в началото на първата книга на Библията е свързано със символизмът, който авторите валгат в това число. Седмицата е не само единтвенното едноцифрено, което не дели точно числото 360, но е приблизителното число на дните в годината и поради това е поставено за градуси в окръжността. С тази цифра се символизира политическото единство в Англия. Пет графства от югозападът формират първият политически съюз, като опозиция на тази силна заплаха за останалата част на островът в централните региони се създава съюз между Йоркшир и Ланкашир, а в източните между Линколншир и Фолкшир, в последствие към тях се прибавя и Камбриджшир. За да се избегне по-нататъшна конфронтация за столица е обявен шестият регион сегашното място на Лондон, съседните му региони не случайно имат числото “секс”, Съсекс и Есекс в името си и нямат окончание на “-шаиър”. Останалата част на Островът е номерирана с числото седем. Ето защо се поставя като закон пазенето на седмият ден и в този пасаж имаме седем дена на сътворние, странта е изградена от “седем” региона. Главата завърша със даването на земята за плодене и заселване семената и плодовете за храна на хората, а тревата за храна на животни. Това е похват за сравняване на светът сътворен от Създателят и политическият съюз като част от това първоначално и свръхестественно сътворение.
Ст. 6 и 7 се споменава за създаването на “простора” разделящ водата, това е указание за връзката на океана и атмосферата, в които има кислород. В миналото хората не са могли да обяснят по друг начин разликата и приликата между въздух и вода и общата им съставка.
Битие 2
Стих 1-5. Главата започва със завършване на сътворението и “канонизиране” на седмият ден. Създателят или Бог е антропоморфизиран като работник нуждаещ се от почивен ден. Това е добър начин да се митологизира числото седем, което е символ на политическото обединение на остров Англия.
Стих 6. Отново се напоня за произходът на дъжда, чрез изпарения от океана. Такова повторение може да изглежда безсмисленно, но в северно море все пак изпаренията са минимални, а хората са имали ограничени познания за света и с такъв стих се потвърждава естественният кръговрат на водата и произход на големямото число валежи в Англия.
Стих 7. Човекът в раят е създаден след седмият ден, но в седми стих, където се показва наличието на душа, свръхестествен елемент, разлика от останалата част на сътворението.
Стих 8. Градината на изток наречена Едем явно се отнася до университета в Дърам, близостта в имената Адам и Едем не е случайна. В латинският думата е paradisum, означаващо представяне или поставяне на хората на хубаво място. Това място показва че специално Битие,за разлика от Йоан е написана първоначалн. на английски.
Стих 10-14. описва някакви странни 4 реки. Смисълът на това описание е начин да се даде по-духовен смисъл на една специфична територия и да се поставят координати на мястото, от където е налото на европейците. Това е Алпийския регион на Европа. Именно в тези планини е имало нещо като “райска градина”, където са създадени първите европейци. 4-те "главни" реки започващи от планините са, Рона, Рейн, Дунав и По. И четирите реки се вливат в 4 различни морета. Първата река е записана като Фисон(Phison), това е река днес известна като Рона(Rhone), тя "обикаля", тоест прави завой на юг. Земята Авилат(Evilat) е градчето Авиньон(Avignon), в миналото важен център. Влива се в западното средиземноморие, в миналото различно море от източното. Втората река е Гион(Geon) сега Рейн, а земята на Куш(Aethiopiae) е днешният регион разделен от страните Франция и Германия. Второто море е Северното. Третата е наречена Иедекел(Tigris) тече на изток както река По в северна Италия. Влива се в "третото" море Адриатика. А Асирия(Assyrios) е Австрия :-) се отнася за най-голямата, пълноводна и дълга река в Европа Дунав, наречена Eufrates. На други места думата се ползва като нарицателно за думата за река.
Смисълът на двете дървета е обяснен в следващата глава.
Стих 23-25. Пасажа прави философско представяне за връзката на мъжа и жената, според начина на изразяване в миналото. За да станат баща и майка, не че ще оставят баща си и майка си, трябва да спрат да се смущават от голотата един на друг.
Битие 3
Adam = Durham, Public man d=p
Историята на Адам и Ева в едемската градина е образ за съдбата на човек правещ кариера на някакъв пост в университета или църквата. Жената е образ за позицията и службичката, дървото за познаване на добро и зло е образ за образованието, змията е образ за писмеността, дървото на живота е образ за възможността за кариера.
Името Адам все пак е и с друг символизъм, с него се посочва и авторството на първата част от Битие до глава 23, която започва със смъртта на Сара, а завършекът на “дърамската” част е със символичната жертва на Исак на планината Мория. От глава 23 запова Оксфордската част на Битие и завършва с глава 28, където Яков вижда стълба към небето. Следва глава 29, където Яков отива в земята на “източните жители”, това е образ за временното установяване на кралство в “източният” регион, където е град Петербъро. Този кратък, пасаж от 7 глави, е за да се покаже авторството му от представители на Камбридж. От глава 37 вече започват сериозните сънища на Йосиф за неговите братя, образ на планът за националното единство съставен в Лондоският университет.
Змията тук е единственото “умно” животно. Тя е образ на красивия краснопис в Англия. Там има само няколко вида влечуги и равномерните им следи по пясък са ползвани като пример за красиво изписване на текст. Двете дървета са символи. “Дървото на живота” представлява кариерата, а “дървото за познаване на доброто и злото”, образованието. Изискването за църковна кариера е безбрачие. Първоначално на църковни длъжности са поставяни само хора извършили по-леки престъпление, но достатъчни, за да ги отстранят от обществото, което включва отнемане на имущество и семейство. В последствие на постове са поставяни и хора доказали способности и е наследено изискването за безбрачие, което е и начин, за да се покаже независимост от клановата структура. Когато “жената” яде от плода на дървото на образованието това символизира корупцията. Изгонването от градината символизира спиране на всички привилегии и финансиране. Ст.7 Адам и жената са се “познали” като са се съблекли. В ст.10 Адам е гол, защото се е съблякъл заради жената, в ст.11 въпросът към Адам е не “кой ти каза, че си гол”, а “заради кого си гол”, Бог е разбрал причината. В ст.15 Думата за пета в Библията се среща точно 10 пъти. Значението е навсякъде за позиция или авторитет. Този символ се отличава от символизмът за думата и понятието на жена, което е за длъжност или назначение на отговорен пост. Бт.3:15 в този пасаж “жената” е символ на постът, който “човекът” заема. Змията е символ на писмеността, чрез писмени доноси на “човекът” ще му се застраши “петата” или позицията и авторитета в църквата и обществото. Цялата притча няма идея да покаже първородният грях, както се тълкува навсякъде, а само дава образ за корупцията в образованието. В ст.16 се отчита и важна биологическа особеност, само при хората раждането е болезнено и с кръвоизлив. Ст.21 се говори за извършен от Бог праведен съд над Адам и жена му. Фразата на латински е tuni cas pelli cias, не са кожени дрехи. Ст.22-24 Адам и жена му не са изгонени от рая и не се забранява да яде от дървото на живота, а е продължена мисълта от предния стих, в която е обяснен смисълът на дървото на живота. Образованието и кариерата е подобно на грижата за овошки, които непрекъснато растат и дават плод, но изискват редовна и старателна грижа.
Битие 4
CAIN = CAtholic INquisition,
ABEL = EnGLAnd , b>g .
Смисълът на името Lamech = HouseS of parLiAMmEnt . Като родословие той е седмият от своя създател Кайн, защото с числото седем се дава легитимност за парламента. Създателите не са могли да съберат представители от всички провинции в самото начало. Убитият безименен младеж, за когото се споменава е пак същият символизъм като Авел, противниците на църковното едиснтво са противници и на политическото, врагове и предатели.
Ст.15 Кайн няма “белег”, това е символизъм за някакъв знак за католици в Англия получили равноправие с англиканската черква. В ст.16 разбираме какво се намира на изток от рая, там е земята „Нод“ където се засели Каин и жена му. Думата за Нод означава Оксфорд и земята е на изток от Едем, с което се указва някой частен Хол или колеж в източната част на Оксфорд. Ст. 23 притчата за Ламех и двете му "жени" е поучение за двете образувания в църквата в Англия. Мисля, че става на въпрос за The Holy Catholic Church Anglican Rite( HCCAR) aka Anglican Rite Catholic Church( ARCC) и Anglo-Catholicism. И двете църковни общности са наследници на организация произлизаща от югозападните региони от преди обединението на островът. Синовете на двете жени на Ламех и сестрта на единият е явно образ на колежи в Оксфорд и сестринският в Камбридж. Ст.26 показва какво е прославило Господнето име, раждането на Сит, третият син на Адам е образ на успешеният опит за обединение на църквата, което е прославило Божието име, за разлика от предишните опити.
Битие 5
Като се погледне диаграмата за първите седем патриарха, се вижда, че годините им на раждане са съставени специално, за да може Енох да се роди в 622АМ и да е починал малко преди 1000АМ. Годината на негоото раждане наподобява за началото на нашия свят приблизително в 1622-ра. Стих 24, в който се споменава за “взимането на Енох”, отново намираме митологизиране на числото седем и връзката на обединението с религията.
Битие 6
Ст.6:1-4 странното понятие “божии синове” всъщност е за децата божии, които имаха красиви дъщери, които можеха да се женят според собствен избор. Стихът не е за някакви ангели имащи отношение към жените, смисълът му е само като форма на разрешение жените да напускат общността, като се женят за съпруг от друга общност. Ст.6:4 По смисъл трябва да се раздели на две части за допълване на смисъла в предния и следващия стих. Първата част gigantes autem erant super terram in diebus illis . . ., трябва да се отнесе към предния стих за максимална възраст на човек на земята. Като смисълът на този текст не е за хора гиганти, а за увеличаване броя и местата, където живеят хората. Втората част трябва да се прехвърли към следващия стих, в който се споменава за намиране на зло от Бог във всички синове и дъщери, които е създал до тогава.
Ст.6:5-7 Самата идея за потоп, космическа катастрофа заличила някакъв стар свят създаден преди сегашния има логическо обяснение във вкаменелостите. Според моите открития свят преди нашия без хора е съществувал според определен план неясен за нас. Споменаването на насилието като причина за унищожаването му е само поука за връзка на ситуацията в Англия през 18-ти век. Авторите на текста подобно на мен само са се досещали за съществуването на предишен свят, но не са имали представа защо е бил така внезапно унищожен. Те са решили да свържат следите от унищожаването, като споменават само за наличието на потоп. В действителност планетата е била тотално преоформена чрез докарване на материал и вода от други планети. Името на пощаденият патриарх Ной е образ за понятието нация, тримата му сина и съпруги са образи за елементите формиращи понятието според тогавашното разбиране, парламент, църква и крал.
Ст.6:14 няма “гоферово” дърво, само дъски de lignis levigatis. Главата накратко ни дава сведение за обяснението, което хората са си направили за съществуването на свят от преди сегашния.
Битие 7
В глава седма отново се среща числото седем в идеята е за влизането в “ковчега” символ за обединението на нацията и унищожаването на всичко извън ковчега. Всеки и всичко противно на Обединеното кралство ще бъде пометено и унищожено както съществата във вкаменелостите. От предната глава се споменава за числото седем, седем души, освен Ной, седем чисти животни.
Битие 8
В главата отново имаме споменава на числото 7 за време, както и подобни числа като 17 и 27. Чрез името на планината арарат е показано и създаването на архиепископството на Кантърбъри.
Ararat = Archbishop at Canterbury
Битие 9
Споменаването на дъгата във връзка с потопа е, с цел да се даде и космически оптичен знак за седмицата. Поради визуалния ефект от строежа на очите при хората се различават седем основни цвята в дъгата. В края на главата имаме и послания към “синовете” на нацията. Напиването с вино на Ной е образ на слабостите, с които трябва да се справят парламентът и кралят. Църквата “Хам” е длъжна да им бъде служител. Заселването на Яфет в шатрите на Сим е образ от необходимостта и от локална и провинциална подкрепа за все още новият крал и институция.
Битие 10
Бт.10:10, 11:2, Земята Сеннар, Sennaar, е сега регионите Sussex & Surrey. Градът на Краля, Kingston upon Thames в няколко случая е Babylon.
http://worldinfozone.com/features.php?section=Kingston
https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgArSzHX2Rd-pZ_lGkMIG0lVRYqZ_TBpk100kvbd1d7sN9jy2Qt6lfYoKOhddGrO109dcLigFTpDbgUb7ODtZRTOdmwDJO8R1CQ9q_Usb5LQnge2E3sHeLeXVHQqoa8N3kFOsJF8TOX1-M/w1161-h986-no/kingston+upon+thames+map.png
Ст.8,9 Нимрод за сега е неясно име, вероятно се показва началото организираната религия, съществуваща отделно от клановата система.
Ст.10,11,12 Халне & Chale, споменаването на този град отново е код за английското Hall. Свързано е с думата за Ниневия, код за думата университет. В Битие, Йона и Наум и другаде думата е преработка за думата университет Nineven = university. Ст.25 разделянето на земята е между Фалег и брат му Иоктан, образ за разделянето на територията на Англия на кланове. Раждането на Арфаксад и намиране на връзка в хронологията на патриарсите и реалния свят.
Битие 11
Бт.11:5-9 filii Adam Странното обръщение за Строителите на Вавилон е указание за създаването на London = Babylon. В ст.9 се споменава за Babel, явно това е преработено име за Babylon.
Споменава се за създаването на множество различни езици като средство за предпазване от тоталитаризъм. Но истината е точно обратната, езиците не произхождат от чудотворно дело на Бог, а са дело на хора и точно тази разлика разделя хората поставяйки ги под зависимостта на авторитети.
В ст. 11:10 се споменава дума тълкувана като “две години” biennio, но трябва да е фразата “abien nio”, което значи “започнаха да се появяват” хора след потопа. Така се указва, че хората са се разпръснали, но Арфаксад е този, който продължи родословието до Авраам. На диаграма 09 са показани годините на раждане на патриарсите от родословието на Авраам и връзката им с години от нашия свят.
Таблица с хронология на патриарсите и изясняване на пасажите с годините. На този линк е самата таблица. Ползвани са само главите пет и единадесет за патриарсите до Тара. От посочени числа има само две уточнения и една корекция. Първото е в годината на раждане на Арфаксад, стих 11:10 няма фраза две години след потопа, а стиха показва, че се е родил в същата година на потопа, но след него и така се е продължил човешкият род след природното бедствие унищожило стария свят. Латинският е неправилно преведен и така се добавят две години отгоре. Тази добавка е в противоречие с първата част на стиха 11:10 сим е на 100 години точно в годината на потопа, не две години след това.
Второто уточнение е в стих 26, където се споменава за Тара, когато е бил на 70 години са били вече родени Аврам, Нахор и Аран. На толкова години е бил, когато се премества в Харан, заедно с Аврам и Лот. В следващата глава 12 се споменава, че едва когато Аврам е бил на 75 години той тогава се премества от Харан в Ханаан, между двете преселвания има значително време. В Харан с баща си и племенникът си Аврам отива, когато е на 40 години през 1956АМ, а след още 35 през 1991АМ, когато е на 75 се премества в Ханаан. За годините на Тара се споменава в стих 11:32, че са 205, това е сбор от годините на Авраам 175 и 30. Като се погледне и годината на раждане на синът, на патриарсите след Арфаксад се вижда, че всеки с нечетен номер има роден син, когато е на 30. Тази цифра се отнася и за Тара.
Единствената корекция на текста е в стихове 11:24-25. Нахор, ражда синът си Тара не на 29, както е в текста, а на 39, както са били проектирали първоначално, за да се спази моделът за раждане на 30 и няколко години. Освен това живее след раждането на сина си не 119 години, а 191, за да се спази моделът на постепенно намаляване на живота и да се изравни продължителността му с баща му Серуг от 230 години. Следвайки моделът на Реу и Фалег.
Последната колона на линка със заглавие relations показва връзката на номера на патриарха с число от годините му.
Интересната част е в числата показващи истинският календар, явно известен на първите поколения, но неизвестно защо загубен в последствие. Едва в момента bogoizbrania възстановява знанието за началото на нашия свят. Показател за двата периода от по 800 години преди началото на нашия свят е в годините на патриарсите преди Енох. Адам и бащата на Енох живеят по 800 години след раждането на сина си, а поколенията между тях по малко повече. Никой друг не живее толкова години след раждането на синът му. Следват годините на седмият след Адам Енох, ражда се през 622АМ като годините на раждане на всички преди него са специално подбрани, за да се падне той на тази дата, това е указание за годината 1622-ра от календара, която е приблизителното начало на заселване и култивиране на планетата от сегашния свят от ангелите родили и първите хора. Общият му живот от 365 години показва тази продължителност на съществуване на сегашната раса хора. Годината на неговата смърт, няма грабване както се споменава в тълкувания и коментари, 987АМ показва не край на света, а крайно отброяване. Тримата следпотопни патриарси Арфаксад, Сала и Евер имат по 400 и няколко години след раждането на синът им, което явно не е съвпадение, сегашният свят ще съществува 400 години, без да се брои началото на създаването му. Следва годината на раждането на номер 15 Фалег, 1755 е годината на написване на Евангелието на Йоан.
11:28, 31 Ur Chaldeorum Халдеи, Chaldei е преработка на фразата за Hall Dei. Интересното е в случая, че халдеите се срещат предимно в първите 4 големи пророчески книги, явно авторите на по-малките не са искали да се месят в официалната държавна политика и не са включили това име.
Битие 12
Ст.1 драматичният пасаж често спомнаван при проповеди само показва решението столицата на обединеното кралство да не е в Йоркшир. Ст. 4 годините, на които е Авраам вероятно показват кога е времето на това събитие 1775-та. Ст.9 Авраам се отправя на юг, стихът посочва мястото на бъдещета обединена столица, Лондон е в южната част на острова. Ст.12:11-20, Авраам образът на парламента не предлага "жена си" на египтяните. В Пасажът се показва с образи за установяване на временна столица на централният и източен съюз в град Петербъро. Обединението е все още в процес на развитие и пътуването до Лондон е с прекачване в Камбриджшаиър.
Битие 13
Името Lot = oLd, с разделянето на Авраам и Лот се набляга на желанието на обединителните кръгове в Йоркшир да се привлекът църковните лидери на югозападът към каузата на единството. Обещава им се място за “паша”, тоест гарантира се на лоялните доход и кариера. Имената на Содом и Гомора са кодове за следнит региони. Sodom = Somеrsetshire + Devonshire, Gomorrha = Gloucestershire + Glamorganshire. Другите три унищожени града са за имената на другите три гафства, техни съюзници.
Битие 14
Войната между странни и митични царства показва сложната ситуация на острова. Противоречията между югозапада от една страна и централните и източни региони е изобразено като митична война. Решаващата роля в нея е на Авраам образът на парламента, тримата споменати поименно негови приятели са някакви реални хора, лидери в движението на обединението. Останалите 318 изброени само с тази цифра показват числото 4, 3+1=4 и 8 е производно на 4. Символизмът в този случай е за разделянето на парламента на 4 части при обсъжданията за гласуване. Символизмът на това разпределение е да се свърже процедурата на заседанието с вътрешната слънчева система. Кралят и свитата му са заставали централно на подиум, от двете му страни са се подреждали “левите” и “десни” групи представители. Тези от ляво са се изказвали против поставеният от краля - слънце въпрос, тези от дясно са говорели само “за” приемането на въпроса. Тези позиции са подобие на двете вътрешни планети Меркурий и Венера. Комисията приемаща решението е стояла срещу кралската и е символизирала земята. Мелхиседек е образ на предшестващото парламента събрание организирано на лятното слънцестоене веднъж годишно. Главната цел на парламента е била обединение и спиране на провинциалните конфликти. Получаването на “дял от плячката” е образ за влезлите в сила действия за събиране на данъци. Представителите в парламента ще се финансират от регионите им. “Плячка” ще получат само тези, които са назначени от него на някакъв пост.
Бт.14:13 Abram Hebraeo, първото споменаване на “евреин” в текста, думата има смисъл на избран или назначен. В последствие се споменава и за Йосиф и за целия народ, както и в Йоан.
Битие 15
В драматичната и възможно най-цитирана част на библията при проповеди глава, се предствя планът за създаване на обединена църква подчинена на парламента, не на местни велможи както е било до тогава. Ст.19 се вижда и думата за Кент в първото споменато племе.
Битие 16
Един от първите въпроси, които си зададох още като младеж и не намирах никъде отговор бе за въпроса относно многоженството в текста. Липсва каквото и да е логическо обяснение на въпроса. Защо една част от родословието на Христос имат повече от една жена, докато другата е стриктно моногамна, е повече от значим. Поколенията от #1 до #19 имат една жена, следва Авраам #20 с няколко, после Исак пак само една, като дори се споменава за сватба. Неговият син Яков поколение #22 отново се връща на многоженство и така нататък, като царете имат стотици жени. Отговорът е в символиката поставяна в тези образи. Женските образи в текста символизират позиция или длъжност. Исмаил е образ на съюзът в югозападът, а “слугинята” Агар е образ на създаването му като имитация на подобно нещо от континента.
Битие 17
Дава се заповед за обрязането, това е ритуал за напомняне на връзката на времето и вечноста чрез кръгъл белег на кожата на новороденото. Не за физическо рязане, както е в момента практиката. Кръгът символизира началото и краят на сегашният свят и преминаването във вечността. На български думата за обрязване звучи като рязане, но английски и латински думата е директно взета от думата за кръг circum. Не случайно Исмаил се обрязва на 13 години а Авраам на 100. Числата ни насочват към първите две цифри от числото ПИ и десетичната запетая.
Битие 18
Авараам образът на парламента се среща с три безименни ангела образ за трите съюза от преди обединението. Обещава се отново раждането на Исак. Следва броене на праведниците в Содом и Гомора като се споменават числата 50, 45, 40, 30, 20, 10. Общото в това броене е в числото общ делител 5. Другите множители, 10, 9, 8, 6, 4 и 2 са номерата на заповедите нарушени или поне обвинения в нарушение от петте сепаратистки провинции на югозапада.
Битие 19
Жената на Лот превърната в стълб от сол е образ за църковната организация в югозападът, която трябва да се разформира и обедини с официалнта църква. Двете “дъщери” родили деца от собствнният си баща са образи за двете архиепископства в Англия, това на Йоркшир и Кентърбъри. Содомците за това не са искали да ги “познаят”, но са искали да “познаят” двамата ангела образи на двата съюза привърженици на обединението централният и източният. Двамата архиепископа са се назначавали от парламента и са участвали в работата му.
Битие 20
Тук образно ни се обяснява за намиране на ново място за столица и парламент. В повечето случаи жените са образи за позиция, но тук град Герар е образ за началото на парламентарни събрания в регионът, където е сега Лондон, още преди градът да е построен. Абилех е образ за ръководната роля на архиепископът на Кент в организирането на събранията. Но в главата образно ни се казва, че той няма да е ръководител на парламента, предстои избирането на крал.
Битие 21
След обещания и ритуали в няколко глави най-после вече “старият” парламент е взел решение за създаване на обединена църква. Отделянето на Исмаил и взимането за него жена египтянка показва създаването на католическата църква и съдеиствието на Англия за разпространението и. Клетвата между Авимелех и Авраам и насаждането на дъбрава е образ за създаване на библиотека, коя и къде точно сега е трудно да се каже, поради сериозните реформи в началото на 19-ти век в този сектор.
Битие 22
Често съм се чудил какъв по-точен смисъл има в Битие 22, където Исак е символично жертван. След като Бог знае какво ще направи Авраам, защо е трябвало да подлага детето му на такъв стрес? Разгадката на тази драматична случка е в смисълът на името, на хълма, където това се случва. Обединението на островът изисква и някой жертви от идеолозите на този план и първата е да се създаде обща и държавно управлявана църковна организация, което означава загуба на самоуправлението на местната такава в централните региони Йоркшир и Ланкашир. Въпреки драматичността на тази случка за много хора в църквата, все пак идеята да се създаде регионално архиепископство в град Йорк е поставена още преди обединението, национално и църковно. Самото име има смисъл точно за този план.
Moriah = M>Y, York archbishop
William Markham (1719–3 November 1807), е името на последният измислен персонаж епископ. Първият и официален архиепископ обединител е Edward Venables-Vernon-Harcourt (10 October 1757 – 5 November 1847). До неговото влизане в длъжност като дубльор на архиепископът на Кент, но за централните и северни региони, църквата е била неавторитарна и независима.
Главата говори и за раждането на роднини на Авраам, символ на създаването на постове и чиновници.
Оксфорд
Битие 23
Името Machpelah = parliament chapel, преименувана в последствие на St Stephen’s chapel , а сега там е St Stephen's Hall stands on the site of the royal Chapel of St Stephen's, where the House of Commons sat until the Chapel was destroyed by the fire of 1834. Името на митичният крал Стивън е явно измислено в последствие.
Битие 24
Романтичната история с десет камили, анонимен слуга, и невеста около кладенец е само начин да се изрази създаването на църковна структура в южните региони по подобие на тази в централният Йоркшир - Ланкашир. Камилите са указание за Камбридж, броят от 10 за осталата част на народа в страната, а името Rebeкah е код за изградената организация, която ще се превърне в официална църква. Забраната за връщане на Исаак в родината на Авраам е нескромен начин за посочване произходът на идеята за парламент, от централният съюз, но столицата е било решено да се установи на юг.
Битие 25
Хетура и другите деца на Авраам са образи за узаконяване на независими църкви, след това се споменава за потомството на Исмаил, който е образ на католицизма. Раждането на Яков и Исав е символ за подготвката за избор на крал обединител. Представителите от югозападът са готови да почитат общият крал, но само срещу “паница леща”.
Битие 26
Авимелех се появява отново, за да покаже че правенето на кариера в църквата не е за местни велможи и олигарси. Само чрез централна структура ще се назначават хора на постове, не от местата където свеюенниците служат.
Битие 27
Яков като цяло е образ накраля обединител, но в тази глава антагонизмът със братът му близнак е за изобразяване зараждането на унверситетите Камбридж и Оксфорд. Ребека и яков не са двамата образи на църквата, Ребека е само превъпъщение за центалното ръководство, което в миналото е симпатизирало на Камбридж, а служителит в църквата са се прехластвали пред Оксфорд. Rebekah е име изглеждащо съставено от думите за Камбриж и Дърам.
Битие 28
Подобно на жената на Исак, така и тази на Яков трябва да е от Йоркшир. Или поне институцията да е създаена според техните правила. В тази глава думата Яков според мен е вече не е отностно Камбридж. В стих 9 Исав взима жена исмаелтянка, която има сестра. Това според мен е формула за колежите в Оксфорд и Камбридж, които са “сестри”. Стълбата на Яков е образ на вече подготвеното място за бъдещият крал обединител.
Камбридж
Битие 29
От стих едно се разбира че земята на източните жители е източният съюз или Линколншир. Лабан присъства и при сватосването на Ребека като нейн брат. Този персонаж е образ за източният съюз, името прилича на името Линколншир. Двете жени на Яков са образи за региони на Англия, по-голямата Лия явно е име взето от името Линколншир и тук символизира целият южен регион на Англия. Рахил по-малката дъщря символизира централните и северни региони. Причината Лия да “ражда” деца е в деленето на юга на графства, докато централните и северни части са били значително по-малко населени и не са се разделяли все още. Странните периоди от по седем години в които Яков работи за жените си са част от поредната идея за мантра върху числото седем, образ за политическото единство на всички региони на островът.
Битие 30
Първите четири деца на Лия са родени в предната глава образ за първичният съюз на 4 провинции инициатори за обединението. В тази глава все пак продължава раждането на общо 12 деца образ за националното единство. Числото 12 за синове на Яков и за Апостоли е взето от пъроначалното представяне в парламента на църквата от 12 епископа, които в последствие в Откровение стават на 24 старци. Страното пазарене за издръжка на Яков и семейството му от Лаван са образ за проблемите около изграждането на организацията на кралската институция.
Битие 31
В главата диалозите между Яков и Лаван е наичин да се изясняват взаимотношенията на краля и парламента. Случаят с домашните идоли взети от Рахил и грамадата камъни наречена Галаад не е ясен образ, вероятно касае някакви подробности във връзката на кралската и парламентарна институция.
Битие 32 - 33
Срещата на Яков с брат си Исав показва обединението на църквата и кралството, като сепаратистите от Южен Уелс и Корнуол получавават щедри подаръци за благоволението си да се присъединят към обединеното кралство. Борбата с ангелът е представяне на божественно благословение върху кралят на целият обединен остров. Даровете на Яков към Исав са специално подбран код подбно на описаният добитък в Йов 1:3. Всеки вид от четирите типа дарени животни са образ за университет в Англиля. Броят на камилите в Йов дори съвпада с броят на донесените от Яков. Идеята на този образ е да покаже достъпност на университетите за хората от югозапада, въпреки че нито един от тях не е построен на тяхна територия. В тази глава се среща и името Израел, като борбата с Ангелът показва превъзмогването на силната клика олигарси на югозападът и постигането на пълно политическо обединение и избирането на общ крал. В главата за първи път, от общо 4 се споменава за думата “форд”, явна връзка с думата за Оксфорд. Споменава се и за 400 души заедно с Исав, указание за 4-те университета в Англия.
Битие 34
Името на дъщерята на Яков Дина е образ за Ирландия. Хората в по-малкият остров са бил подчинени на клановете от югозапада и кралят на обдинението е решил да се дистанцира от това нежелано политическо наследство.
Битие 35
Ражда се последният син на Яков Вениамин, образ за Шотландия. Изброяват се синовете общо 12 на брой, образ за епископитите в парламента. В откровение техният брой е вече 24. Главата завършва с погребването на Исаак, църквата е вече национална и обединена.
Битие 36
Под името на Едом потомци на Исав, се изброяват заслужили и лоялни хора от региона на югозапада.
Лондон
Битие 37
От тази глава до края на Битие започва лондонската част, в която основната теза е функцията на 12-те епископа в парламента. Това символизират 12-те сина на Яков, в по-предна глава се споменава и за дъщеря образ на Ирландия, но обединението със съседният остров предстои. Любимият син Йосиф вижда сънища, смисълът им е относно обединяването на църквата с общо ръководство. Слънцето луната и 11 звезди са образ за представителството в парламента от епископи от регионите, снопите показват, че ще има централно финансиране за църквите в провинциите. Самият образ на 11-тият син е за съюзът от централни и източни провинции, Вениамин още непълнолетен в главата е образ за представителят на северният регион, сега наричан Шотландия. Останалите 10 по-големи братя са архиепископите от останалите региони. Числото е избрано, не за да се свързва с числото на закона, а за да се покаже отношението към наложената от югозападният съюз на пет провинции несправедливост като различните региони се третират с различно отношение и имат различни права. Египетският цар фараон е образ на парламента, Яков Израел на краля. Шарената дрешка дадена на Йосиф е образ за някакъв документ издаден от краля. Хвърлянето на Йосиф в ров разкъсването на дрехата му и в последствие продаването му в исмаилтяните е образ на отхвърлянето на идеята за обединение и централно ръководство на църквата.
Битие 38
В тази глава има леко отклонение от линията за 12 архиепископа. Тук се разглежда символизма за поста на архиепископа на Кантърбъри. Това символизира снахата Тамар. Първоначално е било предвидено поста бъде заеман от представител на могъщите югозападни провинции. но кандидатите са се оказали неподходящи, в крайна сметка назначението е било дошло от парламента. в края на главата се споменава и за раждане на близнаци образ за двете архиепископства, Зара е код за думата Норд, Фарес за Кент.
Битие 39
Потифер, чието име се среща още в лава 37 е образ за поставяната временна столица в Петербъро. Жената на Потифер е образ на желанието ан определени кръгове да си остане столицата там като по-централно географски място, но представителите на Йоркшир са настояли за преместване в сегашното място, Лондон.
Битие 40
Образите за хлебаря и виночерпеца са относно причастието с хляб и вино. Възможен и някакъв по-специфичен символизъм.
Битие 41
Смисълът на поредният сън е в идеята зад числото седем, за пълно политическо обединение и контрол над всеки регион на острова, независимо дали времената са добри или има криза от каквото и да е естество. Появява се и жена на Йосиф, пак образ за назначена длъжност, двамата сина Манасия е образ за източният съюз, а ефрем вторият за централният Йоркшир и Ланкашир.
Битие 42
На архиепископите им се поставят задължения, трябва да се помогне на северения регион да се интегрира да се започне събиране на пари от регионите и други задължения, но най-вече да се действа организирано.
Битие 43
Връщането на парите е показател за идеята да има местно финансиране за църквите. Пристигането на Вениамин е повод за празнуване на окончателното обединение.
Битие 44
Чашата на Йосиф, поставена тайно в чувала на Вениамин е образ за специалните грижи полагани от централните региони за северните.
Битие 45-50
В тези глави се показва за взаимоотношението между парламента и краля. Благослявянето ан Манасия и Ефрем показва, общото представителство на източните и централни региони с един епископ в парламента, но дори и след обединението Йоркшир и неговите представители ще имат ръководна роля в държавата. в гл.49 се дават интересни наставления за всички държавни назначения. в гл.50 имаме пак някакви образи за строежи в Лондон.
Опорни точки в Изход и Исус Навиев, Левит, Числа и Второзаконие.
Четирите книги от петокнижието след Битие са образи за създаването на четирите университета на Англия. Изход и Исус Навиев са образи за Оксфорд. В Изход се набляга на идеята за освобождаване на народа. Част от пропагандата за обединението на целият остров. В миналото е имало олигархия от югозападът, която е налагала зависимост за другите региони спрямо техните. Явно пъроначлният вариант на книгата, която ще последва Битие е бил много по кратък и е включвал книгата Исус Навиев. Интересна подробност е споменаваното на “хвърляне на децата” във водата включително и на Моисей. Така се показва отношение към водното кръщение. В глави 1 - 6 на Изход се описва историята на Мойсей до заставането му пред фараона. Драматичното поразяане на Египет с язви, поради поклонение на боговете си и извеждане на народа, е напиано с цел творческа изява на хора с образование, но с липса на реализация. Преселването на големи групи хора от южна Европа към Англия - Ханаан е историческото събитие в основата на силно драматизираната книга Изход. Следващата част от “язвите на Египет”, глави 7 - 10:21 явно в първоначалният си вид е сържала само две “язви”, както ни се казва в начлото на глава 11. Стих 11:1 посочва предишната и следващата “язва” в първоначалният вид на текста, това са тъмнината за три дена, поразила само египяните, но не и израелтяните и смъртта на пърородните. Скакалците, жабите, въшките и др. са само литературно-творчески драматизации и антиевропейска акция. От глава 11 текста е стигал до глава 20, където се описва Законът. Най-важната част на Библията, законът е записан и в 10-те тела на слънчевата система. Знание запазено, с малки изкривявания от самото създаване на човешкият род. От този пасаж е следвала книгата Iosue filium Nun. Един от кварталите на Оксфорд и днес се нарича Йерихон. Пасажът в началото с блудницата Раав показва къде е писана книгата и къде е измислена по-голяма част от последвалата история. Чудесата свързани с пресушаването на реката Йордан, ангелът посрещнал Исус Навиев, спирането на слънцето и луната са все образи за изграждане на духоен имидж на преселването. В описанието на земите може да се намери доста историческа информация отностно Англия и историята на заселването и, но едва ли ще може да се даде точно значение на всеки пасаж за отделни хора и региони.
Книгата Левит отбелязва създаването на Лондонският университет.
Книгата Числа е написана в чест на университета Дърам.
Второзаконие е образ за вторият Оксфорд или Камбридж.
линк с други изследвания в петокнижието. https://docs.google.com/document/d/1FOCgcHLVa2_lrKPpJbjsfHrLhmAyULbvzNkIxJ_nXhs/edit
- - -
Беор и Зипор Числа 22
Числа 22 двата персонажа, Balaam the son of Beor и Balak the son of Zippor са кодове на исторически образи. Фамилията Беор и Зипор се срещат по веднъж и за друг персонаж.
Balaam the son of Beor = Durham Yorkshire
Balak the son of Zippor = Bay of Lancashire North Wales
Фамилията Беор се среюа в Битие за някакъв цар на Исавците и веднъж се споменава за същият и в Летописи. Името на Исав, братът близнак на Яков е за югозапада, но явно умишлено е ползвано име съкращение за йОРкшаиър. Балам, малкото име е за Дърамският университет.
Зипора е съпругата на Моисей, това е образ за думата Nord = Zippor. Северните региони в миналото са били съвсем слабонаселени и малобройните кланове са били в тесни връзки с клановете от Мидланда, Йоркшаиър и Ланкашаиър. В Числа 22 не става на въпрос за Шотландия, племената за времето си са били далече от политиката, живеели са изолираното. Докато северен Уелс е бил в непосредственна близост до агресивните и доминиращи олигарси на югозапада, явно са използвали сила, за да защитават независимостта си и са предполагали, че обединението ще доведе до зависимост. Името Балак е сбор от имената Lancashire bay, заливът в момента е известен като Ирландско море. Самият персонаж е вече със сигрност изгубен, някой главатар в северната част на Уелс не е харесвал обединенето и в тази глава е бил осмян. Начинът на разказване е показател и за авторство на цялата книга от Камбридж, колегите от Дърам са представени като персонажи общуващи с магаре, което е разбирало Божият глас по-добре.
- - -
Трите директни проклятия от Бог в Битие и техният смисъл.
Първото е за змията в стих 3:14. Смисълът на това проклятие е да се покаже свойството на писмеността, което символизира змията, текстът е закодирано специално послание, което се разкрива едва в моите открития.
Второто проклятие е върху земята и то точно определена земя, тази която е в региона от където са противниците на обединението. В стих 3:17, с повторение в 4:11, 5:29 и 8:21.
Третото на вече човешки персонаж от пияният Ной, символът на нацията, в стих 9:21. Е закана да не се ръкополагат в църквата или да се издигат на ръководни длъжности противници на националното единство, особено от югозападът. Смисълът на трите сина на Ной е в трите първоначални съюза, които трябва да се обединят. Югозападният наименуван с вторият син Хам, името на синът е код за името на графство Хампшайър. Бащата на Ханаан, което име е споменато при проклеването. Сим и Яфет са образи на централният и източният или по-скоро, трудно е да сме напълно сигурни, Яфет е Кент, Сим е Секс, или сега известен с имената Есекс и Съсекс. За това в стих 9:27 се споменава за Яфет, който ще пребивава в шатрите на Сим. Югоизточният регион е бил първоначално съюзник на югозападните си съседи, но бързо е бил привлечен за каузата на обединението. За това главата на обединената църква е поставен в най-югоизточната част на острова.
Имената на планината Арарат и на Ковчегът имат следният смисъл. Canterbury Kent = Ararat, Arc = archbishop of canterbury.
Споменаването на гарван и на три пъти на гълъб в Битие глава 8 има смисъл пак на архиепископството на Кантърбъри.
- - -
за изследване
Ритуализъм, чисто нечисто, свято и несвято, пазене на съботата, войни
Смисъл на дъгата и звездите
Латински и английски в текста. Мария магдалена и мария жената на Клеопа
Човешкият син
Слънцето и луната
За изяснаване
- Числата в битие, Содом и гомора, войната на царете преди това, Синовете на Юда.
- Числата на Йов и Амос.
- Историческите книги Съдии, самуил Царе и летописи
- За по-далечно бъдеща разглеждане на симолизма в Исая-Йремия-Езекил и именните послания в НЗ.
- Специално внимание на числото 14.
- Агей, двте глави показват архиепископството на Йорк.
- Амос, определено е свързана с йов има връзка с Оксфорд
- Politika w ìsloto 10 desqtyk, sluvitelqt na awraam i 10-dewici.
- Ewreite
- Числото 10!и Слънчевото затъмнение.
- трите риби, лъва корони на гербовете, Дъгата,
- Факти от началото на света.
- Ekologiqta izmamite top 10
- Dawid i goliat
- Zlatnata ribka
- Iracionalnite ìsla
- Политиката на езерото
- Дефиниция на понятието прелюбодеец и смисъл на девственоста.
- Произход на името Украйна
- Важни имена започваюи с буквата J
- Беор и Зипор Числа 22
Disobey ancestors and injure descendants
Никола Поппетров Бенин. Роден 1793 г. Банско, Османска империя Починал 4 януари 1881 г. (88 г.) Рилски манастир, България Неофит Рилски
Иван Славейков български просветен деец Роден: 29 октомври 1853 г. Трявна, Османска империя Починал: 7 май 1901 г. (47 г.)
Subscribe to:
Posts (Atom)