Имало едно време много отдавна в една далечна галактика един Добър Баща на двама сина. По-големият син имал множество способности, всичко, което правел, било полезно и красиво. Затова получил от баща си прекрасна градина с всякакви плодове и овошки, каквито имало в тази галактика. Бил зает по цял ден с творчество, но също така и самотен. Когато пораснал, се сприятелил с едно прекрасно женско прасе, което все се въртяло из градината му. То му помагало да рови в земята и възторжено квичало на всички прекрасни неща, изработвани от него. Интелигентно и красиво, прасето можело не само да квичи, но и да говори, и дори се научило да се гримира изискано и привлекателно. Ставайки негова приятелка, те преградили множеството реки и потоц. В образувалите се вирчета и гьолчета се пльосвали и търкаляли по цял ден. По-големият син бил очарован от нея, правел всичко каквото му кажела, и често се завирал в гьоловете и за да й угажда.
По-малкият син обичал да размишлява, пее и свири. Добрият Баща му подарил една група бели и хрисими овчици, направил малка кошара и множество музикални инструменти. Тамошните овце обичали музиката и песните, когато си почивали след разходките си сред природата. Въпреки многото женски прасета, обикалящи около кошарата, той обичал само овцете, с които тичал по поляните, а те с удоволствие го следвали и слушали прекрасното му свирене на всякакви инструменти. Приятелката на по-големия син не обичала песните му, харесвала само собственото си грухтене и много се дразнела виждайки как по-малкият син е обожаван от овцете. Смятала за варварско и оскърбително овчето поведение на следване и покорство, вместо културно да се възхищават на недостижимите за тях свински килограми и подобно на приятеля й да изпълнява всякакви прищевки и капризи.
Един ден Добрият Баща казал на двамата си сина да представят от най-доброто, което са постигнали, за да им обясни защо така е разпределил планетата и да се увери дали правилно стопанисват каквото имат. По-малкият, имайки само овце, донесъл първото родено в годината мъжко агне, а по-големият син направил венец от най-красивите цветя, каквито постоянно имало на полето. Добрият Баща одобрил подаръците, зарадвал се, че децата му добре се грижат за повереното им и започнал да обяснява какъв е смисълът на даденото. На по-големия дал нивите и всичко растящо там, това бил дарът на живота на материята, на земята - материя. На по-малкия дал стадо овци, които живеели от всичко на полето, като символ на живота на Духа и небето - пространство, овцете могли да обикалят из цялото поле, но били изцяло зависими от него и така бездушната материя била орисана Духът да обитава в нея. По същия начин по-големият син бил негов роден, но само земен и материален, по-малкият син бил роден от съпругата му чрез времето и живеейки на земята, показвал същността на времето в света на бездушната материя. Добрият Баща и съпругата му произлезли директно от времето, и притежавали Духа в себе си, те родили символа и господаря на материята. По-големият син бил символът на живота, на пространството. По-малкият син се родил от съпругата и самото време.
Докато обяснявал за смисъла на света, агнето донесено от по-малкия син, започнало да гризе от прекрасния венец на по-големия син . По-малкият внезапно, виждайки несправедливото и обидно дело, захвърлил един заострен като нож камък по агнето.
Тежкият и заострен камък, с който по-големият му брат копаел земята, се забил в стомаха на горкото животно и то издъхнало в страшни мъки. Приятелката на големия била ужасена от гледката, тя винаги се мислела за равна на хората, но сега изведнъж осъзнала, че е само дебело прасе и животът й принадлежи на хората. От разказа на Добрия Баща разбрала, че никога няма да притежава наистина материята, и това я огорчило. Тогава решила, че все пак може да вземе поне част от небето, нали е безкрайно, много повече от материята и поискала и тя част от небето само за себе си. Добрият Баща не мислел да дели небето, а и те трябва да се грижат за земята и животът на Духа. Силно натъжен и с помрачено лице разказвал за това по-големият син на приятелката си, докато тя подавала зурла от един гьол. В отговор прасето силно изгрухтяло, започнало да се мята сърдито, изтърколило тлъстото си туловище и със строг тон започнало да мъмри по-големия син.
"Ако баща ти не ти дава никаква част от небето, ще отидеш при по-малкия си брат и ще му наредиш той да ти даде част от него", изгрухтяло то. Прасето не знаело какво е небето, но самата мисъл за нещо, което не й се давало и причинявало физическа болка. Заповядала да отидат двамата при по-малкия брат и да поискат да получат част от небето. Самият той не живеел на небето, а в тяхната земя, което не било прилично според нея. Още като го зърнали отдалече, прасето погледнало с отвращение белите пухкави овчици наредени около свирещия овчар. Надало пронизително квичене, за да разкара малоумните добитъци и рязко се обърнало с настояване да получат половината от това небе, след като той и без това стои на тяхната ливада и музиката му излиза от инструменти , направени от материални предмети. На това по-малкият брат отговорил, че не може дори да им покаже небето, камо ли да им даде и частица от него, защото то е вътре в него. Предложил им само с музика да им разкаже колко е прекрасно. При тези думи свинята се тръшнала на земята и започнала да рита с копита от ярост.
„Значи той се разполага свободно в техния свят, а неговото си небе е заключено вътре в него“, изгрухтяло прасето. Това вече не можело да се понесе и от най-тлъстото прасе, изправила се и с огромен скок за нейните килограми се хвърлила върху беззащитния овчар , забивайки острите си бивници в гърдите му. Разпаряйки го злобно ръмжала: "Ето сега ще видим къде си скрил това пространство - небе, ще го изкарам от вътре ти!".
От него обаче излязла само кръвта и вътрешностите му, така животът на Духа и небето умрял заедно със стопанина си. Тогава се появил Добрият Баща, взел мъртвото тяло на по-малкия си син и го скрил на небето. На по-големия син и на свинята заповядал да изядат вътрешностите и кръвта му, така наистина щели да получат частица от небето вътре в себе си. Органите заседнали в гърлото на по-големия син и трябвало да му прережат гръкляна, за да ги извадят, а свинята получила от чуждата кръв усложнения на своите вътрешности и всеки месец имала кръвотечение. Добрият баща запратил убийците на една далечна планета, покрита от един цял океан, който на повърхността бил замръзнал. Някогашният стопанин на земята му вече никога нямало да види земя и растение до назначения от Добрия Баща срок. Убийците живеели върху леда, отглеждали други прасета, които хранели с морски мекотели и умрели, вмирисани риби. Родили си и много деца, които били наполовина прасета, наполовина хора. Всички имали белег от пъпната връв като символ, за очакваното раждане на избрания заместник на по-големия брат. Те не били нито изцяло хора, нито само прости прасета. По-големия син запазил белега на гърлото си останал от вътрешностите на по-малкия син, а свинята продължила да кърви всеки месец, за разлика от обикновените прасета.
В това време на Добрия Баща се родил Друг син от съпругата и времето подобно на по-малкия син, понеже на него нямал какво друго да даде, освен времето, дал му го за известен период. Другият син му обещал, че ще съживи по-малкия му син и ще помогне на по-големия да се върне от планетата на прасетата. В определеното време Другият син намерил няколко от потомците на най-големия си брат, които се разкаяли за стореното от баща им, и поискали убития им чичо да оживее, както и да се освободят от свинската си половина. Другият син извършил размяна, той самият отишъл на небето, като оставил своето тяло на убития си брат по-малкия син, за да се върне той на земята. Той знаел, че след време мъртвите ще могат да се завърнат отново на земята, но само с помощта на убития по-малък брат са могли да върнат на земята и някои от потомците на по-големия брат.
Възкресеният отишъл на свинската планета, нахранил всички прасета с рожкови, като дори занесъл там земя и запалил слънцето да стопи ледовете. Поканил по-големия брат да дойде при Добрия баща, като му обещал, че този път ще може да възстанови изцяло небето, защото той имал времето и можел да му даде и на него от този временен, но безценен дар. Само трябвало да се новороди и да спре да се подчинява на свинята. По-големият брат не искал това, бил доволен от всичко на новата планета, новата земя и свинята го направили щастлив и преуспяващ. Тогава по-малкият брат започнал да обикаля сред неговото потомство от полупрасета-полухора, мнозина се зарадвали да чуят, че могат да идат на небето, но никой не искал да напусне земята и да се отдели от прасетата. Един вече имал нива, друг волове, трети се оженил и никой не искал да дойде с по-малкия син при Добрия Баща.
Все пак се намерил един, който искал да се освободи от прасетата и свинската си същност и да дойде при Добрия Баща. Това полупрасе, получовек се казвал Блудният син, но по-малкият син го покръстил чрез духа и водата и, освобождавайки го от свинската същност го прекръстил като „богоизбрания“.
Още от малък Блудният син видял, че хората около него са само частично хора, а някои са заприличали изцяло на прасета, въпреки че били и половин хора. Започнал да търси Добрия Баща и разбрал, че Той може да бъде намерен не на небето, за което всички толкова мислели, там било само тялото на по-малкия син. Добрият баща е във времето. И макар от всички наоколо всеки да си гледал неговите прасета, богоизбраният с помощта на времето и убития по-малък син, който имал и времето и небето, го завел при Добрия Баща и там богоизбраният, освободен чрез ново раждането от свинската си същност, получил на нейно място духовната същност и вид напо-големия син преди изгонването му.
Така той бил поканен да заеме мястото на най-големия брат, наричан по-големият син, получил и златен пръстен от бащата като белег за преминаване през времето и небето. Богоизбраният многократно канил другите от свинската планета да дойдат и те при Добрия Баща, защото небето било безкрайно и там земята и времето можели да се разделят на всички. Никой обаче не обърнал внимание на това и дори се разсърдили на Добрия Баща, защо е дал толкова много на богоизбрания, след като и той е един тях. Така богоизбраният заживял при Добрия баща и синовете му от началото на времето и през цялата вечност.
No comments:
Post a Comment