Жалейката на анти пуританина

Към изследване на пуританската и викторианска поезия се насочих, когато в профил във "фейсбук", на някаква 20 годишна арабка видях постнато стихотворение на "Словореза", което не бях срещал преди. Почувствах се засрамен, защото тогава разбрах, че аз bogoizbrania, съм пропуснал нещо, което е от нашия свят, но все още носи спомена на древното минало, на света от преди и по времето на Христос. Разглеждането на тези произведения е с много сериозна нагласа. Вярвам, че именно английски автори, особено от преди средата на 19-ти век и малко, но добри изключения след това, носят в строфите си древния дух на света от преди Христос и на раждането на новата вяра запазена в текстове на Писанията на Новия Завет. Като малък по времето на комунизма дори за това научих от баща си руски език, книгите на руски бяха най евтините и освен пропагандния предговор, можеше да се намерят старите автори в добро издание единствено достъпно преди 20 г..

Автори като; Благодатния, Словореза, Тениската, Шотландеца, Папата и естествено Толкин според мен са отражение именно на този дух и на тази тайна, части от която са успели да прескочат падането на юдейския свят и да живеят само сред строфите. В момента дори слушам запис на Джон Ленън , знам че е комунист и либерал, но като чели и той е един последните видели древния блясък на света, в който Светия Дух и Месията са идвали. Може би погледа назад сега да е възможен през тези стихове и това настроение, което се създава от тяхното четене и слушане да изясни какво наистина ни казват древните Писания.

За целта реших да постна произведение на третия католик от всички автори които смятам за важни и да се надявам, че малко отражение на древния блясък ще достигне и до мен. А за клипа сега не ми се разсъждава. В този ранен стих виждам една от силите на посланията на от древността, не е достатъчно да се разглежда нещо старо и добро, необходимо е да има и „маш анд сосиддж“, може би не за стомаха или по не за телесния.

Сам уан тейк ми ту дхе пуб!

A Ballade of an Anti-Puritan

THEY spoke of Progress spiring round,

Of light and Mrs Humphrey Ward--

It is not true to say I frowned,

Or ran about the room and roared;

I might have simply sat and snored--

I rose politely in the club

And said, `I feel a little bored;

Will someone take me to a pub?'

The new world's wisest did surround

Me; and it pains me to record

I did not think their views profound,

Or their conclusions well assured;

The simple life I can't afford,

Besides, I do not like the grub--

I want a mash and sausage, `scored'--

Will someone take me to a pub?

I know where Men can still be found,

Anger and clamorous accord,

And virtues growing from the ground,

And fellowship of beer and board,

And song, that is a sturdy cord,

And hope, that is a hardy shrub,

And goodness, that is God's last word--

Will someone take me to a pub?

Envoi

Prince, Bayard would have smashed his sword

To see the sort of knights you dub--

Is that the last of them--O Lord

Will someone take me to a pub?

G.K. Chesterton

http://www.youtube.com/watch?v=Qwkf-ImjLuM

http://img.dailymail.co.uk/i/pix/2007/07_02/policeES1807_468x369.jpg

Pope, poetry

Лутер и Вейдър

(Formula Missae) Тъмата страна на религията

Преди малко реших да гледам отново „Mеждузвездни войни“ епизод 4, първия филм от 1977 и за първи път забелязах, неща които до преди никога не бях.

Първия път бях впечатлен от размаха на специалните ефекти, космически кораби лазерни мечове, роботи и извънземни бяха на екрана като чудеса на живо, още помня как цялата публика в претъпкания киносалон ахкаше в мистичен захлас пред движещите се рисунки на космически кораби. Следващия път гледах филма в разширената версия, в началото на деветдесетте, когато святкащите лазери бяха вече демоде, а принцеса Лия вече ми правеше впечатление като твърде едричка за главна героиня, а нескопосаното и бягане от щурмуваци бе направо жалко. Но най ме дразнеше при второто гледане честото повтаряне на окултната фраза „нека силата да бъде с теб“ дори и на бекграунда. Сега тази фраза не само не ме подразни, а застана като въпрос какво разбирам от вярата в „древната религия“, както се изразяваше Лорд Вейдър. Силата е само за богоизбрани рицари джедай! Това наистина ме впечатли, не бях разглеждал въпроса по този начин. Рицаря е нещо много повече от всичкото простолюдие наоколо, може да им влияе на мозъците, да е в перфектно здраве дори и на преклонна възраст, дори да избягва светлинни лазери. Джедая е толкова богоизбран, че не губи силата дори и да премине на тъмната страна. Той има висше призвание и служи на силата независимо дали това е добро за хората или не, хора и извънземни и роботи бяха като пионки за тази безлична сила, важен бе самия богоизбран джедай и неговото служение.

Това много ми напомни за една важна особеност на католическата вяра по времето на Лутер, тя бе като „силата“ на междузвездни войни, тя бе само за свещениците, а простолюдието приемаха като прасета всичко за вярата от тях. Едно от най големите разделения на католицизма е това разграничаване на свещеници и простолюдие което е най демонстративно при месата. Този обред е окултно-тоталитарно-сектанско изобразяване на общението чрез Христос със Словото и Изкуплението, което символизират хляба и виното.

Освен в четирите Евангелия, 1Кр:11 е единственото място, в което се споменава за господната вечеря. В ст. 24, 25 и 26 имаме фразта ( τουτο ποιειτε οσακις ), смисъла на „осакис“ се оказва по друг от колкото на всички преводи думата е сходна със думат за вретище или „сакки“. Също самия смисъл на тази глава е да се смъмри непристойното поведение на самото причасти от хората които се напиват. Павел не забранява пиенето на вино, а казва че всичко трябва да става с благоговение и че неуважението към виното и хляба може да се накаже строго с болести и тори смърт. Превода на стихове 25 и 26, не е „всеки път правете“, а е; „това като правите скромно да е“, изброеното по горе приемане на хляба и вино. Хората в Коринт проблема им е бил че като са разбрали че това е важен ритуал са прекалили до степен на разгневяване на духа. Докато папистите са опорочили практиката в друго направление.

Ще разгледам и историческия аспект на господната вечеря или причастието или католическата меса, както се нарича практиката в различни периоди. Ще започна направо с най надеждните сведения в историята, а те са за реформата на месата по времето на Лутер и реформацията. Освен 95-тезиса, в които е обявен кръстоносен поход на индулгенциите и оправдаването на грехове чрез такса и отхвърлянето на властта на римския папа като наследник на Петър и Павел и единствен авторитет на църквата. Другата значима реформа е в драстичната промяна на самата меса, както като функция, така и като доктрина и идеология. За мен бе шокиращо да разбера, че преди времето на Лутер, по време на месата на хората не се е предлагало вино, а то е било само за свещеника. Това е направо зашеметяващо, защото смисъла на виното е да се приеме изкуплението, което бе приготвено от времето на грехопадението и бе изобразено чрез кръвта на Христос. Така католиците не само се подиграваха богохулствено с изкуплението, със заявяването, че се превръща във кръв, но дори и не го предлагаха на хората, като израз на приемането на освещение и изкупление. Все едно канибализираха кръвта и оставаха хората без изкупление. Дори е имало и нещо още по ужасяващо и неразбираемо, преди Лутер хората дори не са имали правото да се молят за прощаване на греховете си, трябвало е да тичат при свещеника, да се изповядат и да си купят индулгенции за целта. Така свещениците бяха точно като тези рицари джедай, те владееха „силата“ за разлика от другите.

Този революционен акт на реформацията е показател на нещо друго, тази джедайска църковна организация всъщност е основана от описания по рано папа Пий 2, палячо и измамник. До преди него хуманистите, какъвто е и той самия са използвали религията за да мамят и експлоатират простолюдието, но едва при него нещата са централизирани. Самата доктрина на месата е доста нова и фактически не е съществувала много преди времето на Лутер, само няколко поколения преди това. Което е и поредното доказателство за приблизителното ми предположение, че от времето на Христос до сега няма повече от 1000 години.

За първи път Меланхтон дава на хората във Витемберг причастие с вино и всички се молят заедно за греховете си. Записан е и един интересен случай, по време на една от първите обновени меси проповедника Карлщадт е подал чашата на на местен вярващ, пой е бил толкова развълнуван и така се е разтреперил, че е изпуснал чашата и въпреки поканата се е страхувал да я вдигне и е трябвало да прекъснат причастието заради невежеството и страховете на хората. Според някои тълкувания това е символично за тогавашната реформация, тя дава истинското Слово на хората и дори приготвя и изкуплението, но хората не успяват да го приемат.

fiat lux

19.03 23:38 - fiat lux

fiat lux

На латински тази фраза би трябвало за означава "да бъде светлина". Първата фраза за създаване на нещо от самия Бог в Битие. Тази фраза стои на много мотата на университети, но на мен не ми харесва, защото в Битие означава създаване на светлината, идентифициране на Създателя със самата светлина. Докато един университет с редки изключения създава главно бюрокрация, обслужва политици и мизерства мангизи от държавата или благодетели със съмнителен морал.

Преди да опиша главната цел на постинга, ще се опитам да преведа един интересен стих от вероятно втория католик след Толкин за сега. Това е Александър Поуп, за незапознатите вероятно все пак си спомнят, че бе споменат във "Шифъра на Леонардо", като приятел на Нютон и дори участвал в погребението му, което е абсурд. Абсурд е също и причисляването му към масонски ложи, той просто е потомствен католик, за това е имал проблеми с властите. На католиците им е било забранено да се намират на 10 мили около Лондон, камо ли да се появят на погребението на Нютон, както бе обяснено във глупавия филм. Единственото от него за Нютон е ироничната забележка;

Nature and nature's laws lay hid in night;

God said "Let Newton be" and all was light.

Поуп е интересен и с нещо друго, освен с католицизма си, той е бил и много нисък, направо джудже, предполагам това е събудило у Толкин желанието да даде на историята образа на литературите с описания на джуджета вдъхновено от него. Хобита е първата му джуджешка книга, Силмарилиона и Властелина предлагат почти само едно джудже като герой, освен ако не броим царя на Нарготронд, който вероятно е образ от него самия. Само това джудже е описано как умира безславно, убито лично от Берен, чието име стои на гроба на Толкин. Едва ли Толкин го е обвинявал за проблемите на католицизма, но от биографията му се вижда че е бил алчен, също като царя на Нарготронд.

Все пак поемата The Universal Prayer Alexander Pope, 1738 е наистина прекрасна и вероятно Толкин се е възхищавал от нея, както Берен и Лутиен са се възхищавали от огърлицата на Тингол.

This day be bread and peace my lot;

All else beneath the sun

Though know’st if best bestowed or not,

And let Thy will be done!

В тез дни бъди ми хляб и бъди мое жребие;

И за всичко друго под слънцето

Ти знаеш дошло ли е у нас доброто или не,

И нека волята Ти бъде в бъдното!

To Thee Whose temple is of space,—

Whose alter earth, sea, skies,—

One chorus let all beings raise!

All Nature’s incense rise.

От Тебе в твоя храм, космоса се прави,--

Чийто олтар е земя, море и небеса,--

Един хор повелява живота да се изправи!

Всичката природа издига чудеса!

Все пак главното откритие е, че тази вечер когато издигнах поглед към небето не видях пророчеството на остарелия и ненужен Дейвид Уилкерсон, както повечето ми познати. Видях, че няма начин в Библията да са пропуснали споменаването на звездите, млечния път, далечните галактики, няколко от които се виждат и с просто око. Всички небесни светила които се споменават това са планетите, които са светели доста по силно и съответно на тъмния фон на небето, който е бил без звезди са се виждали доста изрядно Луната и другите планети на слънчевата система. Знам, че трябва да спомена повече доказателства, за това защо не са се виждали звезди, но мисля че за сега и това е достатъчно. Както съм обяснявал след Христос орбитата се изменя изменя се и вида на космоса, вече планетите се виждат зле, но не и звездите и млечния път. Друго което съм открил че е липсвало преди Христос е; бради, вулкани и земетресения, затъмнения на луна и слънце, гръмотевици, световен океан и най вече средиземно море, на чието дъно е свещената земя.

Без Библията няма начин да има нещо, което да са виждали и да е пропуснато от Евангелистите. Връзката с Поут и Толкин е предполагам специфичния начин, по който се получават откритията в този блог. Мисля че универсалната молитва покрива поетично тези открития.

Newton, Pope, Tolkien, science, star, moon, planet, sea, space

Мафията на римската република

Едно от моите открития бе относно хронологията на историята, както бях споменал от времето на Христос до сега няма 1000 или малко повече години, от което следва, че всичко от преди 11-ти и 10-ти век е пълна лъжа. Като цялото хилядолетие е направо измислено, а времето от преди Христос е почти точно 4000 г., като абсолютно нищо от разказваното за от преди Христос не съответства на истината, а е пълна шмекерия и измама.

В този кратък пост ще постна историята на мафията която стои зад римската империя и република, основоположниците на измамите с древни ръкописи, като това не е само мое мнение, но е логичен извод за всички любители на история, които не са на държавна служба.

Гаспарино Барзица ( Gasparino (da) Barizizzа )

(c. 1360 – c. 1431)

Подобно на Ню-Йоркски мафиот взима за фамилия името на селото си. Преподава и дори формира латинска граматика и риторика. Става прочут както със собствените си трудове по граматика, както и интересния за изследването "Tractatus de compositione", учебника по риторика на няколко поколения след него. Но и с нещо интересно, заедно със студентите, които обучава, "намират" и разглеждат трудове на Цицерон, Cicero. Чието име ако се обърнат съгласните, на латинско произношение се получава неговото име :-). Предполагам, че упражнения, които е давал на учениците си, на майтап са били издадени с името Cicero, като така е бил роден мита за прочутия древен ритор, който както по стил така и орфографически много прилича на ренесансовия преподавател.

На руски сайт обаче се докопах до нещо още по интересно, трудовете му по латинска граматика днес не са от значение, защото както знаем Еразъм изменя съществено латинския, окончателно го отрязва от тосканските му корени, именно Барзица въвежда за преподавателски цели разделянето на дълъг текст на "глави" и "стихове". Ето от къде е дошла Библейската анотация, пример за силата на Евангелието да се възползва от човешки измишления за да достигне по лесно до група обикновени читатели.

http://en.wikipedia.org/wiki/Gasparinus_de_Bergamo

Поджо Брачолини ( Gian Francesco Poggio Bracciolini )

(1380 — 1459)

Той е откривател и издател на множество ръкописи от древността, римската империя и старогръцките философи. Направо е създал цяла борса за търговия с манускрипти, ето и някой от неговите "открития";

http://www.answers.com/topic/gian-francesco-poggio-bracciolini

Няма да изброявам множеството от открити ръкописи, но ще спомена интересен личен факт, жени се за 11 годишно момиче, това обаче не значи това за което си помислихте. Той е бил човек на властта, на такива както и на повечето държавни служители "оная им работа" изсъхва още щом помиришат властта. Така че, този брак и то с дете от знатен произход е била за да остави наследство, а той да се ползва от привилегиите на сродяване с местната мафия.

Именно те двамата, Барзица - Брачолини са "откривателите" на явлението в историята наречено "Римска република", което много прилича на градовете-републики в Италия през ренесанса.

Енио Силвио ди Пиколамини ( Enea Silvio de' Piccolomini )

(1405-64)

Папата хуманист е образ на имперското прераждане на римската империя, като младеж е известен с разгулен живот и нехристиянска поезия, която много допада на император Фридрих трети, първия случай на обявяване на реален човек за антихриста. Това дава старт на кариерата му и скоро той е избран за нов папа. Неговия "ангел-антихрист" обаче е свален и новоизлюпения папа решава, че от позицията на църквата ще може да захапе повече власт и дори ще организира "кръстоносен" поход срещу турците.

Първото му откритие е да се нарече Пий 2, наследник на първия папа мъченик Пий 1, когото бързо отхвърлят като менте, това обаче не е разочарова амбициозния атеист, и назначените от него секретари започват да пътуват из Европа да мътят политиката с новоизнамереното оръжие на "открити" манускрипти. Бройката им е впечатляваща, но останали до нас са аналите на Тацит, предполага се, че е защото именно те се намесват в един сюблимен конфликт, френските претенции за западния бряг на Рейн. Измисления Тацит дава Историческите оръжия на Френските апетити за региона. Интересно е, че след втората световна Германия бе принудена със сила да признае "достоверността" на тези "исторически" документи.

http://www.answers.com/topic/pope-pius-ii

Извода и заключението са прости, тези тримката са "кръстниците" на римската република. Естествено след тях идват мнозина други, но те вървят по пътя проправен от тях. За сега първоначалния удар по „вечния град“ бе доста успешен, следващ ще се нанесе ако се намери нещо по интересно, като например още някой мафиот.